Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 16837 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 23523/2019 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, са уважени
предявените от А.Т.Н. срещу „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ, поради съкращение в щата
и намаляване обема на работата със Заповед № 184/27.02.2019 г. на директора на „С.П.К.–
И.“, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ТРЗ“, както
и „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ ********** е осъден да заплати на А.Т.Н. на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 2 401,50 лева, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода 01.03.2019 г. - 01.09.2019 г., заедно със законната лихва от 24.04.2019
г. до окончателното плащане. С решението „С.П.К.– И.“ БУЛСТАТ ********** е
осъден да заплати сторените в производството разноски.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „С.П.К.–
И.“ БУЛСТАТ **********, с която се обжалва решението в цялост, като се излагат
съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, навеждайки съображения, че СРС е
формирал изводите си по спора без да обсъди в цялост събраните по делото
доказателства. В
случая били установени всички предпоставки по отношение законосъобразността на
уволнението, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че представената
по делото заповед за съкращаване на щата от директора на „С.П.К.– И.“ и писмо с
изх.№ 240/11.03.2019г. на „Българска Патриаршия – Св.Синод“, вх.№
6/12.03.2019г. на „С.П.К.– И.“, не могат да обосноват извод, че решението за
съкращаване на щата, респ. за извършване на промени в длъжностното разписание
на структурно обособеното образувание – поделение на Св.Синод е взето от Св.Синод,
както и че липсва утвърден от последния проектобюджет за 2019г. Поддържа, че
директорът на „С.П.К.– И.“ – С.С.е специално упълномощен да извършва промени в
щатното разписание и да взима решения за учредяване, изменение или прекратяване
на трудови правоотношения, доколкото такива действия не се извършват от
Св.Синод поради натовареността му. По отношение второто приложено основание за
уволнението намира, че същото е доказано в производството посредством
представените пред СРС проектобюджети за предишни години с приложени към тях
проекти за приходи и разходи, както и фонд работна заплата за съответната
година. Предвид изложеното намира, че решението на първостепенния съд е
неправилно и в частта, в която са уважени исковете за възстановяване на
въззиваемата на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за
принудителна безработица, последното и с оглед неправилно кредитирано от съда
заключение на изготвената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че допълнително предоставяните средства за
храна и карта имат отношение единствено по отношение на конкретното
предоставяне на работната сила и не влизат в структурата на работната заплата. Поради
посочените аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се и сторените разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът
по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното производство – А.Т.Н., чрез своя
процесуален представител адв. С. – САК, е депозирала отговор на въззивната
жалба, в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност.
Поддържа
релевираните в първоинстанционното производство оспорвания на извършеното
съкращаване на щата, а именно – липса на реално съкращаване, неосъществяване на
фактическия състав на уволнителното основание, липса на представено по делото
решение от компетентен орган за съкращаване в щата на длъжността, заемана от
ищцата, както и липса на надлежно утвърдено щатно разписание, в което заеманата
от нея длъжност да липсва. По изложеното, моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се и сторените разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ.
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е по делото, че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „ТРЗ“ в „С.П.К.– И.“. Това трудово правоотношение било
прекратено считано от 01.03.2019г. със заповед № 184/27.02.2019г. на директора
на СПК „И.“, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ - поради
съкращаване на щата и намаляване обема на работа. В заповедта се съдържа
нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестие. Заповедта е била връчена на ищеца на 27.02.2019г.
Видно от писмо изх.№ 168/05.02.2019г. на
„Българска Патриаршия – Свети Синод“, вх.№ 003/15.02.2019г. по описа на „С.П.К.–
И.“, директорът на СПК „И.“ е уведомен, че в заседание на 24.01.2019г. Св.Синод,
пълен състав, е разгледал проектобюджета за 2019г., ведно с отчет за 9-
месечието на 2018г. на „С.П.К.– И.“, като същите не са били утвърдени.
Със заповед № 182/07.02.2019г. на
директора на „С.П.К.– И.“, в качеството му на работодател, е наредено
съкращаване на щатни бройки и изменение на щатното разписание, като са
съкратени следните щатни бройки – длъжността „ТРЗ“ с код по НКПД 24235010 в
отдел „Счетоводен“ и длъжността „Ел.техник по чл.144 КТ“ с код по НКПД 74112004
в отдел „Извънпроизводствен“. Числеността на персонала е намалена със съкратените
щатни бройки, като е изменен „Фонд работна заплата на СПК за 2019г.“. Наредено
е да не се извършва подбор по реда на чл.329 КТ и да бъдат прекратени трудовите
правоотношения със служителите, заемаща посочените длъжности, същото по ред на
чл.328, т.1 КТ. Като мотиви за издаване на заповедта са посочени прекратяването
на трудовите правоотношения с двама служители по реда на чл.328, т.1 КТ,
намаляване обема на работа и икономическите условия, налагащи рационализиране
на работния процес и намаляване броя на служителите.
Видно е от представения по делото „Фонд
работна заплата на СПК за 2019г.“, че за 2017г. общият брой на работниците и
служителите е 34, за 2018г. същият е 27, а за 2019г. – 17 броя плюс двама
служители на четиричасов работен ден. Установява се също така, че в графа „ФРЗ
2019г.“ срещу длъжностите „ТРЗ“ и „Ел.техник“ не е посочен размер на
възнаграждение.
От представена по делото докладна
записка изх.№ 013/15.02.2019г. на „С.П.К.– И.“ се установява, че директорът на
СПК е изпратил повторно проект за бюджет 2019г.
С писмо изх.№ 240/11.03.2019г. по описа
на „Българска Патриаршия – Свети Синод“, вх.№ 006/12.03.2019г. по описа на „С.П.К.–
И.“, директорът на СПК „И.“ е уведомен, че в заседание на 26.02.2019г.
Св.Синод, пълен състав, е разгледал проектобюджета за 2019г. на „С.П.К.– И.“, като
последният е бил утвърден.
Видно от представеното по делото
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от 22.07.2013г. на К.Б.,
помощник – нотариус по заместване на Ч.Б., с район на действие СРС, рег.№ 077
на Нотариалната камара, Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски, с
гражданско име С.Н.Д., като законен представител на Българската православна
църква – Българска Патриаршия (БПЦ), ръководена от Св.Синод, е упълномощил С.М.С.,
в качеството му на директор на „С.П.К.– И.“, със следните права: 1.Да сключва
от името и за сметка на БПЦ трудови договори с работниците и служителите в СПК
„И.“, след предварителното им одобрение от Св.Синод; 2. Да сключва от името и
за сметка на БПЦ търговски и граждански договори, свързани с дейността на СПК „И.“,
след предварителното им одобрение от Св.Синод; 3. Да открива банкови сметка на
СПК „И.“ при УниКредит Булбанк АД, да внася, да тегли и да превежда парични
суми, както и да извършва всякакви други банкови операции по тях с право на
първи подпис, заедно с Главния счетоводител на СПК „И.“ с право на втори
подпис; 4. Да подписва счетоводни документи за парични взаимоотношения на СПК „И.“
с други лица с право на първи подпис, заедно с Главния счетоводител на СПК „И.“
с право на втори подпис; 5. Да представлява БПЦ пред данъчните органи, пред
НОИ, пред митническите органи, както и пред всички други държавни и общински
органи, където това е необходимо във връзка с дейността на СПК „И.“; 6. Да
представлява, подписва и ангажира БПЦ пред всички лица и органи, където това е
необходимо във връзка с правата, дадени му с това пълномощно; 7. Да подава и да
получава от името на БПЦ всякакви молби и документи и да участва във всякакви
процедури във
връзка с правата, дадени му с това пълномощно; 8. За неуредените с това
пълномощно въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско
законодателство; 9. Да подготвя и да представя пред Св.Синод периодичен писмен
отчет за дейността си на всеки три месеца.
Други доказателства не са ангажирани.
По отношение на правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства „Фонд
работна заплата 2019г.“, за който ответникът твърди, че е част от бюджета и
представлява ново длъжностно разписание в поделението, да е утвърден от
Св.Синод заедно с утвърждаване на проектобюджета за 2019г. с решение от
26.02.2019г., респективно е приел, че не е налице към датата на уволнението
утвърдено от оправомощения орган – Св.Синод решение за съкращаване на щатната
бройка, заемана по трудово правоотношение от ищцата. Предвид обусловеността на
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ от изхода на спора по иска за отмяна на
уволнението, същите са били уважени.
По отношение на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ - поради съкращаване на
щата и намаляване обема на работата.
Твърденията за незаконност на
уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са свързани със следните твърдения: за извършено фиктивно
съкращаване на щата, защото няма реално премахване на щатната бройка за
съкратената длъжност, не е премахната и не е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност и трудовата функция на съответната длъжност
съществува и към момента; съкращаването не е извършено по установения ред и от
компетентен орган, имащ право да извършва промени в щатното разписание, не е
налице законно утвърждаване на ново щатно разписание, обективиращо измененията
в щата след влизането му в сила, а моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение не следва момента на премахването на съответната трудова функция
и настъпилото в тази връзка изменение на щата; неизвършване на задължителен
подбор по чл. 329 КТ. По така наведените доводи съдът намира следното:
Изискванията за законност на уволнението
поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от
един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой
на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е
реално, т. е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и
трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на
уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по
съответния ред и от компетенния орган.
По въпроса за съотношението между изявлението
на работодателя за съкращаване на щата и документа, който материализира новото
длъжностно разписание след промените, е формирана практика на ВКС в решение №
296 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2011 г., ІV ГО, която се споделя
от настоящия съдебен състав. В това решение е прието, че изявлението на
работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на
щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за
действителност и /или за доказване, волята за съкращаването на щата може да
бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Посочено е
още, че щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно
разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв
документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата.
Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото
доказателства с оглед изявленията на страните. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на стопанска
и управленска целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол,
като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от
значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или
органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално
– да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва
процесната длъжност.
Въззивният съд счита, че в процесния
случай решението за съкращаване на щата не е било взето от компетентния за това
орган, а именно Светия Синод, поради следните съображения:
В настоящата хипотеза и с оглед доводите във въззивната жалба на ответника следва да се посочи на първо място, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Видно от представения по делото трудов договор, ищцата е наета на работа от "С.П.К.- И.", чрез неговия директор. На последния е предоставена работодателска власт да сключва от името и за сметка на БПЦ трудови договори с работниците и служителите в "С.П.К.– И.“, същото видно от приетото като доказателство по делото пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите от 22.07.2013г. От друга страна Видно от данните в регистър БУЛСТАТ, "С.П.К.- И." е неюридическо лице, поделение на "Българска Патриаршия – Св. Синод", с управител С.М.С. - директор. Ето защо следва да се счете, че именно той осъществява функциите на работодател по отношение на ищцата.
Съгласно чл. 6 от Устава на Българската
православна църква – Българска патриаршия, приет от VI Църковно-народен събор
на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Църковен
вестник", Извънреден брой, 09.01.2009 г., общодостъпен на интернет
страницата на БПЦ, върховен ръководен орган на Българската православна църква –
Българска Патриаршия е Светият Синод. Чл. 58, т. 42 от Устава регламентира
правомощията на Светия Синод в пълен състав да утвърждава уставите на фондовете
при Светия Синод и подчинените му учреждения; да открива нови такива и
утвърждава техните устави, устройствени правилници и бюджети, а съгласно чл.
59. т. 2. от Устава, Св. Синод в намален състав взема решение за назначаване и
уволняване на работниците и служителите при Светия Синод. С оглед така
уредените правила и предвид данните за юридическия статут на ответника -
въззивник като поделение на "Българска Патриаршия - Св.Синод", се
налагат изводът, че С.П.К.е част от структурата на "Българска Патриаршия -
Св.Синод"– юридическо лице, върховен орган на управление на Българската
православна църква – Българска Патриаршия, поради което решенията за изменение
длъжностното му разписание е в правомощията на Св.Синод. Това обстоятелство не
се оспорва от ответника.
Представената по делото заповед на
директора на "С.П.К.- И." за съкращаване на щата и писмо изх.№
240/11.03.2019г. по описа на „Българска Патриаршия – Свети Синод“, вх.№
006/12.03.2019г. по описа на „С.П.К.– И.“, не са в състояние да обосноват
извод, че решението за съкращаване на щата, респективно за извършване промени в
длъжностното разписание на структурно обособеното образувание – поделение на
Св. Синод е взето от Св.Синод. Последното е така с оглед липсата на
доказателства по делото какви параметри е съдържал одобрения от Светия Синод бюджет,
респективно включени ли са били в него въпросите, релевантни по отношение уволнението
на ищцата. Видно от самото писмо е, че одобреният бюджет включва единствено
общите рамки за приходи и разходи на предприятието – въззивник, като не са
представени по делото данни на визираното заседание на Св. Синод да е обсъждано
и утвърдено решението на директора на "С.П.К.- И." за съкращаване на
щатни длъжности и представения по делото "Фонд работна заплата за 2019г.",
за който се твърди да съставлява новоутвърденото длъжностно разписание на "С.П.К.-
И.“.
Доводът на въззивника, че е налице утвърждаване
на Фонд работна заплата за 2019г., представляващ и ново длъжностно разписание, в
което именно липсват възнагражденията на длъжностите „ТРЗ“ и „Ел.техник“,
настоящата инстанция намира за неоснователен. Видно от приложеното по делото
писмо № 240 от 11.03.2019г. на Св.
Синод, същото входящ № 006/12.03.2019г. по описа на „С.П.К.– И.“, директорът на
„СПК – И.“ е уведомен, че на заседание на 26.02.2019г., прот.№ 4 – пълен
състав, Св.Синод е утвърдил проектобюджет за 2019г. на „С.П.К.– И.“ при
следните показатели: приходи – 1 223 170 лева и разходи –
1 223 170 лева. Посочено е, че в приложение към писмото е приложен
проектобюджет за 2019г. и отчет за 9 – месечието на 2018г, каквито обаче
въззивника – ответник не е представил по делото. Напротив, представено по
делото е първа страница на Бюджет 2019г. с печат „Утвърждаваме“ и подпис на
председателя на Св.Синод, ведно с длъжностни характеристики. Последното от своя
страна и при липсата на доказателства по делото какви точно параметри е
съдържал одобрения от Светия Синод бюджет за 2019г., не може да формира извод,
че на визираното заседания Св.Синод е утвърдил именно представения по делото
"Фонд работна заплата за 2019г.", за който се твърди да съставлява
новоутвърденото длъжностно разписание на "С.П.К.- И.“.
Уставът на Българската православна църква
– Българска патриаршия, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008
г. от своя страна не съдържа конкретни правила относно утвърждаването на
длъжностни разписания в структурите на БПЦ и при липса на твърдения за
съществуване на правилник за дейността на „С.П.К.– И.“, изводите за това кой е
органът, оправомощен да извършва промени в щатното разписание на поделението –
работодател следва да бъдат направени въз основа на действащото законодателство
и Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия. Съгласно чл.
58., т. 42 от Устава, действително, правомощие на Св. Синод в пълен състав е да
утвърждава бюджетите на подчинените на Св. Синод учреждения, каквото несъмнено е
"С.П.К.И. ", т. е. щом правомощие на Св. Синод е да утвърждава
бюджета, а "Фонд работна заплата" се твърди да е част от бюджета и да
съставлява длъжностното разписание в поделението, то следва да се приеме, че
правомощие на Св. Синод е да утвърждава длъжностното разписание на "С.П.К.И.".
По делото обаче не са представени доказателства "Фонд работна заплата за
2019 г.", на който се позовава ответникът и в който не е предвидено
възнаграждение за длъжността, заемана от ищцата, да е утвърден от Св.Синод заедно
с утвърждаването на проектобюджета за 2019 г. с решението на Св.Синод от
26.02.2019 г. При това положение следва да се приеме, че от оправомощения орган
– Св.Синод не е утвърдено новото щатно разписание на "С.П.К.- И.“,
предвиждащо съкращаване длъжността на ищцата, респективно не е взето решение за
съкращаване на щата, а възраженията на въззивника в този аспект се явяват
неоснователни.
В този смисъл не може да бъде възприета
тезата на жалбоподателя-ответник, че директора на "С.П.К.– И.“ може да
взема решение за съкращаване на щата. И това е така, тъй като работодателските
му функции се ограничават само до визираните в пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписите от 22.07.2013г. на К.Б., помощник – нотариус по
заместване на Ч.Б., с район на действие СРС, рег.№ 077 на Нотариалната камара,
правомощия, а именно – да сключва трудови договори. В посоченото пълномощно не са
предвидени правомощия, свързани с изменение на щатното разписание, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение на това основание предполага акт на Светия
Синод. Съдържанието
на визираното пълномощното не разкрива делегиране на правомощия на директора на
"С.П.К.- И." да извършва промени в щатните бройки, поради което и
възраженията на въззивника в този аспект настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни.
Доколкото по делото няма данни за
предхождащо уволнението на ищеца решение на Светия Синод за премахване на щатната
бройка на длъжности "ТРЗ" в "С.П.К.-
И.", то при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест въззивният съд приема, че само на
това основание процесното уволнение се явява незаконосъобразно.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като е извършено въз
основа на съкращаване в щата на „С.П.К.- И.", за което съкращаване липсва
решение на компетентния за това орган – Светия Синод, предшестващо уволнението.
Това обуславя основателност на иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, без да е
необходимо съдът да изследва и другите доводи в това отношение, наведени с въззивната
жалба.
Във връзка с второто приложено основание
за уволнението на ищцата – намаляване обема на работа по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, следва
да бъде посочено, че
намаляването
на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към
конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е
намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да
съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да
реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е
намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за
която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като
работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той
е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за
наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на
уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено
потестативното право на уволнение на работника по чл.328 ал.1 т.3 КТ, съответно
уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Според въззивния съд от събраните
по делото доказателства по никакъв начин не може да се установи, че към момента
на уволнението на ищеца е съществувало като обективно фактическо състояние
намаляване обема на работа в предприятието на работодателя, респ. в неговото
конкретно производствено звено.
Предвид обусловеността им от изхода на
спора по иска за отмяна на уволнението, исковете за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за принудителна
безработица са основателни, респективно следва да се уважат.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ:
СГС приема, че е налице фактическият
състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди
от оставането си без работа за периода от 01.03.2019 г. до 01.09.2019 г.,
вследствие на осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото му,
което се съизмерва с неполученото брутно трудово възнаграждение за същия
период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи.
Спорният по делото въпрос е свързан с
базата, върху която следва да се изчисли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Видно от заключението на вещото лице,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно,
размерът на обезщетението за период от 6 месеца след уволнението е в размер на 2
401,50 лв. Брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово
възнаграждение / "основната работна заплата" според чл. 3, т. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и
добавките към него, които имат постоянен характер. Основната работна заплата се
определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според
прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните възнаграждения са
определени в КТ, НСОРЗ, в друг нормативен акт, в колективен или индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.
В случая в трудовия договор с ищцата са
определени основното възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит, допълнително възнаграждение за храна и допълнително
възнаграждение за карта. В допълнително споразумение от 01.01.2019 г. страните
са уговорили основно възнаграждение в размер на 250 лв., допълнително за ТСПО –
75. 25 лв., допълнително възнаграждение за храна – 25 лв. и допълнително
възнаграждение за карта в размер на 50 лв., т. е. уговореното между страните
месечно възнаграждение е общо в размер на 400,25 лв. Допълнителните възнаграждения
за храна и за карти са с постоянен характер, видно от начина, по който са
уговорени и представените фишове за заплати на ищцата, поради което се включват
в БТВ – база за определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Те са
допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 4 от НСОРЗ и се
считат за такива с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НОСРЗ, тъй
като се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. При това
положение релевираната осъдителна претенция се явява основателна за размера от
2 401,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна
сумата 560 лв. - разноски за платено за въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА от 28.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 23523/2019 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА "С.П.К.- И.", БУЛСТАТ **********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, кв.“И.“, ул.“******,
нпредставлявано от С.М.С., да заплати на А.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 560,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.