№ 60
гр. Русе, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело №
20244500900086 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Първа инвестиционна банка АД ЕИК ********* чрез ст.
юрисконсулт Е. Е., предявява срещу Д. В. И. ЕГН ********** иск на
основание чл.415 ал.1, във вр. с чл.422 от ГПК съдът да признае за
установено, че Д. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Русе, ул. „**** *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, дължи по Договор № 012LD-
R-010319/28.10.2021г. за банков кредит към 12.03.2024г. включително на
Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” 111 П, ЕИК *********,
сумите както следва:
Просрочена главница в размер на: 43816,62 лева;
Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора
за кредит за периода от 20.06.2023 г. до 07.01.2024 г. включително в
размер на 1801,84 лева;
Обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15
от Договора за кредит за периода от 20.06.2023 г. до 07.01.2024 г.
включително в размер на 4,20 лева;
Начислена законова лихва за периода от 08.01.2024 г. до 11.03.2024 г.
1
включително дължима на основание Тълкувателно решение № 3/2017 г.
на ВКС от 27.03.2019г. в размер на 1074,19 лева;
Разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора
дължими на основание т.19 от Договора за кредит в размер на 120,00
лева;
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 12.03.2024г., до окончателното изплащане
на дълга;
Направените разноски по заповедното производство - 795.89 лева
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за процесуално в
размер на 150.00 лева;
Направените по настоящото производство разноски - държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300.00 лв., както и разноските по съдебно-счетоводна
експертиза.
Ищецът посочва, че между Първа Инвестиционна Банка АД и Д. В. И. е
сключен Договор № 012LD-R-010319/28.10.2021г. за банков кредит, в размер
на 50000.00 лева, с краен срок на погасяване 20.10.2031г. Отпуснатият кредит
е изцяло усвоен еднократно от Кредитополучателя на 28.10.2021 г. по банкова
сметка с IBAN BG77FINV91501017580150, открита на името на
кредитополучателя в Банката. Кредитът е в просрочие считано от 20.06.2023 г.
По кредита са просрочени 7 /седем/ броя погасителни вноски съгласно
Договора за кредит и Погасителен план-Приложение 1 към него, които са
били дължими на следните дати: 20.06.2023 г.; 20.07.2023 г.; 20.08.2023 г.;
20.09.2023 г.; 20.10.2023 г.; 20.11.2023 г.; 20.12.2023 г. До кредитополучателя
била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 287-357/17.11.2023г.,
но плащане за погасяване на просрочените задължения не последвало. На
основание т.10.1.2. б.”а” от Общите условия на ПИБ АД за кредити на
физически лица към Договора за кредит, същият бил обявен за изцяло
предсрочно изискуем на 08.01.2024г., за което кредитополучателят бил
уведомен с писмо изх.№ 287-25/10.01.2024г., а на основание чл.60 ал.2 от
Закона за кредитните институции.
На основание Заявление по чл.417 от ГПК, подадено чрез ЕПЕП в РС гр.
Русе с вх.рег.№ 7749/012.03.2024г. било образувано ч. гр. д. №
20244520101471 по описа на РС Русе, по което дело срещу Д. В. И. била
2
издадена Заповед за изпълнение № 823/15.03.2024г. и Изпълнителeн лист №
706/15.03.2024г. за посочените в заявлението суми, както и за законна лихва от
датата на подаване на заявлението в Районния съд гр.Русе - до изплащане на
вземането, както и за разноските държавна такси и юрисконсултско
възнаграждение. Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение било
подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Д. В. И. ЕГН ********** чрез адвокат С. П. подава отговор, че
предявеният иск е неоснователен. Изтегленият кредит е послужил изцяло в
полза на други трети лица, различни от ответника. Същият е действал в
интерес и за сметка за трети лица, които реално са усвоили преведената сума.
Действителните ползватели на предоставените средства са лицата Д.П.М. с
ЕГН ********** от гр. Русе и П.Н.Б. с ЕГН **********. Причината, поради
която те не са могли да сключат договор за кредит самостоятелно, е тяхната
задлъжнялост към банкови институции. Ответникът прилага 2 броя Записи на
заповеди без протест от 28.10.2021 г. (датата за сключване на договора и
усвояване на средствата) за суми в размер на по 40000 лева, а именно: Д.П.М.
с ЕГН ********** се е задължил да заплати на ответника сума в размер на
40000 лева и П.Н.Б. с ЕГН ********** се е задължил да заплати на ответника
сума в размер на 40000 лева, като двете задължения са с падеж 01.03.2022 г.
До момента на изпадане в забава по кредита през 2023 г. гореописаните две
лица са заплащали кредита лично и чрез ответника, но в един момент
преустановяват плащанията. Ответникът сам е покривал вноски до колкото е
имал тази възможност. С получаване на запорното съобщение във връзка с
настоящото дело, ответникът бил уволнен от постоянната си работа и е
загубил доходите си. Той има две малки деца, които издържа и се грижи за
тях, като и двете са с ТЕЛК по болест още от самото раждане. За него е
невъзможно да покрива вноските по кредита, които не е усвоил на практика
лично за себе си.
Алтернативно, сключеният Договор за банков кредит от 28.10.2021г. е
недействителен, тъй като попада под защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП.
На първо място, от приложените от ищеца писмени доказателства може
да се приеме, че процесният договор е сключен при общи условия /при
предварително определени от едната страна - ищцовото дружество, клаузи на
договора/. Ответникът не е получил Стандартен европейски формуляр,
3
посочващ индивидуалните условия по паричния заем и същият не е запознат с
тях. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия.
Не става ясно как се сформира лихвата в посочените в договора
погасителни вноски. Методът на изчисление на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки
от отделните компоненти — пазарни индекси и индикатори. Потребителят
трябва да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да
промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може
и той да извърши необходимите действия в своя защита. В противен случай
уговорката е неравноправна и съответно-нищожна.
На следващо място, ищеца претендира сума в размер на 120.00 лева на
основание чл. 19 от Договора, за която не представя надлежни доказателства,
че е реализирана във връзка с неизпълнение на договора. На основание чл.
146 ЗЗП, оспорваната клауза в чл. 19 от Договора е нищожна, поради което
искът, основан на нищожна клауза, е неоснователен.
Договореният процент на ГПР също не е конкретизиран. Не става ясно
дали в уговорените 6,83 % ГПР е включен и лихвеният процент. От записаното
в договора се прави извод, че лихвеният процент и ГПР са две отделни
величини. Тази неяснота не е позволила на ответника - потребител по
процесния договор да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Визираният годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност от 6,83 % не сочи взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1. т.10
ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
4
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин (чл.10. ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
При така установеното, ответникът счита, че процесният договор не
отговаря на основни изисквания на ЗПК с оглед което същият е
недействителен. Последиците от недействителността на договора са визирани
в чл.23 ЗПК. а именно - възстановяване само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи. Моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан иска за установяване на съществуването на
парично вземане в полза на “Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК
********* срещу Д. В. И. с ЕГН **********.
Първа инвестиционна банка АД в допълнителна искова молба отбелязва,
че кредитополучателят Д. В. И. не отрича, че е получил кредит и не отрича
наличието на изискуемо негово задължение към Банката. Гражданско-
правните и облигационните отношения създадени между него и трети лица не
могат да повлияят на задължението му да изплати на Банката дължимата от
него сума, поето по Договора за кредит. Договорът не е недействителен по
смисъла на разпоредбите на ЗПК, спазени са всички изисквания на чл.10, ал.1
и чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Сключеният договор за кредит представлява
сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти,
чиято цена е свързана с изменение на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца - в случая Банката. Вариращата съставка
на уговорената лихва - СЛП на ПИБ АД, е обусловена от обективни факти на
финансовия пазар, базирана е на съответните лихвени нива, поради което е
налице изключението на чл.144, ал.3, т.2 от ЗЗП, при което е безпредметно
обсъждането дали договорната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,
т.10 от ЗЗП. Кредитоискателят е преговарял със служителите на Банката
относно договорните клаузи и подробно са били разисквани възможностите за
цялата му кредитна експозиция. Лицето, в качеството на клиент на Банката, е
било информирано за клаузите на договора и техните характеристики, поради
което не е бил въведен в заблуждение относно правната им същност, напротив
- предложени са му били възможно най-изгодните условия на Банката по този
продукт. Действителността на подписания договор за кредит не се променя от
5
това под каква форма е предоставената преддоговорната информация във
връзка с него, с оглед на факта, че съобразно нормата на чл. 22 от ЗПК,
непредставянето на стандартен европейски формуляр - не е основание за
нищожност на договора. Въпреки това „Първа инвестиционна банка“ АД е
предоставила стандартен европейски формуляр на ответника. ГПР е посочен в
т.9 на Договора за кредит и е с точно определен размер - 6.83% към датата на
сключване на Договора. При договорен лихвен процент към датата на
сключване на Договора - 5.79% /формиран от сбора на СЛП за лева, прилаган
от Банката - 5.6825 и надбавка 0.1073/, посоченият ГПР в размер на 6.83%
ясно сочи как се увеличава годишният разход по кредита, следствие на
добавените към първоначалния договорен лихвен процент разходи, посочени
като всички известни на Банката разходи по кредита /т.9. от Договора за
кредит/ - което представлява и изпълнение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК.
Русенският окръжен съд прецени доказателствата по делото и доводите
на страните и прие следното:
На 28.10.2021г. между Първа инвестиционна банка АД и Д. В. И. бил
сключен Договор № 012LD-R-010319, по силата на който банката предоставя
на кредитополучателя банков кредит в размер на 50000 лв., а
кредитополучателят се задължава да погаси кредита до 20.10.2031г. За
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в
размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията за лева СЛП, прилаган от банката, увеличен с надбавка 5,6827
пункта. Към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на
спестяванията за лева СЛП, прилаган от банката, е в размер на 0,1073%
годишно. Методиката за определяне на СЛП е неразделна част от договора.
Такава част е и Приложение № 1 – погасителен план. Към датата на
сключване на договора годишният процент на разходите е 6,83%. Общата
дължима сума от кредитополучателя е 68208,52 лв., включваща общия размер
на кредита, както и всички известни на банката разходи по кредита.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитполучателя в банката, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
6
падежа на съответната вноска. При наличие на просрочени плащания банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Към договора са приложени методика за определяне на СЛП, погасителен
план и общи условия на банката за кредити на физически лица.
Съдебно-счетоводната експертиза по делото дава заключение, че
отпуснатия кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на
28.10.2021 г. по банкова сметка с IBAN BG77FINV91501017580150, открита на
името на кредитополучателя в банката. Общо платената от кредитополучателя
сума за главници до 08.01.2024 г. е в размер на 6183,38 лева, а погасената
възнаградителна лихва е в размер на 4554,28 лева. Кредитът е в просрочие,
считано от 20.06.2023 г., общо 266 дни към датата на заявлението в съда -
12.03.2024 г. По кредита са просрочени седем вноски по главница, които са
били дължими на падежи и в размери, както следва: 331,09 лева, дължими на
20.06.2023 г.; 325,74 лева, дължими на 20.07.2023 г.; 317,00 лева, дължими на
20.08.2023 г.; 316,84 лева, дължими на 20.09.2023 г.; 325,90 лев, дължими на
20.10.2023 г.; 318,92 лева, дължими на 20.11.2023 г.; 328,56 лева, дължими на
20.12.2023 г. По кредита са просрочени седем вноски по лихва, които са били
дължими на падежи и в размери, както следва: 137,08 лева, дължими на
20.06.2023 г.; 248,15 лева, дължими на 20.07.2023 г.; 256,89 лева, дължими на
20.08.2023 г.; 257,05 лева, дължими на 20.09.2023 г.;247,99 лева, дължими на
20.10.2023 г.; 254,97 лева, дължими на 20.11.2023 г.; 245,33 лева, дължими на
20.12.2023 г.
Банката с уведомително писмо – покана изх. № 287-357/17.11.2023г.
уведомява кредитополучателя, че е просрочена сумата 2820,56 лв., от която
1616,57 лв. главница, и го кани в срок пет работни дни да погаси доброволно
просроченото задължение, както и го предупреждава, че при неизпълнение,
ще обяви целия кредит за предсрочно изискуем и ще пристъпи към
принудително изпълнение. Уведомлението е получено на 7.12.2023г. т майка
на Д. И.. Следващото уведомление е изх. № 287-25/10.01.2024г. съдържа
изявление, че поради неплащане в срок кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 08.01.2024 г. Уведомлението е получено на 25.01.2024г. от бащата
на Д. И..
Просрочената главница е в размер на 43816,62 лева (50000,00 лв. -
6183,38 лв.)
7
Начислената и дължима от кредитополучателя възнаградителна лихва до
08.01.2024 г. по предоставения лихвен лист е в размер на 6174,91 лева.
(шест хиляди сто седемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки)
Начислената и дължима до 08.01.2024 г. наказателна лихва по
предоставения лихвен лист е в размер на 185,24 лева. (сто осемдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки)
Общо начислената и дължима възнаградителна и наказателна лихва е в
размер на 6360,15 лева (6174,91 лева + 185,24 лева).
Тъй като при погасяване на плащанията първо се покрива наказателната
лихва и след това договорната лихва, вещото лице установява, че
наказателната лихва в размер на 185,24 лева е погасена изцяло, а
непогасителната възнаградителна лихва до 08.01.2024 г. е в размер на 1806,07
лева (6360,15 лева - 4554,08 лева ). Обезщетението за забава на просрочени
плащания за периода от 20.06.2023 г. до 07.01.2024 включително е в размер
на 0,00 лева (нула лева) Разликата от 0,03 лева между претендираните от
Първа инвестиционна банка лихви в общ размер на 1806,04 лева (1801,84 лева
възнаградителна лихва + 4,20 лева наказателна лихва) и установените от
вещото лице - 1806,07 лева най-вероятно се дължи в закръгления при
погасяване на плащанията.
Законната лихва върху непогасената главница от 43816,66 лева за периода
от 08.01.2024 г. до 11.03.2024 г. е в размер на 1074,19 лева.
Във връзка с неизпълнение задълженията на длъжника, кредиторът Първа
инвестиционна банка АД е направил разходи в размер на 120 лв.: на 17.11.2023
г. са платени 60,00 лева по фактура № ********** от 17.11.2023 г. на ЧСИ Ц.Г.
за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа;
на 10.01.2024 г. са платени 60,00 лева по фактура № ********** от 10.01.2024
г. на ЧСИ Ц.Г. за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба,
уведомление и книжа - такса връчване на покана на Д. В..
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 422 от
ГПК вр. чл. 430 от ТЗ. Насрещните права и възраженията на ответника се
основават на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл. 146 ЗЗП.
Ответникът признава сключването на договор за кредит и получаване на
кредитната сума. Кредитополучателят Д. В. И. твърди, че е предал
8
получената сума по кредита на трети лица. Отношенията, създадени между
ответника и трети лица, не могат да се противопоставят на кредитора като
възражение за неоснователност на иска за реално изпълнение на
задължението му да изплати на банката дължимата от него сума, поето по
Договора за кредит. Представените записи на заповед показват, че ответникът
разполага с ценни книги, чрез които може да събере вземанията си от третите
лица.
Писменият договор за кредит е индивидуален. Той съдържа препратки
към общите условия на банката, но наред с това съдържа 22 индивидуално
уговорени клаузи.
Размерът на лихвата е посочена в договора, както и условията за
промяната й. Съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, разпоредбите на чл.143, т.7, 10
и 12 не се прилагат по отношение на сделки с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансова услуга. Методиката за определяне на СЛП на
ПИБ АД, одобрена с решение на УС на Банката от 23.07.2014г., определя СЛП
на ПИБ АД като лихвен процент, който се определя ежемесечно на база
данните, които БНБ публикува. Тя регламентира начина на определяне и
изчисляване на лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/, който се
прилага от Първа инвестиционна банка АД като основа при определяне на
лихвите по кредитни сделки с физически лица съгласно Закона за
потребителския кредит и Закона за кредити за недвижими имоти на
потребителите. Методиката за определяне на СЛП на ПИБ АД определя СЛП
на ПИБ АД като лихвен процент, който представлява среднопретеглен
процент по срочни депозити за банковата система. Така определените
компоненти и посочената в Методиката формула за изчисление представляват
коректив на СЛП от вероятни промени на финансовите пазари,
представляващи ефективни годишни проценти по срочни депозити за
домакинствата и нефинансовите предприятия и обемите по срочни депозити
за домакинствата и нефинансовите предприятия, които са извън
възможностите за контрол и управление от страна на Банката. Договорът за
кредит представлява сделка, сключена с потребител, имаща за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с изменение на лихвения
9
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца - в случая
банката. Вариращата съставка на уговорената лихва - СЛП на ПИБ АД, е
обусловена от обективни факти на финансовия пазар, базирана е на
съответните лихвени нива, поради което е налице изключението на чл.144,
ал.3, т.2 от ЗЗП.
Годишният процент на разходите е посочен в т.9 на Договора за кредит и е
с точно определен размер - 6.83% към датата на сключване на Договора.
Неяснотата на ответника за изчисляването му се преодолява от разпоредбите
на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК, а за още по-голяма яснота и с Приложение № 1,
посочено в ал.2, което Приложение № 1 е неразделна част от ЗПК. При
договорен лихвен процент към датата на сключване на Договора - 5.79%
/формиран от сбора на СЛП за лева, прилаган от Банката - 5.6825 и надбавка
0.1073/, посоченият ГПР в размер на 6.83% ясно сочи как се увеличава
годишният разход по кредита, следствие на добавените към първоначалния
договорен лихвен процент разходи, посочени като всички известни на Банката
разходи по кредита /т.9. от Договора за кредит/ - което представлява и
изпълнение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Договорът за кредит съдържа и размера на сумата, която ответникът
общо трябва да върне по договора за кредит 68208,52 лв., тоест с 18208,52 лв.
повече, отколкото е получил като кредит. Оскъпяването е в размер на 36,42%.
Така кредитополучателят получава ясна представа какво задължение поема за
следващите 10 години при допускане, че СЛП не се промени и
кредитополучателят изпълни точно задълженията си по погасителния план.
Окръжният съд приема, че са неоснователни твърденията на ответника за
наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора за банков кредит.
Окръжният съд постановява решение, с което установява съществуването на
паричното задължение по Заповед № 823/15.03.20204г. по ч. гр. д. №
1471/2024 на Русенския районен съд с изключение на сумата 4,20 лв.
обезщетение за забава /наказателна лихва/, за която сума вещото лице
установява, че е погасена.
Мотивиран така и на основание чл. 422 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Русе, ул. „**** *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
дължи по Договор № 012LD-R-010319/28.10.2021г. за банков кредит към
12.03.2024г. включително на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” 111 П,
ЕИК *********, сумите по Заповед № 823/15.03.2024г. по ч. гр. д. №
1471/2024г. на Русенски районен съд, както следва:
Просрочена главница в размер на 43816,62 лева със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК - 12.03.2024г., до окончателното изплащане на дълга;
Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора
за кредит за периода от 20.06.2023 г. до 07.01.2024 г. включително в
размер на1801,84 лева;
Начислена законова лихва за периода от 08.01.2024 г. до 11.03.2024 г.
включително дължима на основание Тълкувателно решение № 3/2017 г.
на ВКС от 27.03.2019г. в размер на 1074,19 лева;
Разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора
дължими на основание т.19 от Договора за кредит в размер на 120,00
лева;
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава на просрочени плащания,
начислени съгласно т.15 от Договора за кредит за периода от 20.06.2023 г. до
07.01.2024 г. включително в размер на 4,20 лева.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Русе,
ул. „**** *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да ЗАПЛАТИ на Първа Инвестиционна
Банка АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
бул.”Цариградско шосе” 111 П, ЕИК ********* направените разноски по
заповедното производство - 795.89 лева държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева, за които суми Русенският районен
съд е издал изпълнителен лист № 706/15.03.20204г. по ч. гр. д. № 1471/20204г.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Русе,
ул. „**** *****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да ЗАПЛАТИ на Първа Инвестиционна
Банка АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
бул.”Цариградско шосе” 111 П, ЕИК ********* направените пред Русенски
11
окръжен съд разноски - държавна такса 1178,84 лв., такса преписи 4,60 лв.,
депозит за експертиза 500лв., юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300.00 лв., общо 1983,44 лв.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12