РЕШЕНИЕ
№…
04.04. 2014 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на пети март през две хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ……Т.А.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №11 по описа за 2012 год.
ИСК с правно основание чл.97, ал.2 от ТЗ с цена на иска 400 000
лева.
Ищецът твърди, че с нотариална покана, връчена на двамата ответници на 16.06. 2010 г. е напуснал ответното дружество като съдружник.Твърди се, че тримесечният срок за напускане по устава е изтекъл, прекратено е членството на ищеца в дружеството, като не му е изплатена полагащата му се печалба за времето до прекратяването на членството му в дружеството, както и за част от имуществото на дружеството, формирано до напускането на ищеца.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 400 000 лева, представляваща част от сумата дължима на ищеца за дела от полагащата му се натрупана и неразпределена печалба и дела от дружествено имущество към датата на прекратяване на членството му в дружеството – 16.09.2010 г., ведно с лихвата върху тази сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът Д.И.Д. е изразил становище, че предявеният иск срещу него е недопустим, тъй като ответното дружество е преобразувано от събирателно дружество в дружество с ограничена отговорност и съдружниците в ООД не носят солидарна отговорност по искове срещу дружеството.Отправено е искане за прекратяване на производството срещу този ответник, тъй като същият не е пасивно легитимиран по иска.
Ответникът“Д., И. *** е изразил становище, че предявеният иск за неразпределена печалба следва да бъде разгледан на основата в размер на 209 273 лева, представляваща неразпределена печалба за 2010 г. съгласно експертизата.По отношение на стойността на дела от имуществото на ответното дружество ответникът е приел, че следва да бъде съобразено заключението на вещото лице С.П. от 27.05.2013 г., в раздел V на който е отразено, че стойността на собствения капитал, включващ имуществото на дружеството и текущата му печалба е общо в размер на 583 634 лева.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение, постановено на 10.01. 1992 г. по ф.д.№ 83/ 1992 г. по описа на ПОС събирателно дружество „Д. и Г. –ЕР МИЗИЯ“ – гр.Плевен е вписано в търговския регистър на съда и като съдружници са вписани Д.И.Д. и Г. П..
С решение, постановено на 25.03.1992 г. по същото фирмено дело по описа на Плевенския окръжен съд са вписани промени в регистрацията на събирателното дружество, като Г. П. Г. е заличен като съдружник и е вписан като съдружник Д.В.И. и е променена фирмата на дружеството в СД“Д. и И. – ЕР МИЗИЯ“.
С решение, постановено на 25.08.1993 г. по същото фирмено дело са вписани промени в регистрацията на събирателното дружество и като съдружник е вписан Г. П. Г., съответно е вписана промяна във фирмата на дружествата на СД“Д., Г., И. – ЕР МИЗИЯ“.
С решение, постановено на 12.07.2000 г. по ф.д.№ 88/ 1992 г. по описа на ПОС са вписани промени в регистрацията на събирателното дружество, като е заличен като съдружник Г. П. Г. и е променена фирмата на дружеството на СД“ Д. , И. – ЕР МИЗИЯ“ СИЕ.
Въз основа на нотариална покана от ищеца към събирателното дружество, връчена на 16.06.2010 г. ищецът е прекратил участието си в дружеството след изтичане на тримесечния срок по чл.15 от дружествения договор, като от справката в търговския регистър е видно, че ищецът е заличен като съдружник в събирателното дружество и е вписан нов съдружник Г.Д.И. на 02.10.2010 г.
Видно от представена справка от търговския регистър на Агенцията по вписванията събирателното дружество е преобразувано в ООД с вписване на 15.02.2013 г. с фирма „Д., И. *** със съдружници Д.И.Д. с дялове на стойност 12920 лева и Г.Д.И. с дялове на стойност 680 лева, като размерът на капитала е 13 600 лева внесен изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
І.По въпроса за пасивната легитимация на Д.И.Д. по иска с правно основание чл.97, ал.2 от ТЗ.
Съдът счита, че искането на ответника Д.И.Д. за прекратяване на производството по отношение на този ответник е неоснователно по следните съображения.Съгласно чл.76, изр.последно от ТЗ съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено.Разпоредбата на чл.88, ицр.1 от ТЗ дава възможност при иск срещу дружеството ищецът да може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници.В случая ищецът е насочил иска си по чл.97, ал.2 от ТЗ срещу събирателното дружество, в което е бил съдружник и срещу другия съдружник в събирателното дружество Д.И.Д..В този смисъл са Решение от 02.04.2007 г. на ВКС по т.д.№ 606/ 2006 г., Іг, търг.състав досежно възможността при иска по ч(л.97, ал.2 от ТЗ да бъде приложена и разпоредбата на чл.97, ал.2 от ТЗ, като ведно с дружеството искът бъде насочен и срещу съдружник, който е солидарно отговорен съгласно разпоредбата на чл.76 от ТЗ.
Съдът счита, че са неоснователни доводите на ответника Д.И.Д. за липса на пасивна легитимация по иска от негова страна с оглед преобразуването на ответното дружество от събирателно дружество в ООД.В случая е налице правоприемство чрез преобразуване на едно дружество в друго, като новото дружество е правоприемник на старото ведно с правата и задълженията към третите лица.От друга страна към датата на предявяване на иска ответникът Д.И.Д. е бил съдружник в събирателното дружество и съгласно чл.264и, ал.1, изр.1 от ТЗ неограничено отговорните съдружници в преобразуващото се дружество продължават да отговарят пред кредиторите за задължения , възникнали преди промяната на правната форма.Следователно Д.И.Д. е пасивно легитимиран като ответни в предявения иск с правно основание чл.97, ал.2 от ТЗ и липсва законово основание производството срещу него да бъде прекратено.
ІІ.По
въпроса за основателността на предявения иск с правно основание чл.97, ал.2 от ТЗ с цена на иска 400 лева – размерът на неразпределената печалба в
събирателното дружество към датата на прекратяване на членството на ищеца и
стойността на дела на същия към датата на прекратяване на членството.
От доказателствата по делото става ясно, че ищецът е бил съдружник в събирателното дружество за периода от 25.03.1992 г.( когато е вписан като съдружник в търговския регистър на Плевенския окръжен съд) до 16 .09.2010 г.( вписването е извършено на 02.10.2010 г. когато е заличен като съдружник в събирателното дружество).
За изясняване на въпроса относно това реализирана ли е печалба от събирателното дружество за времето до прекратяване на участието на ищеца в дружеството и съответно разпределяна ли е и в какъв размер и има ли печалба, която не е разпределяна, е допуснато съдебно- икономическа експертиза с вещо лице В.Г.. От заключението на вещото лице ( лист 159 – 163 от делото, І том) е видно, че след прегледа на финансово – счетоводните документи на събирателното дружество не се установява внасяне в дружеството на парична вноска или вещ от страна на ищеца за периода от 22.01. 1992 г. до 16.09.2010 г.Вещото лице е констатирало, че за времето, през което е бил съдружник, ищецът е бил осигуряван на трудов договор и има осигурителен стаж и доход.В отговор на поставените въпроси експертът е посочил, че печалбата към 16.09.2010 г. е в размер на 209 272, 60 лева и от минали години е в размер на 336 245, 05 лева, като общо неразпределената печалба е в размер на 545 517, 85 лева, като 4% от същата е 21 820, 71 лева.При проверката на документацията вещото лице е установило, че са извършвани плащания към Г. П. Г. въз основа на протокол от 23.06.2000 г. в размер на 28 000 лева с основание за плащане ликвидационен дял 50 %, платен е и данък ликвидационен дял в размер на 4 200 лева.При проверката експертът е установил, че в събирателното дружество е осчетоводено разпределение на печалбата към 16.09.2010 г., но на съдружника Д.В.И. не е изплащана печалба.
По искане на страните е допусната комплексна съдебно – икономическа и оценителна експертиза с вещи лица С.П. и А.С..От заключението на С.П. става ясно, че няма счетоводни документи за внасяни вноски от ищеца, като същият за времето, през което е бил в събирателното дружество е бил осигуряван на трудов договор.Вещото лице П. е посочила, че при напускането на съдружника Г. П. Г. на 23.06.2000 г. на същия е изплатена сумата от 28 000 лева представляваща стойността на дела му, като е внесен и данък ликвидационен дял в размер на 4 200 лева.
Вещото лице П. е посочило, че дружеството е осчетоводило разпределение на печалбата към 16.09.2010 г., като на същата дата на ответника Д.И.Д. е изплатена сумата от 1 250 000 лева от неразпределената печалба въз основа на решение на общото събрание от 16.09.2010 г.Експертът е посочил, че е внесен данък дивидент на 22.10.2010 г. в размер на 50 000 лева и на 15.12.2010 г. в размер на 12500 лева. С основание „данък дивидент Д.И.Д.“.
В отговор на поставения въпрос относно натрупания размер на печалбата вещото лице П. е посочило, че натрупаният размер на печалбата е 1 586 245 лева преди изплащането на печалбата на ответника Д.И.Д. и остатъкът след изплащането на сумата от 1 250 000 лева на Д.И.Д. е в размер на 336 245 лева.
Вещото лице С.п. е посочила, че пазарната стойност на ДМА по инвентарната книга на дружеството към 16.09.2013 г. е в размер общо на 456 138 лева.
От заключението на вещото лице А.С. става ясно, че стойността на имуществото по справедливата стойност е 268 000 лева ( от които земя на стойност 50 632 лева и сгради и съоръжения 217 368 лева).Пазарната стойност на имуществото на събирателното дружество към 16.09.2010 г. е 316 430 лева, от които земя 50 632 лева и сгради и съоръжения – 265 798 лева.
Въз основа на представените и събрани по делото писмени доказателства
съдът приема за установено следното:
След вписване на събирателното дружество въз основа на молба на Г. П. и молба на ищеца от 22.01.1992 г. като съдружник е заличен Г. П., който е притежавал 1000 лева от уставния фонд на дружеството общо в размер на 2000 лева, и е приет за съдружник ищецът.С решение от 22.01.1002 г. са гласувани промените в състава на съдружниците на общо събрание, като не е гласувано решение за изплащане дела на Г. П., съответно не е гласувано и участие в уставния фонд на ищеца.
Въз основа на заявление на Г. П. от 10.08.1992 г. и с протокол от същата дата на общото събрание Г. П. е приет в събирателното дружество обратно, като е разпределено дялово участие, както следва: Г. П. и Д.И.Д. по 48%, а ищецът – 4% от общата собственост.Взето е решение и за промяна на учредителния договор със съответните квоти по чл.6, ал.2 от същия.С анекс към дружествения договор е регламентирано, че при същите квоти ще се разпределят и печалбите и загубите на дружеството.
Въз основа на молба от 22.03.2000 г. на Г. П. Г. и въз основа на решение на общото събрание от 23.06.2000 г. е прекратено участието на Г. П. Г., като е постановено да се изплати сумата от 28 000 лева, платима в деня на вземане на решението.
На същата дата е проведено общо събрание на съдружниците на събирателното дружество Д.И.Д. и Д.В.И., като е взето решение, че размерът на дяловете е по 50 дяла за всеки и съответно това е отразено и в дружествения договор от 17.07.2000 г., който не е оспорен от страните в производството.
При така представените и анализирани писмени доказателства съдът приема за установено, че за периода от 22.01.1992 г. до 10.08.1992 г. и за периода от 23.06.2000 г. до 16.09.2010 г. ищецът притежава 50 % от дяловете в дружеството, т.е. има равни имуществени права заедно с другия съдружник Д.И.Д..Въз основа на тези констатации следва да се установи има ли неразпределена печалба, съответно в какъв размер е тази печалба за ищеца и съответно изплатена ли е стойността на дела на ищеца и ако не е в какъв размер е тази стойност към 16.09.2010 г.
Съдът счита, че следва да се съобрази заключението на С.П. и А.С., тъй като тази експертиза дава подробна обосновка на база и методите за оценка на имуществото досежно размера на печалбата на дружеството и стойността на имуществото му.
От заключението на вещото лице А.С. става ясно, че по метода на справедливата стойност размерът на ДМА земя, сгради и съоръжения е общо 268 000 лева, от които 50 632 лева земя и 217 368 лева сгради и съоръжения( като тук не са оценявани машини, транспортни средства и стопански инвентар).Направени са и изчисления по пазарната стойност, като е даден общ размер от 316 430 лева ( земя и сгради и съоръжения).Посочени са два метода – на справедливата и пазарната стойност.Съгласно метода на справедливата стойност, трябва да се въведе справедливата цена за две идентифицирани страни, отчитайки предимствата и неблагоприятните последици, които сделката носи за всеки от тях.При метода на пазарните аналози стойността се определя при сравнение на други подобни имоти, които са били продадени или оферирани в период, близък до датата на оценката.Съдът приема, че следва да се съобрази методът на пазарната стойност, тъй като това е стойността, която би получило дружеството при евентуална продажба на имуществото и съответно на тази стойност ще се оценява и паричната стойност на дела на ищеца при разпределение на дяловете след продажбата. Следователно оценката, която следва да бъде съобразена досежно ДМА, представляващи земя и сгради и съоръжения, е общо в размер на 316 430 лева.В случая се изплаща стойност на дял от имуществото на дружеството, като стойността следва да бъде съобразено с реалните възможности за продажба на това имущество, а това е стойността, определена по метода на пазарните аналози.
Стойността от 316 430 лева следва да бъде отнесена към заключението на вещото лице С.П. ( лист 256 от делото , том І), в което е отразена пазарната стойност на ДМА по инвентарната книга на дружеството към 16.09.2010 г.Към сумата от 316 430 лева следва да бъдат прибавени и перата за машини и съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар и не следва да се прибавя перото „съоръжения“, тъй като това перо е включено от вещото лице С. в оценителната експертиза.При направените изчисления крайната пазарна стойност на ДМА е 473 786 лева и този размер съдът приема за пазарна стойност на имуществото на дружеството към 16.09.2010 г., когато ищецът е прекратил участието си в дружеството.Въз основа на протоколите, анализирани по- горе съдът приема, че стойността на дела на ищеца към 16.09.2010 г. е в размер на 236 893 лева.
По отношение на въпроса за печалбата, която следва да бъде изплатена, съдът констатира, въз основа на заключението на вещото лице С.П., че към 16.09.2010 г. неразпределената печалба е 1 656 245 лева, като е изплатен дивидент на ответника Д.И.Д. в размер на 1 250 000 лева, като е останала неразпределена печалба в размер на 336 245 лева.Съдът счита, че неправилно е разпределена сумата от 1 250 000 лева като дивидент на ответника Д.И.Д., тъй като видно от заключението на вещото лице П. от 2000 г. до 2002 г. дружеството е реализирало загуба, от 2003 г. до 2005 г. с годишните печалби дружеството покрива натрупаните загуби, като през 2005 г. е отчетена годишна печалба, която до 2010 г. е натрупана в размер на 1 656 245 лева и е неразпределена.Съобразно дяловото участие на ищеца, което е 50% от уставния фонд на дружеството, размерът от печалбата, която следва да му бъде изплатена е 828 122, 50 лева.
Тъй като искът е частично предявен и не е правено увеличение на иска съобразно заключението на вещото лице и тъй като общо претенцията на ищеца е в размер на 400 000 лева, съдът приема, че претенцията на ищеца за стойност на дела от имуществото на дружеството и от печалбата на дружеството съобразно дела на ищеца е по 200 000 лева, поради което съдът приема, че искът е изцяло доказан по основание и в размер на 400 000 лева.
С оглед изложеното съдът счита, че следва ответниците Д.И.Д. и „Д., И. *** като правоприемник на СД“Д., ***** – ЕР МИЗИЯ И СИ-Е“- гр.Плевен следва да бъдат осъдени солидарно да изплатят на ищеца сумата от 400 000 лева (частичен иск от 1 355 000 лева) на основание чл.97, ал.2 от ТЗ, представляваща част от стойността на дела на ищеца при прекратяване участието си в дружеството на 16.09. 2010 г. и част от неразпределената печалба към 16.09.2010 г. на дружеството), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 13.01.2012 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК( ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК) ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 24 070 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.97, ал.2
от ТЗ „Д., И.-ЕР МИЗИЯ“ООД с ЕИК********* ,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“*****“**, представлявано от
управителя Д.И.Д. като правоприемник
чрез преобразуване на СД“Д. – И. *** и Д.И.Д. с ЕГН********** *** да заплатят
на Д.В.И. с ЕГН********** със СЪДЕБЕН АДРЕС ***, адвокат Н.Б. сумата от 400 000
лева (частичен иск от
1 355 000 лева), представляваща част от стойността на дела на Д.В.И.
при прекратяване участието си в СД“Д. – И. ***010 г. и част от неразпределената
печалба към 16.09.2010 г. на СД“Д. – И. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 13.01.2012 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 вр. чл.80 от ГПК„Д., И.-ЕР МИЗИЯ“ООД с ЕИК********* и Д.И.Д. с ЕГН********** да
заплатят на Д.В.И. с ЕГН********** деловодни разноски в размер на 24070 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: