ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 07.12.2017
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в закрито заседание на седми
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като разгледа гр. д. № 764 по описа на Районен съд Несебър за
2017г., намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл.
140, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът намира, че към настоящия момент не може да
се произнесе по възражението на ответника за недопустимост на предявения иск,
поради предявяването му след срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Както се
установява от изложеното в исковата молба и отговора между страните е спорен
въпросът за това по какъв начин и на коя дата е оповестено съобщението по
смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за проведеното общо събрание. И двете страни са
поискали събирането на гласни доказателствени средства за установяването на
фактите, свързани с оповестяването на протокола. Ето защо по въпроса дали искът
е предявен в предвидения срок съдът ще се произнесе след събиране на поисканите
от страните доказателства. Доводът в отговора на исковата молба, че дори и
посочената от ищеца дата на узнаване – 18.07.2017г., да се приеме за меродавна,
то срокът е изтекъл на 17.08.2017г., а искът е предявен на 18.08.2017г., не
следва да се приема за основателен. Това е така, тъй като от приложената към
исковата молба товарителница се установява, че исковата молба е изпратена на
17.08.2017г., поради което по арг. от 62. ал. 2 ГПК тази е датата на подаване
на исковата молба.
Ищците и ответникът са представили
писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е
допустимо. Следва да се приемат и доказателствата, посочени в отговора на
исковата молба – нотариален акт от 26.06.2015г. и писмено обръщение на част от
собствениците в комплексите „Тарсис” към Генералния консул на РФ. Очевидно
между ищеца и ответника е налице спор за голяма част от наведените факти и
обстоятелства, като ответникът извежда доводи за своята правна теза от
кореспонденция, в която участва лицето, посочено като собственик в нотариалния акт.
Ето защо, доколкото тези документи касаят отношенията в етажната собственост,
същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, а по тяхното
доказателствена стойност за правния спор, съдът ще се произнесе с акта си по
същество. Що се отнася до представения с исковата молба отговор на Генералния
консул на Руската Федерация в Република България, съдът намира, че това
доказателство не е на български език, поради което на основание чл. 185 от ГПК ищците
следва да представят в срок до откритото съдебно заседание по делото точен
превод на български език, заверен от страната, на посочения документ.
Исканията на страните за събирането
на гласни доказателствени средства във връзка с факти и обстоятелства, касаещи
процесното общо събрание, са основателни, поради което на ищеца и ответника
следва да бъдат допуснати до разпит по двама свидетели при режим на довеждане. Доколкото
в исковата молба се искат трима свидетели, но е посочено, че същите ще
установяват едни и същи факти и обстоятелства, съдът намира, че разпитът на
двама от свидетелите ще е достатъчен – арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК. Възраженията
на ответника срещу разпита на свидетелите са неоснователни. На първо място няма
пречка всяка от страните при условията на насрещно доказване да установява своите
твърдения, дори и доказването на съответните обстоятелства да е в тежест на
другата страна. Не е налице и твърдяната от ответника забрана по чл. 164 ГПК,
тъй като посочените в отговора на исковата молба протоколи са частни
свидетелстващи документи, които не изхождат от ищците, а чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК забранява опровергаването със свидетелски показания само на изходящите от
съответната страна частни документи. Освен това твърденията в исковата молба
са, че такива документи изобщо не са съставени във връзка с проведеното общо
събрание, поради което със свидетелските показания не се цели да се опровергае
съдържанието им, а единствено верността на отразените в тях факти и
обстоятелства.
По искането на ищците за
задължаване на ответника да представи оригинали от документите, отнасящи се до
общото събрание, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
изслушването на становищата на страните във връзка с представените копия от
тези документи.
Следва да се насрочи открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 185 от ГПК на ищците, че
следва да представят в срок до откритото съдебно заседание точен превод на
български език, заверен от страната, на представения с исковата молба отговор
на Генералния консул на Руската Федерация в Република България.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели, при режим на довеждане от ищците,
които ще установяват факти и обстоятелства, свързани с процедурата по свикване
на общото събрание, действията на инициаторите му, както и обстоятелства
относно залепването на покана за свикване на ОС и съобщението за изготвянето на
протокола от него, като ОТХВЪРЛЯ искането за допускане до разпит на трети
свидетел за установяване на същите обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели, при режим на довеждане от ответника,
които ще установяват факти и обстоятелства, свързани с поканата за свикване на
общото събрание и съобщение за проведеното общо събрание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.01.2018г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на всеки от ищците, че
съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК ако не вземе становище по отговора на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото или постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на всеки от ищците
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК, а именно: Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същите
задължения имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение – всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
На страните да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца – препис от писмения отговор, ведно с
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото,
както следва:
От ищците „Джи ЕМ-8” ООД, П.С.
Полских, Е. Василиевна П., Р.М.Я., Д.М.И., Т.С.Д., срещу собствениците от
Етажната собственост на комплекс „Тарсис 3” с идентификатор № 51500.507.592.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявани
от управителя на етажната собственост Д.А.А., е подадена искова молба, с която
е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията,
взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.05.2017г. Излага
се, че ищците разбрали за събранието едва на 18.07.2017г., тъй като протоколът
от него не бил поставен на видно място в нарушение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Навежда се, че общото събрание е свикано в нарушение на изискванията на чл. 12,
ал. 6 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС – без покана или каквото и да е съобщение, поставено
по предписания от закона ред, както и без да е обявен дневен ред. Сочи се, че
от многобройните охранители, рецепционисти, чистачи и други работници в
комплекса не е постъпил сигнал до „Джи ЕМ-8” ООД за залепването на покана за
свикване на ОС или съобщение за изготвянето на протокола. Твърди се, че в
протокола не е посочено по чия инициатива се свиква събранието. Акцентира се
върху обстоятелството, че покана за събранието не е била изпратена и връчена на
другите собственици, включително на „Джи ЕМ-8” ООД на регистрираните в ТР
седалище и адрес на управление, нито на електронната поща на дружеството. Сочи
се, че протоколът е от 19.05.2017г., а в него са отразени решения от
22.05.2017г. Направен е извод, че реално общо събрание не се е провеждало.
Излага се, че при провеждане на общото събрание е нарушена разпоредбата на чл.
15 ЗУЕС. Оспорва се представителната власт на лицата, които са се подписали
като пълномощници. В тази връзка се твърди, че отразеното в протокола
упълномощаване е в нарушение на чл. 14 ЗУЕС. Навежда се, че не става ясно как
са определени идеалните части от общите части на сградата, които представляват
явилите се лица. Решението по т. 1 от протокола се оспорва като взето в
нарушение на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС – без нужното мнозинство. Решенията се оспорват
като взети без нужното мнозинство и без да е дадена възможност на други
собственици да се информират за тях. Решенията по т. 6 и 8 се оспорват като
взети при нарушение на установената в ЗУЕС процедура за приемане на бюджет за
етажната собственост. Твърди се, че бюджетът е приет в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 4 ЗУЕС, тъй като не е ясно какви са паричните задължения на етажните
собственици във връзка с постъпленията от вноските на етажните собственици, не
е заложена приходна част, липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи
и разходи и не е направено предложение от управителя в рамките на правомощията
по чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Решенията по точки от 6.1. до 6.1.1.1.11 и
решението по т. 7 се оспорват като взети в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. В тази
връзка се сочи, че общото събрание е приело средства за разходи по управление
да се набират чрез фонд „Ремонт и обновяване”, докато средствата по този фонд
следва да се разходват единствено за дейностите по чл. 48 и чл. 49 ЗУЕС. Решенията
по т. 6.1 и т. 6.2 и всичките им подточки се атакуват като взети без нужното
мнозинство по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗУЕС. Навежда се, че
решението по т. 9 е извън компетентността на общото събрание, тъй като е лишено
от житейска и правна логика. Като незаконосъобразни се оспорват решенията от т.
11 до т. 14, тъй като не са приети с необходимото мнозинство по чл. 17, ал. 2,
т. 7 ЗУЕС. Решението по т. 14 се оспорва и като взето извън компетентността на
общото събрание. С тези доводи до съда се отправя искане да отмени атакуваните
решения на общото събрание.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника
– собствениците от Етажната собственост на комплекс „Тарсис 3” с идентификатор
№ 51500.507.592.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър, представлявани от управителя на етажната собственост Д.А.А., чрез
неговия процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявения иск
се оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан. Развиват се подробни
съображения в подкрепа на тезата, че искът е подаден след изтичане на
предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС срок. Излага, че процедурата по чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС е спазена, като съобщение за изготвен протокол е поставено на таблото
за обяви в ЕС на 29.05.2017г. в 18:30 часа, а за поставяне на съобщението е
изготвен протокол. Твърди се, че срокът за обжалване е изтекъл на 28.06.2017г.
– преди входиране на исковата молба. Сочи се, че ЕС е свикано при спазване на
чл. 12, ал. 6, изр. 2 и чл. 13 ЗУЕС. Акцентира се върху обстоятелството, че
събрание не е било свиквано в периода от 2013г. до момента на провеждане на
събранието от 2017г. В тази връзка се твърди, че е налице хипотезата на чл. 12,
ал. 6, изр. 2 ЗУЕС, при която е свикано и проведено процесното събрание. Навежда
се, че събранието е било свикано с покана, подписана от лицата, които са го
свикали, в която бил обявен и дневният ред. Излага се, че поканата била
поставена на таблото за обяви на 09.05.2017г., а събранието се провело на
22.05.2017г. – на десетия ден след поставянето й. Сочи се, че са спазени
изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС за съдържание на протокола, като сред тези
изисквания не е да се посочва лицето, което свиква ОС. Твърди, се че това лице
е посочено в поканата по чл. 13 ЗУЕС. Навежда се, че събранието било първо за
етажната собственост, поради което лицето, свикващо събранието, не е имало
контактите на всички етажни собственици, за да ги уведоми по всички възможни
начини. Излага се, че на 19.05.2017г. е направен единствено опит за провеждане
на общото събрание, за което бил съставен и протокол за регистрация, а поради
липса на кворум на основание чл. 15, ал. 2 ЗУЕС ОС е било отложено с един час.
Впоследствие на основание чл. 15, ал. 3 ЗУЕС събранието било отложено за
следващия работен ден – 22.05.2017г. На тази дата събранието било проведено, за
което бил съставен и втори протокол за регистрация, с положени върху него
подписи на присъстващите лица. Сочи се, че са спазени изискванията на чл. 15 ЗУЕС за кворум при провеждане на събранието. Излага се, че посочените в
протокола от ОС и в протоколите за регистрация пълномощници са действали въз
основа на валидно учредена представителна власт. Във връзка с пълномощниците се
твърди, че в комплекс „Тарсис 3” има недвижими имоти, правото на собственост
върху които се притежава от няколко лица в съсобственост. Сочи се, че всеки
един от съсобствениците може да представлява и да участва в общото събрание за
целия обект, като се считат представени всички идеални части за обекта, а всеки
един съсобственик упражнява валидно правата за целия обект, без да е необходимо
изрично овластяване, поради което гласовете на всички съсобственици са равни на
един глас в този обект. Твърди се, че упълномощаването на трето лице от всички
съсобственици на даден обект е равнозначно на упълномощаването на един от тях
на това трето лице. Навежда се, че Алексей Некрасов следва да се счита за
упълномощен да представлява всички припадащи се на СОС с идентификатор
51500.507.592.1.33 идеални части от общите части на сградата, като е налице валидно
упълномощаване от съсобственика Е. Шелковникова. Поради тази причина се сочи,
че не е било нужно упълномощаване от други съсобственик – Ася Субботина. Твърди
се, че Вадим Марахов следва да се счита за упълномощен да представлява всички
припадащи се на СОС с идентификатор 51500.507.592.1.36 идеални част, като е
налице валидно упълномощаване от съсобственика Олга Лев и не е било нужно
упълномощаване от другите съсобственици – Анастасия Лев и Александра Сергеева.
Навежда се, че Некрасов се счита за упълномощен да представлява всички
припадащи на СОС с идентификатор 51500.507.592.1.41 идеални част, като е
упълномощен от съсобственика Дмитрий Павлов и не е било нужно да се
упълномощава от Е.П.. Излага се, че протоколът от ОС е съставен надлежно в
съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Сочи се, че за да е
допустимо оспорването на протокола е необходимо етажният собственик да докаже,
че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, а това в случая не е
сторено. В тази връзка се твърди, че протоколът е обвързвал с доказателствената
си сила ищците и възраженията им срещу съдържанието му са неоснователни. Излага
се, че присъстващите лица са подписали протоколите за регистрация, поради което
не е било необходимо да подписват и протокола. Акцентира се върху
обстоятелството, че ОС е свикано от физическо лице лично, поради което не е
било необходимо инициаторите да упълномощават лица за свикването му. Развиват
се подробни съображения в насока, че обръщенията от собствениците в комплексите
„Тарсис” към Генералния консул на РФ в Република България, както и отговора му,
са ирелевантни. Сочи се, че притежаваните и представени от присъстващи на ОС
лица идеални части са взети от документите им за собственост, справки от ИКАР,
както и справки от АГКК и са посочени в протоколите за регистрация. Акцентира
се върху обстоятелството, че в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС не се съдържа изискване в
протокола да се вписват неявилите се лица, като пълният брой на собствениците в
комплекса е отразен в протоколите. Развиват се съображения в насока, че
изискванията за кворум са спазени и по т. 1 от дневния ред не е било необходимо
мнозинство по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС за приемане на площообразуване, тъй като
липсва разминаване между притежаваните от собствениците идеални части, посочени
в протоколите за регистрация и тези, които са приети по т. 1. Сочи се, че
всички решения са приети с единодушие – при спазване на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. По
отношение на приетия бюджет се излага, че общото събрание е било първо, поради
което до провеждането му не е имало действащ управител, който да представи
изготвения бюджет на ОС по реда на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Сочи се, че
разходите по т. 6.1 и следващите и по т. 7 правилно са приети за разходи по чл.
50, ал. 4 ЗУЕС, тъй като не са такива по поддържане на сградата. Излага се, че
средствата във фонда се разходват и за други дейности, извън тези по чл. 48 и
чл. 49 ЗУЕС, определени с решение на общото събрание. Развиват се подробни
съображения в насока, че решенията по т. 6.1 и т. 6.2 не са свързани с
получаване на кредити и с извършване на полезни разходи. Акцентира се върху
обстоятелството, че тези решения не са и в указания в чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС
смисъл. Относно решението по т. 9 се излага, че е насочени единствено към
собственици, които са руски граждани. Навежда се, че разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ГПК дава възможност за ангажиране подведомствеността на Арбитражен съд
относно имуществени спорове. Твърди се, че решението по т. 11 е за
административна поддръжка и като такова не попада в обхвата на чл. 23 ЗУЕС и не
е необходимо да се вземе с квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Развиват се съображения в насока, че и решението по т. 12 не попада в
обхвата на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Относно решението по т. 13 се сочи, че сключването
на договор за абонаментно обслужване на асансьора не представлява възлагане на
правомощията на управителя на ЕС, нито възлагане на дейности по поддържане на
общите части на сградата. За решението по т. 14 също се твърди, че не попада в
обхвата на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС. Навежда, се че същото е от компетентността
на общото събрание. Излага се, че приложените към исковата молба договори за
управление и поддръжка са нищожни и като такива не са породили валидни
облигационни връзки между страните. С тези доводи от съда се иска да прекрати
производството или да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В тежест на ищците по предявения
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на
самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е
докаже, че съобщение за общото събрание е поставено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на посочената в отговора на исковата молба дата, че общото събрание е
свикано при спазване на изискванията на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС, че
събранието е проведено при спазване на чл. 15 ЗУЕС, че на него са участвали
лица с надлежна представителна власт – при спазване на чл. 14 ЗУЕС, че са
спазени изискванията на кворум и мнозинство за вземане на решенията, че
бюджетът е приет при спазване на изискванията за това, че решенията са взети
при спазване на чл. 51 ЗУЕС, че решенията по т. 9 и т. 14 са от компетентността
на общото събрание.
Съдът напътва страните
към доброволно уреждане на спора – чрез сключване на спогодба, или чрез участие
в процедура по медиация.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: