РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 18.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6409
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Ц.П.В.
твърди, че на 13.07.2018г. пътувал на предна дясна седалка на лек автомобил
„БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № ....., управляван от собственика му Х.М.Х. ***
при което настъпило ПТП. В резултат на ПТП ищеца получил фрактура на десния
глезен.Водачът на автомобила се споразумял по воденото срещу него НОХД и се
признал за виновен в причиняване на средна телесна повреда на ищеца. За лекият
автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № ..... имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество- ЗД „Бул Инс“ АД, №
BG/02/118000419642/ 30.01.2018г. валидна до 30.01.2019г. След ПТП
на 13.07.2018г. ищецът бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД- Русе, където бил на
лечение до 23.07.2018г. Бил опериран по спешност, като му били поставени три
винта за които заплатил 100 лева. След операцията ищецът първоначално бил напълно
обездвижен, след което започнал да прави опити да се придвижва, но имал силни
болки. Била му предписана антикоагулантна терапия, която продължила 30 дни след
изписване от болницата. Във връзка с травмата бил имобилизиран в продължение на
45 дни. След изписването провел физиотерапия- общо 14 посещения, след което
заминал за гр. София за да продължи обучението си като студент в НБУ. В продължение на 10 дни баща му го водил
всекидневно с колата на лекции и го прибирал обратно. До края на месец октомври
се придвижвал с патерици и за това бил придружаван от свой колега, което било
свързано с притеснения за ищеца. На
06.07.2019г. ищецът претърпял втора операция за сваляне на имплантите. Били
свалени обаче само два импланта, а третия останал в крака му. Бил изписан с
ограничено движение на дясна глезенна става.
Ищецът
счита, че в резултат на настъпилото ПТП са му причинени множество болки и
страдания, които подлежат на обезщетяване:
Докато
бил обездвижен имал затруднения да се обслужва и с личната хигиена и бил изцяло
зависим от помощта на близките му. Не можел да излиза без придружител и се
налагало да ползва чужда помощ. Не можел да спортува, ограничил социалните си
контакти. И досега движенията му са затруднени, изпитва болка и дискомфорт, не
се е възстановил напълно и няма да може да се занимава със спорт още
неопределено време, а може би и завинаги, тъй като третия иплант ще остане в
крака му. Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него болки и
страдания в размер на 25 000 лева, както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 452,59 лева представляващи стойността на заплатените от него
лекарства и консумативи. Сумите се претендират от ЗД „Бул Инс“ АД като
застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ“,
модел 525 ТДС с рег. № ......
Ответникът
оспорва исковете. Навежда доводи за нередовност на иска за имуществени вреди
поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума. Не оспорва
настъпването на пътния инцидент на 13.07.2018г. при който ищецът като пътник в
автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № ..... е пострадал, а водач на
автомобила е бил Х.М.Х.. Не оспорва последващото лечение в УМБАЛ „Канев“ АД-
Русе, както и че на 13.07.2018 с дружеството е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. № ......
Оспорва,
че застрахователната отговорност покрива отговорността на Х.Х., тъй като
застрахователната полица била на името на М. К. М. от с. К.. и застрахователят
не е бил уведомен за промяната в собствеността на автомобила по реда на чл. 491
от КЗ, което препятства преценката по чл. 493 ал.3 от КЗ.
Оспорва
се механизма на настъпване на ПТП. Навежда довод, че водачът на автомобила е
бил употребил алкохол към момента на ПТП и увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите, като е пътувал без предпазен колан и като се е качил в
автомобил управляван от лице след употреба на
алкохол. Оспорва причинноследствената връзка между всички заявени с исковата
молба вреди и настъпилото ПТП. Оспорва размера на вредите. Счита, че не дължи
застрахователно обезщетение на основание чл. 493 ал.3 от КЗ и възразява срещу
началната дата от която се претендира лихва за забава.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от Кодекса на
застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД -
пряк иск на увредения срещу застрахователя на гражданската отговорност
на причинителя на вредата.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От представения констативен протокол
за ПТП с пострадали
от 13.07.2018г, съставен от служител в сектор ПП ОДМВР - Русе,
се установява, че на 13.07.2018г в 4:50 часа, в с. Б., по ул. Д. Б…и № .. е
възникнало пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „БМВ”, модел 525ТДС
рег. № ….. и с рама ………., управляван от Х.М.Х.. При
настъпването на произшествието е пострадал пътуващият отпред в дясно в
автомобила Ц.П.В..
На 03.01.2019г. Русенски районен съд по НОХД №
2261/2018г. е одобрил споразумение между РРП и Х.М.Х.,
с което последният се е признал за виновен в това, че на 13.07.2018г. в с.
Басарбово при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел 525ТДС рег. ……, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е превишил разрешената скорост
и е управлявал превозното средство след употреба на алкохол, при което по
непредпазливост причинил на Ц.П.В. средна телесна
повреда изразяваща се в затрудняване на движенията на десен долен крайник за
срок повече от тридесет дни- поради счупване с изкълчване на скочната кост на
дясното ходило, наложило метална остеосинтеза, като деянието е извършено в
пияно състояние – след употреба на алкохол, в концентрация 1,31 промила.
По
отношение на лек автомобил марка „БМВ”, модел 525ТДС с рама № …..е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между М.К. М. ************/
от 30.01.2018г. и със срок на валидност от 31.01.2018г. до 30.01.2019г.
На 08.07.2019г. ЗД „Бул Инс“ АД изпраща писмо до адвоката на Ц.П.В., с което го
уведомява, че за настъпилите неимуществени вреди застрахователят е определил
обезщетение в размер на 3000 лева.
Ищеца В. в съдебно заседание заявява, че на 12.07.2018
година се били събрали около 10 човека в двора на училището в с. Басарбово, при
което всички пили бира, като всеки си наливал от двулитрова бутилка. Твърди, че
не е обърнал внимание какво количество е изпил Х.Х.,
с когото по-късно тръгнали да се разходят с автомобил и катастрофирали.
Разпитан като свидетел Х.М.Х. дава следните
показания: Познават се от деца с ищеца. Автомобилът който управлявал бил
закупил в началото на месец март 2018 година, но все още не бил променил
регистрацията му. На 12.07.2018г. бил на работа втора смяна, в куриерска фирма
от 6 до 10-11 часа вечерта. Негов приятел имал рожден ден и същата вечер се
били събрали в двора на училището в с. Басарбово около 10 човека. Имало бира и Х.
пил. Към 4 часа решили с ищеца да си тръгват, но преди това да се разходят и
тогава катастрофирали. Х. помогнал на ищеца да излезе от колата, а последният имал силни болки. Х. бил работил
от 6 до 11 часа, работата му била тежка и бил много изморен. В двора на
училището, където била сбирката нямало осветление. Имало две двулитрови бутилки
с бира, а Х. бил изпил една-две чаши.
По делото е назначено вещо лице, което дава
заключение, че ищецът е получил счупване с изкълчване на скочната кост на
дясното ходило, което наложило метална остеосинтеза и увреждането може да бъде
получено при настъпилото на 13.07.2018г. ПТП. Първоначално било проведено 11
дневно стационарно лечение на ищеца, включващо оперативна интервенция с метална
остеосинтеза в областта на дясна глезенна става и медикаментозно лечение.
Лечението продължило в домашно-амбулаторни условия- медикаментозно и хигиенно
охранителен режим без натоварване на крайника. Ищецът се придвижвал с патерици
около 3,5 месеца. След оперативната интервенция имало гипсова имобилизация за
45 дни. През септември 2018 г. била проведена амбулаторна физиотерапия. През
месец юли 2019 година било проведено 5 дневно стационарно лечение за премахване
на част от металните тела. Вещото лице сочи, че при такива увреждания болките
са най-силни непосредтсвено след получаването им, след което продължават с
продължителен интензитет до обездвижването на крайника. След оперативната
интервенция болките постепенно отшумяват. Болки със значителен интензитес се
усещат и в периода на раздвижване на крайника, както и след втората оперативна
интервенция за изваждане на металните тела. Болки с по-нисък интензитет, но с
продължителен характер, могат да се изпитват в рамките на месеци и години след
инцидента, особено при промяна на атмосферните условия и при физически
натоварвания. При увреждане като това при ищеца обичайния възстановителен
период е около 7-8 месеца. Вещото лице не намира обективни данни за наличието
на фунционален дефицит в дясната глезенна става, който да води до дефицит в
походката. Посочените медикаменти и медицински изделия в документацията по
делото са в пряка връзка с увреждането. Вещото лице не намира обективни данни
от които да направи извод дали при настъпилото ПТП ищецът е бил с поставен
предпазен колан в автомобила.
Св. Р.П., майка на ищеца заявява, че синът й
изпитвал силни болки след инцидента. Ц.В. прекарал 10 дни в болницата, а след това още
35 дни бил с гипсова имобилизация. След свалянето на гипса започнал
рехабилитация, като имал затруднения при предвижването до мястото където тя се
извършвала. През юли 2019 година му правили втора операция за сваляне на
металните имплатни, но единият от тях останал в тялото му. След инцидента В. не
може да спортува тъй като натоварвания на крака са опасни. Тъй като Ц.В. е студент, наложило се за 10 дни баща му да го превозва
с автомобил до и от университета. През месец декември по лекарско предписание В.
си закупил ортопедични стелки.
Свидетелят П.В. е баща на ищеца. Твърди, че
след инцидента се е наложило да помага за много неща на сина си- карал го е на
прегледи, на рехабилитация, на лекции. След инцидента Ц. имал силни болки за
което вземал болкоуспокояващи лекарства. След инцидента ищецът не можел да
спортува, а преди това активно играел футбол и карал велосипед. След инцидентът
Ц. намалил социалните си контакти, което го правело потиснат.
При така събраните доказателства по делото се
установява по несъмнен начин настъпването на ПТП на 13.07.2018г, вредите в резултат на това ПТП, които търпи ищецът, както и че към
момента на ПТП е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с
рег. № ....., по който договор застраховател е ответника ЗД „Бул
Инс“ АД. Вината за настъпилото ПТП е на водача на лекият
автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № .....- Х.М.Х., което се установява от одобреното от съда споразумение между Русенска
районна прокуратура и Х..***“ АД прави възражение, че не носи отговорност, тъй като застраховката
гражданска отговорност е сключена с друго лице, а не със собственика на
автомобила. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 491 от КЗ:
„(1) В случай на промяна в
собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не се прекратява.
…
(5) Застрахователят няма право да
прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на
застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за
това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има
право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.“
Договорът за застраховка не е бил прекратен и
застрахователят няма право да го прекрати. По договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховано е всяко
лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание- чл.477 ал.2 от КЗ.
Предвид посочените правни норми ЗД „Бул Инс“ АД носи отговорност за вредите настъпили в резултат на ПТП на 13.07.2018г. с лек
автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № ..... по силата на
застраховка „Гражданска орговорност“ № BG/02/118000419642/ 30.01.2018г.
Имуществените вреди в размер на 452,59 лева се доказват с
представените фактури и касови бележки (л.12-19), като назначеното вещо лице
заявява, че всички тези разходи са пряко свързани с настъпилото увреждане.
Установява се по делото от разпита на свидетелите и от
заключението на вещото лице, че Ц.В. е търпял болки и
страдания с висок интензитет. В продължение на 45 дни е бил обездвижен чрез
поставяне на гипс. Претърпял е две оперативни интервенции, като са му били
поставени метални винтове, единият от които е останал в крака му. Болки с
по-нисък интензитет са продължили дълго време и до предявяването на иска. Ц.В. е изпитвал и дискомфорт от невъзможността да води самостоятелен живот и да
има социални контакти в период от няколко месеца след инцидента. Имал е и
негативни психически преживявания и от невъзможността да се занимава със спорт
и да води активен живот, какъвто е имал преди инцидента. Имал е притеснения
относно възстановяването и в частност от риска да не се възстанови и да се
получат усложнения. Като се съобразят претърпените към този момент болки и
страдания в тяхната съвкупност съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението е 10 хиляди лева. Посоченият размер на обезщетението касае само
настъпилите към настоящия момент вреди и не се отнася до евентуални бъдещи болки
и страдания. Наведените твърдения, че можело ищецът да никога да не се
възстанови напълно не могат да бъдат установени нито да бъдат съобразявани при
присъждане на обезщетението, тъй като не могат да се обезщетяват вреди, които
не са настъпили.
По въпроса за съпричиняването:
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС:
„Поемането на риска, при който
увреденото лице евентуално е било в състояние да предположи или да допусне да
бъде увредено от деликвента, поради употребата му на алкохол, представлява,
особен случай на съпричиняване. Рискът е изводим от състоянието на деликвента,
когато при управление на МПС след употреба на алкохол може да се допусне или
предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне тежестта в
размера на дължимото за него обезщетение.“-
Решение № 98 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 942/2009
г., I т. о., ТК
„Съдът може да намали размера на обезщетението за вреди на основание чл. 51 ал.2 Закона за
задълженията и договорите, ако се докаже, че пострадалото лице пътувало в
автомобила е знаело, че водачът причинил ПТП е употребил алкохол“ - Решение № 216 по т.д. № 839/2012г. на II т.о.
В последното решение ВКС приема, че когато пострадалото лице пътувало в автомобила е знаело, че водачът причинил ПТП е
употребил алкохол, то същото допринася за настъпването на вредите и размерът на
съпричиняването е една трета
Настоящият състав приема, че Ц.П.В. е знаел, че Х.М.Х. е бил употребил алкохол на
сбирката в двора на училището в с. Басарбово, на която и двамата са
присъствали. И двамата заявяват, че тази сбирка е била по повод рожден ден на
общ познат и се е пиело алкохол. Х. признава, че е изпил 1-2 чаши бира, но
предвид установеното количество от 1,31 промила алкохол в кръвта, вероятно
изпитият от него алкохол е бил доста повече. Съдът приема, че е невъзможно В.
да не е знаел, че Х. е употребил алкохол- двамата са близки приятели (твърдят
го и двамата), след сбирката са си тръгнали заедно, поради което съдът не
кредитира твърденията, че по време на сбирката били в различни групи, било
тъмно и ищецът не е видял Х. да пие алкохол. А дори и да не беше видял, след
като си тръгват от такава сбирка Ц.В. е бил длъжен да попита
водача дали е употребил алкохол, както и да се убеди от поведението и
състоянието му дали това е така. При установеното количество от 1,31 промила
алкохол в кръвта на водача и предвид признанието на Х., че е бил на работа до
11 часа вечерта и се е чувствал много изморен, би следвало лесно да се установи
по външни белези от поведението, походката и говора му, че същият е употребил
алкохол. Предвид изложеното съдът приема, че Ц.П.В. качвайки се в автомобила управляван от Х. е знаел, че последният е
употребил алкохол, като по този начин той е поел риска от настъпването на
произшествие и е допринесъл за настъпването на вредите. Поемането на риска е особен вид съпричиняване,
като съдът приема, че размерът му е 1/3 и с толкова следва да се намалят
обезщетенията, които се присъждат на Ц.П.В..
Възражението, че В. е бил без предпазен колан и това също
е допринесло за настъпване на вредите остана недоказано. Не се доказа, че В. е
бил без предпазен колан, а не се и установи и връзката между наличието на
предпазен колан и конкретно настъпилата травма.
По изложените съображения определените от
съда обезщетения следва да се присъдят на ищеца в намален с 1/3 размер, а
именно, на Ц.П.В. се присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 301,73 лева,
както и обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 6667 лева.
Обезщетението се дължи със законната лихва на основание
чл. 86 от ЗЗД.
Разноски:
Ищеца предявява искове за 25452,59 лева, които се
уважават до размера 6968,73 лева. При направени от ищеца разноски в размер на 3000 лева и при този изход на
делото му се дължат разноски в размер на 821,38 лева съразмерно на уважената
част от иска. Ответникът също претендира разноски- в размер на 1642,30 лева, за
които представя доказателства и предвид изхода на делото от които му се дължат 1192,65
лева. След насрещна компенсация на задълженията за разноски ищеца следва да заплати
на ответника сумата 371,27 лева. Възражението на ищеца за намаляване поради
прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна е неоснователно,
последното съответства на сложността на делото и на материалния интерес и е
по-малко от възнаграждението заплатено на адвоката на ищеца.
Ответникът следва да заплати по сметка на Русенски
районен съд държавна такса по делото в размер на 316,68 лева, както и разноски
в размер на 22,14 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Джеймс Баучер" №
87 да
заплати на Ц.П.В., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***, сумата 301,73 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди и 6667 лева обезщетение за неимуществени
вреди по договор за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/118000419642/ 30.01.2018г. относно лек автомобил „БМВ“,
модел 525 ТДС с рег. № .....,
които вреди са настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие на 13.07.2018г.
в с. Басарбово, по ул.
„Димитър Басарбовски“ и което пътно-транспортно
произшествие е причинено виновно от водача на лек
автомобил „БМВ“, модел 525 ТДС с рег. № .....- Х.М.Х., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 13.07.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за обезщетение за имуществени вреди над уважения размер до пълния предявен
размер от 452,59 лева и ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до пълния предявен
размер от 25000 лева.
ОСЪЖДА
Ц.П.В., ЕГН ********** със съдебен адрес *** да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Джеймс Баучер" №
87 сумата 371,27 лева разноски по
делото след насрещна компенсация.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."Джеймс Баучер" №
87 да
заплати по сметка на Русенски
районен съд държавна такса в размер на 316,68 лева, както и
разноски в размер на 22,14 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/