№ 2146
гр. АДРЕС, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110126321 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
17.03.2022 г., гр.АДРЕС
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ралица Д., като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д.
№26321 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.415, ал.3, предл.II от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр.
чл.240 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от „ФИРМА (....)“ ..., ЕИК:
........, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, бул. .“ №.. „..“, представлявано от А.
1
А- Изпълнителен директор и М. П- Прокурист, чрез юрк.Д. И, срещу ПЛ. Й. БР., с която се
претендира заплащане на следните суми: сума от 13 667,55 лв., представляващо задължение
за главница, произтичащо от Договор за потребителски кредит №.......г., за сумата от 14 630
лв., с краен срок на погасяване: 05.07.2029г., сума от 278 лв., представляваща
възнаградителна лихва, за периода: 05.05.2020г.- 05.10.2020г., сума от 41,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.06.2020г.- 05.10.2020г. и сума от
508,54 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 06.10.2020г.- 21.02.2021г.,
съгласно дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и влязло в законна сила на
30.07.2021г. Определение от 31.03.2021г. по ч.гр.д. №10056/2021г. по описа на СРС, 165
състав. Изложени са твърдения, че кредитополучателят е изпаднал в забава при
обслужването на кредита, както и за обявяването на кредитното задължение на 06.10.2020г.
за предсрочно изискуемо. Иска се присъждане на разноски.
В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба от ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на горепосочения Договор за
потребителски кредит, сключен между страните по делото.
Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което сумата от 14 630 лв. е постъпила на 24.06.2019г. по банкова сметка с IBAN:
...., с титуляр: ответника, като към датата на съдебно сезиране- 22.02.2021г. е налице
просрочие в плащанията, за периода: 05.06.2020г- 05.10.2020г., съгласно справка от
ищцовата банка. Установени са размерите на задълженията по кредитното задължение.
Посочено е, че след съдебното сезиране са налице плащания в общ размер на 3 663,74 лв., с
посочено основание: „прехвърляне погашения по кредит №**********“, като вещото лице в
публично съдебно заседание уточнява, че няма отразяване с горната сума да са погасени
задължения по процесния кредит.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е основна банкова сделка от
категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с
точно определени в договора цел, условия и срок за връщане. Писмената форма на договора
за банков кредит е форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ. В
съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на задължението на банката-
кредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се установи надлежното
заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на
кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен,
съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. В случая следва да се приеме, че
между страните валидно е учредено правоотношение по договор за кредит. Ответникът не
ангажира доказателства за надлежно и цялостно изпълнение по сключения договор.
Съгласно приетото заключение по съдебно- счетоводна експертиза по делото от датата на
съдебното сезиране по кредита са постъпили плащания в общ размер на 3 663,74 лв. По
отношение на фактите, настъпили след съдебното сезиране приложение намира
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената законова норма, съдът взема
предвид фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили след предявяване
на иска. Такъв факт представлява доброволното погасяване на процесното задължение след
съдебното сезиране. Решението на съда следва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е към момента на приключване на устните състезания. В
настоящия случай не се установява наличието на други кредитни правоотношения между
2
страните. В тази насока не са ангажирани доказателства по делото от ищеца, поради което
следва да се приеме, че плащанията се отнасят за процесния кредит. Съгласно правило
на чл.76, ал.2 от ЗЗД и тълкувателната практика на ВКС, при недостатъчно изпълнение се
погасяват най- напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се
формира от поне два елемента- главница и лихви. В ТР №3/27.03.2019г. на ВКС по тълк. д.
№3/2017г., ОСГТК, т.1, е прието, че разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД предвижда еднаква
поредност за плащане на всички видове лихви, като се отчита интереса на кредитора първо
да се погасят лихвите, катонепогасената главница продължи да се олихвява, с оглед и на по-
кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед на
горното задълженията за възнаградителна и за мораторна лихви се явяват изцяло погасени,
като в полза на ищецът следва да се присъди разликата от 10 831,41 лв., представляваща
неиздължена главница по кредитното правоотношение.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът претендира разноски за заплатени държавни
такси за двете съдебни производства, за депозит за експертиза от 300 лв. и за
юрисконсултски възнаграждения в двете производства. С оглед дадените указания следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за исковото
производство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като не следва да се присъжда такова за
заповедното производство, предвид крайния резултат по него. С оглед изхода по спора в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и за заповедното производства
от общо 790,45 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПЛ. Й. БР., ЕГН:**********, да заплати на „ФИРМА (....)“ ..., ЕИК: ........,
със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, бул. .“ №.. „..“, представлявано от А. А-
Изпълнителен директор и М. П- Прокурист, следните суми: сума от 10 831,41 /десет хиляди
осемстотин тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №.......г., ведно със законна лихва от датата на
съдебно сезиране- 22.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над присъдената сума до пълно предявения
размер от 13 667,55 /тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки/ лв., като неоснователна, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА (....)“ ..., ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр.АДРЕС, бул. .“ №.. „..“, представлявано от А. А- Изпълнителен директор и
М. П- Прокурист, срещу ПЛ. Й. БР., ЕГН:**********, осъдителни искове за следните суми:
сума от 278 /двеста седемдесет и осем/ лв., представляваща възнаградителна лихва, за
периода: 05.05.2020г.- 05.10.2020г., сума от 41,06 /четиридесет и един лева и шест стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 05.06.2020г.- 05.10.2020г. и сума от
508,54 /петстотин и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 06.10.2020г.- 21.02.2021г., като неоснователни, поради
извършено плащане в хода на процеса.
Горните суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BIC:...., IBAN:
.......... ....
ОСЪЖДА ПЛ. Й. БР., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
„ФИРМА (....)“ ..., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, бул. .“ №..
3
„..“, представлявано от А. А- Изпълнителен директор и М. П- Прокурист, сума в размер
общо на 790,45 /седемстотин и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4