РЕШЕНИЕ
№ 194 12.07.2018г. град
Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Галина М.
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №111 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от "КНН" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Н.Н., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, п. к. 4500, ул.„Хаджи Димитър" №11, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК, срещу Г.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес:г***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 10.10.2011г. в гр.П.***, между Г.Н.Т., в качеството му на поръчващ и „КНН" ООД, в качеството му на изпълнител, е сключен валиден договор, по силата на който страните са се договорили „КНН" ООД да изработи, монтира и транспортира до базата на Г.Т. стоманена /метална конструкция за „Магазин за промишлени стоки и кафе" и „Автомивка", находящи се в УПИ VII 4186, кв.243А по плана на гр.П.***, в съответствие с клаузите на договора по предоставен от поръчващия инвестиционен проект. Сочи, че поръчващият от своя страна се е задължил при изпълнение на възложената работа да заплати в полза на „КНН" ООД договореното възнаграждение.Твърди, че в изпълнение на сключения между страните договор, ищцовото дружество е изпълнило всички поети задължения по договора, възложени му от ответника добросъвестно, качествено и точно, като е изработило, монтирало и транспортирало до базата на ответника металната/ стоманената конструкция за „Магазин за промишлени стоки и кафе" и „Автомивка", находящи се в УПИ VII 4186, кв.243А, по плана на гр.П.*** в съответствие със съществуващите договорености между двете страни и изискванията на инвестиционния проект. За осъществяване на цялостната дейност по изработването, монтирането и транспортирането на конструкцията до базата на поръчващия, Изпълнителят в съответствие с договореното, е използвал собствени средства, материали /метал, стомана, болтове, арматура, рамбалки, метални стълби, ламарина, арматурни решетки и др./, техническо оборудване, ресурс и работна сила.
След изработване на конструкцията, по възложената работа от Г.Т., същата е била транспортирана до базата на последния със собствен транспорт от „КНН" ООД на указаното от ответника място в гр.П.***, в УПИ VII 4186, кв.243А по плана на гр.П.***.
Сочи се, че на 28.09.2012г., работата е била изцяло приета от поръчващия без никакви възражения и/или без каквито и да е забележки, за удостоверяването, на което били изготвени и двустранно подписани лично от страните АКТ обр. 19 №1 от 28.09.2012г. за установяване завършването и дължимото заплащане на натурални видове СМР, приемо-предавателен протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г., допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали, сметка №1 за изплащане на СМР и приложение №1/29.08.2012г. - опис на доставките и материалите. Ответникът Г.Н.Т., при приемането на изработената и монтираната метална/стоманена конструкция и видно от подписаните от негова страна документи, по безспорен начин е удостоверил съдържанието на документите и в тях не били отразени възражения или забележки по тях от негова страна в качеството на поръчващ, както и че „КНН" ООД, било изпълнило задължението си да предаде изработената и монтирана метална/стоманена конструкция. Надлежното изпълнение от страна на „КНН" ООД се потвърждавало и от обстоятелството, че както при приемане на работата, така и впоследствие Г.Н.Т. не бил уведомявал ищеца за неподходящ характер на изпълнение, не бил правил възражения за неправилно изпълнение на конструкцията, поради което, съгласно чл.264 ал.3 от ЗЗД следвало да се приеме, че „КНН" ООД било изпълнило задължението си и работата била приета,както и се дължало заплащане от страна на ответника на договореното възнаграждение.
Твърди се, че от момента на приемането и към настоящия момент изработената и монтирана конструкция за „Магазин за промишлени стоки и кафе" и „Автомивка",в УПИ VII 4186, кв.243А по плана на гр.П.***, се ползали непрекъснато и необезпокоявано от ответника Г.Т., който обаче, въпреки надлежното и добросъвестно изпълнение от страна на ищеца, не бил изпълнил основното си задължение по договора, да заплати дължимото на „КНН" ООД възнаграждение, вкл. не бил заплатил нито вложените средства за закупуване на различни по вид материали и консумативи, нито разходите за труд и работна ръка за цялостното изработване и монтиране на металната/стоманена конструкция, както и не е заплатил уговорения задатък в размер на 5000.00 лв., съгласно чл.5 ал.2 от договора по посочената банкова сметка. *** на „КНН" ООД, Г.Н.Т. не бил изпълнил задълженията си по договора, като не бил заплатил договореното възнаграждение, съгласно сключения договор. С разменената между страните кореспонденция, ищцовото дружество неколкократно, но безрезултатно, канило ответника близо 4 години да съдейства за окончателното и доброволно уреждане на правоотношенията помежду им, произтичащи от договора и да заплати договореното възнаграждение, което възлизало в размер на 122 065,80 лв. - главница.Ищецът твърди още,че с нотариална покана, изпратена от ищцовото дружество до ответника, чрез нотариус П.К., вписана в регистъра на НК под рег.№390, с район на действие - П.*** и връчена по надлежния ред на 07.04.2017г., Г.Н.Т., бил поканен добросъвестно да погаси своите договорни задължения спрямо „КНН" ООД, но отново безрезултатно. Твърди се, че ответникът не бил изпълнил своето задължение след като е бил поканен от нотариуса и му е бил даден подходящ срок и не е заплатил сумата от 122 065,80 лв., представляваща главница за изработената метална/стоманена конструкция, както и предвидената в договора неустойка за забава в размер на 24 413,16лв. или общо 146 478,96 лв.
Сочи се, че изпратената до ответника нотариална покана, която е получена лично от ответника съдържала ясно и изрично волеизявление на „КНН" ООД за изпълнение на договора и съответно указания, а именно погасяването на договорното задължение в размер на 146 478,96 лв., в какъв срок и по коя банкова сметка, ***а в размер на 122 065,80 лв. с ДДС, съгласно проформа фактура №**********/31.03.2017г., договорно възнаграждение .Поради неизпълнението на договора и забавеното плащане на уговореното възнаграждение от страна на Г.Т., същият слезвало да заплати и предвидената неустойка в размер на 24 413.16лв., съгласно чл.16 от спорния договор.
Във връзка с изложеното се моли
съда да
постанови съдебно решение, с което
да осъди ответника Г.Н.Т.,
с
ЕГН
********** да
заплати на „КНН" ООД, ЕИК *********, сумата
в
размер
на
146 478.96 лв., от които 122 065,80 лв. -
главница,
представляваща
неизплатено
възнаграждение
по договор от 10.10.2011г. за
изработка
и
монтаж
на
стоманена
конструкция и акт обр.19/28.09.2012г.,
както
и
дължимата
по
договора
неустойка в размер на 24 413.16 лв.
и законна
лихва,считано
от
депозиране
на
исковата
молба
– 22.06.2017г. до окончателното погасяване/изплащане на дължимите
суми
от
ответника
Г.Н.Т..
Претендират се разноски представен е списък по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адв.М.М.,
с който са оспорени изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени.Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума в размер на 122 065.80 лева, дължима според ищеца главница по сключен договор за изработка.
Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума в размер на 24 413.16 лева, дължима според ищеца неустойка за забавено плащане по сключен договор за изработка.
Сочи, че в действителност между страните е сключен договор за възлагане за изработка и монтаж на стоманена конструкция, която съгласно чл.1 от договора представлява "Магазин за промишлени стоки и кафе" и "Автомивка", находящи се в УПИ VIII 4186 по плана на гр.П.***, обл.Пазарджик. Предмет на договора бил изпълнението на металната конструкция на ниво "груб строеж", т.е. договорът се считал за изпълнен при издаване на акт за приемане на конструкцията образец №14. Срокът на така сключения договор бил 6 месеца, считано от датата на неговото сключване, а именно 10.10.2011г. Приемането на изработеното следвало да бъде извършено с протокол, подписан от страните, съгласно чл.4 от договора.Цената по договора била определена в чл.5 ал.1 от същия, а именно в размер на 1.80 лева/килограм заготовка и монтаж без ДДС. Цената следвало да бъде заплатена в брой или по банков път, като при сключването на договора се заплащала сумата от 5 000 лева, а последващите плащания били определени с падеж при приключването на даден етап от строителните работи и/или при товаренето на конструкцията за транспортирането и до базата на поръчващия.
Твърди се,че преди сключването на договора, възложителят Г.Н.Т. бил изготвил със свои сили за своя сметка инвестиционен проект и технически проект, които включвали и всички конструктивни части и елементи на бъдещия строеж, включително и вида и количеството на материалите, които следвало да бъдат вложени от страна на изпълнителя при изпълнението на договора, респективно да бъдат заплатени от страна на възложителя при цена от 1.80 лева без ДДС. Така изготвените проекти били предоставени на изпълнителя в достатъчен срок преди сключването на договора, като същият се запознал с тях одобрил ги, след което бил подписан и самият договор.Съгласно представените преди сключване на договора инвестиционен и технически проекти, цялата конструкция, предмет на сключения договор, била с тегло около 25 тона. Т.е. общата цена за изработване на цялата конструкция следвало да бъде около 45 000 лева без ДДС, в каквато насока били и договорките между страните. Цената по чл.5 от договора не била изрично фиксирана като крайна сума, тъй като страните се съгласили, че при извършването на подобна дейност и независимо от вече изготвените проекти биха били възможни отклонения от първоначално предвиденото, в рамките на допустимото +/- 5%. По тази причина цената по договора била определяема - по 1.80 без ДДС на килограм. А колко килограма като краен резултат трябвало да бъдат заплатени следвало да бъде удостоверено със стокови разписки, подписани от страните. Сочи, че за строителен надзор /консултант/ по цитирания строеж бил определен "П.К." ООД, гр.П.***, представляван от инж.С.Д.П., а проектант на строежа била инж.Д.Г.Т.. По време на изпълнението на задължението по договора от страна на строителния надзор били съставени необходимите, съгласно строителните правила и нормативи, актове образец №7, актове образец №12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. След приключването на строежа, обектът бил окончателно приет с акт за приемане на конструкцията образец №14 от 12.05.2012г. По време на извършване на строежа били издавани стокови разписки, подписвани от възложителя, съгласно които той следвало да заплаща дължимото на изпълнителя възнаграждение. Последната такава стокова разписка била подписана от възложителя на 21.04.2012г. и касаела определено количество покривна ламарина. Считано към тази дата 21.04.2012г. възложителят бил изградил изцяло конструкцията, предмет на сключения договор за изработка. След тази дата 21.04.2012г. изпълнителят не бил извършвал абсолютно никакви дейности по договора, тъй като конструкцията била окончателно завършена. Така завършената конструкция била приета с акт за приемане на конструкцията образец №14 на 12.05.2012г. По време на изпълнение на договора и на основание издадените стокови разписки възложителят заплатил в брой на изпълнителя сума в общ размер на 35 000.00 лева /обстоятелство, което се признавало от изпълнителя, видно от представените от същия документи/. След монтирането на конструкцията, предмет на договора между възложителя и изпълнителя възникнали спорове. Същите се дължали на следните обстоятелства: Независимо, че изпълнителят в срок изградил конструкцията, предмет на договора, същата не отговаряла на техническите характеристики, съгласно представените на изпълнителя проекти. Основното несъответствие било в това, че вложените в конструкцията материали надвишавали повече от двойно материалите, които следвало да бъдат вложени, съгласно представените проекти. Това на свой ред водело до повече от двойно увеличаване на дължимата цена по сключения договор. От друга страна тези вложени в строителството материали не били нарочно закупувани от изпълнителя за изпълнението на задълженията му по договора, а били материали "втора употреба", с които най-вероятно същият разполагал и не ги е закупувал за целите на договора или ги е закупувал на цени много по-ниски от пазарните. Подчертава се, че за по-голямата част от тези материали възложителят не бил подписвал стокови разписки, въз основа на които да бъдат определени дължимите от него суми.
Сочи, че възложителят е имал и други възражения по отношение на качеството на изпълнението, но страните, предвид добрите си отношения към онзи момент и за да се избегнат допълнителни спорове, са се разбрали платената до този момент цена в размер на 35 000 лева да остане окончателно такава и да не заявяват други претенции по сключения договор. Така в следствие на тази договорка, считано до датата на връчване на приложената по делото нотариална покана не било имало спорове и възражения между страните, както и не била водена кореспонденция между тях.Твърди, че от приложените по делото стокови разписки само една част от тях са получени и подписани от възложителя по договора, като последната е стокова разписка №313/21.04.2012г., когато окончателно е приключило изпълнението по договора. Между страните не бил подписван приемо-предавателен протокол от 28.09.2012г., нито допълнителен такъв пак от 28.09.2012г. Не бил подписван и акт образец 19 от 28.09.2012 г., както и сметка №1 от същата дата. Оспорва да е подписвано приложение №1 от 29.08.2012г. с опис на доставките на материали по подробно изброени в същото стокови разписки. Всички цитирани документи, както и една голяма част от стоковите разписки не са подписвани от страна на възложителя.
Предвид изложеното заявява изрично, че оспорва по отношение на авторството и съдържанието следните писмени доказателства, представени от ищцовата страна: Приемо-предавателен протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г. - такъв не е подписван от страните, подписа за поръчващия не е положен от Г.Т.; Приложение №1/29.08.2012г., Опис на доставките на материали с подробно изброени в същото стокови разписки от 1 до 14 - такова не е подписвано от страните подписа за поръчващия не е положен от Г.Т.; Допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали от 28.09.2012г. - такъв не е подписван от страните, подписа за поръчващия не е положен от Г.Т.; Акт образец 19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР от 28.09.2012г. - такъв не е подписван от страните, подписа за поръчващия не е положен от Г.Т.; Сметка №1/29.08.2012г. за изплащане на СМР - такава не е подписвана от страните, подписа за поръчващия не е положен от Г.Т.; Стокова разписка №298/13.01.2012г. - положеният подпис не е на възложителя Г.Т.; Стокова разписка №290/21.01.2012 г. - положеният подпис не е на възложителя Г.Т.; Стокова разписка №291/24.01.2012г. - положеният подпис не е на възложителя Г.Т.; Стокова разписка №292/14.02.2012г. - положеният подпис не е на възложителя Г.Т.; Стокова разписка №293/16.02.2012г. - положеният подпис не е на възложителя Г.Т.; Стокова разписка №315/21.04.2012г. - липсва подпис на възложителя Г.Т.; Стокова разписка № не се чете/24.04.2012г. - липсва подпис на възложителя Г.Т..
Предвид изложеното счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на направените възражения за изтекла погасителна давност, всички дейности по договора били извършени в срок до 21.04.2012г., от която дата следва да се счита за падеж на тези задължения, най-късната дата, която следвало да бъде приета като падеж на всички задължения на договора е датата на съставяне на акт образец №14 за приемане на конструкцията - 12.05.2012г. Счита, че най-късно считано от тази дата следвало да бъдат изчислявани давностните срокове. По отношение на главницата давностният срок бил 5-годишен и с оглед изложеното по-горе изтичал на 12.05.2017г., а исковата молба е входирана бира входирана в съда на 22.06.2017г. По отношение на претендираната неустойка давностният срок бил 3-годишен и счита същият за изтекъл, но тъй като ищецът не конкретизирал за какъв период претендира неустойката.
В срока по чл.372 от ГПК, по
делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, чрез пълномощника му, с
която изразява становище, че претендираното вземане на „КНН" ООД срещу
Г.Т. не било погасено нито по давност, нито по друг предвиден в закона или
договора ред. Налице било ликвидно, съществуващо, изискуемо и дължимо
вземане, което станало причина и обосновавало правния интерес на ищеца да
потърси по съдебен ред своите неудовлетворени до момента права, по
законоустановения ред, в предвидените сроковете.Излагат се следните аргументи: Сочи,
че съгласно Решение
№16/28.02.2013г., постановено по т.д. №218/2012г. на II ТО на ВКС, при наличие
на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, е необходимо да се извърши тълкуване на
договора, при спазване на предвидените в чл.20 от ЗЗД критерии, а именно: при тълкуването да се
търси действителната воля
на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с
друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на
договора, обичайните в практиката и добросъвестността.Предвид това, както и съобразно
разпоредбата на чл.20а ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.4 от сключения договор за изработка, в който било
посочено, че „приемането на изработеното ще се извърши с
протокол, неразделна част от този
договор", страните
по безспорен начин изрично се уговорили в договора, че приемането на изработено ще се извърши с
протокол, а не след установяването
им чрез други актове по Наредба №3/2003г., както ответникът твърди.
Следователно според действителната обща воля на страните, от значение за приемането на изработеното по
смисъла на чл.266 ал.1 ЗЗД било единствено двустранно подписаният между тях протокол/и, който
обективирал тяхната воля, както и акт обр.19, а не актове по смисъла на ЗУТ. От значение са уговорките в договора, съгласно
чл.20а ал.1 от ЗЗД по приемането на изработеното от поръчващия, тъй като
договорът имал силата на закон за
тези, които са го сключили и не можело да се прави смесване между административните процедури по ЗУТ по приемане на
обекта и приемането на изработеното по
чл.266 ал.1 от ЗЗД. Неоснователно било твърдението на ответника, че „приключването
на строежа - не било
строеж, а изработване на метална конструкция, т.е. преместваем обект по смисъла на чл.56
ал.2 от ЗУТ/, обектът бил окончателно приет с Акт за приемане на конструкцията
образец №14 от 12.05.2012г.". Оспорва
се,че било видно от представения по делото акт образец №14 от 12.05.2012г. и с него се установявало, че конструктивните
елементи на строежа - бетонови ивични основи и единични стоманобетонови фундаменти,
стоманени носещи колони, ригели, вертикални и хоризонтални връзки, разпонки, греди и столици са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти, като се заключава, че носещата стоманената/метална
конструкция, изработена от „КНН" ООД по възложение
на Г.Т., е в състояние да понесе по
време на последващо изпълнение на СМР, както
при експлоатацията му, всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно проекта и
действащата нормативна уредба и било разрешено изпълнението на довършителните видове
работи. Следвало
да се вземе предвид, че акт образец №14 от 12.05.2012г. само предхождал акт образец
№19 от 28.09.2012г., като едновременно с подписването на последния бил подписан и приемо-предавателен
протокол за извършената и приета работа,
който също бил от дата 28.09.2012г. и представлявал
още едно потвърждение, че именно на тази дата страните са приели за извършена и приета възложената по
договора работа. Именно
тогава била обективирана волята на страните - от една
страна протоколът съдържал
волеизявлението на изпълнителя, че предава възложената му работа пълно, точно, качествено, в срок, а от друга
страна съдържало волеизявлението на възложителя, че приема без никакви
възражения извършеното и се съгласява, че дължи
заплащане на уговореното възнаграждение. С него окончателно се остойностявали
и използваните и вложени материали, като страните изрично писмено се били уговорили, че на 28.09.2012г. са завършени всички видове
СМР и същите подлежали на заплащане от поръчващия.С подписване на
протокола, извършено на 28.09.2012г. работата била изцяло приета от поръчващия без никакви
възражения и/или каквито и да е забележки. Наред с приемо-предавателния
протокол, изготвения и двустранно подписан лично от страните акт обр.19 №1/28.09.2012г. свидетелствал за установяване
завършването и за дължимото заплащане на натурални видове СМР, приемо-предавателен протокол за установяване завършването на
натурални видове СМР от 28.09.2012г.,
допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка
и монтаж на материали, сметка №1 за изплащане на СМР и приложение №1/28.09.2012г.
- опис на доставките и материалите, които
са предоставени като доказателства на съда. Видно от тях, по безспорен начин се удостоверява,
че изпълнителят бил предал
изработеното с нужното качество на поръчващия и той изпълнил точно задълженията
си по договора за изработка. Сочи се,че посочените документи били подписани на една и съща дата -
28.09.2012г. и поръчващият не възразил
при приемането, като именно от този момент вземането станало изискуемо
за ищеца. С подписването на 28.09.2012г. на приемо-предавателния протокол, допълнително приемо- предавателния протокол и др. документи, които обективирали
по категоричен начин, че изпълнението
от страна на „КНН" ООД на възложените дейности в цялост /точно и качествено/, а от друга страна обективирали
пълното удовлетворяване на поръчващия.
Твърди се, че в конкретния случай, с предаването на
изработеното и приемането му от поръчващия на
28.09.2012г., с който се подписвали посочените протоколи, последният получавал
фактическата власт върху резултата от изработеното, така и самото правно
действие. В подкрепа на това твърдение е и безспорната съдебна практика, в която се посочва, че в същината си приемането на извършената
работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от поръчващия, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност било израз на одобряването му. Сочи
съдебна практика.
Сочи, че предвид съдебната практика, поръчващият/възложителят е направил изрично изявление
за приемането на изработено „без забележки" и е положил собственоръчно подписа си на
28.09.2012г. на посочените по-горе актове и протоколи. Видно от практиката на ВКС, правната
последица от изпълнение на задължението за приемане на работата и
одобрението й, без да са налице недостатъци,
е прекратяване на облигационната връзка между страните. Това заключение е приложимо, когато
възнаграждението на изпълнителя е платено
или авансово или към момента на приемане. В конкретния случай Г.Т., нито е заплатил пълния си задатък
в размер на 5 000лв. (авансово), съгласно
чл.5 ал.2 от договора, нито към момента на приемането на изработеното с подписването посочените по-горе протоколи на 28.09.2012г. от двете страни. Следователно фактическият
състав на чл.266 ал.1 от ЗЗД е осъществен
от момента, в който е приета работата/изработеното и това е с подписването на протоколите - 28.09.2012г., от двете страни, съгласно чл.4 от договора. От този момент
настъпвало приемането на изработената
конструкция от поръчващия (Г.Т.) и от този момент давността започвала да тече, в който вземането е станало
изискуемо по смисъла на чл.114 от ЗЗД. Освен това в Акт обр.19 №1 от 28.09.2012г. за установяване завършването и
за дължимото заплащане на натурални видове СМР, изрично било посочено и
подписано от двете страни, че изпълнителят
и поръчващият „след проверка на място установихме, че към 28.09.2012г. са завършени и подлежат на заплащане
въз основа на този протокол и
приложенията към него, следните видове СМР...". В тази връзка може
да се направи обоснован и правен извод и предвид изложените по-горе аргументи, изискуемостта на вземането е настъпило
на 28.09.2012г. и в този смисъл
направеното възражение за погасяване на задължението по давност от ответника е неоснователно.
Посочва, че действително договорът за изпълнение на СМР по
съществото си представлява договор за изработка. Задължението на
поръчващия за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й, а давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съставянето на фактурата не съставлява елемент от договора, а е относима към
установяване на данъчно задължение, поради което денят, в който вземането за
възнаграждението за изпълнените СМР е
станало изискуемо, не следва да се свързва с издадените от ищеца фактури, а с приемането на работата или срока, който
страните са уговорили в договора за плащане на възнаграждението. В
конкретния случай, страните били
уговорили, че приемането ще се извърши с двустранно подписван протокол,
в който ще бъдат посочени окончателните количествените стойности, цени и др. за изработването на металната/стоманена
конструкция и същото представлявало
окончателно задължение, което поръчващия дължал на изпълнителя. Сочи, че по смисъла на чл.114
ал.1 от ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а то е станало такова на 28.09.2012г. Следователно петгодишната давност,
съгласно чл.110 от ЗЗД изтичала на 28.09.2017г. Твърди се, че по отношение на
неустойката същата не била погасена по
давност. Това е така, защото вземането за
лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане (чл.119 ЗЗД). Давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.114
ал.1 ЗЗД). Лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава. Когато искът е предявен след като са изтекли три
години от възникване на вземането за лихви не се погасяват
всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска, поради тази причина ответника дължал и претендираната неустойка за забава, съгласно
установената и трайна съдебна практика
на ВКС /решение №24 от 17.02.2009г. на ВКС по т.д. №574/2008г., I т. о., ТК;
Решение от 21.12.2004 г. на ВтАС по в. гр. д.
№381/2004г., ГК и други. Твърди се,че от нотариалната посана
07.04.2017г. от К.Н.Н., като управител на „КНН" ООД, върчена на 07.04.2017г. на
ответника би даден срок ,за заплащане на дължимите
суми,били приложени проформа
фактурите, стоковите разписки, и
всички останали документи и същият не ги бил отхвърлил.
Твърди, че след като в указания срок от изпълнителя в
нотариалната покана, ответникът не бил заплатил
дължимото на „КНН" ООД възнаграждение за точно и качественото изработване по договора на стоманената/метална конструкция, ищецът бил
принуден да потърси правата си по съдебен ред, като на 19.05.2017г. депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск. На 25.05.2017г. била издадена обезпечителна заповед в полза на изпълнителя и съответно
образувано на 25.05.2017г. изпълнително дело с №1353/2017г. по
описа на ЧСИ Д.В., рег.№861 с район на действие - СГС срещу
поръчващия/длъжник и на 22.06.2017г. и с посочените по-горе действия е била прекъсната давността. Сочи, че предвидената в чл.110, във връзка с чл.114 ал.1
от ЗЗД петгодишна давност изтичала на 28.09.2017г., тъй
като моментът на изискуемостта на вземането е възникнало
на 28.09.2012г. и от този момент започва да тече давността и съответно давността за погасяване на задължението
не е изтекла.
Счита направеното възражение от ответника относно
техническите характеристики и несъответствие на изградената конструкция от изпълнителя, както и че стоковите разписки не
били подписани от поръчващия,
за неоснователно. Сочи, че е необходимо да се вземе предвид
разпоредбата на чл.264 ал.2 от ЗЗД, в която се посочва, че при приемането на
изработеното, поръчващият трябвало да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако не направел такива
възражения, работа се считала за приета. За недостатъците,
които можели да бъдат открити при обикновения преглед при приемането или се проявявали по-късно, поръчващият трябвало да уведоми изпълнителя веднага след откриването им. Отправянето
на възражение за отклонение от поръчката, съответно за недостатъците, както и
уведомлението на изпълнителя били
необходими предпоставки, за да може поръчващият да предяви претенциите си към изпълнителя и да ангажира
отговорността му по реда на чл.265 ал.1 от ЗЗД. В тази
връзка, законът дава различни правни възможности на поръчващия по чл.265 ал.1 и ал.2 от ЗЗД относно отговорността на
изпълнителя по отношение на недостатъците на изработеното от
него. Но предвидените законови права на поръчващия се погасявали, ако не бъдат упражнени в срок
от шест месеца, а при строителни работи - в
срок от 5 години (чл.265 ал.3 от ЗЗД).
В конкретния случай, поръчващият бил приел
работата/изработеното на 28.09.2012г. без възражение с
подписването на приемо-предавателен протокол за
установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г., в който е посочено, че „поръчващият приема без забележки извършените от изпълнителя видове
СМР", и с подписването на допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали от 28.09.2012г., в който също било посочено,
че „поръчващият
приема без забележки доставените и монтирани
от изпълнителя материали".Изцяло
оспорва твърденията на ответника, че
„вложените в конструкцията материали
надвишавали повече от двойно материалите, които следвало
да бъдат вложени..." и „вложени в строителството материали не били нарочно закупени от изпълнителя за изпълнението на задълженията му по договора, а са материали „втора употреба". Представени
са писмени писмени
доказателства, че дружеството "КНН"
ООД при закупуването на съответните материали/метали от „ХЪС" ООД, ЕИК *********за
изработването и монтажа на стоманената/метална конструкция са издавани
декларации за съответствие за качество, удостоверения за качеството, сертификати за качеството от „ХЪС" ООД, ЕИК *********,
и са първо качество и гарантират за това, съгласно издадените им
„Сертификат на система за управление,
съгласно ЕN ISO 9001:2008 в съответствие с процедурите TUV NORD SЕRТ, ведно с приложение към сертификат, съгласно ЕN ISO
9001:2008", „Сертификат на
система за управление, съгласно ЕN
ISO 14001:2004 в съответствие с процедурите TUV NORD SЕRТ, ведно с Приложение
към Сертификат, съгласно ЕN ISO
14001:2004" и „Сертификат на система за управление, съгласно ВS ОНSAS
18001:2007 в съответствие с
процедурите TUV NORD SЕRТ, ведно с Приложение към Сертификат, съгласно ВS ОНSAS 18001:2007". Следователно, сертификатите са доказателство, че
„ХЪС" ООД, ЕИК *********е въвела
и има реално работеща Стандартизирана система за управление (ISO 9001 - Система за управление на качеството) и
съответно дружеството гарантирало
своето качество и основната причина „КНН" ООД да бъде постоянен клиент от месец март 2011г. и до
настоящия момент е качеството, което предлагат
и гарантират. По отношение на оспорените документи от ответника и искането за откриване на
производство по чл.193 от ГПК по оспорване на истинността на документите, заявява, че
желаят да се ползват от същите.
По отношение на твърдението на ответника относно
„непредоставените две проформи фактури", които според него не са изпратени, изцяло възразява, тъй като не отговаря
на обективната истина. Сочи, че проформите фактури са надлежно получени лично от Г.Н.Т. на 07.04.2017г.
с нотариалната покана връчена от
нотариус П.К., рег.№390 с район на действие
РС-П.*** и съответно, ответникът ги е приел, не е възразил по тях, което се счита, че същите са приети без
възражение. Според съдебната практика
на ВКС при наличие на валидно
сключен договор за изработка, сключен между търговци по смисъла на чл.287 от ТЗ, свързан с упражняваното от тях занятие,
по който поръчващият не е изплатил уговореното възнаграждение по
приетата от него работа, задължението за
плащане е по силата на този договор, в който липсва каквато и да е клауза, обвързваща възникване на задължението за плащане
със съставяне на данъчна фактура,
поради което възраженията в тази насока били неоснователни. В случая задължението за плащане било поставено в
зависимост от изпълнение на насрещното задължение
по договора, съобразно договорните правоотношения, а не от изпълнение на задължението на страната към фиска. Следователно съставянето на фактурата не съставлявала
елемент от договора, относима е към установяване на
данъчно задължение, поради което денят, в който вземането за възнаграждението за изпълнените СМР е станало изискуемо (28.09.2012г.) не следвало да се свързва с
издадените от ищеца фактури, а с приемането на работата или срока, който
страните са уговорили в договора за плащане
на възнаграждението. Предвид изложеното се твърди, че е налице по безспорен
начин договор за изработка и съответно
издаването на фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по приемане на
работата, нито пък доказателство за облигационните задължения между страните по
силата на неформален договор за
изработка. В този смисъл е практика на ВКС, която касае признание за съществуващ устен договор за
изработка или подписани първични документи
за изпълнение на изработеното и осъществена споразумителни
(приемо-предавателни)
протоколи и др. документи, установяващи приемането на изработеното и неговото остойностяване, а не
издаването и приемането на фактурата
от поръчващия.
В постъпилия в срока по чл.373 от ГПК от ответника писмен отговор на допълнителната искова молба се поддържат всички направени възражения с писмения отговор, депозиран по делото и тьй като с допълнителната искова молба не били въведени
нови факти и обстоятелства отговорът ще следва хронологията на допълнителната искова молба.
По точка 1 от ДИМ сочи, че в тази част от ДИМ са развити
подробни съображения, досежно действието на сключените
договори между страните /чл.20а ал.1 от ЗЗД досежно
падежа на задължението за плащане при сключен договор за изработка и срока за
заплащане на възнаграждението, като всичките съображения са изложени във връзка
с направеното възражение за изтекла обща погасителна давност, както по
отношение на задължението за заплащане на договореното възнаграждение по
сключения между страните договор, така и изтекла тригодишна давност по
отношение на задължението за заплащане на неустойка на основание чл.16 от
процесния договор. Отбелязва, че очевидно при излагането на съображенията
си ищцовата страна не е взела предвид изричното оспорване, направено в депозирания
по делото писмен отговор на Приемо-предавателен
протокол и Допълнителен приемо-предавателен
протокол от 28.09.2012г., Приложение №1 от 29.08.2012г., както и на Акт
образец 19 от 28.09.2012г. Отново заявява, че такива документи не са
съставяни двустранно и не са подписвани от страна на ответника Г.Т.. Тези документи целят обслужването
на интересите на ищеца в процеса и не са представяни
на ответника и подписвани от него. Подчертава,
че както е посочено в отговора на исковата
молба последното действие, извършено от изпълнителя по договора е доставка на покривна ламарина на 21.04.2012г., като след тази
дата същият въобще не е посещавал процесния
обект и не е извършвал абсолютно никакви действия в изпълнение на договора. Подчертава също така, че последният документ,
подписан от възложителя по договора е Стокова
разписка №313/21.04.2012г. След тази дата Г.Т. не е подписвал абсолютно никакви
писмени документи, свързани с изпълнението на процесния договор и в този смисъл изрично са оспорени
всички такива, които са представени като доказателства по делото.
Сочи, че становището на ответната страна е, че страните
не са извършвали абсолютно никакви действия по предаване и приемане на обекта, не са подписали предвидения в чл.4 от Договора Приемо-предавателен
протокол, не са подписали Акт образец 19, както и всички други
документи, представени от страна на ищеца, които изрично
са оспорени с отговора на ИМ. Заявява, че страните не са предприемали действие по
практическото предаване и приемане на
конструкцията след последното действие по изпълнение на договора, предприето от изпълнителя, а именно
доставката на покривна ламарина на 21.04.2012г.
Следва да се изследват клаузите на
сключения между страните договор, с оглед чрез тълкуването им да се
изясни действителната обща воля на страните. Позовава се на разпоредбата на чл.5 ал.2 от договора, съгласно
която "следващи плащания ще се извършват периодично след
приключване на даден етап от строителните работи". В този смисъл и предвид
обстоятелството, че последното действие на изпълнителя по договора, което би могло да се тълкува като "приключване
на даден етап от строителните работи" е доставката на покривна ламарина на
21.04.2012г. И предвид каквито и да е допълнителни строителни дейности, които да са осъществявани от
изпълнителя, както и липсата на приемане
и предаване на обекта и несъставянето на Протокол по чл.4 от Договора, ответникът
се е позовал на погасителна давност, като е съобразил периодите, съобразно представения по делото писмен отговор.
Твърди, че липсва
приемане и предаване на строителния обект,
както във фактическите действия между страните, така и документално оформени посредством Приемо-предавателен протокол и/или други документи. В този смисъл са напълно неоснователни
доводите, изложени от ищцовата страна
за настъпила изискуемост на вземането на 28.09.2012г. На тази дата не се осъществило,
каквото и да било събитие между страните. По
отношение на твърдението, че погасителната давност по отношение на претендираната неустойка не била изтекла, тъй като
"вземането за лихви възниква от момента
на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане", счита същото за абсолютно
неоснователно. В конкретната хипотеза се касае за формулирана претенция
за неустойка, а не за лихви за забава, поради което считам за неотносими съжденията в ДИМ, касаещи периода, за който
се дължат лихви за забава. Неустойката е отделна претенция в конкретния
случай, черпеща основанието си от чл.16 от
Договора и при всички случаи, съгласно чл.111, буква "б" от ЗЗД се
погасява с изтичането на тригодишна
давност. А дали същата е изначално определена като размер или е определяема няма никакво отношение към
погасяването на тази претенция по давност.
Изпращането и получаването на нотариална покана не се отразява
по никакъв начин на възражението за
изтекла давност. Изпращането на покана до длъжник, нито прекъсва, нито спира
теченето на давностните срокове. Липсват каквито и да
било доказателства, а и дори
твърдение за извънсъдебно признание от страна на Т..
По точка 2 от ДИМ - по отношение на твърденията за приемане на изработеното, подписването на документи, в които строежът бил приет без възражение и т.н. моли да се
съобрази изложеното, че работата не е предавана, не е приемана и не са
подписвани, каквито и да било документи в тази насока. По отношение на
възражението, че вложените в конструкцията материали надвишават повече от двойно материалите, които е следвало да бъдат
вложени по проект, изложени от
ответника и оспорени от ищеца заявява, че поддържа същото изцяло. Заявява, че извън представените по делото проекти
не са подписвани други документи,
включително и количествено-стойностна сметка, както твърди ищеца. Съгласно
представените проекти количеството материал, което е следвало да бъде вложено е многократно по-малко от действително
вложения материал. Този въпрос има значение поради начина на определяне на
възнаграждението, съгласно чл.5 ал.1 от сключения договор. Поддържа и
възражението за вложени в строежа материали "втора употреба".
По точка трета от ДИМ сочи, че след като ищецът изрично заявява, че ще се ползва от оспорените писмени доказателства моли да
бъде задължен същия да ги представи в оригинал, с оглед необходимостта от изготвянето на съдебно-графологична
експертиза. Моли в тази насока да се има предвид, че ответникът не
разполага с нито един от тези документи, тъй като не бил участвал в съставянето им и не бил подписвал такива документи.
Посочва, че всеки един от оспорените документи е заварен с печат "Вярно с
оригинала" и с печат и подпис на процесуалния представител на ищцовата
страна, което несъмнено водило до извода, че ищецът разполага с
оригиналните екземпляри на приложените документи.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.
Окръжният съд,
като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
По делото е безспорно, че стрните са сключили договор за възлагане за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 10.10.2011
година,по силата на който поръчващия Т. е възложил на ищеца „КНН“ ООД,в качеството на изпълнител,да изработи срещу възнаграждение метална конструкция за „Магазин за промишлени стоки и кафе" и „Автомивка", находящи се в УПИ VII 4186, кв.243А по плана на гр.П.***, с габарити ширина 20м.,дължина 15.50м. и височина 8.60 м.,по предоставен от поръчващия технически проект.В чл.2 от договора страните са се уговорили,че изпълнителят се задължава да изготви в 6-месечен срок,след готовност на площадката за работа,като след този крок,ще бъде транспортирана до базата на поръчващия с транспорт за сметка на изпълнителя и ще остане на отговорно пазане,до възникване на необходимостта от използването й от поръчващия.В чл.3 страните са се договорили,че изработката ще се осъществи със средства и материали на изпълнителя по предоставения от поръчващия проект и в чл.4,че приемането ще се извърши с протокол неразделна част от договора.От чл.5 на договора се установява,че страните са уговорили,заплащане на цена от поръчващия в размер на 1.80 лв./кг. Заготовка и монтаж без ДДС.Както и реда и начина на плащане:първи задатък в размер на 5000 лева/при подписване на договора/,а следващите плащания са уговорени да се извършват периодично,след приключване на даден етап от строителните работи и/или при товаренето на конструкцията за транспортирането й,до базата на поръчващия.
Съобразно чл.16 от договора,страните са уговорили,че при забава на плащането на уговореното възнаграждение,поръчващия дължи неустойка в размер на 1.5 % за всеки просрочен ден,но не повече от 20 % от пълната стойност на възложената работа.Уговорено е,че конструкцията остава собственост на изпълнителя,докате не бъде изплатена на 100 % от възложителя.
По делото са представени инвестиционния проект и цялата строителна документация -
Инвестиционния проект - Изграждането, Техническия проект, Енергийната ефективност, Енергийна ефективност –
топлосъхранение и икономия на енергията в сградите, ВиК и Електро - всички части, необходими за издаването на Акт –
образец 19 от Община П.***.
На основание чл.193 от ГПК с определение от з.с.з. №617/4.10.2017 г.е открито произвдство по оспорване на следните документи/авторството и съдържанието/:приемо-предавателен протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г.; приложение № 1/29.08.2012 г., опис на доставките на материали с подробно изброени в същото стокови разписки от 1 до 14; допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали от 28.09.2012г.; акт образец №19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР от 28.09.2012г.; сметка №1/29.08.2012г. за изплащане на СМР; стокова разписка №288/13.01.2012г.; стокова разписка №290/21.01.2012г.;стокова разписка №291/24.01.2012г.;стокова разписка №292/14.02.2012
г.;стокова разписка №293/16.02.2012г.;стокова разписка №315/21.04.2012г.; стокова разписка № /не се чете/ от 24.04.2012г.
Представени са и Приемо-предавателен протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 28.09.2012г., приложение №1/29.08.2012г., Акт образец 19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР от 28.09.2012г., Сметка №1/29.08.2012г. за изплащане на СМР, Допълнителен приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж на материали от 28.09.2012г. е ктакаве рязпески под индиго.
От акт образец №19 №1 от 28.09.2012г. се установява,че страните след проверка на място са установили в табличен вид видовете работа които подлежат на заплащане-„натурални видове СМР“,а от представения приемо-предеавателен-протокол се установява,че поръчващият Т. приема без забележка извършените от изпълнителя видове СМР.
Във връзка с направеното оспорване на тези документи по делото е дорусната СГрЕ,от която се установява,че представените документи са в оригинал,а стоковите разписки представляват екземпляри под индиго,а при проведено визуално изследване в стокови разписки №314/24.04.2012г. и №315/21.04.20112г. нямало положен подпис за „приел“,а в стокова разписка №292/14.022012г. подписът бил положен със синя на цвят химикална паста.
В заключение вещото лице е установило,че е налице съвпадение за поръчващ и приел в посочените документи,както че е налице съвпадение във вида на транскрипцията,размера,наклона,свързаността на подписите и степента на обработеност и съдържанието на транскрипцията,както в темпа на полагане при изписване на овалния начален елемент на положените подписи в посочените като обекти на експертизата документи и подписите положени от Г.Т..
Във връзка с направеното оспорване за качеството на вложените материали са представени от ищцовото дружество сертификати и документи от ТД „ХЪС“ ООД.
Разпитана е свидетелката Н.М. на длъжността „организатор производство“ и установява,че по принцип работят с фирма „ХъС“ ООД която била доставчик на метали,а ако те не разполага със съответните елементи се обръщали към друга фирма,но стоката пристигала със съответните сертификати.Установява,че фирмата не работела с метали второ качество или втора употреба.
От разпита на свидетеля С.Ю. бивш служител в ищцовото дружество/преди пенсионирането му/,се усатонява,че по проекта на ответника Т. етапите на изпълнение от страна на КНН“
ООД били: построяването и изпълнението на нулевия цикъл, съответно с група, която е била със свидетеля и включвала
нулевия цикъл след даване на строителната линия, размерване на всички фундаменти рамбалки –
къде трябва да попаднат, заварянето на подложен бетон, скари, рамбалките, самата арматура, подколонникът, който се прави. Втори етап поставяне на анкерните болтове на абсолютно точно място, ако там се получела някаква промяна, конструкцията, която е правена и слагана, не можела да стане. Свидетелят установява,че било направено всичко абсолютно точно,работел по проекта, знаел за отношенията между страните и за сключения договор. Металната
конструкция била изградена в точност.В изграждането лично участвал, след това друга група направила монтажа.
По делото е разпитана и св.П.Н.,дъщеря на управителите на ищцовото дружество,която установява,че работи като отчетник счетоводство в дружеството и изготвя придружаващата документация към вече извършени проекти.Свидетелката установява,че изготвила акт образец
19,сметка №1,приемо-предавателн протоколи приложение №1 консултирала ги с колеги и на 28.09.2012 г.,повикала ответника да се запознае със съдържанието им в административната сграда на дружеството.установява,че след като ответника се запознал с документите се подписал на всички тях,като не бил имал никакви възражения,нито в писмен вид,нито устно.Свидетелката установява,че след сключването на договора и по време на неговото изпълнение по изграждане на конструкцията не били имали други клиенти.
По делото е допусната СИЕ от която се установява,че в счетоводството на ищеца по партидата клиент-ответник,било отразено наличие на вземане в размер на 122 065.80 лева,без да е отразено постъпило плащане,както и по партидата на ответника била отразена стойността и вида на вложените материали- 55 509 кг. Метал,438.6 кв.м. панели,357.3 кв.м.-ламарина,222 бр.дребни детайли и 1бр. капаци.В спецификация на вложените материали в обекта по дати,видове,брой,тегло и стойност били описани вложените материали с обща стойност -89 555.31 лева,както и труд на стойност -15 423.74 лева и печалба от 20 % в размер на 22 786.92 лева или всичко общо -136 721.50 лева без ДДС.
От заключението се установява още,че за периода от 29.09.2012г. до 22.06.2017г./началната дата след акт обр.19/ са преброени общо 1728 дни на забава по 1.5 % /съгл. уговореното в чл.16/ е 2 592%.Според заключението на вещото лице,ако пълната стойност на възложената работа е в размер на 122 065.80 лева,неустойката от 2 592 %,значително надвишавала максималните ,уговорени 20 %, а максималният размер бил равен на 24 413.16 лева.
В съдебно заседание вещото лице допълва заключението си като допълва заключението си,че мораторната лихва върху претендираната главница от 122 065 лева за периода от 29.09.2012г. до 22.06.2017г. е в размер на 58 759.63 лева.
По делото е приета СТЕ,не оспорена от страните от която се установява,че вещото лице е посетило обекта и той представлява две сгради построени една до друга. Едната на един етаж е автомивка /сн.1,2/, а другата на два етажа е предназначена за магазин/сн. 3,4,5/. Същите представлявали стоманена конструкция. Стоманената конструкция се състояла от следните конструктивни елементи: единични и ивични фундаменти върху които се монтират колони,греди, ригели,разпънки,столици и оградните елементи на сградата. Колоните,гредите,ригелите и стълбите трябвало да бъдат изпълнени от гореща валцовани профили, а останалите от тях като разпънки,столици, рамена на стълби от студено огънати профили. Основите са изпълнени със стоманобетон. Вложената армировка трябва да бъде клас А-1 и AIII, а бетона клас В7,5;В10;В15.
Представените проекти по съдържание са за строеж, а не за поставяем обект. В проекта ясно се вижда, че има ивични и единични фундаменти върху които се монтира стоманената конструкция.
От
актовете които
са съставени по
време на
строителството и
са представени
по делото
било видно,че
са формално
оформени.В
тях нямало
посочени количествата
на изпълнените
по време
на строителството
видове строителни
и монтажни
работи. По
този причина
не можело
да се
установи точно
какви видове
строителни и
монтажни работи
са изпълнени
в действителност.
Не били
подписани от
изпълнителя/ищеца/.
Според вещото лице
е трябвало
да се
постъпи съгласно
чл.170 ал.2 от
ЗУТ който
гласи: „
При отказ
или неявяване
да се
състави съвместен
акт заинтересованата
страна отправя
писмена покана
до другата
или другите
страни за
съставяне на
акта. Ако
поканената страна
не се
яви до
24 часа
след определения
в поканата
срок, страната
се замества
от органа,
издал разрешението
за строеж,или
от упълномощено
от него
лице".
Изложени са подробни съображения за съществени изменения направени в отклонение на представените проекти,но от документацията не било видно ответника да е възразил,а съответно изпълнителя е извършил промените по устни договорки с него.
Според зкалючението на вещто лице количеството метал съгласно представените проекти,подробно описани в приложение №1 е 49 295.61 кг. На стойност
88 732.10 лв.
или
106 478.52 лева с ДДС.
От заключението на вещото лице се установява,че в монтираната стоманена конструкция, на много голяма част от елементите,вече са скрити зад оградните елементи, монтирания под и гипс картон по тавана и иззиданите оградни стени. Едни и същи елементи са с различна дебелина/ с различно сечение/. Елементи които са предвидени в проекта да бъдат изпълнени със студено огънати стоманени профил и,като разпънки,столици са изпълнени от горещо валцовани профили,което водело до увеличаване на вложения метал при направата на стоманената конструкция. От източна,южна и западна страна имало допълнително направен еркер, с което са увеличени размерите на втория етаж. С направата на еркерите са се и увеличили размерите и на покрива,което не било предвидено в проекта,а това водело до увеличаване количеството на вложения метал.
Съгласно акт обр.19 е вложен метал -55509,3
кг по 1,80лв = 99917,30лв. без ДДС или 119900,76 лв с ДДС, или в повече с 6213,69 кг. по 1,80 = 111 846.4 лв без ДДС или 134 210,57 лв с ДДС.
Представеният акт обр. 19 трябва да
бъде
корегиран.
Стълбите, които са монтирани на обекта не са два броя,а един. Следва стойността на акт обр.19 да бъде намалена с 2000,00лв.
Стойността на акта следва да
бъде 134 721,50лв.
От това заключение се установява още,че имало вложени материали,които били по всяка вероятност вложени в друга конструкция от където били демонтирани и вложени при направената и монтираната на обекта стоманена конструкция.Количеството не можело да бъде установено поради факта,че почти всички елементи на конструкцията са скрити от изпълнените довършителни работи.
В заключение според в.л. инж.П.К. цената на разработения проект,ако е била изпълнена без отклонения е 49 295.61 х 1.80 лв. равно на 88 723.10 без ДДС или 106 478.52 лева с ДДС.
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема следното от
правна страна:
Съдът приема,
че предявените искове са с правно основание чл. 286
от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По главния иск.
Предявени са искове от ищеца в качеството му на
изпълнител по договор за изработка и съдът счита, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение, на основание
сключен договор за строителство-изработка и монтаж
на стоманена конструкция от 10.10.2011г.
Относно изправнотта
на страните по договора: Съобразно разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗЗД, поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266
ал.1 ЗЗД, същият следва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Безспорно се установи по
делото,че ответника е подписал акт обр.19 №1 от
28.09.2012 година и приемо-предавателн протокол от
същата дата за установяване завършването на натурални видове СМР,като приетата графологическа експертиза изрично посочва и двата документа
и установи авторството на подписа на ответника Г.Т..Както се изложи, претенцията
се основава на твърдения за изпълнение на възложената работа в количествено и в
качествено отношение, съответно за неизправност на ответника, поради
неизпълнение на задължениието за заплащане на
извършените СМР, предмет на претенцията.
С подписването
без забележки на акт обр.№19,ответника е загубил правото на възражение по смисъла на чл.264
ал.2 ЗЗД, за това работата следва да се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД.След установеното приемане на работата, за поръчващия е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа по арг.
на чл.266 ал.1 ЗЗД.
По отношение на направеното възражение,че вземането на ищеца е погасено по давност,съдът счита същото за необосновано.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение, който да е определящ за течението на давностия срок по чл.114, ал.1 ЗЗД. Приложение намират общите правила на чл.69 и чл.70 ЗЗД относно изпълнение на задълженията.При договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е изискуемо. Страните могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл.63 от ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните – чл.20а, ал.1 ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните. Когато изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост от определени обстоятелства – изпълнение на други уговорки между страните относно начин на приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с изтичането на срока.
В случая страните са уговорили,че след първия задатък дължим при подписване на договора,следващите плащания трябва да бъдат направени след приключване на даден етап от СМР и/или при товаренето на конструкцията за транспортирането й до базата на поръчващия.
От давата документа посочени по-горе акт обр.19 и приемо-предавателен протокол подписани от ответника Т.,се установява,че работата е приета именно след подписване им на 28.09.2012 година и погасителния даностен срок би изтекъл на 28.09.2017г.,ако не бе прекъснат от депозиране на исковата молба в съда на 22.06.2017 година.В този смисъл съдът приема,че вземането на ищеца не е погасено по давност.
По отношение на точния размер на дължимото плащане.Страните в договора не са уговорили конкретен паричен размер,а в чл.5 са посочили,че възнаграждението на ищеца-изпълнител е в размер на 1.80 лв. за кг. заготовка и монтаж без ДДС.
Съдът не приема възраженията на ответника Г.Т. за некачествено строителство,тъй като се установи,че всички отклонения от проектите са били направени по устни уговорки,с оглед постигане на по-ниска /оптимална / цена.В този смисъл е и изложението в открито съдебно заседание от 12.06.2018г. на в.л.инж.К.,че цена от 1.80 лв. кг. е толкова ниска,че е неизпълнима.
Безспорно е,от приетата СТЕ,че са вложени повече материали/увеличаване на покривната площ на втория етаж/ от предвиденото по проект,но тъй като няма как вече да бъдат оценени,съдът счита,че следва да бъде взета за база заложеното по проект 49 295.61 кг. метал,респ. бевовата му равностойност 88 732.10 лева – 106 478.52 лева с ДДС,която сума е следвало ответника да заплати на ищеца.
Тази сума приблизително съвпада и със счетоводното записване при ищеца,съгласно СИЕ спецификация на вложените материали в обекта по дати,видове,брой,тегло и стойност описани вложените материали с обща стойност -89 555.31 лева.Поради което съдът приема,че предявеният главен иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 106 478.52 лева с ДДС главница/ведно със законната лихва,считано от 22.06.2017г./,като за разликата до 122 065.80 следва да се отхвърли като неоснователен,тъй като ищеца не доказа размера на претенцията и с колко в повече е вложено в обекта.
По отношение на иска за неустойка и направеното възражение за погасителна давност.
Неустойката обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите,които изправната страна търпи от неизпълнението.
Вземането за неустойка се погасява с тригодишна давност – чл. 111 б. „б“ от ЗЗД. При искове за неустойка за забава давностния срок започва да тече от последния ден , за който се начислява неустойката / чл.114 ал. 4 от ЗЗД/. Понятието „ последен ден, за който се начислява неустойката „ представлява фактически , а не правен въпрос. Последният ден,за който се начислява неустойката ще се определи в зависимост от начина , по който е определено начисляването на неустойката в договора и дали към момента на подаване на исковата молба в съда неустойката е престанала да се начислява или продължава да се начислява.
Ако към момента на завеждането на исковата молба главното задължение е погасено и неустойката е престанала да се начислява,нейната изискуемост настъпва от момента на погасяване на главното задължение. Ако към момента на завеждане на исковата молба главното задължение не е погасено и неустойката продължава да се начислява тя не може да се търси за период по – дълъг от три години преди подаване на исковата молба в съда , поради периодичния характер на вземането за неустойка , когато тя се начислява в процент от главния дълг за всеки просрочен ден. Аналогично разрешение на въпроса е дадено и в Р. № 174/ 16. 12. 2009г.на ІІ-ро т. отд.на ТК на ВКС и в Р. № 48/ 07. 09. 2010г. на ІІ-ро т. отд. на ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Доколкото изискуемостта и начинът на изчисляване на уговорената между страните подневна неустойка
за забава са аналогични на изискуемостта и начина на изчисляване на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнено парично задължение с настъпил падеж, то следва да се има предвид и създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК в решение № 24 от 17.02.2009 год., по т.д.№
574/2008 год. на І т.о. на ВКС задължителна съдебна практика, според която щом лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всичките, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
Респ. неустойка
за просрочие за периода от
28.09.2012г. до 22.06.2014 година,което са 626 дни по 1.5% е равно на 939 % което значително
надвишава максимално уговорения размер от 20 % от стойността на свършената работа.
В този смисъл възражението,че искът за неустойка
е погасен по давност е частично основателно.
В случая съобразно уважения размер на главницата и факта,че страните са уговорили процентно измерение на неустойката,при уважаване на претенцията 106 478.52 лева,следва да бъде уважен иска по чл.92 от ЗЗД за неустойка в размер на 21 295.70 лева /20 % /, като за разликата над този размер до претендирания от 24 413.16 лева,искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищеца е представил списък на разноски по чл.80 от ГПК.Съобразно него направените разноски са в размер на 16 657.65 лева от които държавна такса в размер на 5860 лева,депозит за в.л. -400 +100 лева,депозит СГрЕ
-400 лева,адв.възнагр.
9897.65 лева.
Направените от ответника разноски са в размер на 4 950- лева от които
4450 лева-адв.хонорар и 500 лева –депозит в.л.Съдът не приема възражението на адв.К. по отношение на адв.хонорар на ответната страна,тъй като по делото са представени отделни разписки установяващи плащането в брой на адв.хонорар.
От общо направените разноски на ищцовата страна,с оглед уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 14 530.53 лева,съответно на ответната страна съобр. отхвърлената част от исковете
– 632.06 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес:г***, да заплати на „КНН" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Н.Н., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, п. к. 4500, ул.„Хаджи Димитър" №11, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК, сумата от 106 478.52 лева с ДДС главница,представляваща неизплатена цена по договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 10.10.2011 година,ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба – 22.06.2018 година до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска ,за разликата над 106 478.72 лева до претендирания размер от 122 065.80 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес:г***, да заплати на „КНН" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Н.Н., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, п. к. 4500, ул.„Хаджи Димитър" №11, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК, сумата от 21 295.70 лева,представляваща неустойка по договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция от 10.10.2011
година,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 21 295.70 лева до претендирания размер от 24 413.16 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес:г***, да заплати на „КНН" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Н.Н., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, п. к. 4500, ул.„Хаджи Димитър" №11, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК,разноски в размер на 14 530.53 лева,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „КНН" ООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Н.Н., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.***, п. к. 4500, ул.„Хаджи Димитър" №11, със съдебен адрес *** адв.С.К. САК да заплати на
Г.Н.Т., с
ЕГН **********, с адрес:г***, разноски
в размер на 632.06 лева,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: