Решение по дело №1835/2017 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ................/…………………………………г.,гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание от двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Мария Иванова -Даскалова

         

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1835 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК във вр. с чл.126 и следв. от АПК.

Производството под настоящият номер е заведено в Административен съд–Варна, след като с Решение №7741/20.06.2017г. по адм. дело № 3106/2017г. по описа на Върховния административен съд на Република България е отменено постановеното Решение №2584/20.12.2016г. по образуваното първоначално адм. дело №280/2016г. по описа на Административен съд – Варна по жалбата на О.А.Х. *** – лично и като ЕТ „О.-О.А.“ срещу Ревизионен акт №03000314002136-091-001/03.09.2015г., потвърден и изменен с Решение №551/30.11.2015г. на Директора на Дирекция на „ОДОП”–Варна при ЦУ на НАП. След произнасянето с решението на ответника, с РА на жалбоподателя са установени задължения за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010г. в размер на 1 098,66лв.-главница и 487,95лв. -лихва, както и задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г. в общ размер 115 429,90лв. главници и 73242,92лв.- лихви. С решението на ВАС делото е върнато на Адм. съд - Варна за ново разглеждане с указания за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА. Оспорва се като немотивиран и издаден в несъответствие с чл.122 от ДОПК. Фактическите констатации и правните изводи на ревизиращите според жалбоподателя не кореспондирали с доказателствата. Доказателствата не били събрани в пълнота, а и били правилно преценени. Ревизиращите допуснали съществено нарушение на процесуалните правила и принципи в ДОПК, сред които чл.5 и чл.3 от ДОПК. Неправилно не били приети обясненията на жалбоподателя за заетата сума от 743 000лв., както и за предоставянето й на 31.12.2007г. от ЕТ на Х.. Тя следвало да бъде взета предвид при определяне на началното салдо на 01.01.2008г., а и договорът за заем на ЕТ от „Л.“ бил представен по преписката. Неправилно ревизиращите счели, че не е предоставен. Не били отчетени други негови заеми и допълнителни приходи, включително средства предоставени му от роднини. Следвало да му бъде указано да депозира превод на български език на договорите за дарения на турски език. Неправилно не били взети предвид  дарените от чичо му - А. Х. Х. 154000лв. на 10.01.2008г., както и дарените от дядо му 122 000лв. на 20.02.2008г. Поддържа, че към 31.12.2007г. е разполагал със 743 000лв. и с още 50 000лв., за което знаели и други лица, които могат да свидетелстват. Като физическо лице жалбоподателят сочи, че не бил задължен да води счетоводна отчетност. Неправилно в РА били взети предвид както данните от НСИ за издръжката на четиричленно семейство, така и платените от семейството разходи за ел. енергия, вода и т.н. Сочи, че на семейни начала живее с Н. С. и си били подпомагани от нейни заможни роднини от Турция. Поради това неправилно вместо да бъдат поискани данни от Н. С. за доходите й, ревизиращите приели, че те са с размера на минималната заплата, на която се осигурявала. Поддържа твърдението, че през 2009г. с договор за заем получил средства от С.Ю. - на 20.06.2009г., а на 26.09.2009г. от М. Б. – турски граждани. Нямало данни за укрити доходи, нито бил налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. В доклада и в РА нямало данни за причините за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, което съставлявало несъобразяване с ТР №4 от 2004г. на ВАС. Поради това претендира отмяна на РА потвърден и изменен с решението. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Развива доводи за нищожност на РА поради некомпетентност на издателя му. Ревизията касаела както физическото лице, така и притежавания от него ЕТ, поради което следвало да има диференциран подход към доходите и приходите на жалбоподателя като физическо лице и като търговец. Не бил съобразен и специфичния характер на извършваната от ЕТ дейност. Неправилно ревизиращите приложили презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК. С тези доводи се претендира отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски в размер на 4060лв.

Ответникът Директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна депозира преписката по издаване на РА и Решението по жалбата срещу него. Представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата и изразява становище за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че доказателствата свидетелстват за фактите и обстоятелствата, които правилно са преценени от органите по приходите при формиране на изводите за наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и провеждането на ревизията по особения ред. Правилни и основани на доказателствата били констатираните с РА приходи на ревизирания и данъчните му задължения по ЗДДФЛ. Поради противоречивост в обясненията на Х. за наличието у него на парични средства в размер на 743 000лв. към 01.01.2008г., за внасянето им в касата на ЕТ на 31.05.2008г. и източника им, правилно ревизиращите счели, че не е доказан източника на внесената от О.Х. сума от 743 000лв. в касата на ЕТ на 31.05.2008г. Предвид счетоводните записи и обявеното в търговския регистър, основателно в РА било прието, че Х. не е получил на 31.12.2007г. сумата от 743 000лв. от ЕТ. Независимо, че ЕТ не е различен правен субект от физическото лице, счетоводна отчетност се изисквало да се води от ЕТ и не следвало началното салдо по сч.сметка 501 „Каса“ на предприятието на ЕТ да се прибавя към паричните суми на физическото лице. Средствата не представлявали част от разходите на ЕТ и не се явявали доход на жалбоподателя, поради което с оглед липсата на доказателства за постъпване на тези суми в домакинството му, обосновано в РА е прието, че са използвани за дейността му. Органите по приходите правилно установили разходите и приходите на ревизираното лице и поради недоказаност не включили сумите за които се твърди, че са дарени от Х. Х.Х., А. Х. Х. и С. Ю. , както и заетите средства от М. Б.. За тях доказателства били представени за първи път след връчване на ревизионния доклад. При повторното разглеждане на делото не била доказана възможността на дядото и чичото на Х. да го надарят с посочените суми. С оглед установените от органите недекларирани доходи от лицето, които са и с недоказан произход и източник, в случая правилно и законосъобразно било провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. В заключение се претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13297,77лв. за три разглеждания на делото.

След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в установения в закона 14-дневен срок, считано от съобщаването на 06.01.2016г. на Решението на Директора на „ОДОП” Варна, от активно легитимирано лице. За О.А.Х. е налице правен интерес за оспорването на РА, потвърден и изменен с решението на директора на „ОДОП”-Варна, с който са му установени данъчни задължения.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Ревизията е възложена от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна -И. Б. Д. със ЗВР №Р-03000314002136-020-01/04.11.2014г. /л.25 от преписката/, издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК. Със заповедта е разпоредено ревизията да се извърши от гл.инспектор по приходите С. Я. В.- ръководител на ревизията и гл.инспектор по приходите – Д. Д. П.. Извършването на ревизия е предприето във връзка с установено несъответствие и недостиг на парични средства за 2008г., 2009г. и 2010г. при извършена проверка за периода 01.01.2008г. – 31.12.2012г. на О.А.Х. с ЕТ”О.-О.А.”. Обхвата на ревизията е - задълженията за данък върху доходите на ФЛ- свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. и задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. Определения срок за извършване на ревизията е три месеца от връчването на ЗВР. Заповедта е връчена с писмо с обратна разписка на Х. на 06.11.2014г. ведно с протокола за извършената проверка от 31.10.2014г., при която е констатирано несъответствие и недостиг на паричните средства. С Протокол №0318392/30.01.2015г. са приобщени доказателствата, събирани в хода на ПУФО, приключила с издаването на Протокол №ПФ-03-1406343-073-01/31.10.2014г. Със заповед за изменение на ЗВР от 06.02.2015г. срокът на ревизията е продължен до 06.04.2015г. Заповедта е връчена електронно на 06.02.2015г. на ревизираното лице. По молба на О.Х. ревизионното производство е спряно за три месеца считано от 17.04.2015г. до 17.07.2015г. и на 20.07.2015г., след което е възобновено със заповеди, които са му връчени надлежно.

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад №Р-03000314002136-092-001/23.07.2015г. /л.1212 от преписката/, при спазване на срока по чл.117 от ДОПК, който е до 14 дни след изтичане на срока на ревизията. РД е връчен на О.Х. на 06.08.2015г. В предвидения 14-дневен срок – на 24.08.2015г. той подал писмено възражение срещу доклада с приложени към него декларации, договори и др.

Въз основа на РД в рамките на регламентираните в чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК срокове е издаден Ревизионен акт №03000314002136-091-001/03.09.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр.Варна  на О.А.Х. *** като местно физическо лице и като ЕТ „О.-О.А.“, с който са му установени задължения за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010г. в размер на 1 098лв,66лв.-главница и 487,95лв. -лихва, както и задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г. в общ размер 120 590,14лв. главници и 75717,09лв.- лихви.

Тези задължения в РА са установени въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства, дадените обяснения, извършени  справки и проверки в информационните масиви и в публичните регистри. Констатациите и изводите на органите по приходите за определяне като налични на данъчни задължения в посочените по –горе размери са изложени в ревизионният акт и в доклада:

Органите по приходите правилно установили, че О.Х. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ, което съгласно чл.6 ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, както и че в ревизирания период е регистриран като едноличен търговец с фирма „О.-О.А.“ с предмет на дейност – даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти.  

В ревизирания период Х. не е бил женен, но живеел на семейни начала и в едно домакинство по см. на §1, т.2 от ДР на ДОПК с Н. П. И. и с двете им непълнолетни деца.

Като свързани с него лица през ревизирания период са установени освен ЕТ”О.-О.А.” и „Л.”ООД- основано през 2003г. В това дружество като съдружници са установени баща му – А.  Х., брат му – Р. Х. и той, като до 28.03.2013г., О.Х. е бил и управител на дружеството. На тази дата той прехвърлил дяловете си на Р. Х., който станал едноличен собственик на капитала на „Л.“.

Ревизиращите установили, че О.Х. е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. За 2010г. декларирал приходи общо 83 579,35лв., разходи  общо 78 855,31лв., счетоводна печалба в размер на 4 724,04лв, облагаеми доходи след извършено преобразуване на счетоводната печалба 3 894,38лв., дължим данък в размер на 554,95лв.

Въз основа на предприетите процесуални действия в хода на ревизията са събрани обяснения, документи, вкл. от насрещни проверки за установяване размера на получените доходи от Х. и Н. И., за разходите им, анализирано е движението по банковите му сметки и разпоредителните сделки с имущество, както и придобито такова. За установяване съответствието между придобитите доходи на Х. и извършените разходи е изготвен баланс на касовата наличност /паричен поток/ за всяка от проверяваните 2008г., 2009г. и 2010г. в табличен вид, който е включен в ревизионния доклад /стр.1194-1199 от преписката/. Балансите по години са изготвени чрез извършена моментна съпоставка между разходваните и разполагаемите суми. В приходната част на балансите са посочени наличните суми у О.Х. към 31 декември на предходната година, доходите от продажби на имущество, възстановени суми от ЕТ”О.-О.А.”, изтеглени в брой суми от банкови сметка, изплатени в брой суми от „Булкредо”ООД – от продажба на вторични суровини. В разходната част на балансите ревизиращите включили сумите, внасяни по банкова сметка, ***е на имущество, направените вноски в ЕТ ”О.-О.А.” и в „Л.”ООД, такси за пълномощно и зелена карта, направени лизингови вноски за МПС по лизингов договор №751/25.04.2006г., суми за покупка на л.а.„Мерцедес С 500“ с рег.№В****РН /В****РН/ и „Мерцедес В 200 ЦДИ“ с рег.№В****РК, разходите за издръжка и живот на домакинството. За периода м.11.2009г. – м.12.2009г. и за 2010г. разходите за издръжка по видове по данните от НСИ са взети в размер на ½, тъй като по това време Н. П. И. има доходи от трудови правоотношения и участва в разпределението на разходите за домакинството. За 2010г. този разход е формиран без разходи за данъци по НСИ, поради представени данни за заплатените данъци от ревизирания.

При така изготвените баланси органите по приходите установили за О.Х. отрицателни салда, т.е. недостиг на паричните  средства в брой както следва:

-за 2008г.превишение на разходите над приходите 1 001 209,17лв.;

-за 2009г. превишение на разходите над приходите 100 954лв;

-за 2010г. превишение на разходите над приходите 103 737,67лв.

В ревизионният акт е установено отново констатираното и при проверката, предхождаща ревизионното производство, че е налице недостиг на парични средства в брой, тъй като разходите на О.Х. като физическо лице превишават приходите му и на основание по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК стойността на това превишение е приета за доходи от други източници, които заедно с другите доходи, формират данъчна основа по чл.122, ал.1 от ДОПК. Предприето е облагане на Х. по особения ред, като данъчната основа е определена по реда на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК. За това, че основата му за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008г. – 31.12.2010г. ще бъде определена по особения ред, Х. е известен с уведомление изх.№Р-03000314002136-113-01/02.02.2015г., уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК също от 02.02.2015г. и ИПДПОЗЛ от 02.02.2015г. /л.852-856 от преписката/. Те са получени на 11.02.2015г. съгласно потвърждението на л.851 от преписката.

В указания му срок О.Х. не представил становище и изисканите му декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за всяка от ревизираните години 2008г., 2009г. и 2010г. за имущественото му състояние с данни за лица, органи, учреждения и т.н., у които има данни, сведения, документи и др. за фактите и обстоятелствата, от значение за ревизията. Поради това ревизиращите взели предвид дадените още при проверката преди ревизията писмени обяснения на О.Х.. Счели, че той няма какво повече да представи от това, което е депозирал в  хода на проверката и което е отразено в Протокола от 31.10.2014г. , материалите от която са приобщени.

Ревизиращите направили анализ на счетоводството на ЕТ, като взели предвид и данните за предоставени ипотечен кредит през 2005г. и кредитна карта от 2006г., като отчели разходите за телефонни услуги, лизингови вноски, плащане на лихви, такси, кредити и др.разходи /по данни от ПП VAT и дневниците за продажби/, като съобразили разходите за издръжка и живот на едно домакинство за 2006г. и 2007г., както и предвид непредставянето от ревизираното лице на извлечения от банкови сметки за периода преди 01.01.2008г. за извършени тегления и вноски по банкови сметки и кредити, а и поради непредставяне от него на други доказателства за твърдението в обясненията му, че на 01.01.2008г. е имал 50 000лв. в брой, в РА е изчислено и прието за установено, че към 01.01.2008г. паричните средства в брой у Х. са били 7 342,35лв. /таблицата на л.1200 от преписката/. Тази сума е начално салдото в баланса на касовата наличност за 2008г.

Във връзка с тези твърдения ревизиращите констатирали, че в счетоводството на „Л.”ООД като заемодател е отчетен предоставени заем от 743 хил.лв. на ЕТ“О.-О.А.“, както и връщането на тази сума на 31.05.2008г. от ЕТ. Това било отразено в счетоводните баланси към 31.12.2007г. и към 31.12.2008г. на „Л.“ООД /л.936 от преписката/.

Констатирано е, че в счетоводството на ЕТ”О.- О.А.” е отчетен получения заем от 743 хил.лв. и връщането му на 31.05.2008г. В счетоводните книжа на ЕТ „О.“ е отразено внасянето на 31.05.2008г. в брой на сумата от 743 000лв. от О.Х. - съставена е счетоводна статия Дт 501 - Каса в лева/Кт 492 – Разчети със собственици – 743 000лв./л.1104 от преписката/.

          Ревизиращите установили, че О.Х. не е представил първични и вторични счетоводни документи относно съставените счетоводни операции – приходни и разходи ордери, счетоводни справки и др. Констатирали също, че ЕТ „О.-О.Х.“ не е имал достатъчно парични средства към 31.05.2008г., за да се върне сумата на дружествот –заемодател, че липсвали доказателства, че на 31.05.2008г. първо е върнат заема на „Л.”ООД в размер на 743 000лв., а след това същите пари отново са предоставени на О.Х. и той ги е внесъл в касата на предприятието, както преценил, че Х. е твърдял. С РА е направен извода, че 743 000лв. не следва да са включени в началното салдо за 2008г., но тази сума следва да е посочена като разход на 31.05.2008г. в Баланса на касовата наличност /паричния поток/ за 2008г. на физическото лице Х..

          По посоченото във възражението на О.Х. срещу РД и представените договори за дарения и заем, в РА е намерено за правилно отразеното в доклада, че тези суми не следва да се включват в баланса на касовата наличност и също не са включени посочените от ревизирания:

-сумата от 122 000лв. по представения от него договор за дарение от 20.02.2008г., в който е отразено, че му е предоставена от дядо му - Х. Х.Х.;

-сумата от 154 000лв., за която представил договор за дарение от 10.01.2008г. за предоставянето й от чичо му -  А. Х. Х.;

-сумата от 200 000 /сто хиляди/ американски долара, за която представил договор за дарение на турски език от 20.06.2009г., в който било отразено, че му била предоставена в Турция от С. Ю. ;

-сумата от  100 000 долара по представения договор за заем на турски език от 26.09.2009г., за която е отразено, че я получил в Турция от М. Б.. 

Ревизиращите установили, че при ревизията не са представени доказателства, които да свидетелстват, че дарителите са разполагали с тези средства, какъв е произходът им. Тъй като сумите били особено големи и в договорите било посочено, че се предават на надарения в брой, ревизиращите отчели липсата на информация и данни къде са били съхранявани тези средства, къде  мястото, където са предадени на Х.. Намерили, че не са ангажирани доказателства за действително реално предаване на паричните средства. Ревизиращите отчели, че Х. Х. и А. Х. са починали през 2008г. и не може да се извърши проверка относно достоверността на представените договори за дарения, за действителността на посочените в тях факти.

Във връзка с представените на турски език договор от 20.06.2009г. със С.Ю. и договор от 26.09.2009г. с М. Б. органите по приходите посочили в РА, че документите не са преведени на български език и не може да се установи точно съдържанието им. Освен това констатирали, че не са представени документи, от които да е видно, че тези лица живеят в Турция и са роднини на О.Х., че действително са предоставили паричните средства в посочените размери, че са разполагали с тези средства на датите на договорите. Не били представени доказателства за произхода на сумите, къде са се съхранявали, къде е мястото на предаването им, на кои дати и по какъв начин са предавани, има ли върнати суми от дадените в заем, начислявани ли са лихви и т.н. Отчетено е, че в хода на проверката и на последвалата я ревизия О.Х. не е посочил и не е декларирал да е получавал такива дарения и не е представял документи за получаване на такива суми като дарения и заем, нито е представял копие на тези договори, с които е следвало да разполага след като са от 2008г. и 2009г. и да са му известни.

Отчетени са и данните в справката от ОД на МВР за регистрираните преминавания през ГКПП М.Търново на О.Х. в периода 2008г. -2012г. /л.481 от преписката/, като през 2009г. са регистрирани:

-излизане на ГКПП М.Търново на 10.06.2009г. и влизане на 24.06.2009г.;

-излизане на ГКПП М.Търново на 09.08.2009г. и влизане на 10.08.2009г.

Като е отчетено, че тези договори и дарения са представени от Х. за първи път след връчване на Ревизионния доклад и за първи път след запознаването със съдържанието му започнал да твърди, че е получил такива суми по тези договори, в РА е прието, че те са изготвени единствено и само за целите на ревизионното производство, в полза на ревизираното лице и не отразяват обективната истина. Поради това в РА е преценено като правилно, че тези суми не са включени като приход в изготвените на физическото лице Х. баланси на касовата му наличност за 2008г.,2009г. и 2010г.

На ЕТ”О.-О.А.” с РА са установени данъчни задължения за 2010г. във връзка със следното:

В нарушение на счетоводното и данъчното законодателство като разход ЕТ осчетоводил разходите по придобиването на ДМА по фактура №...3945/27.05.2010г. издадена от ЕТ“К.-90С“на стойност 2500лв. с предмет „монтаж на стъклени витрини“. Счетоводните отразявания били: Дт сметка 602 - Разходи за външни услуги / Кт сметка 501 – Каса в лева. Ревизиращите констатирали, че във финансовия резултат за 2010г. са намерили отражение в разходите така осчетоводената сума от 2500лв., която е свързана с придобиването на ДМА. С оглед изискванията в чл.63 и чл.64, ал.1 от ЗКПО и СС 16-ДМА, с тези последващи разходи следвало да се увеличи данъчната амортизируема стойност на актива, във връзка с който са направени, а ако той е отписан от данъчния амортизируем план – да се заведе самостоятелен данъчен амортизируем актив. Заради така констатираните неправилно съставени счетоводни операции, отчетения текущ разход е преценен като необоснован документално. По аргумент от чл.26, т.2 от ЗКПО, който предвижда, че осчетоводени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО не се признават за данъчни цели, органите по приходите коригирали установения данъчен финансов резултат за 2010г. в посока на увеличение със сумата от 2 500лв.

В нарушение на счетоводното и данъчното законодателство ЕТ осчетоводил чрез Дт 609 – Други разходи /Кт 451- Разчети с МДТ във финансовия резултат за 2010г. разходи, които се отнасят за минали отчетни периоди в размер на 4824,42лв. Тази сума били заплатени по приходна квитанция №24182/03.05.2010г. данък за недвижими имоти за минали години в размер на 1635,40лв. и такса за битови отпадъци за минали години в размер на 3189,02лв. Равизиращите приложили чл.78 от ЗКПО, съгласно който при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Поради това сумата в размер на 4 824,42лв. приели за разходи, които не се признават за данъчни цели и счетоводния финансов резултат на ЕТ е преобразуван в посока на увеличение със тази сума. 

С оглед гореизложеното с РА е установена за 2010г. на ЕТ годишна данъчна основа за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 11218,80лв., върху която 15% данък, дължим от търговеца е 1682,82лв. Като е отчетен внесения данък в размер на 584,16лв. е установен за довнасяне от ЕТ данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1098,66лв.

На основание чл.175 от ДОПК вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за този невнесен в срок данък с РА е установена като дължима лихва в размер на 487,95лв. лихва за периода от 02.05.2011г. до датата на издаване на РА.

РА е оспорен от О.Х. пред Директорът на Дирекция „ОДОП“, който разгледал жалбата и представените с нея документи и се произнесъл с Решение №551/30.11.2015г., с което потвърдил РА в частта на установените задължения за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. и изменил РА в частта на установените задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г. и 2010г.

В решението директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна постановил, че облагането с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ следва да се извършва на обща годишна данъчна основа, при отчитане на общия размер на всички получени суми, които са били през годината на разположение на лицето и на общия размер на всички направени от него разходи за годината. Спрямо тези общи размери следвало да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите. Поради това решаващият орган намерил, че подходът при определяне на годишните данъчни основи с РА, чрез натрупване на моментни салда /отрицателни величини към определена дата/ е неправилен. Като приложил този начин на изчисляване на приходите и разходите на годишна база, директорът на дирекция „ОДОП“ установил за О.Х., че в годишен размер е налице превишение на направените от него разходи спрямо получените доходи, по периоди както следва:

-за 2008г. установил превишение в размер на 1 000 255,43лв., за разлика от установеното в РА превишение от 1 001 209,17лв.;

-за 2009г. установил превишение в размер на 85 288,66лв., за разлика от установеното в РА превишение от 100 954,53лв.;

- за 2010г. установил превишение в размер на 68 755лв., за разлика от установеното в РА превишение от 103 737,67лв.

Въз основа на така определените данъчни основи за други доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които са с неустановен произход, с решението горестоящият административен орган изчислил размера на задълженията за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ по периоди:

-за 2008г. главница 100 025,54лв. и лихва за забава 65 520,99лв;

-за 2009г. главница 8 528,86лв. и лихва за забава 4668,29лв.;

-за 2010г. главница 6 875,50лв. и лихва за забава 3 053,64лв.

          Тези размери на задълженията са по-малки от установените в РА, поради което с Решението директора на дирекция „ОДОП“ изменил РА в частта на задълженията по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, които установил в изчислените от него размери на главниците и лихвите, въз основа на установения общ размер на приходите и разходите на О.Х. на годишна база.

Относно определените с РА задължения за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. за дейността като ЕТ, решаващият орган преценил като правилни и законосъобразни констатациите и изводите в РД и в РА и потвърдил установените задължения за 2010г. изцяло.

В Решението на ответника по делото са преценени като неоснователни оплакванията в жалбата на О.Х. във връзка с невключената сума от 743 000лв в началното салдо за 2008г., която била с доказан произход и която внесъл на 31.05.2008г. в касата на ЕТ. Направен е анализ на заявеното от О.Х. в писмените му обяснения, както и на отразяването на сумата в счетоводствата на ЕТ“О.-О.Х.“ и на „Л.”ООД, като е прието, че същата е надлежно отразена и в счетоводството на ЕТ „О.-О.Х.“ и в счетоводството на „Л.”ООД като предоставен заем на ЕТ „О.-О. Х.“ на 31.12.2007г. и върнат заем от ЕТ на 31.05.2008г., което е оповестено и със счетоводните баланси на тези търговци към 31.12.2007г. и към 31.12.2008г. За представения Разходен касов ордер №87/31.12.2007г. за получена от Х. сума в размер на 742 173,15лв. от касата на ЕТ“О.-О.Х.“ директора на дирекция „ОДОП“ констатирал, че е следвало сумата да се отрази като кредитен оборот на сч. сметка „Каса в лева”, каквото записване нямало. Той възприел приетото в РА и в РД, че липсват първични и вторични документи за счетоводни операции по приходни и разходни касови ордери за предоставяне на сумата от 743 000лв. от ЕТ „О.-О.Х.“ на О.Х., поради което внесената на 31.05.2008г. от О.Х. сума от 743 000лв. също приел, че е с недоказан произход.

В решението на директора на Д“ОДОП“ са преценени като правилно включени в баланса на касовата наличност суми за издръжка и живот, съобразно размерите за съответните години установени по данните от НСИ, тъй като О.Х. не е представил доказателства за извършени реално такива разходи. Потвърдил като правилно отчетеното в РА, че Х. през ревизираните години е в едно домакинство с Н. П. И. и с двете им деца и в разходната част на баланса са посочени сумите съобразно издръжката на едно такова домакинство по данни от НСИ за съответните години, както за времето от м.11.2009г. до м.12.2009г. и за 2010г. в разходната част на баланса намерили отражение ½ от размера на установените разходи по видове по данни от НСИ, тъй като през това време Н. П. И. е имала доходи от трудови правоотношения и е участвала в разпределянето на разходите на домакинството.

По отношение на твърдението на Х., че е разполагал със средства, предоставени му по договори за дарения и заем, копия от които депозирал, решаващият орган установил, че освен самите договори, в хода на ревизията и с жалбите срещу доклада и срещу РА не са представени доказателства които да свидетелстват, че: посочените в договорите средства действително са били предадени; че тези суми са били налични в брой у посочените в договорите лица; че няма данни за произхода и за мястото им на съхранение. Отчел, че двама от дарителите са починали, а за получените суми в щатски долари от лица, живеещи в Турция констатирал, че няма доказателства за декларирането им пред митническите власти при внасянето им в България, респ. пред БНБ съгласно валутното законодателство. В решението е направен извода, че правилно тези суми по договорите за дарения и заем не са включени като суми, с които Х. да е разполагал в брой и като негов приход. Възприето е и установеното от ревизиращите, че Х. не е декларирал и не е представил конкретна информация за получаването на тези доходи, нито в хода на проверката, нито входа на ревизионното производство до издаване на ревизионния доклад, а едва след запознаване с констатациите в него.

По тези съображения с Решение №551/30.11.2015г. Директорът на Д„ОДОП”–Варна потвърдил РА №03000314002136-091-001/03.09.2015г., потвърден в частта на установените задължения на О.Х. като ЕТ „О.-О.Х.“ за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за д.п. 2010г. в размер на 1 098лв,66лв.-главница и 487,95лв. –лихва и го изменил в частта на задълженията за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, които за 2008г., 2009г. и 2010г. установил в общ размер 115429,90лв.-главници и 73242,92лв.- лихви, вместо установените с РА общо 120 590,14лв. - главници и 75717,09лв.-лихви.

Решението е връчено на Х., който в предвидения в закона срок оспорил потвърдения и изменен с него РА в частта на установените му задължения по ЗДДФЛ пред съда с жалба, по която е образувано адм. дело №280/2016г. В жалбата са развити отново всички доводи и оплаквания, изложени в жалбата срещу РА. В допълнение Х. конкретизира, че дядо му и чичо му са предоставили като дарение средствата, за които представил договори в присъствие на други роднини, негови братовчеди. Твърди, че това е заявил и пред ревизиращите, но те не пожелали да ги разпитат. Тези средства през 2008г. му били дарени от чичо му и от дядо му, защото поради настъпилата криза имал нужда от допълнителни средства, за да развие бизнеса си. Те го подкрепили финансово общо с 276 000лв., с които разполагали в резултат на това, че цял живот се занимавали с търговия. Относно дарените и дадени в заем средства от турски граждани посочил, че са дадени от заможни роднини на Н. С., с която живеел на съпружески начала.  Тя била единствена родственица на роднините си, живеещи в Турция, които имали собствен бизнес със сериозни приходи, част от които дали на него и Н. С..

В подкрепа на тези твърдения в хода на адм. дело №280/2016г. от жалбоподателя са посочени и като свидетели са разпитани Н. П. И., с която живее и баща й - П. И. П. .

Свид.И. сочи, че чичото на О.Х. – А. Х. бил стар търговец, който ходел по панаирите, имал сергии. Три, четири семейства били на гости у тях по случай новата 2009г. Чичо му бил болен и казал, че желае да дари на О.Х. 154 000лв., които бил събрал през годините. Дал му парите, тъй като виждал, че О. помага на всички роднини. Парите чичото ги дал в дома си, бил ги приготвил предварително, в банкноти от по 50лв. и по 20лв. Чичото бил подготвил и документа за предаването на парите. Дал ги на следващият ден, на ръка. Свид. И. заявява, че през лятото на 2009г. били в Турция четири-пет семейства, ходили на почивка. Тогава О.Х. споделил, че има нужда от финансова помощ на С. Ю. . С. бил братовчед на О.Х. и му помогнал с 200 000 долара, които му дал в брой с документ, в дома си в Турция. Тези пари не били декларирани, тъй като били пренесени през границата от свидетелката, О.Х. и техните приятели, с които били – около 20 човека. Не може да посочи имената им, били познати, работели заедно и били заедно на почивка в Турция. Всеки пренесъл в България по 10 000 долара, а тогава по 10000евро можело всеки да пренесе и не ги декларирали. По повод декларираното пред НАП, че не е  пътувала в чужбина, свидетелката заявява, че е пътувала, тъй като и през 2008, 2009г. и след това се е занимавала с търговия.

Свид. П. И. П.  заявява, че м.февруари, м.март 2008г., заедно с О.Х. посетили болния дядо на О. – Х. Х. в Омуртаг. Дядото бил тежко болен и казал, че разчита на О. и иска да му направи едно дарение. Свидетелят си спомня, че всички отишли на адвокат или на нотариус и дядото направил дарението. Той дал на ръка на О. 120 000лв. или 122 000лв. Парите били на пачки. Дядото казал, че харесва О., че е хубав човек и ще наследи тяхната работа. От свои роднини от Омуртаг свидетелят знаел, че дядото на О. дълги години се занимавал с търговия. Бил известен, продавал по гарите, по сватбите, по панаирите стоки и бил пестелив и много стиснат. Дъщеря му и децата на О. много се зарадвали на дарението. За С.Ю. свид. П.потвърждава, че го познава, че бил колкото него на възраст и знаел, че нямал деца и уважавал О. като син. Когато идвал все давал пари на О. – по 10000-15000лв. От дъщеря си разбрал, че той дал много пари на О. през лятото на 2009г., когато били в Турция, около 200 000долара. Той не присъствал тогава. От С. знаел, че се занимава с бизнес, с климатици и зареждал А., който имал фабрика за найлони в Турция. Свид.П.заявява, че С. е богат човек, защото щедро давал пари на О.. От дъщеря си разбрал, че парите били дадени на ръка, че били цялото семейство, че и брат му бил там. Не знае за какво са използвани тези 200 000долара.

В хода на първоначално образуваното дело е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението въз основа на доказателства в делото, събрани в ревизионното производство и представени от жалбоподателя са дадени варианти на преизчислени баланси на разполагаемите парични средства на жалбоподателя, като е извършена съпоставка на приходите и разходите на годишна база, при отчитане на договорите за дарения и заем, счетоводните записвания по отношение сумата от 743 000лв. и съответната част от разходите за издръжка на домакинството, с оглед данните на НСИ, вкл. с вариант на включване на изтеглени от Х. суми от ОББ посочени в банкова референция. По делото са депозирани и приети и последващи заключения на вещото лице, в които е направил изчисления на приходите и разходите на Х. и е представил различни варианти на баланса на касовата му наличност за ревизираните години, с оглед указаните му различни варианти за включване на различни пера като приходи и като разходи.

Във връзка с наличието на компетентност на лицето възложило ревизията, по делото е приета представената от ответника Заповед №Д-153/29.01.2015г., Заповед №Д-596/29.04.2015г. и др.

По делото са приети удостоверения за родствените връзки на О.Х. с Х. Х.Х. и с А. Х. Х., в подкрепа на твърдението, че Х. Х. е дядо, а А. Х.- чичо на жалбоподателя.

По делото е приета банкова референция от „ОББ“АД-БЦ-Варна, в която е посочено, че „Л.“ЕООД е клиент на банката и има разкрити сметки в лева и в евро, както и че през периода 01.01.2008г.-31.12.2010г. О. Ал. Х. лично и в качеството на управител и на упълномощено лице е извършвал тегления на суми от сметките на дружеството, които са посочени по дата и размери.

По делото са приети писмени обяснения депозирани в хода на проверката преди ревизията в НАП на 09.05.2014г. от Н. И., в които посочила, че от 01.10.2009г. до 18.04.2014г. и в трудово правоотношение и е работила като администратор в хотел „В.“, собственост на „Л.“ЕООД. На останалите въпроси в искането за предоставяне на документи и обяснения посочила, че няма други доходи, дарения, заеми, че няма документи за налични суми в брой на 01.01.2008г., че няма такива, информация и документи за заеми, дарения, налични суми и т.н. за членовете на семейството й – О.Х. и непълнолетните им деца Л. и Ф. за периода 01.01.2008г.-31.12.2012г.

По делото е приета справка от ОД на МВР на регистрираните преминавания през ГКПП на България от Н. П. И., както следва:

-излизане на ГКПП М.Търново на 10.06.2008г. и влизане на 21.06.2008г.;

-излизане на ГКПП М.Търново на 10.06.2009г. и влизане на 24.06.2009г.;

-излизане на ГКПП М.Търново на 13.01.2010г. и влизане на 15.01.2010г.;

-излизане на ГКПП М.Търново на 15.02.2010г. и влизане на 17.02.2010г.

          По адм. дело №280/2016г. жалбата на О.Х., действащ и като ЕТ „О.-О.А.“ срещу Ревизионен акт №03000314002136-091-001/03.09.2015г. потвърден и изменен с Решение №551/30.11.2015г. на Директора на Д„ОДОП”–Варна е преценена като неоснователна и е отхвърлена изцяло, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. По повод касационна жалба на Х. с Решение №7741/20.06.2017г. по адм. дело № 3106/2017г. по описа на ВАС това Решение №2584/20.12.2016г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, с указания при новото разглеждане на делото да се съберат допълнителни доказателства от страните за изясняване на възможността дарителите Х. Х. и А. Х. да са разполагали със средствата, които са дарили на О.Х. - каква дейност са извършвали дарителите, къде е мястото на предаване в брой на паричните средства. Указано е да се прецени дали да се допусне изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, с включване на дарените от дядото Х. Х. и чичото А. Х. на ревизираното лице суми в размер на 122 000лв. и в размер на 154 000лв. в паричните потоци. В изпълнение на тези задължителни указания в определението за насрочване на делото на жалбоподателя е указано да посочи доказателствата за възможността на Х. Х.Х. и А. Х. Х. да разполагат със средствата, които му дарили по договора за дарение от 20.02.2008г. между Х. Х. и О.Х. в размер на 122000лв. и по договор за дарение от 10.01.2008г. между А. Х. и О.Х. в размер на 154000лв.; какъв е произхода на доходите им; от каква извършвана от тях дейност са тези парични средства, къде е мястото на предаването им в брой.

          По искане на пълномощника на жалбоподателя по делото е разпитана като свидетел Л. Р. Х.– майка на О.Х.. Тя заявява, че сина й е получил от дядо си Х. 120 хил. лв. Това било преди около 10 години. Свекърът й бил тежко болен тогава и извикал сина й в Омуртаг. Той отишъл при дядо си със бащата на жена си. Тя лично не присъствала, когато били предадени парите. От сина си разбрала за това, че са дарение и той й показал торбата с парите. Дядото бил търговец, имал кола, ходел по селата и търгувал. Купувал и продавал различни стоки. Сам за себе си работел, бил частник. Тези пари не ги теглил от банка, негови лични пари били, той си ги спестил през годините. Дарил парите на сина й за да помага  на децата, на чичовците, като искат помощ. Заявява, че не знае дали сина й е изхарчил тези пари и за какво. За свекъра си сочи, че от млади години се занимавал с търговия и всички го знаели по селата, известен бил. Дори още хората питали за него.

За А. Х. свидетелката обяснява, че знае за дадените от него на сина й като дарение 150 хил. лв. Той бил брат на мъжа й – чичо на О.. Бил много болен тогава, когато дал парите. Той нямал синове, само дъщери имал и извикал О. и му казал, че му оставя тези пари да помага на дъщерите му, защото нямал синове. А. работел в някаква фирма. Той имал фирма, бил я отворил, някакво магазинче имал в Омуртаг, една барачка и работел там и също като баща си Х. обикалял по селата. Според свидетелката първо А. бил този, който дал пари на сина й, а после след около година дядото Х. дал парите. Не знае къде са били предадени парите от А. на сина й. Били в брой, на пачки, в по-дребни банкноти и били доста- 150 хил. лв. На въпросите на юрисконсулта представляващ ответника свидетелката отговаря, че не знае А. и Х. с какви стоки са търгували и няма представя на година какви доходи са изкарвали. Незнае дали са давали пари на друг, нито дали са съставяни някакви документи за тези дарения. Не знае къде са съхранявани тези пари, които са дарили на О.. От млади години ги събирали и понеже А. имал само дъщери, нямал синове,  всички се надявали на нейните синове, на О.. Със сина си живеели отделно и не може да каже къде е държал тези пари и не го е питала какво е направил с тях.

          В подкрепа на приетото в РА и в Решението от органите по приходите, че Х. Х. и А. Х. не са разполагали с такива средства, които в договорите е отразено, че са дарили на О.Х. от юрисконсулта по делото се представят и са приети писмени справки от информационната система на НАП за периода от 1999г. до 2008г.: Лични данни на Х. Х.Х. - извадка от НАП-база население, справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.1999г. до 31.12.2008г.  на Х. Х.Х., Информация  от центр. база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 за изплатени суми от фирми” за Х. Х.Х.,  Информация  от централизираните бази данни „Данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и чл. 50 от ЗДДФЛ”, Справка за общите задължения към 07.11.2017г. на Х. Х.Х., Справка актуално състояние на всички трудови договори  на Х. Х.Х.; Справка актуално състояние на всички трудови договори  за А. Х. Х.; Лични данни на А. Х. Х.  - извадка от НАП-база население,   Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.1999г. до 31.12.2008г. на А. Х. Х.,   Информация  от централизираните бази данни „Данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ и чл.50 от ЗДДФЛ”,  Справка за общите задължения към 07.11.2017 г. на А. Х. Х.,  информация  от центр. база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми” за А. Х. Х.. 

          От тези писмени доказателства е видно, че А. Х. Х. е със семейно положение – неженен, живял в гр.Варна, ул. *** №**, починал на 16.02.2008г. За периода м.01.2000г. до м.12.2001г. е осигуряван от „С.-С. Д.“-гр.Варна въз основа на посочен от осигурителя доход на А. Х. в размер на 67лв. за м.януари 2000г., върху 75лв. на месец -за следващите 8 месеца на 2000г., след това върху 79лв. осигурителен доход на месец, както и върху 85лв. на месец през 2001г. и върху 100лв. на месец за октомври, ноември и декември 2001г.  До края на периода, за който е направена справката - до 2008г. вкл. няма данни и информация, вкл. в подадени декларации от А. Х. за получавани от него доходи, приходи и др., за изплатени суми и удръжки, нито за задължения, подлежащи на събиране от публичен изпълнител.

От писмените справки за Х. Х.Х. се установява, че е със семейно положение –женен, живял в гр.Омуртаг, ул.*** №**, починал е на 13.11.2008г. За юли-декември 1999г. данните са, че осигурител му е бил Националния осигурителен институт с осигурителен доход „0,00“лв. За времето от 1999г. до 2008г. вкл. няма данни и информация, вкл. в подадени декларации от Х. Х.Х. за получавани от него доходи, приходи и др., за изплатени суми и удръжки, нито за задължения, подлежащи на събиране от публичен изпълнител.  

По искане на процесуалният представител на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието по делото. В заключението вещото лице е изготвило в няколко варианта баланси на разполагаемите парични средства на жалбоподателя за 2008г., 2009г. и 2010г. на годишна база, със и без отчитане на средствата предоставени по договорите за дарения от А. Х. и Х. Х..

От представителят на ответника по делото са представени и приети на електронен носител издадения като електронен документ РА и др. всички електронни документи от административната преписка с удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП на подписалите ги лица за наличие на валиден квалифициран електронен подпис.

Въз основа на тези фактически установявания, при задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК се констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт и изменящото го решение са издадени от компетентни органи, в писмена форма, с подробни констатации за релевантните факти и обстоятелства за формираните данъчни основи и финансови резултати и установените задължения. С оглед Тълкувателно решение №5 от 13.12.2016г. по т.д.№10/2016г. на ВАС, в което е постановено, че РА издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, не е нищожен, се явяват неоснователни оплакванията на представителя на жалбоподателя, че оспорения РА е издаден от некомпетентен орган.

РА и решението, с което е потвърден и изменен, са с изискуемото съдържание, с посочени правни основания за издаването им, поради което не страдат от пороци водещи до извод за нищожност, респ. до отмяната им. Съдържанието на РА отговаря на изискването в чл.120, ал.1 от ДОПК. Освен потвърждаването на установяванията и изводите в доклада, в РА органите по приходите са изложили и самостоятелни доводи, обсъдили са възраженията и оплакванията на ревизираното лице съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК и са ги отхвърлили, тъй като са ги преценили като неоснователни и недоказани.

С РА са установени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периода, за който е възложена ревизията от 01.01.2008г. до 31.10.2010г., поради което и в този аспект не са налице основания за отмяна, респ. за обявяване нищожност на РА и решението, с което е потвърден и изменен.

С оглед приетите по делото доказателства, установената от тях хронология на провеждане на ревизионното производство, на издаване и връчване на ревизираното лице на искания с конкретни указания и срок за  представяне на документи и обяснения, както и на издадените РД, РА и Решение, в които има указания за реда и сроковете за оспорване на констатациите и изводите в тях, се налага извода, че ревизионното производство е проведено при спазване на административно-производствените правила. Не са налице допуснати от органите по приходите съществени нарушение на тези процедурни павилата, които да съставляват основание за отмяна на потвърдения и изменен РА.

Неоснователно е оплакването на О.Х. в жалбата, че неправилно и без основание е приложен особения ред за облагане по чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.122, ал.1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице хипотеза от изброените в точките на тази разпоредба. В случая още при проверката предхождаща ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи и чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Наличието на такива обстоятелства се потвърждава и от събраните в хода на ревизията доказателства. При съпоставка на приходите и разходите на О.Х. за 2006г. и 2007г. още при проверката предхождаща ревизията, за която е съставен протокол е установено, че разходите на Х. превишават приходите. Така например е установено, че само разходите му за телефонни услуги, лизингови вноски, лихви и такси по кредити и др. по справките на л.683-687 за 2006г. са 28725,26лв. и за 2007г. са 26033,92лв., а средствата, с които е разполагал през тези години и които се явяват негов приход са от кредита изтеглен декември 2005г. в размер на 64542,39лв. /л.161-165 от преписката/ и 7000лв. по договор за кредитна карта от 07.03.2006г. /л.157-160 от преписката/. Освен това от счетоводните записвания на ЕТ „О. –О. Х.“ е установено, че на 31.05.2008г. О.Х. внася в касата на ЕТ в брой 743 000лв., без да е декларирал и да има данни да е имал приходи в такъв размер преди тази дата нито през 2008г., нито през 2007г., а и през 2006г. При тези данни основателно органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. Спазено е изискването на чл.124 ал.1 ДОПК и е връчено уведомление на ревизираното лице, че поради наличие на обстоятелства по чл.122 ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. С Уведомление по чл.124 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2008г. – 31.12.2010г. ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

Поради това в хода на съдебната проверка следва да се отчете разпределението на доказателствената тежест съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, съгласно която фактическите констатации в РА изменен и потвърден с Решението на директора на Д“ОДОП“ се смятат за верни до доказване на противното. Поради това в тежест на жалбоподателят е да ги обори, като ангажира доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата за релевантните факти и обстоятелства.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

При преценката на доказателствата по делото, настоящият състав намира за основателни оплакванията на жалбоподателя за неправилно определен размер на началното салдо към 01.01.2008г. на наличните средства в брой, с които е разполагал поради следните съображения:

В РА е възприето като правилно установеното в РД, че налична в брой у О.Х. към 01.08.2008г. е била сумата от 7342,35лв., която е посочена като начално салдо – приход в баланса на паричния поток за 2008г. Тази наличност е изчислена при съобразяване на приходите и разходите на Х. от края на 2005г. до 31.12.2007г. и е представена в табличен вид на л.1199 от преписката. В таблицата като приход е взета сумата в размер на 10 000лв. по договора за кредитна карта за частен клиент №4797/07.03.2006г., но видно от договора отпуснатата сума на Х. е 7000лв. В таблицата на ревизиращите не са отразени внесените от Огнянов погасителни вноски по усвоения от него кредит по договора за кредит №4590 от 09.12.2005г., които вноски през 2006г. са в размер на 4045,51лв., а през 2007г. са в размер на 6 030,84лв. и представляват направени от него разходи. Правилно това е констатирано и от вещото лице, което е изготвило първата приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е приета при разглеждане на жалбата в хода на адм.дело №280/2016г.

С оглед на това в табличен вид съпоставката на възприетото в РА и установеното от настоящият състав като правилно и доказано от писмените доказателства е както следва:

 

ОСНОВАНИЕ	ПРИХОД РА	РАЗХОД РА	ПРИХОД	РАЗХОД
Договор за ипотечен кредит №4590/09.12.2005г.	64 542,39		64542,39
Договор за кредитна карта за частен клиент №4797/07.03.2006г.	10 000		7 000
Доставки съгласно ПП VAT 11 за 12.2005г.		626,86		626,86
Доставки съгласно ПП VAT 11 за 2006г.		28 725,26		28 725,26
Погасителни вноски по отпуснат кредит №4590/09.12.2005г.		няма включени		4045,51
Разходи за издръжка и живот  на едно Домакинство без разходи за съобщения  за 2006г.		5 306,00		5 306,00
Доставки съгласно ПП VAT 14 за 2007г.		26033,92		26033,92
Погасителни вноски по отпуснат кредит №4590/09.12.2005г.		няма включени		6 030,84
Разходи за издръжка и живот  на едно Домакинство без разходи за съобщения  за 2007г		6 508,00		6 508,00
ОБЩО:	74 542,39	67200,04	71542,39	77276,39

 

Относно твърденията на О.Х., че в началното салдо за 2008г. следва да се включи и сумата в размер на 743 000лв., която като ЕТ получил в брой на 31.12.2007г. от „Л.“ООД, настоящият състав взе предвид следното:

Действително в представената синтетична оборотна ведомост на ЕТ „О.-О.Х.“ за януари–декември 2008г., като начално салдо на сметка 501 „каса в лева“ в дебит са отразени 1993,77лв., а за сметка 492 „разчети със собственици“ и в дебит и в кредит отразеното е „0,00“лв. Т.е. в счетоводството на ЕТ няма отразяване, че О.Х. е взел от касата на ЕТ сумата от 743 000лв. Това счетоводно записване свидетелства, че в началото на 2008г. в касата на ЕТ я няма сумата от 743 000лв., които са постъпили в брой в ЕТ на 31.12.2007г.

Във връзка с това още в депозираното от Х. по пощата писмено възражение срещу ревизионния доклад той заявил, че в началото на 2008г. е разполагал със сумата от 750 000лв., която представлявала 743 000лв., които средства на 31.12.2007г. „Л.“ООД дал в заем на ЕТ “О.-О.Х.“ и които той лично взел от ЕТ и 7000лв., които били налични у него към края на 2007г. Безспорно във връзка с тези свои твърдения за първи път едва с жалбата срещу РА той представя копие от РКО №87/31.12.2007г. за сумата 742 173,15лв. за „възстановени парични средства“, издаден от ЕТ“О.-О.Х.“, на който той се подписал и като получил средствата и като предал същите. В писмените възражения Х. посочва, че именно защото е взел тази сума от 743 000лв. от касата на ЕТ, той в последствие я внесъл обратно в касата на ЕТ“О.-О.Х.“ на 31.05.2008г., когато от своя страна ЕТ я върнал на „Л.“ООД. Настоящият състав като прецени в съвкупност писмените доказателства и обясненията на О.Х., управителя на „Л.“ООД и др. намира за основателно оплакването на Х. срещу приетото от органите по приходите в РА, че той не е взел сумата от 743000лв. от своя ЕТ на 31.12.2007г., но въпреки това е прието, че той е внесъл сумата от 743000лв. в ЕТ на 31.05.2008г., която е върната на ООД-то.

Установеното от ревизиращите, че и към 31.05.2008г. в касата на ЕТ не е имало достатъчно парични средства, за да може да върне заема от 743000лв. на „Л.“ООД, а и липсата на спор по приетото в РА, че на 31.05.2008г. О.Х. е внесъл в касата на ЕТ“О.-О.Х.“ сумата от 743000лв., а след това тя е върната от този ЕТ на „Л.“ООД кореспондира с твърдението на жалбоподателя, че е взел таки зума от касата още на 31.12.2007г. и заради това не е била в касата и той я върнал на 31.05.2008г.  Неясно защо в РА е посочено, че Х. е твърдял нещо различно за вземането и връщането на тази сума. В РА, а и в доклада липсва обоснована аргументация защо след като тази сума е била в касата на ЕТ на 31.12.2007г. и не е взета от О.Х. в брой още в края на 2007г., не е посочена като дебитно салдо в счетоводна сметка 501 за януари 2008г. и защо като приемат, че не е взета от О.Х., именно той я връща с ПКО в касата на ЕТ, за да бъде върната на „Л.“ООД. Следва да се отчете, че във всички писмени обяснения дадени от О.Х. още в хода на проверката, която предхожда ревизията, материалите от която са приобщени в ревизионната преписка, както и в жалбите срещу РД, срещу РА до директора на дирекция „ОДОП“ и в жалбата до съда, Х. сочи, че сумата от 743000лв. е част от изтегления през 2007г. кредит от „Л.“ООД в размер на 1 500 000евро, че на 31.12.2007г. тези средства в размер на 743000лв. са предоставени в заем от ООД-то на ЕТ“О.-О.Х.“ и още същият ден са били взети от него като физическо лице.  Още в първите обяснения депозирани на 13.01.2014г. О.Х. е заявил, че заема е бил изтеглен за покупка на семеен хотел; че такъв е закупен и останалите средства са използвани за живот на цялата фамилия; че не е давал информация на счетоводството на ЕТ, когато е взимал пари от касата му и не си е водил отчетност колко пари е взел. Той уведомил ревизиращите, че когато някой от фамилията изтегли заем, е погасявал задължение на друг член на семейството. Това се потвърждава от данните за движението по банковите сметки, които е имал О.Х. и неговия ЕТ, както и близките му родственици. Във връзка с баланса на касовата наличност на О.Х. в ревизионния доклад е посочено установеното от органите по приходите, че той е внасял суми не само по своите банкови сметки, а и по сметките на ООД, в което е съдружник с баща си и брат си, както и по техни сметки. От приетата при предходното разглеждане на делото банкова референция е видно, че О.Х. лично, в качеството на управител и представляващ „Л.“ООД е теглил средства от сметките на това дружество. По делото обаче не са представени доказателства, от които да може да се установи всички суми от получените при тези тегления в брой ли са внасяни в касата на „Л.“ООД, на което той е бил управител по това време, средства оставали ли са в него, внасял ли е такива в касата на ЕТ“О.-О.Х.“ и т.н.

Обясненията дадени от Х. за произхода на средствата в размер на 743000лв., които са постъпили в брой у неговия ЕТ и които той върнал през май 2008г. на ЕТ, а той на ООД-то кореспондират изцяло с посоченото в писмените обяснения на Р. А.Х. от 15.01.2014г., които като управител на „Л.“ЕООД по време на ревизията дал във връзка с проверката. Той посочил, че от ипотечния кредит в размер на 1 500 000евро, сумата от 572 009,64лв. е използвана за закупуването на хотел „В.“, а останалата част от кредита била изтеглена от банковата сметка в брой и осчетоводена от „Л.“ООД. Тези средства в сметка 501 на дружеството служели за погасителни вноски по обслужването на кредита, които управителят лично внасял всеки месец на каса в ОББ. В обясненията си той потвърждава, че „Л.“ е давало средства в заем както на ЕТ“О.-О.Х.“, така и на др. търговци. Такива средства в заем дружеството дало и на ЕТ на Р. Х., разходи на който ЕТ във връзка с придобиване на актив били заплатени от дружеството.

Преценени в съвкупност доказателствата обосновават извода, че О.Х. с баща си и брат си са имали общ семеен бизнес, били са съдружници в „Л.“ООД и във връзка с това са теглили кредита от 1500000евро, с част от които средства са закупили хотел, който са управлявали като семеен хотел, а останалите средства от кредита са изтеглили в брой и са използвали за финансиране на притежаваните от Р. Х. и от О.Х. еднолични търговци, от които търговци средствата са връщани на ООД-то, за да може то да погасява вноските по този голям кредит. С оглед на това неопровергани, а и логични са дадените обяснения от О.Х., че средства от кредитите, които са били теглени не само от него, какъвто е кредита изтеглен от ООД-то са използвани за живот на цялата фамилия, т.е. и той е използвал за посрещане на разходите на домакинството си. Установеното за счетоводните записвания на ЕТ“О.–О.Х.“ и направените от Х. възражения, че неправилно при ревизията е направено разграничение на финансите му като физическо лице и като ЕТ свидетелстват, че той не е прилагал такова разграничение в дейността и във финансите през годините между личните си парични средства и средствата, които счетоводно се водят в касата на ЕТ. Това изцяло кореспондира с позицията му, че средствата в касата на едноличния му търговец са били на негово разположение и не е информирал счетоводството, когато е взимал от тези пари и ги е разходвал за лични нужди. О.Х. е имал достъп и е разполагал с парите в брой на ЕТ“О.-О.Х.“ и ги е разходвал при нужда не само за плащания на ЕТ, а и за покриване на свои нужди, на членовете на домакинството си и на близките си, за което безсъмнено не е извършвано стриктно счетоводно отразяване. Това е причината за липсата на счетоводно отразяване в ЕТ“О.-О.Х.“ на вземането от него като физическо лице на сумата от 743000лв. в брой на 31.12.2007г., след предоставянето й от „Л.“ООД на ЕТ“О.-О.Х.“.

Съдът констатира, че по делото липсват твърдания, данни и доказателства да е била налице пречка за О.Х. и той да не е можел да разполага с постъпилата у него на 31.12.2007г. в брой като ЕТ сума от 743000лв. като физическо лице през времето от януари до май 2008г. Фактът, че на 31.05.2008г. именно той внася в касата на ЕТ сумата от 743000лв. доказва, че тя е била взета от него. Връщането й кореспондира изцяло с обясненията които той и Р. Х. дават, че се е спазвала по-стриктна отчетност по отношение на ООД-то, че то е давало в заем средства от кредита на ЕТ, които са му връщани, за да могат да бъдат своевременно погасявани към банката вноските по заема.

В тази връзка настоящият състав намира за правилно некредитирането от органите по приходите при установяванията и изводите в РА на представения едва с жалбата срещу него от Х. РКО №87/31.12.2007г. за сумата от 742 173,15лв., която О.Х. като ЕТ предал на себе си като физическо лице с отразяването, че представлява възстановени парични средства. С оглед момента на представяне на този РКО, подписването му единствено от жалбоподателя, несъответствието на отразеното в този документ за основанието за предаване на сумата с твърденията на ревизирания в жалбата, с която този РКО се представя и несъответствието му с обясненията дадени в хода на ревизията от Х., е индиция за съставяне на РКО за целите на ревизионното производство. Сумата по този РКО не фигурира като начално салдо за 2008г. в счетоводството на ЕТ като вземане от собственика, а и не тази сума, а 743000лв. са предоставените в заем средства от ООД-то на ЕТ на Х. на 31.12.2007г. Тъй като не сумата по РКО, а заетите средства в размер на 743000лв. са внесени от О.Х. на 31.05.2008г. в касата на ЕТ и върнати на ООД-то, което е видно и в счетоводния баланс на „Л.“ООД за 2008г., в който е отразено връщането на заема от 743 000лв. от ЕТ. Връщането на заема е отразено и в счетоводството на ЕТ–счетоводен баланс за 2008г., сч.статия от 31.05.2008г. Дт 159–Други заеми и дългове / Кт 501 – Каса в левове, синтетична оборотна ведомост за януари-декември 2008г. Не е спорно по делото, че на 31.05.2008г. О.Х. е внесъл в касата на ЕТ сумата в размер на 743 000лв., което се установява и от хронологичния регистър на ЕТ за м.05/2008г. /л.1104 от преписката/, от оборотната ведомост за м.05.2008г./л.1106 от преписката/, от отчета за паричните потоци за 2008г. – публикуван в Търговския регистър. Внасянето от О.Х. в касата на ЕТ на сумата от 743 000лв. е отразено в счетоводството на ЕТ -  съставена е статията Дт 501 – Каса в лева/ Кт 492 – Разчети със собственици.

Поради това съдът не кредитира и не съобразява при балансите на касовата наличност на Х. на РКО №87/31.12.2007г. за сумата от 742 173,15лв., което не променя установеното от доказателствата и описано по-горе, че  743000лв. са постъпили в брой в ЕТ на О.Х. на 31.12.2007г. и след като няма данни и доказателства друго лице да е съхранявало парите в брой на ЕТ“О.-О.Х.“, именно О.Х. се явява физическото лице, което е държало и разполагало с тези средства, които е върнал в касата на ЕТ на 31.05.2008г. Поради това следва да се приеме, че на 31.12.2007г. О.Х. е разполагал със 743 000лв. в брой и тази сума следва да се включи в началното салдо на касовата му наличност като физическо лице към 01.01.2008г.

Предвид гореизложеното, таблицата въз основа на която се изчислява началното салдо за 2008г., която включва приходите и разходите за 2005, 2006г. и 2007г. на О.Х. следва да съдържа сумите:

 

ОСНОВАНИЕ	ПРИХОД	РАЗХОД
Договор за ипотечен кредит №4590/09.12.2005г.	64 542,39
Договор за кредитна карта  №4797/ 07.03.2006г.	7 000
Доставки съгласно ПП VAT 11 за декември 2005г.		626,86
Доставки съгласно ПП VAT 11 за 2006г.		28 725,26
Погасителни вноски за 2006г. по кредита по договор №4590/09.12.2005г.		4045,51
Разходи за издръжка и живот  на едно Домакинство без разходи за съобщения  за 2006г.		5 306,00
Доставки съгласно ПП VAT 14 за 2007г.		26033,92
Погасителни вноски за 2007г. по кредита по договор №4590/09.12.2005г.		6 030,84
Разходи за издръжка и живот  на едно Домакинство без разходи за съобщения  за 2007г.		6 508
Взети от касата на ЕТ „О.-О.Х.“ пари в брой, предоставени в заем на 31.12.2007г. от „Л.“ООД	743 000
Общо:	814 542,39	77 276,39
Салдо към 01.01.2008г. = 737 266лв.

           

Поради това неправилно в РА е възприета сумата от 7 342,35лв. като начално салдо на паричните средства в брой у О.Х. към 01.01.208г. Началното салдо на баланса на касовата наличност за 2008г. на Х. следва да е 737 266лв.

При изчисляване на установения данък и лихви по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г. правилно в РА са отчетени установените от доказателствата приходи и разходи през 2008г. за О.Х. както следва:

І. Приходи през 2008г.:

- от продажба на МПС - „БМВ" ХЗ, per. № В****КН- получени 1 500лв.;

- възстановена сума от ЕТ – получени 38 000лв.;

ІІ.Разходи за 2008г.:

-внесени 43 996,40лв. в „Прокредит Банк" с/ка ***;

-внесени 72 190лв в „Прокредит Банк” с/ка ***;

-внесени 152555,02 в „УникредитБулбанк"АД ***;

-внесени 935,02лв. в „Л." ЕООД - БУЛСТАТ *********;

-внесени 767 546,34лв. общо в каса на ЕТ “О.-О.Х.“;

-заплатени 2000лв. за покупка МПС - „БМВ" per. № В****КН;

-направени разходи 7875лв. за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ.

Правилно в баланса на касовата наличност /паричния поток/ за 2008г. са включени сумите за разходи за издръжка и живот на четиричленно домакинство с двама възрастни и две деца по данните на Националния статистически институт за 2008г., тъй като за размера на реално направените такива разходи през 2008г. ревизираното лице не е представило доказателства при ревизията. Правилно в РА е взет предвид размера на паричния разход на домакинство като това на О.Х., в което той без да е сключил граждански брак е декларирал, че е живеел с Н. П. И. и с двете им деца. Това е декларирано и от Н. И., не е било спорно между страните и се потвърждава от разпитаните по делото свидетели. Няма спор, че през 2008г. Н. И. не е работела, поради което правилно целия размер на разходите за издръжка и живот е приет в РА като разход направен от О.Х., който е имал доходи от дейността като ЕТ и като управител и съдружник в ООД. На месец през 2008г. по 656,25лв. са изчислените и обявени официалните данни на НСИ разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство с двама възрастни и две деца, с оглед на което правилно за 12-те месеца на 2008г. общата сума на тези разходи е в размер на 7875лв.

Правилно и в съответствие с данните в писмените доказателства за направените вноски по установените банкови сметки на О.Х. в баланса на касовата наличност като разходи са включени посочените по-горе общи размери на внесените средства от О.Х. по отделните му сметки, които вещото лице сочи в паричните потоци в експертизата приета при първото разглеждане на делото, а и при повторното му разглеждане. Правилно са отразени като разход внесените в брой средства от Х. в касата на ЕТ „О.-О.Х.“, както и в касата на „Л.“ООД.

С оглед представените в хода на ревизионното производство два договора за дарения и ангажираните в съдебната фаза показания на свидетелите, основателно и доказано се явява твърдението на О.Х., че е получил в началото на 2008г. от чичо си и от дядо си значителни суми в брой безвъзмездно. Представените удостоверения безсъмнено доказват, че дарителите А. Х. Х. и Х. Х.Х. са близки роднини на О.Х.. Както сочат и свидетелите, те са се занимавали години наред с търговия, като са купували и препродавали стоки за своя сметка, а реализираната печалба от тази дейност не са декларирали. От ангажираните от ответната страна писмени доказателства за дядото на О.Х. - Х. Х.Х., който живеел в гр.Омуртаг е видно, че за периода от 1999г. до 2008г. вкл. няма данни и информация, вкл. в подадени декларации от него, да е работел на трудов договор, нито данни за неговите приходи, доходи, изплатени суми и т.н. Това кореспондира със заявеното от свидетелите, че е продавал стоки по села и градове, по панаири и т.н. През тези години явно той е реализирал доходи от търговската си дейност, които макар да не е декларирал, явно са били достатъчни, тъй като е посрещал разходите си и не е имал задължения, подлежащи на събиране от публичен изпълнител. Договорът за дарение е реален и се счита за сключен с факта на предаване на имуществото, което се дарява. В случая това са предадените 122 000лв. в брой пари от дядото на О.Х. – Х. Х.Х. в началото на 2008г. – на 20.02.2008г. което описват свидетелите. Тези пари дядото на О.Х. ***, където го извикал, тъй като бил сериозно болен. Наличието на такава голяма сума в брой у Х. Х. не е изненадало роднините на жалбоподателя, с оглед заявеното от свидетелите, че дарителя от много години се занимавал с търговия и имал доходи от това, а бил много спестовен, дори стиснат човек. Не е изключение, а логичен акт дядо да даде безвъзмездно на внука си пари, особено когато е възрастен и болен, а внука има кредити и значителни разходи, които посреща със затруднения. Поради това доказано и основателно е твърдението на жалбоподателя, че е получил от дядо си 122 000лв., с които е разполагал 2008г. и които трябва да бъдат отразени в баланса на касовата му наличност.

В баланса за 2008г. като приход на жалбоподателя следва да се включи и сумата от 154 000лв., която в началото на 2008г. – на 10.01.2008г. О.Х. получил от чичо си – А. Х.. Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства подкрепят твърденията му и заявеното от свидетелите, че А. Х. ***, но не е бил женен, че е приемал О.Х. като свой син. За него свидетелите сочат, че е бил болен по това време, а и видно от писмените доказателства той е починал на 16.02.2008г. За парите от показанията на свидетелите се установява, че А. Х. Х. я предал в брой в дома си на О.Х.. За дарителя А. Х. от представените от ответника писмени доказателства се установява, че той е работел по трудов договор и е осигуряван само в периода м.01.2000г. до м.12.2001г. До края на периода, за който е направена справката - до 2008г. вкл. няма данни и информация, вкл. в подадени декларации от А. Х. за получавани от него доходи, приходи и др., за изплатени суми и удръжки. Въпреки, че няма данни какви средства е имал като приходи, той явно е имал такива и то достатъчни за да посреща разходите си. За това свидетелстват не само свидетелите, а и липсата на данни в представените от ответника писмени доказателства А. Х. да е имал задължения, подлежащи на събиране от публичен изпълнител. При тези факти и обстоятелства, а и заявеното от свидетелите, че чичото на О.Х. също като дядо му се е занимавал с търговия, основателно доказано се явява твърдението на ревизирания още в хода на ревизионното производство, че чичо му го е надарил със сумата от 154 000лв. през 2008г.

От ангажираните от представителя на ответника писмени доказателства се установява, че липсва информация за доходите и приходите, т.е. за средствата в брой, с които Х. Х. и А. Х. са разполагали. Те не могат да обосноват извода, че двамата не са имали постъпления през периода 1999-2008г., нито че не са имали в брой парите, които както е посочено в договорите и в показанията на свидетелите, са дарили на родственика си О.Х. през 2008г. Поради това тези суми от 154 000лв. и 122 000лв. следва да бъдат отчетени като приход за 2008г. на жалбоподателя и да бъдат включени в баланса на касовата наличност за 2008г., който включва:

 

 

 

Основание	Приход	Разход
НАЧАЛНО САЛДО 01.01.2008г.	737 266
Продажба на МПС - „БМВ" ХЗ, per. № В****КН	1 500
Възстановена сума от ЕТ	38 000
„Прокредит Банк" ЕАД ***		43 996,40
„Прокредит Банк” ЕАД ***		72 190
„Уникредит Булбанк"АД ***		152 555,02
внесени в „Л." ЕООД - БУЛСТАТ *********		935,02
Внесени общо в каса на ЕТ “ О.-О.Х.“		767546,34
покупка МПС - „БМВ" per. № В****КН		2000
разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ за 12 месеца		7875
дарение от А. Х. Х.	154000
дарение от Х. Х.Х.	122000
Всичко:	1 052 766	1 047 097,78

При гореизложената съпоставка на приходите и разходите на О.Х. за 2008г. на годишна база, се установява, че разходите му не превишават приходите му, тъй като приходите са били с 5668лв.  повече от разходите.  С оглед на това основателно и доказано с жалбата се претендира отмяна на РА изменен с Решението на Директора на Д„ОДОП“ в частта на установеното превишение на разходите над приходите за 2008г., размера на което превишение е данъчната основа, върху която е установен като дължим от Х. данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 100 025,54лв.-главница и 65 520,99лв.-лихви. Предвид установеното от доказателствата по делото и изложено по-горе, превишение на разходите над приходите за данъчен период 2008г. не е налице. С оглед на това , РА в частта изменена с Решението на ответника, с която е установен като дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 100025,54лв. - главница и 65520,99лв. - лихви следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Относно установения данък и лихви по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. с РА изменен с Решението на ответника, правилно директорът на Д“ОДОП“ е направил изчисленията, като е взел предвид общия размер за 2009г. на приходите и разходите на О.Х..

В РД като начално салдо към 01.01.2009г. в баланса за 2009г. ревизиращите приели сумата от 953,74лв., тъй като са изготвили същия като моментни салда,  а не на годишна база. С оглед представения по-горе в табличен вид баланс на касовата наличност за 2008г. на О.Х. и констатираната сума от 5668лв., с която приходите му през 2008г. са повече от разходите му, тази сума от 5668лв. се явява началното салдо към 01.01.2009г. на баланса за 2009г.

Правилно в РА, в РД, а и от вещото лице при изготвяне на експертизата са отчетени установените от доказателствата приходи и разходи през 2009г. за О.Х. както следва:

І. Приходи през 2009г.:

- възстановена сума от ЕТ – получени 16 000лв.;

ІІ.Разходи за 2009г.:

-внесени 53360лв. в „Прокредит Банк” с/ка ***;

-внесени 1642,89лв. в „Уникредит Булбанк"АД ***;

-внесени 2 600лв. в „УникредитБулбанк" АД ***;

-внесени 34 637,76лв. в „Прокредит Банк" с/ка ***;

-внесени 811,20лв. в каса на ЕТ “О.-О.Х.“;

-внесени 1793,79лв.-лизингова вноска за МПС по Договор №751/2006г.;

-внесени 46лв. за такса пълномощно и зелена карта;

-разходи 6682,50лв. за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в пълен размер за 10 месеца по 668,25лв.;

- разходи 668,25лв. за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в ½ размер за м.11 и м.12.2009г.

Правилно в баланса на касовата наличност /паричен поток/ за 2009г. са включени сумите за разходи за издръжка и живот на четиричленно домакинство с двама възрастни и две деца по данните на Националния статистически институт за 2009г., тъй като за размера на реално направените такива разходи през 2009г. ревизираното лице не е представило доказателства при ревизията. Правилно в РА е взет предвид размера на паричния разход на домакинство като това на О.Х., в което той без да е сключил граждански брак е декларирал, че е живеел с Н. П. И. и с двете им деца. Това е декларирано и от Н. И., не е било спорно между страните и се потвърждава от разпитаните по делото свидетели. Няма спор, че през 2009г. Н. И. не е работела през месеците от януари до октомври включително, поради което правилно за тези 10 месеца целия размер на разходите за издръжка и живот е приет в РА като разход направен от О.Х., който е имал доходи от дейността като ЕТ и като съдружник в  ООД. На месец през 2009г. по 668,25лв. са изчислените и обявени официалните данни на НСИ разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство с двама възрастни и две деца. Правилно ревизиращите са отчели установеното от писмените доказателства, че през ноември и декември 2009г. Н. И. е работела и е имала доходи, с оглед на което е прието, че тя е поела 1/2 от разходите за издръжка и живот в домакинството, а другата половина от разходите в размер за тези два месеца е поета от О.Х..  

Правилно, в съответствие с данните в писмените доказателства за направените вноски по посочените банковите сметки на ревизираното лице в баланса на касовата наличност за 2009г. са посочени с общия им годишен размер внесените средства от О.Х. по отделните банкови сметки. Правилно са отразени като разход и средствата, които е внесъл в касата на ЕТ.

Основателно органите по приходите са преценили, че не следва да включват като приход в баланса на Х. сумите, за които той представя на турски език договор за дарение със С.Ю. от 20.06.2009г. и договор за заем от М. Б. от 26.09.2009г. Правилно ревизиращите са отчели, че при проверката предхождаща ревизията, а и до връчване на ревизионният доклад в обясненията и в декларациите попълнени от Х. не е посочил да е получавал в Турция и да е внасял в България през 2009г. такива средства в брой. Получаване на такива средства в брой в Турция през 2009г., не е декларирано и от жената, с която живее на съпружески начала Х. – Н. И.. В представения от Х. на турски език с превод на български договор за заем е посочено, че е сключен на 26.09.2009г. в гр.С. в Република Турция между М. Б. и О.А.Х.. Видно от представената на ревизиращите справка от ОД на МВР за регистрираните преминавания на границата на България, О.Х. няма регистрирани излизания през ГКПП М.Търново, нито през друго ГКПП към Турция през септември 2009г.  През 2009г. са регистрирани излизанията му от страната на 10.06.2009г. и влизане на 24.06.2009г. и излизане на 09.08.2009г. и влизане на 10.08.2009г. Поради това не е доказано по делото, че О.Х. е бил в Турция на 26.09.2009г., че е бил в град С. и че е получил в брой от М. Б. 100 000щатски долара. Жалбоподателят не е представил пред ревизиращите, нито в съдебната фаза доказателства, че е внесъл от Турция в България през 2009г. такава сума долари в брой, която да му е била предоставена като заем в брой от М. Б.. Точно обратното – писмените доказателства събрани от ревизиращите създават обосновано съмнение за верността на отразеното в договора за заем. С оглед на това и тъй като този договор за заем е частен документ, който е в интерес на представилото го лице, при преценката му в съвкупност се налага извода, че не следва да бъде кредитирано отразено отразеното в него, че на 26.09.2009г. О.Х. е получил в брой 100 000 щатски долара. Няма доказателства Х. да е бил в Турция през септември 2009г., нито има доказателства за получаването от него в брой на тези пари, нито за внасянето им в България. Поради това такъв приход не е доказано да е имал в България през 2009г. Х. и в баланса на касовата му наличност за 2009г. не следва да се включва като приход левовата равностойност на 100 000 щатски долара посочени в договора за заем с М. Б..

Правилно ревизиращите не са включили като приход за 2009г. и сумата по договора за дарение от 20.06.2009г. По това време О.Х. и Н. И. са били в Турция. Съгласно справките за преминаване от тях на границата се установява, че са излезли от България към Турция на 10.06.2009г. и са се върнали обратно на 24.06.2009г. Както сочи свид.И., тогава са били в Турция на почивка няколко семейства. Прави впечатление, че тя сочи, че са били около 20 човека, но не може да посочи имената им. Тя не твърди, да са били приятели, а уточнява, че са били познати, тъй като работели заедно. Въпреки това, всеки от тези 20 човека, свидетелката твърди, че им услужил и внесъл в България по 10 000долара, които О.Х. получил като дарение от С., без да ги декларират. Така заявеното не следва да се кредитира, тъй като свидетелката изрично сочи, че не е присъствала на предаването на парите по договора. В самия договор за дарение както на турски език, така и в превода му на български език е налице несъответствие на посочената с цифри сума, която се предоставя и изписването й с думи: посочено е, че се предоставят „…200 000,00 американски долара“, а с думи е посочено, че се предоставят „…сто хиляди долара“. Договорът за дарение е частен свидетелстващ документ, в който са отразени факти и обстоятелства, които са в интерес на лицето, което го представя. Той е реален договор, поради което сключването му се осъществява с предаване на дарението. За факта на предаването на паричните средства не са ангажирани от Х. доказателства. В показанията си, свид.И. заявява, че не е присъствала на получаване на парите от Х.. Другите свидетели също заявяват, че не са присъствали. Не се представят доказателства за фактическото внасяне в България нито на 200 000, нито на 100 000долара през 2009г. от О.Х., нито за предаването на такива пари в брой на други лица в Турция и за предаването им от тях на Х. в България, нито за обмяна на такива суми американски долари от Х. в български левове. Поради това изолирани, недостатъчно категорични и противоречиви са ангажираните от жалбоподателя доказателства в подкрепа на твърдението му, че е имал приход през 2009г. в размера посочен в договора за дарение, сключен в РТурция. Обоснован и необорен е извода на ревизиращите, че такъв приход, т.е. такива средства в долари, които да е обменил в левове и с които да е посрещал разходите си през 2009г. не е доказано да е имал Х. в България през 2009г. Предвид всичко изложено в баланса на касовата наличност за 2009г. не следва да се включва като приход левовата равностойност нито на 200 000, нито на 100000 щатски долара, каквито суми фигурират в представения от ревизираното лице договор за дарение от 20.06.2009г. на турски език.

Тези изводи се подкрепят и от установеното от органите по приходите в хода на ревизията, че Х. не е декларирал заема от М. Б. от 26.09.2009г. в размер на 100 000 долара пред органите по приходи /във вр. с чл.50, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗДДФЛ/ с декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. Х. не е декларирал пред БНБ /съгласно чл.10, ал.1 от Валутния закон/ и пред митническите органи /чл.11, ал.2 от Валутния закон/ полученият заем от М. Б. от 26.09.2009г. в размер 100 000 долара и внасянето в РБългария на сумата по дарението от С.Ю. в размер на 200 000 долара. Това не е достатъчно да се заключи, че не е получил посочените в договорите на турски език суми, но недекларирането им, преценено в съвкупност с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, кореспондира с извода за недоказаност на действителността на реалното предаване на сумите по тези два договора и реалното им пренасяне в България и наличието им в брой на разположение на Х..

С оглед гореизложеното баланса на касовата наличност на годишна база за 2009г. на О.Х. включва:

Основание	Приход	Разход
НАЧАЛНО САЛДО 01.01.2009	5 668
възстановена сума от ЕТ	16 000
внесени в „Прокредит Банк” с/ка ***		53 360
внесени в „Уникредит Булбанк"АД ***		1 642,89
внесени в „УникредитБулбанк" АД ***		2 600
внесени в „Прокредит Банк" с/ка ***		34 637,76
внесени в каса на ЕТ		811,20
лизингова вноска за МПС по Договор №751/25.04.2006г.		1 793,79
такса пълномощно и зелена карта		46
разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в пълен размер за 10 месеца		6 682,50
разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в ½ размер за м.11 и м.12.2009г.		668,25
Всичко:	21 668	102 242,39

 

При гореизложената съпоставка на приходите и разходите на О.Х. за 2009г. на годишна база, разходите му с 80 574,39лв. превишават приходите му. Поради това неоснователно и неподкрепено от доказателствата е твърдението в жалбата на О.Х., че неправилно е преценено, че за 2009г. разходите му са в по-голям размер от приходите. В РА изменен с Решението на Директора на Д“ОДОП“ за 2009г. установеното превишение на разходите над приходите на Х. е в размер на 85 288,66лв. Този размер на превишение на разходите е приет като данъчна основа, върху която на Х. е определен като дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 8 528,86лв. главница и 4 668,29лв. лихви. Предвид установеното от доказателствата по делото и изложено по-горе, че превишението на разходите над приходите на жалбоподателя за 2009г. е в размер на 80 574,39лв., върху тази данъчна основа дължимия от него ДДФЛ по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 8 057,43лв. – главница. Дължимата за този данък законна лихва за времето от 02.05.2010г. до 03.09.2015г. възлиза на 4410,29лв.

С оглед на това РА изменен с Решението на Директора на Д“ОДОП“ е правилен и законосъобразен в частта на установения като дължим от О.Х. данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 8057,43лв. – главница и 4410,29лв. лихви и не е налице основание за отмяната му. Установения като дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. за размера над 8057,43лв. до 8528,86лв. - на главницата и за размера над 4410,29лв. до 4668,29лв. - на лихвите, в която РА изменен с Решението е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

За 2010г. баланса на касовата наличност на Х. следва да е с начално салдо в размер на 0,00лв. В РД като начално салдо към 01.01.2010г. в баланса ревизиращите приели сумата от 15665,87лв., тъй като са изготвили баланса като моментни салда, а не на годишна база. При изчисляване на годишна база, като се съобрази констатираното отрицателно салдо в представения по-горе в табличен вид баланс на касовата наличност за 2009г. на О.Х., установеното за предходния период превишение на разходите над приходите му, началното салдо към 01.01.2010г. на баланса за 2010г. се явява в размер на 0,00лв.

Правилно в РА, в РД, а и от вещото лице при изготвяне на експертизата са отчетени установените от доказателствата приходи и разходи през 2010г. за О.Х. както следва:

І. Приходи през 2010г.:

-изтеглени 300лв. от „Уникредит Булбанк" АД ***        ;

-изтеглени 450лв. от „Прокредит Банк” с/ка ***;

-изплатени 2 064,60лв. от „Булкредо" ООД - вторични суровини;   

-получени 4200лв. от продажба МПС - „Мерцедес" С 500 - per. № В****РН;

- получени 35 000лв. - възстановена сума от ЕТ ;

ІІ.Разходи за 2010г.:

-внесени 15604,49лв. в „Уникредит Булбанк" АД ***;

- внесени 2 890лв. в „ОББ" АД ***;

- внесени 8 831,53лв. в „УникредитБулбанк" АД ***;

-внесени 6572,45лв. в „Уникредит Булбанк"АД ***;

-внесени 1 304,49лв. в Уникредит Булбанк" АД ***;

-внесени 9172,86лв. в „Уникредит Булбанк" АД ***;

-внесени 8100,80лв. в каса на ЕТ “О.-О.Х.“;

-заплатени 499,20лв. данък придобиване на имущество;

-заплатени 1 101,37лв. за ДНИ и ТБО;

-внесени 14 350,32лв.-лизингова вноска за МПС по Договор №751/2006г.;

-заплатени 4200лв. за покупка на МПС-„Мерцедес В 200ЦДИ" peг.№В****РК;

-заплатени 50 000лв. за покупка на МПС-„Мерцедес" С 500 - peг.№ В5843РМ;

-разходи 3 808лв. за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в ½ размер и без разходи за данъци.

Правилно в баланса на касовата наличност /паричен поток/ за 2010г. са включени сумите за разходи за издръжка и живот на четиричленно домакинство с двама възрастни и две деца по данните на Националния статистически институт за 2010г., тъй като за размера на реално направените такива разходи през 2019г. ревизираното лице не е представило доказателства при ревизията, освен за заплатения данък недвижими имоти и ТБО. Правилно в РА и в РД /л.1192 от преписката/ е отчетено, че през 2010г. О.Х. живе с Н. П. И. и с двете им деца, което е декларирано и от Н. И.. Няма спор, че през 2010г. тя е работела и ревизиращите правилно приели, че е участвала наравно с него в разходите за издръжка и живот на домакинството. Поради това правилно в РА в баланса на касовата наличност на жалбоподателя е взета като негов разход ½ от обявените 7616лв. по официални данни на НСИ разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство с двама възрастни и две деца, без разходите за данъци.  

 Правилно, в съответствие с данните в писмените доказателства за направените вноски по посочените банковите сметки на ревизираното лице в баланса на касовата наличност за 2010г. са посочени с общия им годишен размер внесените средства от О.Х. по отделните банкови сметки. Правилно са отразени като разход средствата, които е внесъл в касата на ЕТ, както и заплатените суми за закупените МПС, респ. получените от продажбата на МПС. В табличен вид баланса на касовата наличност на Х. за 2010г. е следния:

Основание	Приход	Разход
НАЧАЛНО САЛДО 01.01.2010	0,00
„Уникредит Булбанк" АД ***	300	15 604,49
„Прокредит Банк” с/ка ***	450
изплатени от „Булкредо" ООД - вторични суровини;	2 064,60
продажба МПС - „Мерцедес" С 500 - peг№ В****РН;	4200
възстановена сума от ЕТ	35 000
Внесени в „ОББ" АД ***		2 890
Внесени в „УникредитБулбанк" АД ***		8 831,53
внесени в „Уникредит Булбанк"АД ***		6 572,45лв.
внесени в Уникредит Булбанк" АД ***;		1 304,49лв.
внесени в „Уникредит Булбанк" АД ***;		9 172,86лв
внесени в каса на ЕТ		8100,80
данък придобиване на имущество		499,20
ДНИ и ТБО		1 101,37
лизингова вноска за МПС по Договор №751/25.04.2006г.		14 350,32
покупка на МПС-„Мерцедес В 200ЦДИ" peг.№В****РК		4 200
покупка на МПС-„Мерцедес" С 500 - peг.№ В5843РМ		50 000
разходи за издръжка и живот на 4 членно домакинство по данни от НСИ в ½ размер и без разходи за данъци		3 808
Всичко:	42 014,60	76 435,51

При гореизложената съпоставка на приходите и разходите на О.Х. за 2010г. на годишна база, разходите му с 34 421лв. превишават приходите му. Поради това неоснователно и неподкрепено от доказателствата е твърдението в жалбата, че неправилно са преценени за 2010г. разходите му като превишаващи приходите, които е имал. В РА изменен с Решението на Директора на Д“ОДОП“ за 2010г. установеното превишение на разходите над приходите на Х. е в размер на 68 755лв. Този размер на превишение на разходите е приет като данъчна основа, върху която на Х. е определен като дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 6 875,50лв. главница и 3 053,64лв. лихви. Предвид установеното от доказателствата по делото и изложено по-горе, че превишението на разходите над приходите на жалбоподателя за 2010г. е в размер на 34 421лв., върху тази данъчна основа дължимия от него ДДФЛ по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 3 442,10лв.– главница. Дължимата за този данък законна лихва за времето от 02.05.2011г. до 03.09.2015г. възлиза на 1528,75лв. С оглед на това РА в частта изменена с Решението на Директора на Д“ОДОП“, в частта на установения като дължим от О.Х. данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3442,10лв.- главница и 1528,75лв. лихви е правилен и законосъобразен и не е налице основание за отмяната му. В частта над този размер на установения като дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер над 3 442,10лв. до 6 875,50лв. на главницата и над 1528,75лв. до 3053,64лв.- на лихвите РА изменен с Решението следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Неоснователни са доводите на представителя на жалбоподателя и искането в балансите на касовата наличност на Х. за 2008г., 2009г. и 2010г., да бъдат включени като приход средства, които фигурират като изтеглени в брой в банковата референция от „ОББ“ АД, която е  приета по делото. В нея е посочено, че сумите са изтеглени лично от О.А.Х. в качеството му на управител и упълномощено лице на „Л.“ООД. Т.е. средствата са му предадени лично, а не на упълномощено от него лице, но в качеството му на управител и представляващ „Л.“ООД. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се установи дали тези суми той е внасял в касата на дружеството, дали ги е разходвал за дружеството, на което е бил управител или ги е присвоил и използвал за посрещане на свои лични разходи. При липсата на такива доказателства, обоснован е единствено извода, че изтеглените в брой суми, които в банката са му предадени и той е получил в качеството си на управител и представляващ ООД-то,  не са и не стават с факта на получаването им негови лични средства, а са средства на юридическото лице, което той представлявал. След като няма доказателства, а и не се твърди той като управител на дружеството да е присвоил и разходвал за лични нужди средства на дружеството, няма основание и е необосновано суми в банковата референция да се включват като приход в балансите на касовата наличност на личните пари в брой на О.Х..

Правилно с Решението е потвърден като законосъобразен РА в частта на установените задължение за довнасяне на данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 1 098,66лв. Обосновано и в съответствие със закона е коригиран в РА данъчния резултат за 2010г. на ЕТ със сумата от 2500лв., във връзка с констатираното неправилно осчетоводяване на разхода по фактура №...3945/27.05.2010г. като текущ, а не като свързан с дълготраен материален актив. Правилно е приложен чл.26, т.2 от ЗКПО и преценено, че разходът не е документално обоснован по смисъла на ЗКПО в съответствие с чл.63 и чл.64, ал.1 от ЗКПО и СС 16-ДМА. Правилно е коригиран и финансовият резултат на ЕТ със сумата от 4 824,42лв., която представлява разход за минал отчетен период спрямо 2010г., тъй като е разход за местни данъци и такси за 2009г. Правилно в РА е прието в съответствие с чл.78 от ЗКПО, че тази сума е разход, който не се признава за данъчни цели. Правилно е определен размера на допълнително установения като дължим данък от 1 098лв,66лв. за 2010г. и размера на законната лихва за забавата за внасянето му в размер на 487,95лв. Поради това не е налице основание за отмяна на РА в тази част, която правилно е потвърдена с решението на директора на дирекция „ОДОП“. В тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, не са налице основания за обявяване РА за нищожен, а за частичната му отмяна като неправилен и незаконосъобразен и за частичното отхвърляне на жалбата срещу него като неоснователна. 

Предвид изхода на спора, който с настоящото решение приключва на първа инстанция, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на направените от Х. разноски по делото следва да бъде уважено, съобразно уважената част на жалбата и отмяната на РА за 171234,25лева. Като подлежащи на присъждане разноски на жалбоподателя, настоящият състав взе предвид, че в депозирания в последното открито съдебно заседание от представителя на жалбоподателя списък на разноските се иска присъждане на 3760лв. за адвокатско възнаграждение. Това адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от жалбоподателя, видно от договора за правна защита и съдействие серия Б №304736 на 22.05.2018г., а освен него във връзка с делото жалбоподателя е заплатил 50лв. за държавна такса за образуване на делото по жалбата му в Адм. съд – Варна и 910лв. общо за депозити за вещо лице, във връзка с приетите пред настоящата инстанция първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи. С оглед на това 4720лв. се явява общия размер на разноските на жалбоподателя, които следва да бъдат съобразени при преценката на размера, който следва да му бъде присъден съобразно размера на интереса, за който жалбата му се уважава и се постановява частична отмяна на РА. С оглед уважаване на жалбата и отмяната на РА за сумата от 171 234,25лв., на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 4248,02лв.

Своевременно направеното искане от представителя на ответника, на Дирекция „ОДОП“–Варна при ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи съобразно отхвърлената част от жалбата срещу от РА за 19025,18лв. В депозирания в последното открито съдебно заседание от ст. юрисконсулта, представляващ ответника списък на разноските се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 297,77лв. за три разглеждания на делото пред две инстанции, като се претендира сумата от 4432,59лв. като възнаграждение за всяко разглеждане. В съответствие с чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед общия размер на установените данъчни задължения с РА, потвърден и изменен с решението на ответника от 190 259,43лв. е посочения 4432,59лв. размер на юрисконсултското възнаграждение. Това е размера, който следва да се вземе предвид при определяне на възнаграждението, което съобразно оставената в сила част от РА следва да се присъди на ответника за производството пред настоящата съдебна инстанция. Предвид отхвърляне на жалбата срещу РА в частта за сумата от 19 025,18лв., на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 443,24лв.

В обобщение ответната страна Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на жалбоподателя О.А.Х. сумата от 3 804,78лв. представляваща разноски по компенсация за настоящата първа съдебна инстанция.

Водим от това и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.А.Х. *** – лично и като ЕТ „О.-О.А.“*** против Ревизионен акт №03000314002136-091-001/03.09.2015г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден и изменен с Решение №551/30.11.2015г. на Директора на Дирекция на „ОДОП” –Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА с която на О.А.Х. *** – лично и като ЕТ „О.-О.А.“*** са установени:

 1/задължения за годишен и авансов данък върху дохода по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010г. в размер на 1098,66лв.-главница и 487,95лв.–лихва;

2/задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ:

-за 2009г. в размер на 8057,43лв. – главница и 4410,29лв. лихви;

-за 2010г. в размер на 3442,10лв.- главница и 1528,75лв. лихви.

 

          ОТМЕНЯ Ревизионен акт №03000314002136-091-001/03.09.2015г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден и изменен с Решение №551/30.11.2015г. на Директора на Дирекция на „ОДОП”–Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на О.А.Х. *** – лично и като ЕТ „О.-О.А.“ са установени задължения за ДДФЛ по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ както следва:

-за 2008г. в размер на 100025,54лв.-главница и 65520,99лв.-лихви;

-за 2009г. в размер над 8057,43лв. до 8528,86лв. на главницата и в размер над 4410,29лв. до 4668,29лв. на лихвите;

-за 2010г. в размер над 3 442,10лв. до 6 875,50лв. на главницата и в размер над 1528,75лв. до 3053,64лв. на лихвите.

 

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на О.А.Х. *** с ЕГН ********** сумата в размер на 3 804,78лв. / три хиляди осемстотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща разноски по компенсация.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                СЪДИЯ: