РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Бургас , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202120105622 по описа за 2020 година
при секретаря Светлана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 5622 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
”УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –
Бургас” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Стефан
Стамболов” № 73, представлявано от ***, срещу А. И. И., с ЕГН: **********, адрес: ***, с
която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № ***/2020 г. на
БРС, за сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща стойността на
проведеното му лечение в отделението по неврохирургия, в периода от 30.05.2018г. до
11.06.2018г., начислена съгласно ценоразписа на лечебното заведение, тъй като пациентът е
бил без здравноосигурителни права – по фактура № *****/12.06.2018г., както и сумата
103.86 лв. /сто и три лева и осемдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забавено плащане
за периода от 12.06.2020г. до 29.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът посочва, че в периода 30.05.2018 г. до 11.06.2018 г. ответникът е бил лекуван
1
в Неврохирургично отделение при УМБАЛ Бургас АД, с окончателна диагноза Дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Твърди се, че се касае за
здравнонеосигурен пациент, който е бил с прекъснати права и е бил уведомен за цената на
оказаните медицински услуги. Въпреки това цената на ползваните медицински услуги е
останала незаплатена и се претендира ведно с начислена лихва за забава. Ангажирани са
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е е депозиран писмен отговор от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който
претенциите се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения за недоказаност на
претенцията, поради липсата на данни за стойността на клиничната пътека, по която е приет
и лекуван пациента. Направено е искане за разсрочване на задължението, в случай на
уважаване на иска.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № *** / 2020 г. по описа на БРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми.
С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен иск за
допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото медицинска документация, ответникът И. е
постъпил за лечение в УМБАЛ - Бургас на 30.05.2018г. От представения документ История
на заболяването № *** е видно, че е лекуван в периода 30.05.2018 г. – 11.06.2018 г. и за
пациента са направени съответни изследвания. Поставените диагнози при извършените
рентгенови изследвания са “кома, неуточнена” и “травма на главата, неуточнена”.
Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие от 30.05.2018г., с която е
декларирал, че е приет за лечение в отделение “ОАИЛ” /отделение по анестезиология и
интензивно лечение/ и в случай, че се установи, че е с прекъснати здравноосигурителни
права, ще възстанови същите в рамките на болничния си престой, а в случай, че не го
направи, както и ако не спази задължителния минимален болничен престой по клиничната
пътека, по която е приет, ще заплати на „УМБАЛ – Бургас” АД цената на клиничната пътека
по цени на НЗОК в двукратен размер.
В ангажираната Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение
на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване,
ответникът е декларирал, че е получил болнична помощ в НХО /неврохирургично
отделение/ и му е разяснен реда за заплащане на диагностиката и лечението на заболяването
му по КП и история на заболяването № ***. Не е посочен номер на клинична пътека или
цена на услугата.
Видно от отчетния лист за интензивно лечение пациентът е бил в интензивно
отделение 8 дни, в периода 30.05.2018 г. до 06.06.2018 г., след което е лекуван в НХО.
Видно от представената епикриза ответникът е изписан на 11.06..2018г. Поставената
му окончателна диагноза е „дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна
2
травма”.
По делото е представена справка от НАП за здравноосигурителния статус на
ответникът, съгласно която към 30.05.2018 г. той е бил с прекъснати здравноосигурителни
права.
Представена е Заповед № ***/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ-
Бургас” АД, с която е утвърден ценоразпис на медицинската помощ, медицинските услуги и
допълнително поискани услуги в дружеството. Със същата в част IV – цени на услуги за
здравнонеосигурени граждани с код 04.00 е разпоредено гражданите, които не са
възстановили до деня на дехоспитализацията си своите здравноосигурителните си права, да
заплащат стойността на клиничната пътека + 20%.
В представената извадка от Национален рамков договор са посочени цените на
клиничните пътеки за предходните две години, като за 2018 г. стойността на клиничната
пътека № 208 “консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми”
е била в размер на 400 лв.
Към исковата молба е приложена издадена от ищцовото дружество фактура №
***/20.12.2018 г. за сумата от 480 лв., представляваща стойност на лечение на здравно
неосигурения пациент И. по КП № 208 за периода 30.05.2018 г.-11.06.2018г., с посочен в нея
падеж на задължението – 12.06.2018 г.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 от Закон за здравето. Според чл. 109
ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими
месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото не се спори, че ищцовото болнично заведение е страна по Националния
рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника
безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при
задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното
осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Съгласно установения ценоразпис
стойността на клинична пътека № 208 за 2018 г. е в размер на 480лв. С представената
декларация подписана от пациента, той е уведомен за задължението да плати цената на
“пътеката, по която е приет за лечение”. Съгласно представената извадка от Национален
рамков договор от 2018 г. единичната цена на клинична пътека № 208 е на стойност 400 лв.
По делото не се спори, че пациентът е получил услугата, като за този факт се съдържат и
писмени доказателства – представеното описание на регистрираните процедури. Лицето е
било информирано за задължението да заплати оказаната му медицинска помощ, в случай че
е с прекъснати здравноосигурителни права. Задължение на лечебното заведение е да
информира пациента за това, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закон за
здравето. Тъй като по делото е безспорно установено, че при хоспитализацията ответникът
3
И. е бил с прекъснати здравноосигурителни права и няма данни да са възстановени до
11.06.2018г., то същият дължи плащане на оказаната му медицинска помощ на основание
чл. 109 ЗЗО, чиято стойност е определена от УМБАЛ Бургас. На основание цитираната т.
04.00 от Заповед № ***/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас” АД
пациентът следва да заплати стойността на клиничната пътека + 20 %, равняващи се на общо
480 лв. Следователно искът е основателен и доказан за пълния заявен размер.
По отношение на претенцията за мораторна лихва съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си по договора, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. Когато денят за изпълнението е определен, то длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а ако няма определен ден – след като бъде поканен /чл.84 ЗЗД/. В
случая по делото е представена фактура, която не носи подписа на нейния адресат –
ответника. Този документ не е бил връчен на лицето, получило медицинската услуга, при
неговата дехоспитализация, тъй като е издаден на 12.06.2018 г. – след изписване на
пациента на 19.12.2018г. Не може също така да се приеме, че посоченият във фактурата
падеж е договорен между страните след като документът не е подписан от ответника, а в
подписаните декларации не се установява някакъв срок за изпълнение на паричното
задължение. Не е налице и някоя от хипотезите на чл. 303а ТЗ, поради което съдът приема,
че забавата настъпва от момента на поканата, респ. от връчване на исковата молба и искът за
плащане на мораторна лихва се явява неоснователен и недоказан за сумата от 103.86 лв., за
периода от 12.06.2020г. до 29.07.2020г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на общо 308.30 лв., съобразно уважената част от претенциите,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител. Следва да се посочи, че при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за
юрисконсултското възнаграждение, съдът прие сумата от 150 лв., определени съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП. В тежест на ответника следва бъдат поставени и направените
разноски по ч.гр.д. № ***/2020г. по описа на БРС, възлизащи на 20.55 лв., съобразно
уважената част от исковете.
По направеното от особения представител на ответника искане за разсрочване на
задължението съдът констатира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за
имотното състояние на лицето съгласно чл. 240 ГПК, поради което молбата следва да бъде
оставена без уважение. Страната разполага с възможността при наличие на сочените
обстоятелства да направи своето искане за разсрочване на изпълнението в хода на
изпълнителния процес.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. И., с ЕГН: **********, адрес:
***, че в полза на “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
бул. “Стефан Стамболов” № 73, представляван от ***, съществува вземане в размер на 480
4
лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща стойността на проведеното му лечение
в отделението по неврохирургия, в периода от 30.05.2018г. до 11.06.2018г., начислена
съгласно ценоразписа на лечебното заведение, тъй като пациентът е бил без
здравноосигурителни права – по фактура № *****/12.06.2018г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 29.07.2020 г. до окончателното изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ***/2020г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 103.86 лв. /сто и три
лева и осемдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 12.06.2020г. до 29.07.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. И. И., с ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на
“УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -
БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
“Стефан Стамболов” № 73, представляван от ***, сумата от 308.30 лв. (триста и осем лева и
тридесет ст.), представляващи направените по делото разноски и сумата от 20.55 лв.
(двадесет лева и петдесет и пет стотинки) – разноски по ч.гр. д. № ***/2020г. по описа на РС
- Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала. СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5