Р Е Ш Е Н И Е № 520
гр.Видин, 10.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 206 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба от И.П.И. ***, чрез адв. К.К. ***, с която са
предявени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил
по трудов договор при ответника на длъжност „механик - гараж“, считано до
21.11.2019г. Посочва се, че със Заповед № 008/22.11.2019г. трудовото
правоотношение с ответника е прекратено.
Поддържа, че не му е изплатено дължимото му се трудово
възнаграждение за времето от м. юни
2018г. до м.ноември 2019г. включително, както и не му е заплатено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск.
Иска да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер от 8135.11 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за времето от м. юни 2018г. до
м. октомври 2019г., както и неплатено трудово възнаграждение за м. ноември
2019г. в размер на 1446.72 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 40 дни за периода 2017г-2019г. в размер на 1050.00 лева.
Ответникът в срока за отговор, е оспорил
исковете по основание и размер. Посочил е, че претендираните суми са недължими,
тъй като ищецът ги е получил. Направено
е възражение, че претендираните суми са погасени по давност.
С протоколно определение от 18.10.2021г. по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение в размера на исковете, както следва:
искът за неизплатено трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от 8531.75 лева
искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ да се счита предявен за сумата от 1050.08 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника на длъжност „механик гараж“. Със Заповед № 8/22.11.2019г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 25.11.2019г. на основание чл. 325, ал.1 ,т. 1 от КТ.
Вещото лице
по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите по делото и след
проверка в счетоводството на ответника, е дало заключение, че на ищеца е
начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение за времето от м. 06.2018г. до м. 11.2019г. включително. В заключението е посочено също, че от данните
от кадровото досие на ищеца, е
установено, че същият не е ползвал платен годишен отпуск непогасен по давност
от 40 дни. Вещото лице е посочило, че общият размер на неплатеното трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на сумата от 8531.75 лева,
а общия размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск възлиза на
сумата от 1050.08 лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира предявените искове за основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се, че ответникът е начислил в разплащателната ведомост, но не е заплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за времето от м. 06.2018г. до м. 11.2019г. включително.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ по императивен начин установява начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите - то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ за начина, по който следва да се изплаща трудовото възнаграждение, съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че е извършено плащане.
При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът дължи на ищеца и обезщетение за не ползван платен годишен отпуск. Размерът на дължимите суми се установява от заключението на вещото лице.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасени по давност вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, неизплатените суми от работодателя могат да се претендират в 3 годишен давностен срок, считано в деня от който правото, предмет на иска е станало изискуемо. Изискуемостта при парични вземания се смята за настъпила в деня, в който по вземането е следвало да се извърши плащане. В конкретния случай, претенцията за неплатено трудово възнаграждение за периода от м. 06.2018г. до м. 11.2019г. включително, не е погасена по давност, тъй като към момента на предявяване на иска в съда – 03.02.2021г., тригодишната давност не е изтекла за нито едно от вземанията. Същото се отнася и за обезщетението за неползван платен годишен отпуск, който не е погасен по давност.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата 8531.75 лева , представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за времето от м. юни 2018г. до м. ноември 2019г. включително, както и сумата от 1050.08 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 40 дни.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ,
ответникът следва да понесе направените
по делото разноски, както следва: за
вещо лице в размер на 100.00 лева и държавна такса в размер на 383.27 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да понесе и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВОДСТРОИ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Бдин № 4, ет. 2, представлявано от Орлин Боянов Бишков да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата 8531.75 лева , представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за времето от м. юни 2018г. до м. ноември 2019г. включително, както и сумата от 1050.08 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 40 дни.
ОСЪЖДА „ВОДСТРОИ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Бдин № 4, ет. 2, представлявано от Орлин Боянов Бишков да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 800.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВОДСТРОИ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Бдин № 4, ет. 2, представлявано от Орлин Боянов Бишков да заплати по сметка на съда сумата от 383.27 лева - държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово
възнаграждение,
като решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Видински
окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :