Присъда по дело №1450/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 52
Дата: 18 февруари 2025 г.
Съдия: Георги Митев
Дело: 20243110201450
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 52
гр. Варна, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
СъдебниДиана Г. Захариева

заседатели:Марияна В. Мирчева
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
и прокурора З. Р. З.
като разгледа докладваното от Георги Митев Наказателно дело от общ
характер № 20243110201450 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х. Н. Х., роден на 26.06.1999 г. в гр. Варна,
живущ в гр. Варна, ул. К. Р. № 51, ет. 3, ап.6, българин, българско гражданство, със
средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ На 14.12.2018 г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство -лек автомобил „Сеат Леон" с рег. № *, нарушил правилата
за движение -чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: "При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека ти преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре", чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците" и чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още
се намират на пешеходната пътека " и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на С. С. П., изразяваща се в счупване на пети шиен прешлен в предногорния
1
му участък, обусловило трайно затрудняване движенията на снагата за период по-
голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление
по чл.343 ал.3 пр.последно б."а" пр.2 вр. ал.1 б."б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по така възведеното обвинение.

На основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 от НПК, ПРИЗНАВА подс. Х. Н. Х. ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на 14.12.2018 г. в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № *, нарушил правилата за
движение – чл.119 ал.4 от Закона за движението по пътищата: „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“, причинил пътнотранспортно произшествие с пострадал С. С. П., като
деянието не съставлява престъпление, поради което на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от Закона за движението по пътищата му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

На основание чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на страните, че
мотивите ще бъдат изготвени в законоустановения срок.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от днес, пред
Окръжен съд - Варна.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към присъда № 52/18.02.2025 г. по
НОХД № 1450 по описа за 2024 година на
Районен съд Варна, Пети наказателен състав

Районна прокуратура Варна е внесла с вх.№ 28003/04.04.2024 г. в Районен съд
Варна по тяхна преписка № 11851/2020 г. обвинителен акт заедно с материалите по
досъдебно производство № 313/2020 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна срещу Х. Н. Х. ЕГН ********** за извършено от него престъпление по
чл.343 ал.3 пр.последно б.а пр.2 вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от Наказателния
кодекс/НК/ за това, че на 14.12.2018 г., в гр.Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил Сеат Леон с peг.№ *, нарушил правилата за
движение - чл.119 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/: "При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека ти преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", чл.119 ал.4 от ЗДвП: „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците"
и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека" и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. П., изразяваща се в
счупване на пети шиен прешлен в предногорния му участък, обусловило трайно
затрудняване движенията на снагата за период по-голям от един месец, като деянието
е извършено на пешеходна пътека.
Пострадалото лице С. С. П. бе запознат с процесуалните си права, но не пожела
да се възползва от тях.
На разпоредителното заседание по делото подсъдимият Х. и неговият
защитник адвокат С. В. изявиха желание делото да се разгледа по общия ред.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
срещу подсъдимия. Счита, че се е потвърдила фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Според прокурора основния въпрос в
този процес е дали има причиняване на средна телесна повреда, както е повдигнато
обвинението, изразяваща се в счупване на пети шиен прешлен, което да е затруднило
трайно затруднение в движението на снагата и периода на възстановяването на това
счупване да е около месец или по-голям от него. Счита, че са налице две коренно
противоречащи си становища по отношения на причинените телесни увреждания на
пострадалия П.. Едното становище на вещото лице д-р Р., че има счупване на пети
прешлен и другото на тройната съдебно-медицинска експертиза, коренно различно и
противоречащо на първото. Единствено общото в двете експертизи било, че има така
наречените леки телесни повреди, увреждания, които са причинили болка и страдание
и не са били толкова тежки, за да бъдат квалифицирани по смисъла на чл.129, а следва
да бъдат квалифицирани по чл.130 от НК. Спира се на хипотезата, че е ако е била
1
налице лека телесна повреда е налице и престъпление по чл.342, където не се визира
да има средна телесна повреда и трябва да бъде само телесна повреда. Прокурорът
приема безспорно за установено, че има телесна повреда и че становището на д-р Р. е
правилно и законосъобразно, че ударът е настъпил на пешеходната пътека и е следвало
подсъдимият Х. да се съобрази с изискванията на Закона за движението по пътищата,
като пропуска движещите се по пешеходната пътека и да не допусне причиняването на
крайния резултат. Моли съда за осъдителна присъда с предвидените в закона
наказания, лишаване от право да управлява МПС и възлагане на разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия адвокат С. В. моли съда да оправдае подзащитния
по възведеното му обвинение. Излага аргументи в подкрепа на заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза, тъй като вещите лица са имали
възможността, опитността и повече познания в материята да разчетат това, което има
като запис от изследваната образна диагностика. Счита, че не са налице каквито и да
било доказателства за наличие на нанесена средна телесна повреда на С. П. следствие
на ПТП на пешеходна пътека, извършено от подзащитния . Акцентира, че при
престъпленията по транспорта са наказуеми деяния, с които са причинени смърт,
тежка или средна телесна повреда, леката телесна повреда по непредпазливост не се
преследва като престъпление от българския Наказателен кодекс и не следва да се
ангажира отговорността на подзащитния за нанасяне на лека телесна повреда
следствие ПТП извършено от Х.. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на
който да го признае за невиновен по възведеното обвинение и да прекрати
производството.
При разпитите на предварителното производство и в съдебно заседание
подсъдимият Х. не се признава за виновен. В последната си дума моли съда да го
признае за невинен.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Христов към 14.12.2018 г. бил правоспособен водач на МПС. На
14.12.2018 г. около 20.10 часа подс.Х. управлявал личния си лек автомобил Сеат Леон
с peг.№ СС 6828 АМ.
Управляваният от подс.Х. лек автомобил се движел в гр.Варна по бул.В. В. в
посока от автогарата към кръстовището с ул.О.П.
На кръстовището на бул.Вл.В. и ул.О. П. водачът подс.Х. спрял на светофара в
пътната лента за ляв завой, с намерение да извърши маневра завой наляво по ул.О. П.
Подс.Х. изчаквал светването на зелен разрешителен сигнал и предприел завиването
наляво в кръстовището.
Едновременно с движението на автомобила на подсъдимия, по левия тротоар
на бул.Вл.В. в посока от автогарата към зимно кино Тракия, покрай Макдрайв Варна
към центъра се е движел пешеходец - пострадалият С. С. П. Св.П.опов бил облечен
със светло сиво яке, черна раница, със светло-отразителни елементи. След като
достигнал до кръстовището на бул.Вл.Варненчик и ул.П. св.П. спрял до светофарната
уредба, светеща с червен сигнал за пешеходци. Изчакал светването на позволяващ
зелен сигнал, след което започнал движение по пешеходната пътека в посока центъра
на гр.Варна със спокоен ход.
2
Подс.Х. навлязъл с управлявания от него лек автомобил в кръстовището с
движение наляво и се насочил за включване в дясната пътна лента на ул.О.П. посока
лятно кино Тракия. При потеглянето на лекия автомобил, управляван от подс.Х. от
лява пътна лента на бул.Вл. Варненчик, той е имал зона на пряка видимост към
пешеходеца П.
Св.П. вече бил преминал две/трети от пешеходната пътека, тогава между него
и предна лява странична част на автомобила, управляван от подс.Х., настъпил контакт,
като различни части от тялото на св.П. влезли в съприкосновение с различни детайли
на автомобила, но св.П. успял да остане на краката си до лявата шофьорска врата.
Подс.Христов спрял автомобила, слязъл от него, осведомил се за състоянието
на св.П., извел го от пътното платно, след което преместил автомобила вдясно на
ул.Отец Паисий.
След настъпване на ПТП-то и преместването на лекия автомобил подс.Х.
предложил на св.П. да го отведе до спешен медицински център, но П. отказал. Подс.Х.
на два пъти се обадил на тел.112 и съобщил за случилото се, като втория път в
разговора се включил и пострадалия П. и казал, че има оплаквания.
На място пристигнали служители на сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна - свидетелите Е. Ж. Г. и А. К. С. и екип на Спешна медицинска помощ.
Подс.Х. бил тестван за употреба на алкохол и бил отчетен отрицателен
резултат. Св.П. бил откаран в Спешен център на МБАЛ Света Анна-Варна.
Снето било писмено сведение от водача на автомобила Х./л.49 от ДП/, според
което при извършване на маневра ляв завой направил ПТП с пешеходеца, който
пресичал от Макдрайв посока Общината.
От А. К. С. бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
14.12.2018 г. в 20:30 часа/л.30 от ДП/, в който записал като видими щети по МПС
счупено предна панорамно стъкло и пострадал С. П. с контузии на десен лакът, дясна
ръка и ляв крак.
Попов бил откаран от екипа на спешна медицинска помощ в Спешно
отделение при МБАЛ Света Анна-Варна, откъдето бе изискана и приложена по делото
изготвената медицинска документация/л.71-77 от НОХД/. Вписан е в Журнал за прием
на пациенти в Спешен център на МБАЛ Света Анна-Варна под № * на 14.12.2018 г.
Издаден е лист за преглед на пациент в СО № *, в интервала 20:30 часа – 21:55 часа са
извършени прегледи, изследвания и снимки. При рентгеновото изследване не са
установени данни за травматични промени, били установени контузии на десен лакът
и дясна гривнена става, които не били сериозни и не изисквали болнично лечение и
Попов бил освободен.
Тъй като не била установена при медицинските прегледи средна телесна
повреда, не е правен оглед на местопроизшествие и подс.Христов бил освободен.
Евгени Живков Георгиев съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ 874734 от 14.12.2018 г./л.50 от ДП/ против Христо
Николов Христов за нарушения по чл.119 ал.1 и чл.186 ал.7 от ЗДвП за това, че при
извършване на маневра завиване наляво не пропуснал пешеходеца Попов. С
наказателно постановление № 18-019-007736/18.01.2019 г. на началника на група в
Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
3
Варна/л.51,62 от НОХД/, за извършени от Христо Hикoлoв Христов от гр.Варна, EГH
*********, нарушения на чл.119 aл.1 и чл.186 ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179 aл.2
вр.чл.179 aл.1 т.5 пр.4 и чл.185 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева за първото нарушение и глоба
в размер на 20 лева за второто нарушение. Наказателното постановление е влязло в
законна сила на 16.02.2019 г. С вносна бележка № * от 09.02.2019 г./л.63 от ДП/ Х. Н.
Х. е внесъл сумата от 200 лева в ОББ АД клон Варна по наказателно постановление №
18-019-007736/18.01.2019 г. С решение № 98/29.01.2021 г. по касационно
административно дело № 2505/2020 г. по описа на Административен съд, III
касационен състав/л.3-4 от ДП/ е възобновено административно-наказателното
производство по влязлото в сила наказателно постановление № 18-019-
007736/18.01.2019 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция към Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Варна в частта за извършеното от Х.
Н. Х. нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и е отменено наказателно постановление №
18-019-007736/18.01.2019 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция към
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Варна в частта за
наложеното наказание глоба в размер на 200 лева на Х. Н. Х. за извършено нарушение
на чл.119 ал.1 от ЗДвП и прекратява административно-наказателното производство в
тази част.
След извършения преглед св. П. бил освободен, от 14.12.2018 г. до 21.12.2018 г.
ползвал платен отпуск/л.152 от НОХД/, в следващите дни след инцидента чувствал
болки по цялото тяло и в областта на врата и главата. Тъй като болките продължавали,
на 20.12.2018 г. П. посетил Многопрофилна болница за активно лечение-Варна при
Военномедицинска академия, където му е изготвен амбулаторен лист 719/20.12.2018
г./л.69 от НОХД/, бил прегледан от ортопед-травматолог д-р М. Г. и му било преведено
изследване компютърна томография/скенер/. При разчитане на резултатите д-р Е. В. от
Отделението по Образна Диагностика отразила/л.70 от НОХД/ компресионна фрактура
на предна колона на пети шиен прешлен.
На 28.05.2020 г. Стоил Стефанов Попов чрез пълномощника си адвокат В. П.
подал жалба до началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна/л.29 от ДП/ за това, че
на 14.12.2018 г. в гр.Варна на кръстовището на бул.В. В. и ул.О. П. като пешеходец е
бил блъснат от лек автомобил Сеат Леон с рег.№ *, управляван от Х. Н. Х., вследствие
на което получил травма на врат, гръден кош, десет лакът и рамо, ляво коляно, ляв
прасец и стъпало с молба да проверка по случая с оглед събиране на достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер. Към молбата са приложени адвокатско
пълномощно, копие от констативен протокол за ПТП, копия от медицински документи
и 1 брой компакт-диск CD.
Жалбата е заведена под номер УРИ 433000-8824/28.05.2020 г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР Варна. Към жалбата била приложена и Съдебномедицинска
консултация № 532/2020 г. от 23.06.2020 г. от д-р Д. И. Г. – лекар в Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД/л.31 от ДП/ със заключение, че се касае за
състояние след счупване на пети шиен прешлен в предногорния му участък, контузия
на дясната лакътна става, лявата подбедрица, дясната ръка, контузия на гръдния кош,
контузия на коляното, раменния пояс и мишница. Счупването на тялото на пети шиен
прешлен е обусловило трайно затруднение в движението на снагата. Останалите
травматични увреждания съвкупно са определили временно разстройство на здравето,
4
неопасно за живота.
С писмо рег.№ 433000-8824/28.05.2020 г. на началника на Първо РУ при ОД на
МВР Варна/л.27 от ДП/ преписка № 433000-8824/2020 г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР Варна е изпратена по компетентност на началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна и на 08.06.2020 г. е възложена на инспектор Д. Д. за проверка и
писмен доклад със срок 15 дни.
Според изготвената от младши инспектор А. С. докладна записка от 01.07.2020
г./л.55 от ДП/ при посещението на местопроизшествието след разговор с водача на
автомобила Х. се установило, че той отнел предимството на пресичащият пешеходец
Попов и се стигнало до ПТП.
Другият служител на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна Е. Г. също
изготвил докладна записка от 06.07.2020 г., според която при посещение на
местопроизшествието на място установили лекия автомобил и водача му Х., като
установили, че при маневра ляв завой водачът не пропуска и блъска пресичащия
пешеходец С. П..
Инспектор Димитър Димитров от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна изготвил докладна записка рег.№ ЗМ-313 от 12.08.2020 г./л.25 от ДП/, с която
материалите по преписка рег.№ 433000-8824/28.05.2020 г. по описа на Първо РУ при
ОД на МВР Варна били регистрирани като полицейска преписка № ЗМ-313/2020 г. по
описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. В докладната записка
Димитров отразил, че след извършена проверка е установено, че местопроизшествието
е било посетено от младши инспектор Евгени Георгиев и младши инспектор Анатолий
Стойков – автоконтрольори в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. На място
установили водача на автомобила Христо Христов и след разговор с него установили,
че при завой на кръстовището от бул.Вл.Варненчик по ул.Отец Паисий не пропуснал и
блъснал пресичащия по пешеходна пътека пешеходец Стоил Попов. След справка
установили, че пострадалият Стоил Стефанов Попов след извършен медицински
преглед е освободен от МБАЛ Света Анна-Варна АД с контузия на десен лакът, ръка и
десен крак. От оперативно-дежурната част на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна получили информация, че местопроизшествието няма да се посещава от
разследващ полицай, поради което съставили необходимите документи – АУАН и
констативен протокол за ПТП. Според инспектор Димитров са събрани данни за
престъпление от общ характер по смисъла на чл.343 ал.1 б.б от НК и предлага
предоставените документи да се регистрират като ЗМ и да се изпратят на Районна
прокуратура Варна по компетентност с мнение за образуване на досъдебно
производство срещу Христо Христов по чл.343 ал.1 б.б от НК.
Инспектор Д. Д. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна изготвил още
една докладна записка рег.№ ЗМ I-313 819р-21719 от 19.08.2020 г./л.57 от ДП/, в която
отразил обстоятелствата от първата докладна записка, направил извод, че от обективна
и субективна страна Х.о Х. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.б от
НК и предложил материалите по преписка ЗМ № I-313/2020 г. по описа на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна да се изпратят на Районна прокуратура Варна по
компетентност с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Христо
Христов по чл.343 ал.1 б.б от НК.
С постановление от 25.08.2020 г./л.21 от ДП/ на прокурор Я. Й. от Районна
5
прокуратура Варна е възложено на органите на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна извършване на проверка по преписка № 11851/2020 г. по описа на ВРП по
преписка ЗМ № 313/2020 г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна със срок 1 месец.
Проверката е възложена на инспектор Д. Д. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна. Снети са сведения от С. П. и Х. Х., приложено е наказателното постановление,
вносната бележка за плащане на глобата и справка за съдимост на Х.. Инспектор Д. Д.
от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна изготвил справка рег.№ ЗМ 819р-
24701 от 09.09.2020 г./л.66 от ДП/ с предложение материалите от допълнителната
проверка да се изпратят на Районна прокуратура Варна по компетентност.
С постановление от 11.09.2020 г./л.18 от ДП/ на прокурор Я. Й. от Районна
прокуратура Варна е възложено извършване на допълнително разследване по преписка
№ 11851/2020 г. по описа на ВРП по преписка ЗМ № 313/2020 г. по описа на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна със срок до 28.10.2020 г. Проверката е
възложена на инспектор Д. Д. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. От
Районен център 112-Варна са изискани и получени справка за проведените телефонни
разговори при инцидента и CD с файлове на разговорите и електронни картони. От
писмо рег.№ 2431/30.09.2020 г. от началника на Районен център 112-Варна се
потвърждава, че подс.Х. се обадил от своя мобилен телефонен номер на два пъти – в
20:11 часа и в 20:17 часа и съобщил за произшествието. Инспектор Д. Д. от Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна изготвил справка рег.№ ЗМ 819р-32670 от
03.11.2020 г./л.75 от ДП/ с предложение материалите от допълнителната проверка да се
изпратят на Районна прокуратура Варна по компетентност.
По досъдебното производство няма приложен прокурорски акт за образуване
на досъдебно производство или отказ от образуване на досъдебно производство,
полицейска преписка ЗМ № I-313/2020 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна си остава висяща и потъва в архивите на Районна прокуратура Варна.
Две години и седем месеца по-късно, с постановление от 15.06.2023 г. на
прокурор Я.Й. от Районна прокуратура Варна по прокурорска преписка № 11851/2020
г. е образувано досъдебно производство/л.1 от ДП/ за това, че на 14.12.2018 г. в
гр.Варна, на кръстовището на бул.В. B. и ул.О.П., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка Сеат модел Леон с рег.№ *, на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба, са нарушени
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на С. С. П. – престъпление по чл.343 ал.3 б.а вр.ал.1 б.б вр.чл.342 ал.1 от НК.
Постановлението е получено в ОД на МВР Варна и е заведено под УРИ
365000-34725/19.06.2023 г., препратено в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
и е заведено там на 19.06.2023 г. с номер УРИ 819 ДП 313/20, без да е даден номер на
образуваното досъдебно производство. Но от датата на това постановление вече
разследването се води като ДП № 313/2020 г. по описа на Сектор Пътна полиция
Варна, необяснимо как, след като досъдебното производство е образувано през 2023 г.,
а остава с номер от 2020 година. С писмо УРИ 819000-34788/20.06.2023 г. на Отдел
Разследване Сектор Разследване на престъпления по транспорта при ОД на МВР
Варна/л.76/ се уведомява Районна прокуратура Варна, че разследването по ДП № * г.
по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е възложено на разследващ
полицай К. И.. Води се някакво досъдебно производство № 313/2020 г., въпреки че
6
няма постановление на прокурор за образуване на досъдебно производство №
313/2020 г., нито протокол за извършено първо действие по разследване, за което да е
уведомен прокурора и да се счита досъдебното производство за образувано съгласно
възможността, предвидена в чл.212 ал.2 от НПК.
Въпреки че е образувано ново досъдебно производство, Районна прокуратура
Варна удължава срока на разследване и дава указания с постановления по досъдебно
производство № 313/2020 г./л.5, л.7, л.10, л.13, л.77 от ДП/.
С писмо изх.№ 704/23.06.2023 г. от общинско предприятие ТАСРУД при
Община Варна/л.157 от ДП/ са изпратени на разследващ полицай К. И. режим на
работа на светофарната уредба на кръстовището на бул.В. В. и ул.О. П., схема на
кръстовището, циглограма на кръстовището и скици на фази.
С писмо № ОД-03-152-1/26.06.2023 г. на директора на Филиал Варна на
Национален институт по метеорология и хидрология/л.165 от ДП/ са изпратени до
разследващите органи информация относно метеорологичната обстановка на
14.12.2018 г. за времето около 20:10 часа в гр.Варна.
С протокол за доброволно предаване от 07.07.2023 г./л.130 от ДП/ С. П. предал
на разследващ полицай К. И. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР медицински и
застрахователни документи, включително и споразумение със Застрахователно
дружество Бул Инс АД за изплащане на обезщетение от 13 000 лева.
От докладна записка, изготвена от ОР Й. Й. от Първо РУ при ОД на МВР
Варна/л.169 от ДП/ е видно, че в района на кръстовището на бул.В. В. и ул.О. П. не са
открити видеокамери, съхраняващи записи от 2018 година.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
32а/2023/л.90-96 от ДП/, изготвено от вещото лице д-р Д. Р. било установено следното:
на 14.12.2018 г. С.П. при ПТП като пешеходец получил счупване на пети шиен
прешлен в предногорния му участък, контузия на дясната лакътна става, лявата
подбедрица, дясната ръка, контузия на гръдния кош, контузия на коляното,
раменния пояс и мишница, състояние след имобилизация на шията с шийна яка,
състояние след физиотерапия и медикаментозно лечение;
счупването на тялото на пети шиен прешлен обуславя трайно затруднение на
движенията на шията за период, по-голям от един месец, останалите
травматични увреждания съвкупно са определили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
непосредствено след инцидента св.С. П. не е изпадал в безсъзнателно състояние -
по негови данни и тези на свидетелите;
всички травми са получени по общия механизъм на удари със или върху твърди
тъпи предмети и съответстват да са причинени при разглеждания пътен
инцидент на 14.12.2018 г.;
счупването на пети шиен прешлен е резултат на силно и внезапно сгъване на
шията в посока напред при първоначалния удар в областта на гърба вдясно.
От заключението на назначената и изготвена в досъдебното производство
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Тони Петров Тонев/л.101-127 от
ДП/:
1. Водачът на лек автомобил * е имал техническа възможност да предотврати
7
ПТП с пешеходеца чрез аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона на
спиране е била значително по-малка от отстоянието и от зоните на пряка видимост,
които е имал преди мястото на удара с пешеходеца, когато е настъпила опасността.
2. Анализът на данните по делото води до извод, че водачът на лекия
автомобил и пешеходецът са предприели преминаване през кръстовището на
разрешителен сигнал на съответния светофар.
3. В конкретната ситуация технико-експлоатационна причина за настъпване на
произшествието е липсата на постоянен визуален контрол от страна на водача на лек
автомобил * от момента на започване на маневрата, включително и през време на
маневрата.
4. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при светещо
уличното осветление, добра видимост и леко валящ дъжд, мокра, хоризонтална пътна
настилка в добро състояние.
5. Обв. Х. с поведението си и поради незачитане на правилата за движение е
нарушил правилата за движение - чл.119 ал.1 от ЗДвП: "При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре", чл.119 ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците" и чл.120 ал.1 т.2 от
ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне
пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека", е допуснал поради
непредпазливост пътно-транспортно произшествие .
На 01.03.2024 г. Христо Христов е привлечен в качеството на обвиняем по
чл.343 ал.3 пр.последно б.а пр.2 вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на
14.12.2018 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство -лек
автомобил „*" с рег.№ *, нарушил правилата за движение -чл.119 ал.1 от ЗДвП: "При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", чл.119 ал.4 от ЗДвП: „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците"
и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна
пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека" и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. С. П., изразяваща се в
счупване на пети шиен прешлен в предногорния му участък, обусловило трайно
затрудняване движенията на снагата за период по-голям от един месец, като деянието
е извършено на пешеходна пътека.
От справка за нарушител/водач/л.52 от ДП/ е видно, че Х. притежава
свидетелство за управление на МПС от 2017 година с придобити категории В и М и до
този случай има издадени 2 броя наказателни постановления и 2 броя фиша за
наложени наказания за нарушения на ЗДвП.
След като по реда на НПК бяха събрани всички възможни фактически данни,
свързани с обстоятелствата по делото, в съдебно заседание по искане на подсъдимия и
8
неговия защитник бе назначена тройна медицинска експертиза с вещи лица доц.д-р В.
Д., специалист по съдебна медицина, проф.д-р Б. Б., специалист по образна
диагностика и д-р П. Т., специалист по неврохирургия с поставени въпроси от
страните и съда. Според писменото заключение на вещите лица/л.158-170 от НОХД/:
1. На 14.12.2018 г. след ПТП при С. С. П. са установени следните увреждания:
контузия на десен лакът без видими увреждания, контузия на дясна ръка без
видими увреждания, контузия на лява подбедрица без видими увреждания, като
при прегледа е отразено без болка по шиен, гръден и поясен отдел на гръбначния
стълб. При проведеното проучване на образни изследвания не са установени
травматични увреждания в областта на дясна ръка, лява подбедрица и шийния
отдел на гръбначен стълб.
2. Контузиите са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с не особено
голяма сила.
3. Не може да се изключи контузиите да са се получили при контакт с моторно
превозно средство. Липсата на видими изменения по главата, тялото и
крайниците на П. не дава възможност за детайлно определяне на механизма на
тяхното получаване. Все пак локализацията на местата, за които П. е съобщил, че
е изпитвал болка, по-скоро отговаря да са получени при странично
съприкосновение с колата.
4. По-вероятно е левият крак да е бил опорен.
5. Посочените в първичните медицински документи контузии в областта на
крайниците е възможно да се получат при пътно-транспортно произшествие на
14.12.2018 г.
6. Не са установени травматични увреждания в предоставените образни
изследвания на гръбначния стълб.
7. Не са налице механични увреждания по костните структури на крайниците и
гръбначния стълб.
8. От клинична гледна точка счупване в шийния отдел на гръбначния отдел на
гръбначния стълб предизвиква силна болка в засегнатата област. При
първоначалния преглед на 14.12.2018 г. Попов не е съобщавал за такава болка, а в
листа за преглед изрично е посочено „Без болка по С-Тн-L/Без болка по шиен,
гръден и поясен отдел на гръбначен стълб/.
9. Не са описани никакви външни признаци на посочените в медицинските
документи травми от дата 14.12.2018 г.
10. Ако болевите усещания в областта на десен лакът, дясна ръка и лява подбедрица
са били налице, то вероятно пострадалият е бил изправен странично с дясна ръка
спрямо лекия автомобил вероятно с ляв опорен крак. Ударът в посочените
области не е бил с голяма сила.
11. Контузии в областта на дясна ръка и ляв крак е възможно да се получат при
евентуален физически контакт с превозното средство.
12. Описаните в медицинската документация травми не изискват каквото и да е
специализирано лечение. Поставената шийна ръка е била с цел превенция на
евентуална травма в тази област. Подобни по степен наранявания преминават за
период от две-три седмици.
В съдебно заседание вещите лица поддържат даденото заключение и дават
мотивирани отговори на въпросите на страните в подкрепа на заключението.
На основание чл.284 от НПК съдът предяви веществените доказателства по
9
делото, а именно:
1. Компакт-диск SD-R EMTEC с образни изследвания от болницата/ л.48 от ДП/.
2. Компакт-диск SD-R Verbatium от тел.112/л.71 от ДП/.
3. Компакт-диск SD-R hp – предаден от Стоил Попов/л.155 от ДП/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
анализа на следните гласни, писмени и веществени доказателствени средства и
доказателства по делото:
гласни - обясненията на подсъдимия Х. Н. Х.; показанията на свидетелите А. К.
С., Е. Ж. Г., С. С. П. и Н. Д. Х.; становища и отговори на въпроси на вещите лица
в съдебно заседание;
писмени – подробно изброени по-горе и приети по делото;
веществени - компакт-диск SD-R EMTEC, компакт-диск SD-R Verbatium и
компакт-диск SD-R hp.
По гласните доказателствени средства:
По свидетелските показани:
За да прецени достоверността на събраните в настоящото производство гласни
доказателства, съдът подложи на анализ изнесеното от всеки един от свидетелите и
подсъдимия, отчитайки обективните и личностни възможност за възприемане на
фактите, за които свидетелстват, възможната заинтересованост, вътрешната логическа
убедителност на изнесеното от тях, както и съществуващата връзка между показанията
им, съпоставена с останалите ангажирани по делото доказателствени източници,
формиращи цялостна доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира свидетелските показания на служителите в Сектор пътна
полиция при ОД на МВР Варна А. К. С. и Е. Ж. Г., дадени на досъдебното
производство и обективирани в протоколи за разпит на свидетел от 21.06.2023 г./л.84 и
л.85 от ДП/, прочетени в съдебно заседание и приобщени към материалите по делото
по чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, че като пристигнали на мястото на
местопроизшествието установили водача Х. Х. и лекия автомобил, от оперативно-
дежурната част на Сектор Пътна полиция получили информация, че пострадалият от
ПТП пешеходец С. П. е бил прегледан в Спешен център на МБАЛ Света Анна-Варна и
освободен и че произшествието няма да се посещава от следствено-оперативна група.
Изпробвали за алкохол водача Христов с техническо средство Алкотест Дрегер 7510,
което отчело 0,00 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от водача въздух.
По спомени на полицейските служители при разговор с водача Х. той споделил, че
ударът между управлявания от него автомобил и пешеходецът е настъпил на
пешеходната пътека, водачът не го е видял като пресича отляво-надясно. Ж. съставил
на водача АУАН, а Стойков издал протокол за ПТП с пострадали лица, след което
освободили водача Х. Не са изготвяли тогава докладната записка, тъй като такава се
съставяла ако има средна телесна повреда и има състав на престъпление, а в случая е
нямало такава. Показанията на тези свидетели се допълват взаимно и се подкрепят от
писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. С. П. относно обстоятелствата,
че е пресичал ул.О. П. по пешеходната пътека, когато го блъснал автомобил, че е успял
да се задържа на предния капак на автомобила, след което паднал на крака между
10
преден ляв калник и лявата врата на шофьора, че веднага след произшествието имал
болки в двата крака и в десния лакът, че в следващите дни имал главоболие и отишъл
на преглед във военна болница, там на скенера открили, че има счупване на един
прешлен и го обездвижили с яка. Показанията на св.П. се подкрепят от събраните
писмени доказателствени средства.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Н. Д. Х., след като
анализира детайлно и внимателно съдържанието им и отношението им към останалите
доказателства и доказателствени средства. С оглед на факта, че свидетелят се познава
отдавна с подсъдимия, че се виждали често и имат общи интереси съдът счита, че
същият е заинтересован от изхода на делото. Влияние върху оценката на
достоверността на неговите показания оказва и факта, че той се появява като свидетел-
очевидец 6 години след инцидента, въпреки че според него още 2020 година е дал
телефона си на Х. и е казал, че е готов да свидетелства, няма логично обяснение защо
Х. не го е посочил като свидетел в хода на досъдебното производство. Съдът
анализира внимателно показанията на свидетеля в тяхната цялост, както и във връзка с
показанията на останалите свидетели на отделните етапи на събитието, съпоставени в
хронологическа и логическата им последователност. От тях съдът прие за установено
времето на деянието, движението на автомобила, управляван от подсъдимия,
обстоятелствата и поведението на подсъдимия и пострадалия след инцидента. Съдът
не кредитира показанията на св.Х. в частта им, че пешеходецът, който идвал от
Макдоналдс по посока банката, минал прибягвайки зад спрелите на светофара коли, а
не по пешеходната пътека и че ударът е станал след пешеходната пътека. Съдът прие,
че показанията на св.Х. относно посочените обстоятелства се опровергават не само от
показанията на св.П. но дори и от обясненията на подс.Х., не са логически обосновани
с оглед събраните доказателства за траекторията на движението на пешеходеца П.
След като св.Х. е бързал да пресече пътното платно, вниманието му следва да е било
насочено към сигнала на светофара и към това да стигне по-бързо до началото на
пешеходната пътека, а не да следи какво става в нейния край. Показанията на
свидетеля Х. очевидно представляват теза, за да се представят в по-благоприятна
светлина действията на подсъдимия.
По обясненията на подсъдимия:
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Христов, че е валял много силен
дъжд, че не е усетил удара, завивал наляво и изведнъж се случило нещо, П. вече бил
прав до вратата му, бил агресивен, блъскал му вратата и крещял да премести колата.
Обадил се на тел.112. През цялото време П. бил прав, без видими външни
наранявания, само се държал за лакътя, сам се качил в линейката. Х. останал на място
с полицаите, по-късно се обадили от болницата и казали, че П. няма сериозни
наранявания и са го изписали и той бил освободен. Обясненията на подсъдимия се
подкрепят от другите гласни и писмени доказателствени средства по делото.
По заключенията на вещите лица:
Съдът кредитира изготвени заключения и становищата на вещите лица,
изразени в съдебно заседание при защитата на писмените заключения по експертизите.
Съдът кредитира заключението на автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Т. П. Т. Вещото лице е изследвало подробно всички събрани
доказателствени материали и е дало обективно, мотивирано и ясно заключение. В
съдебно заседание вещото лице Тонев поддържа заключението, дава подробни
отговори на поставените въпроси и аргументация на своите заключения.
11
Съдът кредитира заключението на съдебномедицинска експертиза №
32а/2023/л.90 от ДП/, изготвено от вещото лице д-р Д. Р.. Още в заглавната част на
експертизата е посочено, че тя е изготвена по писмени данни, че счупване на пети
шиен прешлен е установено при скенер на 20.12.2018 г. В съдебно заседание д-р Р.
обясни, че е приела наличие на счупване на пети шиен прешлен на базата на
разчетените резултати при образното изследване чрез скенер и е дала своето
заключение след приемането от нейна страна за констатирано такова счупване.
Потвърди, че не е гледала записите от скенера, защото не е специалист по образна
диагностика и не може да вземе отношение относно обосновката при разчитането на
образната диагностика, а е приела крайния резултат от изследването. Според нея
детайлно разчитане на образното изследване и установяване на действителното
състояние след инцидента би могло да се направи чрез допълнителна експертиза с
участие на неврохирург, както и специалист образна диагностика. Съдът кредитира
заключението на тази експертиза с оглед на факта, че то е изготвена след като вещото
лице и приело наличието на счупване на шиен прешлен от резултатите от образното
изследване, без да е извършвала проверка на това изследване, тъй като това не е в
нейната квалификация.
Съдът кредитира и дава приоритет на заключението на тройната медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица доц.д-р В.Д., специалист по съдебна медицина,
проф.д-р Б.Б., специалист по образна диагностика и д-р П. Т., специалист по
неврохирургия. Това заключение е изготвено от утвърдени специалисти в посочените
области, след задълбочен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и
дава изчерпателен и обоснован отговор на всички поставени задачи. В съдебно
заседание вещите лица поддържат заключението, отговарят на поставени им въпроси.
При разчитането на компютърната томография в областта на шийните прешлени
вещите лица са установили дегенеративни промени, свързани с възрастта при всеки
един човек - така наречените шипове, конкретно в случая между 4-ти,5-ти и 6-ти
прешлен се е получил шип, който създава впечатление за снижение на височината на
прешлена и може би това е заблудило колегата им лекар, но това категорично не е
компресионна фрактура, нямало обективни признаци за такова увреждане. Не
установили и някакви вторични белези, които да говорят за увреждане в тази област,
а ако е било налице такова счупване категорично е щяло да има задължително и
вторични белези за него. Уточняват, че освен образните изследвания са анализирали
събрания доказателствен материал и с оглед наличие на други клинични показатели за
получено счупване на шиен прешлен - съпровождащите оплаквания и констатации в
медицинските документи. Според вещите лица при счупен шиен прешлен е
невъзможно болката да се появи след няколко дена, а е налице от момента на
получаване на травмата, възниква веднага и е особено силна и постоянна. При
първоначалните медицински прегледи пострадалият е съобщил за болки в различни
части на тялото - десен лакът, дясно рамо и ляв крак, но за болки в областта на шията
нищо не е казал и изводът на вещите лица е, че не е имало там увреждане и затова и
не е изпитвал болка в тази област. Според вещите лица за да се счупи шиен прешлен,
която е сериозна и достатъчно здрава анатомична структура, трябва да има някакъв
силен по скорост и по енергия травматичен момент с изразени външни белези -
насинявания на лицето, на главата, на окосмената част, счупване на черепни кости и
друг, а в случая пострадалият няма никакви външни белези. Не са установили и
някакви евентуални стари счупвания с видими следи. Вещото лице д-р Радойнова в
своето заключение е приела медицинска находка подтисната осификация на горно
вертрални предния кант на тялото като диференциална диагноза, т.е. не е прието
12
безусловно, че е налице фрактура, а трябва да се свърже и със съответната клиника, с
болестните прояви. Разликата между това заключение и заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, не
се дължи на различно тълкуване и оценка на едни и същи факти, а на това, че е бил
анализиран различен по обем и съдържание доказателствен материал с оглед етапа на
разследване по делото.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира и другите писмени доказателствени средства, подробно
изброени по-горе, събрани в хода на досъдебното производство и приобщените на
основание чл.283 от НПК.
По веществените доказателства:
Компакт-диск SD-R EMTEC с образни изследвания от болницата, компакт-
диск SD-R Verbatium от тел.112 и компакт-диск SD-R hp – предаден от С. П.,
приобщени като веществени доказателства, също се кредитират от съда - в
съответствие са с всички останали доказателства - гласни и писмени и в тази връзка са
от значение за формиране на фактическите изводи на съда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
С гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна Х. Н. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3
пр.последно б.а пр.2 вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от Наказателния кодекс НК/ за
това, че на 14.12.2018 г., в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил Сеат Леон с peг.№ *, нарушил правилата за движение - чл.119 ал.1 от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/: "При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре", чл.119 ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците" и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още
се намират на пешеходната пътека" и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на С. С. П., изразяваща се в счупване на пети шиен прешлен в предногорния
му участък, обусловило трайно затрудняване движенията на снагата за период по-
голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е
характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията
бланкетната диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на
дадено престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния кодекс,
където са уредени определени понятия или институти. В конкретния случай нормите,
уреждащи транспортните престъпления препращат към законови и подзаконови
нормативни актове, в които се съдържат специалните правила, очертаващи дължимото
поведение при управление на транспортно средство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за
движение при управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона
за движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното
13
деяние на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, според съдебната практика, може да
се осъществи чрез действие или бездействие, с което се нарушават правилата за
движение по пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона
противоправни последици /престъпния резултат/.
По отношение на нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба "При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре". Съдът счита, че този текст касае задължение на водачите при наличие на
пешеходна пътека по посока на движение на моторното превозното средство, а в
случая е налице специална разпоредба за задължението на водачите при извършване
на маневра и наличие на пешеходна пътека, поради което следва да се приложи
специалната разпоредба на чл.119 ал.4 от ЗДвП и разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП
не е приложима за конкретния случай.
По отношение на нарушението на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно
превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека". И за тази разпоредба съдът счита, че касае задължение на водачите при
наличие на пешеходна пътека по посока на движение на моторното превозното
средство, а в случая е налице специална разпоредба за задължението на водачите при
извършване на маневра и наличие на пешеходна пътека, поради което следва да се
приложи специалната разпоредба на чл.119 ал.4 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 120,
ал.1, т.2 от ЗДвП не е приложима за конкретния случай.
По отношение на нарушението на чл.119, ал.4 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците". Съдът счита, че именно тази
разпоредба е нарушена в случая от подсъдимия. Той е извършвал маневра завиване
наляво, при което траекторията на автомобила му пресича пешеходната пътека на
ул.О.и подс.Х. е бил длъжен да пропусне пешеходеца П., който се е движел по
пешеходната пътека. Подс.Х. не е пропуснал пешеходеца, настъпило е пътно
транспортно произшествие между лекия автомобил и пешеходеца и именно това
нарушение на подс.Х. се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
увреждания на пешеходеца.
За да е съставомерно едно деяние по чл.343 ал.1 б.б от НК следва деецът да е
допуснал нарушение на конкретно правило за движение, което да е в причинна връзка
с настъпилото транспортно произшествие и вредоносния резултат, а именно
причиняване на тежка или средна телесна повреда. Тъй като от заключението на
тройната медицинска експертиза категорично се установи, че не е налице тежка или
средна телесна повреда, деянието на подс.Х. е несъставомерно по този текст от НК,
поради което съдът призна за невинен подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Съдът не приема становището на прокурора, че ако е налице лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, е налице и осъществено престъпление по
чл.342 ал.1 от НК. Действително от обективна страна съставът на чл.342 ал.1 от НК
включва нарушаване на правилата за движение при управляване на моторно превозно
средство, като се допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, но
14
от субективна страна е необходимо това деяние да е извършено умишлено, което в
настоящия случай не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.6 от НК съдът признава подсъдимия за
невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние
съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.
Преди прилагане на тази разпоредба следва да се прецени дали не е изтекла
давността за наказателно преследване за конкретното деяние.
В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака:
позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на
деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност,
което прави наказателното производство недопустимо.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният
административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия
на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва
преследването и изтърпяването на наказанието.
Давността намира приложение и при двете хипотези:
погасяване на възможността на администрацията да реализира
правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на
правоохранителния акт /чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и
погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията
си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на
правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.
В случая няма издадено наказателно постановление и следва да се прецени
дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието.
В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс/НК/.
Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното
преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла
предвидената от закона давност.
В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за
деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят
определя срокът от три години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността
започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието,
с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по
чл.80.
15
Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се
изключва по давност, когато са изтекли три години плюс още 1/2 от срока или общо
четири години и половина от извършването на деянието съгласно смисъла на чл.80
ал.3 от НК.
В настоящия случай деянието е осъществено на 14.12.2018 г., от която дата е
започнала да тече давността за административно-наказателно преследване.
Издадено е наказателно постановление № 18-019-007736/18.01.2019 г. на
началника на група в Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи Варна на Х. H. Х. с наложени административни наказания глоба
в размер на 200 лева за първото нарушение и глоба в размер на 20 лева за второто
нарушение. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 16.02.2019 г. С
решение № 98/29.01.2021 г. по касационно административно дело № 2505/2020 г. по
описа на Административен съд, III касационен състав е възобновено административно-
наказателното производство по влязлото в сила наказателно постановление № 18-019-
007736/18.01.2019 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция към Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Варна в частта за извършеното от Х.
Н. Х. нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и е отменено наказателно постановление №
18-019-007736/18.01.2019 г. на началника на група в Сектор Пътна полиция към
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Варна в частта за
наложеното наказание глоба в размер на 200 лева на Х. Н. Х. за извършено нарушение
на чл.119 ал.1 от ЗДвП и прекратява административно-наказателното производство в
тази част. От тази дата съгласно чл.81 ал.2 от НК започва да тече нова давност.
С постановление от 15.06.2023 г. на прокурор Я.Й. от Районна прокуратура
Варна по прокурорска преписка № 11851/2020 г. е образувано досъдебно производство,
с което е прекъсната давността.
На 01.03.2024 г. Х. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по чл.343 ал.3
пр.последно б.а пр.2 вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Към дата на произнасяне на присъдата 18.02.2025 г. не е изтекла абсолютната
давност за административно-наказателно преследване на Христов за нарушението му
на чл.119 ал.4 от Закона за движението по пътищата и може да му се наложи
административно наказание за това нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че на 14.12.2018 г. в гр.Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № .,
подсъдимият Х.Н. Х. нарушил правилата за движение – чл.119 ал.4 от Закона за
движението по пътищата: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, причинил пътнотранспортно
произшествие с пострадал С. С. П., като деянието не съставлява престъпление, поради
което на основание чл.305 ал.6 от НК вр.чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от Закона за
движението по пътищата му наложи административно наказание глоба в размер на 200
лева.
Деянието е извършено умишлено при форма на вината непредпазливост –
подсъдимият Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като водач, извършващ маневра завой и при
наличие на разрешаващ сигнал на светофара за пресичане от пешеходци на пътното
платно, към което завива, е бил длъжен да предвиди възможността за наличие на
пресичащи пешеходци и да ги пропусне.
16
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от Закона за
движението по пътищата законът предвижда наказание глоба в размер на 200. Тъй
като наказанието е с нормативно фиксиран размер, не съществува възможност за
неговото обсъждане, съответно преценка на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и индивидуализация на наложеното наказание, а е необходимо само
правилно да е посочен този размер в съдебния акт.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

17
Съобщи за изтекли лични данни