ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
гр. Русе, 12.10.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РУСЕ, в закрито
заседание на 12
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
като
разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА
ч.к.адм.дело № 368 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по чл. 229, ал.1, т.1 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по частна жалба от „ВАТИЯ
КВАРЦ“ АД, със седалище гр. София, представлявано от изпълнителния директор Л. А.
К., срещу определение от открито съдебно
заседание на 20.04.2022 г. по гр.д. № 5871/ 2021 г. на Районен съд – Русе, с
което жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-04-100/01.10.2021 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Русе е оставена без разглеждане и съдебното
производство е прекратено. Навеждат се доводи за неправилност на оспореното
определение, иска се отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото на
същия съд за продължаване на процесуалните действия по делото.
Ответникът в производството -
Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе, в депозиран писмен отговор
вх. № 16143/27.06.2022 г. по описа на РРС /л.50-л.54 от настоящото дело/, оспорва
частната жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на оспореното
определение на РРС. Моли да бъде отхвърлена подадената частна жалба от „ВАТИЯ
КВАРЦ“ АД, гр.София.
Постъпил е писмен отговор от
заинтересованата по делото страна „АГРО ВАМ“ ЕООД, представлявано от Ванина
Караиванова, като се поддържа становище за неоснователност на частната жалба
8л.56 от настоящото дело.
Останалите заинтересовани по делото
страни не са изразили становище по основателността на частната жалба.
Настоящият състав на АС-Русе намира частната
жалба като подадена от надлежна страна и в срока по ч.230, предл. второ от АПК,
за процесуално допустима.
Пред РРС е било образувано гр. дело №
5871/2021 г. по подадена жалба от „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД срещу Заповед №
РД-04-100/01.10.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Русе (ОДЗ – Русе).
С оспорената пред първата инстанция
заповед /л.30 от делото на РРС/ административният орган е одобрил
разпределението на масивите за ползване на земеделски земи, в т.ч.
разпределението на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ (т.нар. „бели петна“)
в землището на гр. Сеново, общ. Ветово за стопанската 2021/2022 г., съобразно
сключеното доброволно споразумение между собствениците и/или ползвателите,
ведно с приложенията, които да се считат неразделна част от заповедта. Заповедта
е издадена на осн. чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ и въз
основа на доклад на комисия по заповед № РД-07-41/02.08.2021 г. на директора на
ОДЗ – Русе.
„ВАТИЯ КВАРЦ“ АД е обжалвало
горецитираната заповед, като е мотивирало правния си интерес с това, че
административният акт пряко и непосредствено засяга правото на дружеството да
осъществява концесионните дейности по предоставената му с решение №
554/18.09.2019 г. на Министерски съвет концесия за добив на подземни богатства
по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) – неметални
полезни изкопаеми – индустриални метали – каолинова суровина и кварцов пясък в
каолиновата суровина, от находище „Златен дол“, участъци „ІІ“ и „ІІІ“, община
Ветово. Жалбоподателят е развил доводи, че включването на полските пътища в
масивите за ползване и разпределението им на ползватели по реда на ЗСПЗЗ ще
направи невъзможен достъпът на концесионера до необходимите за изпълнение на
концесията имоти. Според дружеството полските пътища в землището на гр. Сеново
следва да бъдат изцяло изключени от масивите и свободни за ползване като
такива.
С оспореното пред настоящата
инстанция определение РРС е прекратил съдебното производство по гр. д. №
5871/2021 г. на РРС по съображение на недопустимост на производството. Приел е,
че за „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД не е налице
правен интерес от оспорване на заповедта на директора на ОДЗ – Русе, тъй
като се касае за процедура по чл.37в ЗСПЗЗ, като в това споразумение не
участват собствениците или ползвателите, които са заявили ползване на земите си
в реални граници. Според съда, законът изрично допуска възможността полските
пътища да бъдат включени в масивите за ползване, а съгласно ал. 17 на чл. 37в ЗСПЗЗ
ползвателят, на който са предоставени тези пътища, осигурява достъп до имотите,
декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска
година. Съдът е заключил, че независимо че полските пътища са включени или не в
масивите за ползване, това не се отразява на права на лицата, които са заявили
имоти за ползване в реални граници, в случая на жалбоподателя. По тези
съображения РРС е приел жалбата на „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД за недопустима на основание
чл. 159, т. 4 АПК.
Обжалваното определение е правилно.
В чл. 37в от ЗСПЗЗ се
съдържа редът, по който се създават масиви за ползване на земеделски земи. Според
ал.1 на посочения текст - масиви за ползване на земеделски земи се създават по
споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на
споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на директора на областната дирекция
"Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. Според ал.4 на разпоредбата
комисията по ал. 1 изготвя
доклад до директора на областна дирекция "Земеделие", който съдържа
сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за
земите по ал. 3, т. 2, за
техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът
на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на
масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.
С оглед приложимостта на АПК в
производството пред РРС, той следи служебно за допустимостта на оспорването. В
правомощията на първоинстанционния съд е, ако констатира недопустимост на
жалбата, с оглед наличие на хипотеза от предвидените в чл.159 от АПК, да я
остави без разглеждане и да прекрати съдебното производство. Общото правило в чл. 147, ал. 1 от АПК
е, че правен интерес да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда
задължения. Такъв правен интерес в случая
не е налице за "ВАТИЯ КВАРЦ“ АД,
гр.София, както правилно е заключил РС-Русе. Това дружество не е сред
адресатите на Заповед №РД-04-100/01.10.2021 г. на директора на ОДЗ – Русе. Такива
са субектите, участвали в одобреното със заповедта споразумение, респ.
ползвателите, подали в общинската служба по земеделие заявление по чл.37б, ал.3
от ЗСПЗЗ за участие в споразумение по чл.37в от същия закон, с приложен към
заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, каквото качество
жалбоподателят няма. "ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, гр.София е подало Декларация вх.№03/14.07.2021
г. по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ и изрично е декларирало
искане за ползване на земи в реални граници, респ. че не желае да участва в
масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на гр.Сеново за посочените в
декларацията имоти /л.32-л.38 от делото на РРС/. Освен това дружеството не
претендира и не твърди, че ползваните от него имоти са предмет на сключеното споразумение
по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това оспорената пред районния съд заповед на директора на ОДЗ-Русе не засяга
пряко и непосредствено правната сфера на „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, гр.София. Такъв
интерес непроизтича и от твърденията на дружеството, че в масивите за ползване
и разпределението им на ползвателите по споразумението са включени полски
пътища, което ще препятства достъпа му
като концесионер до необходимите за изпълнение на концесията имоти, находящи се
в землището на гр.Сеново. Действително, съгласно чл.37в, ал.4, предл. последно
от ЗСПЗЗ - в масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана
за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата
на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената
собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за
ползване на съответния ползвател. Дори и при включване на такива обекти в
заповедта, не е налице интерес от оспорването й за жалбоподателя.Съгласно
разпоредбата на чл. 37в, ал.
17 ЗСПЗЗ ползвателят, на който са предоставени полските пътища,
осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници
през следващата стопанска година. Достъпът до имотите, заявени за ползване в
реални граници, не е част от задължението на административния орган, нито е
предмет на оспорената заповед. Това е произтичащо от закона задължение, вменено
на ползвател, на който са предоставени полските пътища, при евентуално неизпълнение
на което, засегнатото от това неизпълнение лице би имало интерес от търсене на
защита.
С оглед на изложеното частната жалба
е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Административен съд
- Русе
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА определение от
открито съдебно заседание на 20.04.2022 г. по гр.д. № 5871/ 2021 г. на Районен
съд – Русе, с което жалбата на "ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, гр.София, представлявано
от изпълнителния директор Л. А. К., срещу Заповед № РД-04-100/01.10.2021 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Русе, е оставена без разглеждане и съдебното
производство по делото е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.