№ 11419
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110106734 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
/ФИРМА/, с предишно наименование /ФИРМА/, ЕИК
*************, с която срещу И. П. В., ЕГН **********, е
предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД от /ФИРМА/ за установяване съществуване на
парично вземане на ищеца по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
12.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 51916/2020 г. по описа на СРС, І
ГО, 45 състав, за сумата от 109,95 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски
№16946673001 от 29.03.2018г., сключен между /ФИРМА/ и
И. В., за което е издадена фактура №
**********/08.01.2019г., и което вземане е прехвърлено
1
първоначално на /ФИРМА/ с договор за цесия от
16.10.2018г., а впоследствие в полза на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2019г.
Ищецът твърди, че между И. П. В. и /ФИРМА/ е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за клиентски №16946673001 от 29.03.2018г.,за
ползване на мобилна услуга за номер *********** при
тарифен план Smart M+ с месечна абонаментна такса от
19,99 лв. /с ДДС/, както и мобилна услуга за номер
********** при тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса от 23,99 лв. /с ДДС/, със срок на
договора до 29.03.2020г.
Поддържа, че били издадени 4 бр. фактури за
потребените далекосъобщителни услуги от ответника за
периода 08.08.2018г.-08.12.2018г., като последният не е
заплатил услугите фактурирани за три последователни
месеца-м.09/2018г., м.10/2018г. и м.11/2018г. Предвид
незаплащането на потребените мобилни услуги на
08.01.2019 г. договорът е прекратен едностранно от
/ФИРМА/, за което е начислена във фактура № **********
от 08.01.2019г. неустойка в размер на 109,95 лв. Ищецът
посочва, че вземането на /ФИРМА/ е прехвърлено на
/ФИРМА/ по договор за цесия от 16.10.2018г., който го е
прехвърлил на /ФИРМА/ по силата на договор за цесия от
01.10.2019г.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на
2
исковата молба от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който оспорва предявения иск. Посочва, че
в процесния договор се съдържат неравноправни клаузи.
Поддържа, че информацията в договора е неясна, неточна и
неразбираема. Оспорва да е налице надлежно уведомяване
за извършените цесии.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, с предишно
наименование /ФИРМА/, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 90410/31.03.2023г. поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът И. П. В., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. – Д.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание е допустим, като
предявен при наличието на правен интерес от легитимна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 51916/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от
3
съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, т.2 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че между първоначалния кредитор
/цедент/ и ответника е валидно сключен договор за
далекосъобщителна услуга, налична клауза за неустойка в
него, че е изправна страна по договора, изискуемост на
вземането, а в тежест на ответника е да докаже
положителният факт на заплащане на процесните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Не е спорно че между /ФИРМА/ и И. П. В. е сключен
договор далекосъобщителна услуга с клиентско номер
16946673001 от 29.03.2018г., за номер *********** при
условията на тарифен план Smart M+ с месечна
абонаментна такса 19,99 лева с ДДС, както и мобилна
услуга за номер ********** при условията на тарифен план
Smart L с месечна абонаментна такса 23,99 лева с ДДС,
като срока на договора е за 24 месеца, а именно до
29.03.2020г. Не се оспорват от ответника, твърденията на
ищеца, че /ФИРМА/ е предоставил мобилните услуги на
4
ответника, тоест, че е изправна страна по договора, както и
твърдения факт на неизпълнение от страна на И. В..
Спорът се концентрира върху твърденията на ищеца,
че цесията е надлежно съобщена на В., които се оспорват от
процесуалния представител на ответника, като последния
релевира и възражение за неравноправност на клаузата за
неустойка.
От представения договор се установява, че между
/ФИРМА/ и И. В. са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове,
ценовите условия, като са посочени и задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени
при общи условия, като включват необходимите реквизити
за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите, както и че е запознато и е
5
получило екземпляр от общите условия на ищцовото
дружество. В този смисъл съдът приема, че процесният
договор е редовен от външна страна и обвързва страните с
договорените им задължения.
По възраженията на ответника, че цесията не е
надлежно съобщена на доверителя му. По делото е приет
договор за цесия от 16.10.2018г. по силата на който
процесното вземане е прехвърлено от цедента /ФИРМА/ на
/ФИРМА/. Впоследствие с договор за цесия от 01.10.2019г.
/ФИРМА/ прехвърля на ищеца /ФИРМА/, с ново
наименование /ФИРМА/ ЕООД процесното вземане. С
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Логично законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника
и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му –
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника извършено от
цеденета /стария кредитор/, но не и съобщението
извършено от цесионера /новия кредитор/. Уведомяването
6
може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е
налично по делото на л.18 по делото и имплицитно е
вмъкнато изявление за това в потвърждението за цесия,
подписано от представител на /ФИРМА/. Такова
уведомяване не се установява да е извършено преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Не се установява да са правени опити за
уведомяване на ответника на адреса по договора. С
разрешението дадено от ВКС в Решение |№123 от
24.06.2009г. по т.д.№12/09г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от
16.04.2014г. по т.д.№1711/13г. на І т.о., уведомление
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с получаването на
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пред.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящия
случай, уведомлението е прието на л.21 по делото и е
връчено на назначения особен представител на ответника
на 29.09.2022г. С оглед на представеното с исковата молба
уведомление за цесия от цесионера и изричното му
упълномощаване от цедента за съобщаване на цесията,
съдът намира цесията за съобщена на длъжника, чрез
особеният и представител. В решение на ВКС по гр.д.
№5759/2014г. е даден положителен отговор по въпроса за
възможността за съобщаване на цесията от цесионера,
който е упълномощен за това от цедента. По въпроса за
7
валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото
производство е даден положителен отговор в решение на
ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК също е посочено, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане,
което се установи в производството. Защитата, която се
осъществява от назначения по делото особен представител
в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по
отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3
ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна,
включително в хода на процеса. Следователно връчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни
последици /по този въпрос изрично е постановено и
Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на Първо т. о.
на ВКС/. Поради това, съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника,
свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника
за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има
8
действие за длъжника и доколкото същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърлените суми на предишния
кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване
изпълнение на ненадлежен кредитор и т. н. двойно
плащане. В случая ответникът, макар чрез особен
представител, не е навел подобни твърдения.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът
е бланков, сключен при изначално и едностранно
поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради
това потребителят-ответник не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му - ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. А
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията
на доставчика и потребителя, е "неравноправна клауза" -
чл. 143 от ЗЗП. Съгласно т.2 от стр.5 и стр.6 договора, вр.
чл. 50 и чл. 43, ал.1 от ОУ при прекратяването му преди
изтичане на срока по вина или по инициатива на
потребителя, включително и при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода до изтичане на
срока. Неустойката обаче не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
9
което условие е спазено. Страната се е позовала на
разпоредбите с посоченото съдържание, съдържащи се в
раздели III и IV, т. 4 от Допълнително споразумение към
договорите за мобилни услуги. Характерът на неустойката
позволява на страните да я уговорят свободно, но това
правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може
да противоречи на повелителните норми на закона и
добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира,
че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на
изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Това е така, защото нейния размер е ограничен до три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността
на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). Тази
разпоредба компенсира ищецът за очаквания, но
неосъществен приход с оглед продължителността на
договора.
По всичко гореизложено съдът намира, така
предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
10
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 205,00 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 25,00 лева, както и следва да му се присъди сумата в
размер на 180,00 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение, за реалното заплащане на което са налице
доказателства на л.8 по делото, както и сумата, заплатена
за депозит за особен представител в размер на 300,00 лева.
Или на ищеца в исковото производство следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 505,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от /ФИРМА/ ЕООД, с предишно
наименование /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу И. П.
В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, че И. П. В. дължи
на /ФИРМА/ ЕООД, с предишно наименование /ФИРМА/,
сумата от 109,95 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски №16946673001 от
29.03.2018г., сключен между /ФИРМА/ и И. В., за което е
11
издадена фактура № **********/08.01.2019г., и което
вземане е прехвърлено първоначално на /ФИРМА/ с
договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие в полза на
ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., и за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 12.10.2021г., в производството по
ч.гр.д. № 51916/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ ЕООД, с предишно наименование /ФИРМА/,
ЕИК *************, сумата в размер на 205,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ ЕООД, с предишно наименование /ФИРМА/,
ЕИК *************, сумата в размер на 505,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13