№ 26
гр. Раднево, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100924 по описа за 2024 година
Предявени са алтернативно съединени искове с правно основание
чл. 74 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Б., в качеството
на ЕТ „ЛУЧАНО - Р. Б.“, действаща чрез пълномощника адв. Л., срещу С. С.
И., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЗД,
съединен при условията на алтернативно съединяване с осъдителен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 28.10.2024 г.
заплатила чуждо задължение – това на ответника, по и.д. № 30/2017 г. и и.д.
№ 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, в размер 823,12 лв., като сумата в
платежното нареждане била 1692,94 лв., тъй като било заплатено задължение
и на други лица по и. д. Твърди, че интересът й да заплати задължението на
длъжника произтичало от това, че е съсобственик с длъжника (който имал
10/80 ид. ч.) на имоти с идентификатори 61755.6.7, 61755.28.10, 61755.21.19,
върху които била наложена възбрана по горепосочените изпълнителни дела.
Твърди, че макар и наложената възбрана да е само върху частта на ответника,
наличието й създавало притеснение у някои купувачи, които се интересували
от закупуването на нейните ид.ч. Твърди, че поискала обезпечение на бъдещ
иск, за което било образувано ч.гр.д. № 628/2024 г. на РС-Гълъбово, по което
била издадена обезпечителна заповед, с която била вписана възбрана по
отношение на имоти на длъжника, но въпреки това плащане на дължимата
1
сума нямало и към момента. Поради това иска от съда да постанови решение,
с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 573,48 лв. /изменен
размер на исковете в съдебно заседание на 13.02.2025 г./, представляваща
плащане на дълг на ответника по и.д. № 30/2017 г. и и.д. № 95/2022 г. на ЧСИ
Кръстьо Ангелов, ведно с мораторна лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на дължимата сума на основание чл. 74
ЗЗД, а при условията на алтернативност на основание чл. 59 ЗЗД. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. С.
И., действащ чрез адв. К., в който оспорва исковете. Твърди, че ищцата
целенасочено платила задължението на ответника, за да придобие идеалните
части от имотите му, което било злоупотреба с права. Твърди, че по
изпълнително дело № 30/2017 г. имало и други наследници задължени лица и
не ставало ясно въобще каква сума ищцата е платила по това изпълнително
дело и каква е неговата част и защо се претендира сумата по исковата
претенция. Оспорва ищцата да е имала правен интерес от плащане на
задълженията на ответника по изпълнителните дела, което водило до извод за
липса на втората предпоставка за суброгацията. Твърди, че ищцата е провела
този подход и с други съсобственици подтикната от единствената цел да
закупи земята на ниска цена и да я продаде на по-висока. Твърди, че
наложените възбрани не са били пречка за продажба на идеалните части на
ищцата от имотите на дата 21.11.2024 г., които били придобити от друг
съсобственик – А.Д.. Твърди, че с кредиторите по изпълнителните дела имали
договорка и внасяли всеки месец парични средства за погасяване на
задължението, като намесата на ищцата всъщност е неоснователна и
навредила на тези им отношения. Твърди, че ищцата е злоупотребила с право
като е платила сумата по дълга и така като финансово по-стабилна страна
прилага натиск върху него да му наложи нови разноски и такси, в последствие
да придобие имота му чрез възбраната и публична продан и излага
допълнителни съображения за недължимост на сумата. Иска отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
С протоколно определение от 13.02.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 74 ЗЗД, че е заплатил по и.д. № 30/2017 г. и и.д. №
95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, сума в размер 823,12 лв., с която е
погасил задължения на ответника по тези изпълнителни дела, както и че е
имал правен интерес да стори това.
При доказване на горните обстоятелства, без тези за правния интерес, то
ответникът следва да докаже основанието за получаване на сумата от 823,12
лв.
Относно правната квалификация на исковете:
Ищецът принципно претендира заплащане на сумата от 823,12 лв., като
в обстоятелствената част на исковата молба изрично посочва основанията, на
които претендира сумата. На първо място е обосновал представките на иска по
чл. 74 ЗЗД с изложение и на твърдения за наличие на правен интерес от
плащането. Съдът е този, който дава правната квалификация на иска и това е
безспорно в съдебната практика. Но на база изложението и наличието на
обосноваване на наличието на правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД
/независимо дали същото е основателно или не, тъй като въпрос по същество
на делото/, съдът е длъжен да зачете това изложение на обстоятелствата и да
се произнесе по искането, което е недвусмислено навеждащо на иск по чл. 74
ЗЗД. На второ място ищецът претендира, в случая на установяване на липса на
правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД, то сумата да се присъди по чл. 59
ЗЗД въз основа на института на неоснователното обогатяване. Основанието,
на което се присъжда сумата е част от квалификацията на иска и то не може да
се алтернативно разглежда в мотивите, а в диспозитива съдът да укаже кое
основание приема за основателно. Следва съдът да ги разгледа отделно и да
постанови отделен диспозитив за всяко наведено по делото основание,
независимо от искането му за осъждане за определена парична сума.
Съдът е приел, че двете основания са заявени в условията на
алтернативност - това е форма на съединяване на искове, при която ищецът
3
всъщност иска да му бъде присъдено едно нещо, да бъде удовлетворен един
негов правно защитен интерес, като за да постигне този резултат ищецът
предявява няколко иска, с които се стреми да постигне (и иска от съда) един
резултат. Случаят е точно такъв. Ищецът в петитума ясно заявява искането си
да постигне един резултат – получаване на платена сума, като предявява в
обстоятелствената част няколко основания за това – по чл. 74 ЗЗД и по чл. 59
ЗЗД, като ги е изредил по реда на искането му за разглеждане на основанията –
първо по чл. 74 ЗЗД и след това по чл. 59 ЗЗД, ако не се установи
предпоставката по чл. 74 ЗЗД за наличие на правен интерес от плащане.
По същество на делото:
По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от
28.10.2024 г. /л.7/, от което е видно, че наредителят ЕТ Лучано – Р. Б. е платила
по сметка на ЧСИ Кръстьо Ангелов сумата от 1692,94 лв. с основания
плащания по ИД 30/2017 и ИД 95/2022.
Относно тези изпълнителни дела са приети ИЛ от 31.01.2022 г., издаден
по ЧГД № 56/22 г. на РС-Раднево /л.41/, а от самата дата на издаване на ИЛ е
видно, че би могъл да се свърже само с ИД № 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо
Ангелов /другото е образувано 5 години по-рано, очевидно въз основа на друг
ИЛ/. С въпросния ИЛ са присъдени суми на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
срещу ответника С. С. И. и съпругата му Р.Д. И. за дължими суми по договор
за кредит /лицето Р. И. е разпитана като свидетел по делото/. Прието е също
съобщение до ответника С. С. И. /л.70/, от което е видно, че по ИД № 30/2017
г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов същият е конституиран като длъжник на
основание чл. 429 ГПК като наследник на Д. И. И., а ИД е образувано по ИЛ,
издаден по ЧГД № 495/2016 г. на РС-Раднево за задължения на Д. И. И. към
Водоснабдяване и канализация ЕООД – гр. Стара Загора.
Прието е удостоверение от 16.01.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо
Ангелов /л.117/, от което е видно, че по ИД № 30/2017 г., от което се
потвърждават горните съждения за образуването на ИД, взискателят и
длъжникът по него, конституирането на ответника като длъжник, както и че
общото задължение на ответника С. С. И. по изпълнителното дело е в размер
на 1047,50 лв., същото е изплатено и с разпореждане от 29.10.2024 г. ИД е
прекратено поради пълно издължаване. От друго прието удостоверение от
07.02.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.120/, е видно, че по ИД №
4
30/2017 г. е постъпила на 28.10.2024 г. сума в размер на 1692 лв. с основание
плащане по ИД 30/2017 и плащане по ИД 95/2022, като със сумата от 1193,66
лв. е погасено задължението на длъжниците С. И. в размер на 323,84 лв. и
Иван И. в размер на 869,82 лв. по изпълнителното дело, а остатъкът от сумата
в размер на 499,28 лв. е разплатен по другото ИД № 95/2022 г.
Прието е удостоверение от 16.01.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо
Ангелов /л.118/, от което е видно, че по ИД № 95/2022 г., от което се
потвърждават горните съждения за образуването на ИД, взискателят и
длъжниците по него, както и че общото задължение на солидарните длъжници
ответника С. С. И. и съпругата му Р.Д. И. по изпълнителното дело е в размер
на 3712,28 лв., същото е изплатено и с разпореждане от 29.10.2024 г. ИД е
прекратено поради пълно издължаване. От друго прието удостоверение от
07.02.2025 г., издадено от ЧСИ Кръстьо Ангелов /л.119/, е видно, че по ИД №
95/2022 г. е постъпила на 28.10.2024 г. сума в размер на 1692 лв. с основание
плащане по ИД 30/2017 и плащане по ИД 95/2022, като със сумата от 499,28
лв. е погасено задължението на солидарните длъжници по изпълнителното
дело, а остатъкът от сумата в размер на 1193,66 лв. е разплатен по другото ИД
№ 30/2017г.
Или накратко по ИД 95/2022 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов,
ищецът е погасил задължение на ответника С. И. и Р. И. в размер на 499,28 лв.,
по ИД 30/2017 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, ищецът е погасил
задължение на ответника С. И. в размер на 323,84 лв., с които плащания
задълженията им са погасени и изпълнителните дела прекратени.
По делото са приети множество платежни нареждания /л.42-81/, от които
е видно, че по двете изпълнителни дела са внасяни регулярно суми за
погасяване на дълговете. От разпита на св. Р. И. се установява, че се били
договорили с ЧСИ Кръстьо Ангелов и взискателите да погасяват суми според
възможностите и това се случвало до момента, в който разбрали, че ИД били
прекратени поради плащания. Показанията на св. Р. И. съвпадат напълно с
представените вносни бележки и липсата на данни за предприети други
изпълнителни действия от взискателите. Установява се от показанията на Р.
И., че ищеца не е свързвал с тях във връзка с плащанията по тези
изпълнителни дела, като при посещение за справка при ЧСИ им било казано,
че са платени дълговете и прекратени делата, без да им се дава друго
5
обяснение. Св. Р. И. посочва, че преди това лицето Г.Б. идвал да пита за
въпросните имоти нейния съпруг, звънял му по телефона, като съпругът й му
отказал да му продаде имотите си. Това лице свидетелят Р. И. го знаела по
физиономия само, но не го познавала като личност, а очевидно същото го
свързва с ищцата по делото Р. Б., а и всичко данни по делото сочат на връзка
между тях, не само заради фамилните им имена, но и заради всички други
обстоятелства в хронологичната им поредност.
Приети са като доказателства скици на три недвижими имота /л.16-21/: 1.
ПИ с идентификатор 61755.6.7 с площ 11499 кв.м. в с. Р., нива, номер по
предходен план 006007; 2. ПИ с идентификатор 61755.21.19 с площ от 20288
кв.м. в с. Р., нива, номер по предходен план 021019 и 3. ПИ с идентификатор
61755.28.10 с площ 14699 кв.м. в с. Р., нива, номер по предходен план 028010.
От тях е видно, че е отбелязано същите да са възстановени с решение на ПК
по чл. 17, ал. 1 ЗСпЗЗ /чл. 27 ППЗСПЗЗ/ с план за земеразделяне № 20 от
31.01.1996 г. на наследниците на И.Д. И., без данни за идеалните части. По
делото е прието удостоверение за наследници изх. № 9 от 31.05.2022 г. /л.13/
за наследниците на И.Д. И., от което е видно, че наследниците са в 2 колена на
двете му деца И.И. И. и С.И.Д., наследени по права линия от наследниците им
в съответното коляно.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № 99 от
10.11.2023 г., том 3, рег. № 3437, н.д. № 375/2023 г. на нотариус Андон
Рангелов с район на действие РС-Гълъбово, от който е видно, че чрез договор
за покупко-продажба Д. И. И., С. И. И., Е.Т. И. и П.Т.З. са продали на ЕТ
„Лучано-Р. Б.“, представлявано от Р. Б., 29/80 ид.ч. от трите ниви. От самите
скици е видно, че и останалите 1/80 ид.части са придобити от ищеца по делото
въз основа на нотариален акт № 78, том 3, рег. № 835, дело 383 от 10.11.2023 г.
на Служба по вписванията Гълъбово, което обстоятелство се потвърждава от
справката от АВП /л.82-86/, от която е видно, че въпросните 1/80 ид.части са
прехвърлени на ищеца от Д. И. И. чрез договор за дарение, обективиран в
посочения нотариален акт /вписването е под № 4/. Тези две сделки – първо по
ред дарение и последваща непосредствено сделка покупко-продажба е
класически случай на въвеждане на трети лица в съсобствеността през
последните години след постановяване на ТР № 5/2012 г. по тълкувателно
дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС /многократно констатирано от
съдията-докладчик по разглежданите съдебни производства/. В последствие
6
ищеца е продал 29/80 ид.части от трите ниви на дата 21.11.2024 г. на лицето
А.К.Д., което е след вписване на възбраната по издадената обезпечителна
заповед № 1/06.11.2024 г. по ЧГД 628/2024 г. на РС-Гълъбово /виж
приложеното делото към настоящото/.
От приетото извлечение от справка за вписвания /л.8-9/ е видно, че по
ИД № 95/2022 г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов е била вписана възбрана върху
посочените три ниви за 1/8 ид.части, собственост на ответника С. С. И.. С това
обстоятелство ищецът обосновава правния си интерес за плащане на дълга на
ответника по изпълнителните дела, тъй като създавало притеснение у някои
купувачи. Съдът обаче намира за изцяло неоснователно обосноваването на
правния интерес от плащане на дълга на ответника с вписаната възбрана за
неговите идеални части от нивите. Това е така на първо място, защото
възбраната е върху неговите идеални части от нивите, което по никакъв начин
не влияе на собствеността на другите съсобственици на нивите. От друга
страна е видно, че на 21.11.2024 г. /впрочем деня на подаване на ИМ в съда/
ищецът е продал на третото лице А.К.Д. 29/80 ид.части от трите ниви,
придобити преди това от други съделители, тоест останал е съсобственик на
единствено 1/80 ид.части от трите ниви. Очевидно и логично е да не са били
продадени тези 1/80 ид.части от трите ниви на трето лице, за да може ищецът
да остане в съсобствеността за последващи придобивания и без нарушаване на
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС с оглед посочените по-горе съображения и
постановките на ТР. Всички обстоятелства в тяхната хронологична
последователност водят до неизбежния изведен от съда извод за намеренията
и интересите на ищеца. Но тези негови интереси, лични и вероятно с
търговска цел, не водят до извод същият да има вложения в разпоредбата на
чл. 74 ЗЗД правен интерес да плати дълга на ответника по изпълнителните
дела.
Съдебната практика е посочила какво има предвид законодателят в
термина правен интерес в нормата на чл. 74 ЗЗД. В практиката на ВКС
(решение № 54 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2024 г., IV г. о., ГК,
решение № 773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г. на V-то гр. отд. и
решение № 459/08.06.2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на ІV-то гр. отд.), се
приема, че уредената в чл. 74 ЗЗД законна суброгация, освен изпълнение на
задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от
изпълнението, като правен интерес се разбира като опасност от настъпване на
7
неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия
чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по
първоначалното вземане. Наличие на правен интерес от изпълнение за третото
лице съществува когато е налице опасност от настъпването на неблагоприятни
имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото
задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по
първоначалното вземане, т. е. – следва да е налице конкретна зависимост
между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да
застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се
признае правен интерес от изпълнение.
В решение № 183 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 689/2017 г., III г. о.,
ГК, се посочва, че при основанието по чл. 74 ЗЗД също се предпоставя
интересът за третото лице да плати чужд дълг, но той подлежи на доказване, а
доказването на интереса в случая на суброгация по чл. 74 ЗЗД е необходимо
като елемент на фактическия състав. Ако искът е основан на суброгация,
ищецът трябва да е имал собствен интерес да плати, а не на длъжника
интерес. Тоест доказването на правния интерес във вложения от законодателя
смисъл е задължение на ищеца, в този смисъл указания на ищеца са дадени в
доклада по делото, а твърдения от ищеца правен интерес на първо място не
представлява такъв по смисъла на чл. 74 ЗЗД – отдръпване на купувачи с оглед
мотивите по-горе. От друга страна пък ищецът въобще не доказа да има
купувачи на въпросните ниви, тъй като е продал наличните си 29/80 ид.части
и е оставил за себе си 1/80 ид.част, които очевидно не желае да продава, а и с
оглед също посочените по-горе мотиви за оставане в съсобствеността. В
случая и никаква връзка няма и не се установява да има такава между ищеца и
двамата взискатели по изпълнителните дела.
Затова и съдът намира, че искът по чл. 74 ЗЗД е неоснователен поради
липса на доказан правен интерес от плащане на дълговете на ответника,
вложен от ищеца в твърденията му в исковата молба. Затова този иск ще се
отхвърли и ще се разгледа въведеното второ алтернативно основание по чл. 59
ЗЗД.
Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, ако е имало интерес да изпълни или пък има иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнило без да има интерес
8
от това (защото суброгация няма) – така решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр.
д. № 1756/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
В решение № 50009 от 25.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1765/2022 г., II т.
о., ТК, се приема, че при липса на фактически състав по чл. 74 ЗЗД, платилият
чужд дълг може да иска платеното на основание чл. 59 ЗЗД. Съставът на ВКС
е разгледал случай, в който платилият не само не е посочил никакво
облигационно отношение с длъжника и предишния кредитор, но е установена
липса на такова, като е извел, че с погасването на дълга на длъжника
платилият се е обеднил, а длъжникът се е обогатил, тъй като се е намалил
неговият пасив. С оглед липсата на правоотношение между страните, явяващо
се основание за това имуществено разместване, следва да се приеме, че
обедняването на платилият е без основание, като съдът е уважил иска по чл.
59 ЗЗД, предявен в условията на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Както стана ясно, по делото по несъмнен начин е установено, че ищецът
е платил дължимата от ответника сума 823,12 лв., за погасяване на
задълженията му по двете изпълнителни дела /по ИД 95/2022 г. сума от 499,28
лв. и по ИД 30/2017 г. сума от 323,84 лв./. Тази имуществена размяна дори не е
спорна между страните по делото. Ищецът обаче претендира сума от 573,48
лв., с оглед допуснато изменение на исковете му по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
чрез намаляване на техния размер, до която сума съдът дължи произнасяне и
без да е необходимо да излага съображения по какви съображения искът е
намален по размер.
Ответникът не твърди и не е ангажирала никакви доказателства по
делото, в отношенията между него и ищеца да е налице валидно правно
основание за така извършеното от ищеца плащане. Следователно, ответникът
се е обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца с процесната
сума 573,48 лв., която е излязла от патримониума на последния и е отишла за
заличаването на пасив в имуществената сфера на ответника, на който по този
начин са били спестени разходи в същия размер за погасяването на паричното
му задължение към кредиторите му по двете изпълнителни дела. Респективно
на основание чл. 59 ЗЗД той дължи процесната сума 573,48 лв. на ищеца, за да
бъде възстановено неоснователното разместване на имуществени блага в този
размер в отношенията между тях.
Съдът намира, че въпреки изложените от ответника твърдения за
9
злоупотреба с право от страна на ищеца, същите не са в степен да игнорират
правото на ищеца да иска връщане на сумата по реда на чл. 59 ЗЗД. В
противен случай ищецът не би могъл да иска връщане на сумата по никакъв
начин, тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е възможният последен вариант за
връщането й /виж чл. 59, ал. 2 ЗЗД/.
Относно твърденията на ответника за злоупотреба с материални и
процесуални права от страна на ищеца, следва да се посочи, че това навежда
на забраната на чл. 3 ГПК, според която участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди
са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Тоест това е по същество
претенция за вреди, а не възражение, което е способно да възпрепятства
достъпа до съд на ищеца. Тези вреди могат да се претендират от злоупотреба с
процесуални права и това означава, че условно може да се говори за съдебни
производства, използвани като вид непозволено увреждане (процесуален
деликт). Деликтната отговорност сама по себе си е материалноправно
правоотношение, породено от акт на непозволено увреждане. Какъв може да
бъде този акт е въпрос на факти във всеки конкретен случай, които няма как да
бъдат лимитативно изброени в самия закон. Независимо от това, в текста на
разпоредбата на чл. 3 ГПК изрично е предвидена възможността за
реализиране отговорността за вреди при недобросъвестно упражняване на
процесуални права и тази отговорност може да бъде търсена в рамките на
висящото производство чрез претендиране на сторените разноски. Няма
пречка обаче, когато недобросъвестното поведение е причинило вреди извън
процеса, последните да бъдат търсени и в изцяло нов процес. Самите вреди
пък могат да бъдат както с имуществен, така и с неимуществен характер.
Затова искът по чл. 59 ЗЗД ще се уважи до претендирания от ищеца
размер от 573,48 лв. като основателен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът принципно има право на разноски за
уважената част от исковете. Принципите на ГПК дават гаранции за
добросъвестно упражняване на процесуалните права от правните субекти за
защита на техните права, като в случай на констатирана злоупотреба с
процесуални права, това следва да се вземе предвид при разпределяне на
10
разноските /виж чл. 3 ГПК/. Този принцип изключва принципа на
безвиновност и обективност при възлагането на разноски.
В случая се установява, че ищецът сам е предизвикал процеса чрез
плащането на дълга на ответника по двете изпълнителни дела, не само без да
има правен интерес да стори това, но и с цел да генерира допълнителни
задължения на ответника чрез натрупване на множество разноски, което е
очевидно в случая. Освен това има доказателства по делото свързано с ищеца
лице с име Г.Б. да е искало преди плащане на дълговете от ответника да му
прехвърли своята част от процесните три ниви, като последвалия отказ на
ответника е довел до заплащане на дълговете му, съответно генериране на
множество допълнителни разноски, налагане на обезпечение чрез възбрана на
точно тези три имота за минимално по размер вземане, генериране и на още
стотици левове разноски. Това цели набъбване на дълга на ответника към
ищеца и съответно притискане да му прехвърли имотите, но и с други
съображения да е то /например мъст/, при всички случаи се касае за
изключително недобросъвестно упражняване на съвкупност от материални и
процесуални права от страна на ищеца. Толкова очевидна недобросъвестност,
че настоящият съдебен състав при съблюдаване на основния принцип на
гражданското право да възвърне справедливостта в обществените отношения,
не би могъл да присъди разноски на ищеца за осъществената от него съвкупна
дейност по провеждане на производството, в това число и на обезпечителното
производство. Тези съждения въобще не се отразяват на обстоятелството, че
искът по чл. 59 ЗЗД беше уважен, поради липса на друг способ за възвръщане
на даденото от ищеца.
Цялостната хронология на поведението на ответника е видна, че същият
е погасявал задълженията си към предишните кредитори на вноски, а ищецът
недобросъвестно е прекъснал това му споразумение, иззел е вземането, което
е било намалено значително, за да го набъбне напълно неоснователно и
недобросъвестно до неколкократни размери, осъществено напълно съзнателно
и с цел. Подобно поведение за упражняване на материални и процесуални
права не се среща често, тъй като противоречи на основния принцип да си
добросъвестен. А когато си недобросъвестен, търпиш за своя сметка
разходите, които си сторил за осъществяване на недобросъвестните си
планове. Затова и разноски на ищеца не ще се присъдят за уважената част от
исковете.
11
С оглед на същите съображения, до които съдът стигна до извод, че
ответникът е въвлечен в процеса от страна на ищеца, то на същия следва да му
се възстановят разноски за адвокат съгласно чл. 3 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в
размер на 500 лв. по договор правна защита от 05.12.2024 г. /л.87/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. И. Б., действаща в
качеството й на ЕТ „Лучано – Р. Б.“, с ЕИК *********, с адрес с. Ковачево,
община Раднево, ул. ********, срещу С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, бул. ********, иск с правно основание чл. 74 ЗЗД за заплащане на
сумата от 573,48 лв., представляваща платени задължения на С. С. И. по ИД
95/2022 г. и по ИД 30/2017 г., двете по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, бул. ********,
да заплати на Р. И. Б., действаща в качеството й на ЕТ „Лучано – Р. Б.“, с ЕИК
*********, с адрес с. Ковачево, община Раднево, ул. ********, на основание
чл. 59 ЗЗД сумата от 573,48 лв. /петстотин седемдесет и три лева и 48 ст./,
представляваща платена без основание сума за погашение на задължения на
С. С. И. по ИД 95/2022 г. и по ИД 30/2017 г., двете по описа на ЧСИ Кръстьо
Ангелов, ведно със законната лихва от 21.11.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Р. И. Б., действаща в качеството й на ЕТ „Лучано – Р. Б.“, с
ЕИК *********, с адрес с. Ковачево, община Раднево, ул. ********, да
заплати на С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, бул. ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 3 ГПК сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12