Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.01.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 декември 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1217, по описа за 2020 година.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД, във вр.
с чл.87, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
Ищцата П.Г., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си
молба, че на 07.02.2020г., като цесионер е придобила от цедента „Б и В СТРОЙ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Бранислав
Велешки“ №7, представлявано от Борислав Велков, вземанията на Дружеството/”Б и
В СТРОЙ”ЕООД/ от ответника „Тракийски университет”, гр.Стара Загора, в размер на 6000 лева по развален Договор №143АФ от
24.03.2015г. С уведомление от 10.02.2020г., получено от ответника на
13.02.2020г. първоначалният кредитор – цедентът, е информирал по реда на чл.99,
ал.З от ЗЗД длъжника за подписания Договор за цесия, с който е цедирал
вземането си по разваления Договор №143АФ от 24.03.2015г., в размер на 6 000
лв. на цесионера П.Г.. В деня на подписване на договора за цесия цесионерът е
заплатил на цедента дължимата цена по т.3.1. С потвърждение от 14.02.2020г.
Цедентът е информирал писмено Цесионера за станалото прехвърляне. Вземанията на
първоначалния кредитор произтичали от развален Договор №143АФ от 24.03.2015г.,
по силата на който ответникът, като изпълнител, се е задължил спрямо
възложителя /“Б и В Строй“ ООД/ да разработи и управлява иновативен проект
„Разработване и внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана
суперинтензивна производствена система, захранвана от зелена енергия, за
отглеждане на зарибителен материал от деликатесни видове риби / при определени биотехнологични параметри за
органично производство/, в условията на разработени битехнологични параментри
за повишаване а имунния статус на рибите“, /Приложение №1 към договора/.
Съгласно чл.2 от Договора: „Изпълнителят се задължава да разработи и управлява
на възложителя проекта описан по-горе по мярка Иновации в аквакултурата на ПМДР
2014-2020г. По силата на чл.4, ал.2 от Договора Възложителят се задължава след
подписване на договора да заплати на изпълнителя 5000лв., без ДДС, или 6000лв.
с ДДС, както и сумата в размер на 10 000лв., без ДДС, или 12 000лв.,
с ДДС,
след подписване на приемо-предавателен протокол и приемане на иновативния
проект. В изпълнение на задълженията си първоначалният кредитор е изплатил на
Тракийски университет Стара Загора сумата в размер на 6000лв., с платежно
нареждане от 27.03.2015г. Предвид обстоятелството, че почти пет години липсвало
изпълнение от страна на Тракийски университет Стара Загора, на задълженията по
договора, а именно: предаване, респективно приемане на проекта, и е било налице
пълно неизпълнение на задълженията си, първоначалният кредитор е развалил с
Уведомление от 27.01.2020г., получено на 30.01.2020г. от ответника, сключения
помежду им Договор №143 АФ/24.03.2015г., тъй като за него изпълнението на
договора вече е било безполезно. И след разваляне на договора били водени
разговори с представители на ответника за заплащане на сумите по доброволен
път, но и до настоящия момент липсвало изпълнение. Имайки предвид
обстоятелството, че ответникът е надлежно уведомен писмено, водени са разговори
за заплащане на задължението както към първоначалния кредитор „Б и В
Строй”ЕООД, така и към П.Г., отчитайки факта, че към настоящият момент липсва
доброволно изпълнение на задълженията, произтичащи от сключените два Договора за
цесия на 07.02.2020г., ищцата счита, че е налице правен интерес от настоящото производство. Дългият срок на
забава от страна на ответника дал повод на първоначалния кредитор да счете
изпълнението и на двата договора за безполезно за него по смисъла на чл.87, ал.2 от ЗЗД и за липса на
всякаква възможност за продължаване на договорните отношения с ответника. Това
е така, тъй като от една страна са изтекли по единия договор почти 5 години, а
по другия приблизително четири години, а видно от Предмета и на двата договора
касателно проектите, които са възложени за изпълнение на ответника, е за
участие в програми по Мярка Иновации в аквакултурата на ПМДР 2014-2020г., а
крайният срок за приемане на документи от нотифициращият оран е 25.10.2016г.
Ето защо първоначалният кредитор се възползвал от правото си да развали и двата
договора, без дава допълнителен срок, доколкото изпълнението им е било
безполезно за него.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Тракийски
университет“ - Стара Загора, да заплати на П.Г. сумата, в размер на 6 000лв.,
представляваща сума, получена от ответника по развален Договор №143АФ от
24.03.2015г., придобита от ищцата въз основа на Договор за цесия от
07.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане.
Ответникът
„Тракийски университет“ гр. Стара Загора,
чрез пълномощника си, в законоопределения срок, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения
иск. Сочи се, че в изпълнение на сключения договор Възложителят „Б И В
СТРОЙ” ООД е извършило на 27.03.2015 г. авансово плащане от 6 000 лв. по ф-ра №
**********/27.03.2015 г. Оспорва наведеното от ищеца твърдение, че процесният
Договор № 143АФ от 24.03.2015 г. е развален. Възразява се, че не са настъпили
изискуемите фактически и правни предпоставки в учреденото между двете страни
облигационно правоотношение, за да е възникнало в правната сфера на „Б И В
СТРОЙ” ООД (в качеството на „Възложител” по договора и „Цедент” на процесното
вземане от 6 000 лв.) потестативното право на разваляне на сключения договор. / Оспорва изцяло наведеното в
Исковата молба твърдение, че почти пет години
липсвало изпълнение от страна на „Тракийски универститет“- Стара Загора, на
задълженията по договора, а именно: предаване, респективно приемане на проекта
и е налице пълно неизълнение. Твърди, че „ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ гр. Стара Загора- АГРАРЕН ФАКУЛТЕТ
(в качеството на „Изпълнител”) е изправна страна по сключения Договор №
143АФ/24.03.2015 г., чието разваляне се претендира от ищцовата страна. След
сключване на договора и заплащане на дължимата сума от 6 000 лв. в изпълнение
на поетото от Изпълнителя задължение по чл. 4, ал. 2 от Договора, дейностите по
изготвяне на иновативния проект — предмет на договора са стартирани, от страна
на научния колектив, съгласно Заповед № 246/27.03.2015 г. на Декана на Аграрен
факултет при ТрУ. Разработеният иновативен проект: „Разработване и внедряване/ експлоатация на екологосъобразна
интегрирана супер интензивна производствена
система, захранвана от зелена енергия, за отглеждане на зарибителен материал от
деликатесни видове риби /при определени биотехнологични параметри за органично
производство/, в условията на разработени биотехнологични параметри за
повишаване на имунния статус на рибите” бил предаден на
Възложителя - „Б И В СТРОЙ” ООД още на
26.03.2016 г., за което страните са съставили и подписали двустранен
приемо-предавателен протокол от 26.03.2016 г. Въпреки надлежното изпълнение от
страна на Изпълнителя на поетите договрни задължения, не последвало изцяло
плащане на договорената сума съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за разработване
на проекта. От горепосочените фактически обстоятелства следвало да се заключи,
че от страна на Университета е налице пълно и точно изпълнение на поетите
договорни задължения, предвид което претендираното „разваляне” на договора не е
произвело действие. Възразява по наведеното твърдение в Исковата молба, че „изпълнението
на договора било безполезно”. Бездействието
от страна на Възложителя по договора за финализиране на процедурата по
кандидатстване за финансиране по Мярка 2.2, Продуктивни инвестиции в
аквакултурата-Приоритет 2 на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР
2014-2020) не следвало да се вменява във вина на Изпълнителя по договора и от
това обстоятелство да се прави опит да се черпят благоприятни правни последици
- разваляне на договора и парична претенция за връщане на заплатени суми.
Предвид горепосоченото, ответникът счита заявената от Цесионера парична
претенция за сумата от 6 000 лв. за изцяло неоснователна, тъй като вземането по
твърдения „развален” Договор № 143АФ не е възникнало в правната сфера на
Цедента (Възложител по договора) поради ненадлежно упражнено потестативно право
на разваляне на договора.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира за направените
по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът
да уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Ответникът
се представлява от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне
на иска.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Видно от представения по делото договор № 143 – АФ/24.03.2015г., сключен
между „Тракийски университет“ – Стара Загора, в качеството на изпълнител, и “Б
И В СТРОЙ“ ООД гр. Пловдив, в качеството на възложител, възложителят е възложил
на изпълнителят срещу възнаграждение да разработи и управлява иновативен
проект: „Разработване и внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана
суперинтензивна производствена система, захранвана от зелена енергия, за
отглеждане на зарибителен материал от деликатесни видове риби/при определени
биотехнологични параметри за органично производство/, в условията на
разработени биотехнологични параметри за повишаване на имунния статус на рибите“
, като разработения от изпълнителя иновативен проект ще бъде ползван от
възложителя за кандидатстване и финансиране по Мярка Иновации в аквакултурата
на ПМДР 2014-2020. Договорено е възнаграждение 50 000лв., като
15 000лв. /без ДДС/ е цената за разработката на иновативния проект и
35 000лв. /без ДДС/ е цената за управление на одобрения проект.
Възнаграждението е платимо, както следва: 5000лв. /без ДДС/- не по-късно от 3 дни след подписване на
договора, 10 000лв. /без ДДС/ - след подписване на
приемо-предавателен протокол и приемане от изпълнителя – не по-късно от 3 дни
след предаване на разработения проект; 35 000лв. /без ДДС/ - след подписване на договора между “Б И В СТРОЙ“ ООД и ИАРА за стартиране на изпълнението на
дейностите по проекта, но не по-късно от 30 дни от подписването на договора. В
чл.4, ал.5 и ал.6 от договора страните са уговорили, че възложителят няма да
търси отговорност от изпълнителя за изплатените суми в общ размер от
15 000 лв. /без ДДС/, независимо от това дали проекта е одобрен за
финансиране от ИАРА, както и че изпълнителят не носи отговорност, и ако
представения проект не е одобрен за финансиране. В чл.4 ал.9 страните са
уговорили, че срока на договора започва да тече от датата на неговото
подписване и продължава до края на срока, фиксиран в договора за изпълнението
на иновативния проект, подписан между възложителя и ИАРА, който не е по-дълъг
от 24 месеца. Подписано е и Приложение № 1 към чл.1, ал.1 от договора.
В изпълнение на сключения между страните договор, възложителят на
27.03.2015г. е заплатил на изпълнителя сумата от 6 000, с ДДС, видно от
представеното платежно нареждане. За същата сума е издадена фактура №
**********/27.03.2015г.
Ответникът обосновава защитата си като твърди, че е изправна страна по
договора, тъй като е разработил и предал на възложителя иновативния проект. С
оглед на това представя Заповед № 246/27.03.2015 г. на Декана на Аграрен
факултет при Тракийски университет – Стара Загора, с която е наредено сформирането на научен колектив за
работа по иновативен проект по Договор № 143/24.03.2015г. Представя също и приемо-предавателен
протокол от 26.03.2016г., в който се посочва, че изпълнителят предава на
възложителя разработения в изпълнение на Договор №143АФ от 24.03.2015г.
иновативен проект. В протокола е отразено, че иновативния проект ще бъде
използван от възложителя за кандидатстване за финансиране по Мярка 2.1.
Иновации, Приоритет 2: Насърчаване на устойчиви в екологично отношение,
иновативни, конкурентоспособни и основани на знания аквакултури,
характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите на Програма за морско
дело и рибарство /2014-2020/, както и че разработения проект е изпълнен в
съответствие с изискванията на договора и на възложителя. За възложителя “Б И В
СТРОЙ“ ООД протоколът е подписан от инж.Н.Костов.
С уведомление от 27.01.2020г. “Б И В СТРОЙ“ ООД е уведомил ответника Тракийски университет, че поради пълно
неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, разваля Договор №143АФ
от 24.03.2015г., тъй като изпълнението по договора е станало безполезно за
възложителя. Уведомлението е редовно връчено на ответника на 30.01.2020г.,
видно от известие за доставяне. В уведомлението възложителят е поканил
ответника да върне платената сума от 6 000 лв., като е предоставил 7-дневен
срок, считано от датата на получаването му.
Видно от договор за цесия, представен по делото, “Б И В СТРОЙ“ ООД е цедирал вземането си за
сумата от 6 000 лв. в полза на ищцата П.Г.. С уведомление от 10.02.2020г.
цедентът е уведомил ответника за извършената цесия, като същото е редовно
връчено на 13.02.2020г. /видно от известие за доставяне/.
Ищцата оспорва твърдението на ответника, че по извършената работа е
съставен и надлежно подписан приемо предавателен протокол от 26.03.2016г. В
тази връзка заявява, че до момента на представянето на този документ по делото,
дружеството възложител не е знаело за съществуването на този протокол. Оспорва
доказателствената стойност на приемо предавателния протокол, като заявява, че
лицето положило подписа си за приел извършената работа – инж. Костов, не е
разполагало с надлежна представителна власт за възложителя.
По делото са събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетелите Пламен Колев и Борислав Велков се
установява, че възложения проект по процесния договор не е бил разработен и
представен от Тракийски университет Стара Загора. Между страните по договора
били проведени няколко срещи, на които е присъствал и Николай Костов, в
качеството си на представител на Тракийски университет. Управителят /по времето
на подписването на процесния договор/ на дружеството възложител – Борислав
Велков, твърди, че никога не е виждал приемо предавателния протокол от
26.03.2016г., нито е упълномощавал лице за подписването на такъв документ.
Твърди още, че инж. Костов /положилият подпис за приел в протокола/ не е
работил за фирмата- възложител, и същото лице е било възприето от свидетеля
като представител на Тракийски университет за филиал в гр. Пловдив.
Свидетелят проф. Васил А. не е знаел за подписването на договор между „Б И
В СТРОЙ“ ООД и „Тракийски университет“. Същият свидетел разяснява принципното положение при възлагане
на иновативни проекти. Свидетелят Св. Г.
С. работи като главен счетоводител в Аграрния факултет към Тракийски
университет – Стара Загора, като си спомня за
сключения договор с “Б И В СТРОЙ“ ООД. Твърди, че след постъпило плащане
по договора, се издава фактура, като при неплащане, университета „си търси
парите“.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели – същите са
последователни, непротиворечиви и в съответствие с приложения доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка,
съдът стига до следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е, доколкото той се основава на
твърдения, че се дължи връщане на даденото по развален договор. Елементите на
фактическия състав на кондикционното право по чл. 55, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 87, ал.2 от ЗЗД
включват наличието на облигационна връзка между страните, нейното съдържание,
извършено плащане по договора, наличието на предпоставките на нормата на чл. 87, ал.2 ЗЗД
за разваляне договора, поради обстоятелството, че изпълнението на договора е
станало безполезно.
Предмет на сключения между страните договор е разработване и управление на иновативен проект: „Разработване и
внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана суперинтензивна
производствена система, захранвана от зелена енергия, за отглеждане на
зарибителен материал от деликатесни видове риби/при определени биотехнологични
параметри за органично производство/, в условията на разработени
биотехнологични параметри за повишаване на имунния статус на рибите“.
Сключеният между страните договор притежава характеристиките на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при
учреденото от договора правоотношение за ответника са породени облигационни
задължения, а именно: да разработи и управлява иновативен проект за
кандидатстване за финансиране по Мярка
Иновации в аквакултурата на ПМДР 2014 – 2020г., а за възложителя “Б И В СТРОЙ“ ООД - да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя. Съдържанието на поетите с договора задължения
разкрива действителната воля на страните срокът за изпълнение от страна на
ответника да не е точно фиксиран, а е до края на 24 месеца считано от датата на
подписване на договор между възложителя и ИАРА. Не е спорно по делото, че такъв
подписан договор няма.
Съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, задължението за плащане от страна на възложителя възниква при приемане на
извършената работа Задължението на поръчващия да приеме извършената работа
съществува само когато извършената услуга е съответна на уговореното, по арг.
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Изискуемостта на насрещната парична престация, която дължи поръчващия възложител като уговорено възнаграждение,
настъпва след приемане на уговорената работа от възложителя,
в който смисъл е предвиденото в чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Приемането по своята правна същност представлява одобряване, свързано с
действително получаване на изработеното и признанието от страна на възложителя, че то съответства на
уговореното по договора. За да се приеме, че приемането има характер на
одобряване, законът предвижда в чл. 264, ал. 2 ЗЗД
задължение на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. А
съобразно презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД,
ако не направи такива възражения, работата се счита за приета. Законодателят
предвижда, че за такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета
и одобрена от поръчващия, съобразно предвидената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
презумпция. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др. /съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства/. Приемането на
работата обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на
фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на
изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Приемане на
извършената работа е налице както когато
възложителят е направил изрично изявление,
че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение
е изразено с конклудентни действия. В решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. №
822/2010 г., т. К., ІІ Т. О., ВКС, се
приема, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета
изрично /със съставяне на писмен акт подписан от възложителя/,
а са достатъчни и конклудентни действия за това.
В случая, ищцата оспорва доказателствената стойност на представения приемо
предавателен протокол. Действително протоколът е подписан за дружеството
възложител от лицето инж. Костов, за което се установява, че не е работило в
дружеството възложител. Съгл.
чл. 301
от ТЗ, ако лице
действа от името на търговец без представителна власт, действията му се считат
потвърдени, ако търговецът веднага след узнаването не се е противопоставил. Ищцата твърди, че е узнала за посочения документ едва с представянето му по делото от страна на
ответника. В открито съдебно
заседание, където е първата възможност на ищцата да заяви възраженията си по
представен от ответника документ, същата се противопоставя на твърденията, че
протоколът е подписан от лице с представителна власт. С представянето на този
документ, ответникът цели да установи, че е изпълнил задълженията си по
процесния договор относно разработването и предаването на иновативния проект.
Последният не твърди, а и по делото не се установява, че от страна на
възложителя е последвало пълно плащане на договорената цена за възнаграждение. Липсват
доказателства, установяващи, че лицето положило подписа за приел работата е
действало като представител на възложителя. Напротив, видно от гласните
доказателства, се установява, че такова лице не е работило за дружеството възложител,
а още повече, че това лице е присъствало на провежданите срещи като
представител на „Тракийски университет“. Изложеното обосновава извод, че
оспореният приемо предавателен протокол от 26.03.2016г. не представлява годно
доказателствено средство за установяване на обстоятелства по изпълнение на
задълженията по договора от страна на изпълнителя. Следва да се посочи, че
представената от ответника кореспонденция по електронна поща, се явява
ирелевантна по делото – липсват данни, касаещи конкретните взаимоотношения по
процесния договор.
Липсват доказателства,
установяващи и конклудентни действия от страна на възложителя, които да
извлекат, че работата е била приета. Още повече, че по делото липсват данни за
последващо плащане на останалата договорена сума по възнаграждението, както и
данни, че изпълнителят е правил опит да потърси остатъка от дължимата сума по
договора от възложителя.Т.е., налице е неизпълнение на
задълженията по процесния договор от страна на изпълнителя.С оглед на това, в
полза на възложителя по договора е възникнало правото да развали същия изцяло,
по реда на чл. 87 ЗЗД.
Договорът за изработка съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД
може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по
надлежен начин. В конкретния случай, след като се установява, че е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника, то възложителят, възползвайки се от предвидената му законова възможност, е
прекратил процесния договор. Налице е хипотезата на чл. 87,
ал. 2
ЗЗД за разваляне на договора без даване на допълнителен срок за
изпълнение, тъй като последното вече е било безполезно за възложителя - ищец.
По делото е представено уведомление от възложителя „ Б И В СТРОЙ“ ООД, връчено
на изпълнителя „Тракийски университет“ Стара Загора на 30.01.2020г.,
представляващо известие за прекратяване на процесния договор, поради това, че
изпълнението е станало безполезно за възложителя, като е отправена покана за
връщане на платената сума в размер на 6000
лв., платена в полза на ответника на 27.03.2015г. Потестативното право на
възложителя за разваляне на договора е
надлежно упражнено.
Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на
престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например при
унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение (респективно разваляне
по право), при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите,
подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца/ в случая
възложителя/, получаване на същото от страна на ответника/изпълнителя/,
отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото
разместване. Съобразно чл. 154 ГПК
в тежест на ищеца /възложителя/ е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
В случая, предвид развалянето на договора от страна на възложителя, е
отпаднало основанието, на което изпълнителя Тракийски университет е получил сумата в размер на 6000 лв. /с
ДДС/, поради което същата сума подлежи на връщане.
Ищцата по делото претендира да е
носител на процесното вземане, придобито по силата на договор за цесия, което
означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл.
99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
В случая, от събраните
по делото доказателства, се установява, че е налице валидно извършена цесия в
полза на ищцата – процесното вземане е прехвърлено по силата на договор за
цесия от 07.02.2020г., като е налице редовно уведомяване от цедента за прехвърленото вземане в полза на ищцата. Поради това, връщането
на получената от ответника, на отпаднало основание, сума от 6000 лв., подлежи
на връщане на ищцата. Предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал.1, прдл. Трето
от ЗЗД, вр. чл. 87, ал.2 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора,
и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцата разноски, в размер на 940 лв., съобразно приложения
списък на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ гр. Стара Загора, ЕИК по Булстат
*********, гр.Ст.Загора, ж.к.Студентски град, представлявано от Доц. Д-р Добри
Ярков, да заплати на П.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 6000 лв., представляваща платена
на отпаднало основание сума по развален Договор № 143 –
АФ/24.03.2015г., сключен между „Тракийски университет“ – Стара Загора, и “Б И В СТРОЙ“ ООД гр. Пловдив, за разработване и управление на иновативен
проект: „Разработване и внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана
суперинтензивна производствена система, захранвана от зелена енергия, за
отглеждане на зарибителен материал от деликатесни видове риби/при определени
биотехнологични параметри за органично производство/, в условията на
разработени биотехнологични параметри за повишаване на имунния статус на
рибите“, ведно със законната лихва, считано
от завеждане на иска – 18.03.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от
940 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: