Решение по гр. дело №3306/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 430
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20185510103306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ….                                             21.06.2019  г.                           град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшки районен съд                                                               II граждански състав

На шести юни                                                   година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав                                                           

                                                                               

                                                                    

                                                             

                                                                    Председател: Стела Георгиева           

                                                      

 

 

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 3306 по описа за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт Н. М. твърди, че с Договор  за потребителски заем с номер ***  от ***,  представляваното от нея дружество БНП С.А., П. рег. № ***,  чрез БНП С.А., клон   Б. е отпуснало   паричен кредит в размер на 787.32 лева. Сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП С.А., П. рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б.е е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.Р.К. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 1 от същия, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски всяка по 76.63 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите 33.65% и годишния лихвен процент 29.36% , посочени в параметрите по договора.

            Сочи, че длъжникът М.Р.К. е преустановил/а плащането на вноските по кредит номер *** на 05.03.2017, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски. На основание чл. З от договора  вземането на БНП С.А., П. рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б. става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни /а вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 306.04 лв., представляващ оставащите 4.00 броя погасителни вноски към 05.04.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.

Алтернативно, счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 05.06.2017 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

Твърди, че М.Р.К. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 37.13 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.04.2017 до 11.07.2018. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница - 288.17; Възнаградителна лихва - 17.87; Законна лихва за забава - 37.13 или общо: 343.17

            Заявява, че БНП С.А., П. рег. №***, чрез БНП С.А., клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. К.. По гражданско дело № 1894/2018 г.,1 с-в е издадена Заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК БНП С.А., П. рег.№***, чрез БНП С.А., клон Б. предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

            Моли, в случай че е налице хипотезата на чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Предвид подробно изложените по-горе съображения, моли съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП С.А., П. рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б. от М.Р.К. в размер на: 288.17 лв., представляваща главница по кредита; 17.87 лв. възнаградителна лихва по договора; 37.13 лева законна лихва за забава за периода от 05.04.2017 до 11.07.2018, на основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждането на съдебно разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и минималното юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева както и разноски по настоящото производство в размер на 125,00 лева за заплатена държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Представя банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, С. Е. АД, клон Б..

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

С молба вх. № 7363/31.05.2019 г. по описа на Районен съд – К. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 06.06.2019 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за потребителски заем № ***, сключен на *** г. между М.Р.К. и  „БНП С.А.”, П., рег. № ***, чрез „БНП С.А.”, клон Б..

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 06.06.2019 г., не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

 

С разпореждане №290 на съда от 11.01.2029 г. /лист 34 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и доказват сключването на  Договор за потребителски заем № ***, сключен на *** г. между М.Р.К. и  „БНП С.А.”, П., рег. № ***, чрез „БНП С.А.”, клон Б..

 

По делото са представени договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от *** г.;  сертификат № *** и общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Д.“; декларация за предоставяне на лични данни; фактура №  от г.; извлечение по кредит ***

 

Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.        

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер  на   175,00  лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр. дело № 111/2018 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 75,00 лева.

 

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съществуването на вземането на БНП С.А., П., рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б., ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, П.К., представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. М., сумата от 343.17 лева, представляваща както следва: 288,17 лева главница, представляваща задължение по договор за потребителски заем *** от *** г.; 17,87 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017г.; 37,13 лева мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 11.07.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2018 г.. до окончателното   изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на БНП С.А., П., рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б., ЕИК ***, с п.а., заповед № 1107/26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1894/2018 г. по описа на Районен съд  - К..

 

ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на БНП С.А., П., рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. М., сумата от 75,00 лева, представляващи направени по ч. гр. дело № 1894/2018 г. по описа на Районен съд – К. разноски.

 

ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на БНП С.А., П., рег. № ***, чрез БНП С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, , представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. М. сумата от 175,00 лева, представляващи направените по  настоящото дело разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                

 

                                                                       Районен съдия: