№ 4653
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
Гражданско дело № 20211110133103 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:18 часа се явиха:
Ищецът ЦВ. В. КР. – редовно призован, явява се лично и с адв. К., с
пълномощно по делото.
Ответницата В. М. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. С., с
пълномощно по делото.
Контролиращата страна – СОФИЙСКАТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
(СРП.) – редовно призована, явява се прокурор В..
Заинтересованата страна – ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – Младост (ДСП „Младост“) – редовно призована, не
изпраща представител.
Заинтересованата страна – ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – Сердика (ДСП „Сердика“) – редовно призована, не
изпраща представител.
Вещото лице АН. П. АТ. се явява.
Вещото лице ЕЛ. Н. М. се явява.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед становището на страните, и като намира, че са налице
предпоставките за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪОБЩАВА на страните проекта си за ДОКЛАД НА ДЕЛОТО от
03.02.2022 г.
Адв. К.: Поддържаме иска. Нямаме възражения по проекта за доклад на
съда.
Адв. С.: Поддържаме отговора на молбата. Нямаме възражения по
проекта за доклад.
Прокурор В.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ с оглед становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за ДОКЛАД НА ДЕЛОТО
от 03.02.2022 г.
ДОКЛАДВА заключение на комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза от 30.03.2022 г.
Пристъпи към установяване самоличността на вещите лица:
АН. П. АТ. – на 48 години, неосъждана, без дела и родство със
страните.
ЕЛ. Н. М. – на 47 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
На вещите лица беше припомнена наказателната отговорност по
чл. 291 НК
Вещите лица: Представили сме заключение срок, което поддържаме.
На въпроси на адв. К. вещото лице М.: Рекурентно депресивно
разстройство означава възвръщащи се във времето депресивни епизоди. Към
момента на изследването ответницата не е била в депресивен епизод. Това
състояние е хронично и има тенденция да се връща във времето.
Единственият сигурен такъв епизод в миналото е при хоспитализацията на
ответницата, което не изключва възможността и за други по-кратки епизоди,
които не са документирани. Анамнезните данни са противоречиви и изхождат
от страните. Ответницата съобщава такива симптоми, които са свързани с
развитието на депресивния епизод, който посочих в болницата. Един такъв
епизод може да трае от шест месеца до две години.
На въпроси на адв. К. вещото лице А.: Със сигурност майката е имала
2
документиран депресивен период, по време на който е направила и опит за
самоубийство. Хипотетично, ако подобен епизод се върне, естествено има
риск за детето, тъй като тя не може да полага непосредствени грижи за него.
Към момента на изследването тя не е била в депресивно състояние и връзката
е положителна, като отговаря към момента на изследването на нуждите на
детето. Това, което е смущаващо е също, че независимо от заявяването на
желание за полагане на грижи и оценката ни като експерти, че това е
възможно, спазването на определения режим, включително и по
привременните мерки, не се случва. Описват се различни причини за това, но
факт е, че такъв момента няма. На практика майката винаги е полагала грижи
за детето с подкрепата на близките. Тя заявява, че може да се грижи за детето,
но и заявява, желание за подкрепа от другия родител. Не мога да дам
еднозначен отговор за конкретни рискове.
На въпроси на адв. К. вещото лице М.: Наличието на психична болест е
риск за отглеждане на децата, както и на всяка соматична хронична болест
или по-тежка такава. Извън моментите на пристъп не можем да кажем, че има
сериозни проблеми в поведението на майката, които да създават риск за
детето.
На въпроси на адв. С. вещото лице М.: Последният представен
документ по делото е консултация от 2019 г. Там е отбелязано „Разстройство
в адаптацията“ като диагноза, а не „Депресивно разстройство“. Рекурентно
депресивно разстройство може да бъде тежко психично разстройство, но е
разстройство, което се явява в моменти на боледуване. Това е афективно
разстройство, т.е. разстройство на емоциите, като при тежък депресивен
епизод може да има симптоми на психоза, но не е задължително. Между
епизодите на боледуване няма увреждане. Не могат да се посочат конкретни
фактори, довели до отключване на депресивен епизод. Най-съществен фактор
е следродилният период, който сам по себе си е типична причина за
отключване на депресивни симптоми. Отделянето на майката от детето в
следродилния период не е добра стратегия за облекчаване на състоянието.
Това може да се наложи, ако има опасност за детето, но не е терапевтичен
подход. Не се наблюдават данни за агресивно поведение на майката към
детето. Към настоящия момент няма категорични данни майката да се нуждае
от приемане на медикаменти, но въпреки това е възможно да има такава
3
нужда. Периодът на изследване не е достатъчен за категоричен отговор на
въпроса.
На въпроси на адв. С. вещото лице А.: От психологична гледна точка
наблюдаваното поведение на бащата има значение предимно за установените
логопедични дефицити при детето и леко изоставане при езика и говора. За да
се установят причините, е необходимо по-подборно изследване с участие на
логопед и детски клиничен психиатър, което не е поставено като задача на
експертизата.
Страните (поотделно): Нямаме повече въпроси към вещите лица.
На въпроси на съда вещото лице М.: Майката няма агресивно поведение
към детето. Когато човек е депресивен, в епизод на депресия, може да има
дефицити във волевата си активност и в този смисъл да не успява да се справи
с обичайни за него задължения. Може храненето или обличането на дете да
стават по-бавно или не навреме. Но това е само в епизода на депресия. Детето
трябва да има определена степен на самостоятелност, за да може да
преодолее тези дефицити към възрастта на К. – 5 г., това е невъзможно.
Същото би било, ако майката е болна от тежко заболяване и провежда
терапия.
На въпроси на съда вещото лице А.: Реално между родителите няма
конфликт, в който детето да бъде въвлечено. Отразеното като недоверие на
бащата към майката е неговото вътрешно преживяване на отношенията и не
би могло да води до извод за задължително насочване към терапия, но
личната терапия при всеки индивид, независимо от състоянието му, води до
подобряване на психичното му състояние. Няма данни бащата да ограничава
контактите на детето с майката и няма проблем, който би могъл да разрешен
чрез консултиране на бащата по тези въпроси. Детето има добра връзка с
всеки от родителите си и няма нужда от психолог. Единственото
констатирано притеснение е развитието на речта. Подобно състояние не е
изключение и съществуват и други деца с такива проблеми. Те не са сериозни
и могат да се преодолеят.
Адв. К.: Да се приеме експертизата.
Адв. С.: Оспорвам експертизата от т. 1 до т. 4 от заключението. Считам,
че липсва актуален отговор на поставените въпроси. По някои въпроси
изобщо липсва отговор. Освен това препоръките за терапия не съответстват
4
на състоянието на ответницата в този момент. Затова моля в тези точки
експертизата да не се приема.
Прокурор В.: Предоставям на съда. Смятам, че следва да се приеме.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните и като намира, че вещите
лица са изпълнили поставените им задачи в обема, при който могат да
изследват страните и тяхното заключение за мерки за евентуално лечение, на
която и да е от страните, представляват само препоръки, а не диагноза,
намира че отговорите са достатъчни за разрешаване на настоящия спор,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изслушаната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица хонорар в размер на по 350 лева.
ИЗДАДОХА се 2 бр. разходни касови ордера.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. С.: Представям амбулаторен лист от психиатричен преглед, който
е за актуален психиатричен преглед.
Адв. К.: Моля да се има предвид посоченото като основна диагноза в
листа, че при прегледа не е съобщена анамнеза.
Адв. С.: Възразявам. Има данни за снета анамнеза.
Прокурор В.: Да се приеме.
СЪДЪТ, доколкото намира, че възражението е по същество
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА амбулаторен лист от 14.02.22 г. и ще се произнесе по
значението му с крайния си съдебен акт.
Адв. С.: Имам и писмено искане за изменение на привременните мерки.
Твърди се, че майката няма желание да взима детето, което не е вярно.
Режимът е през време на ограничителните мерки и за зимен период и майката
е трябвало само за шест часа да взима и да връща детето, което носи риск от
простуда. Бащата също така не е позволявал детето му да се вози в градския
транспорт.
Адв. К.: При определените привременни мерки, които бяха строго
спазвани от страна на ищеца, бащата във всеки един от случаите на взимане
5
на детето е съдействал и е водил и взимал детето с личния си автомобил. По
почин на майката срещите са започвали от обяд в много по-късен час.
Съдът пристъпва към ЛИЧНО ИЗСЛУШВАНЕ на страните:
Ищецът К.: В момента аз полагам грижи за К.. Той е на четири години
и десет месеца. Така е през последните три години, като в този период
съдействие за полагане грижи за детето са оказвали моите родители. Винаги
съм осъществявал наблюдение върху това до каква степен тя може да полага
грижи за детето. Категорично твърдя, че тя не е осъществявала контакти с
детето по начина, определен от съда. Не възразявам детето да има контакт с
майка си. Смятам, че към настоящия момент предоставянето на детето за
отглеждане и за контакти в нейното жилище е препоръчително да бъде в
присъствието на друг възрастен човек. Моето впечатление е, че това е
желанието и на ответницата. Не изпитвам затруднения при отглеждането и
възпитанието на детето. Причината за завеждане на иска реферира към
датата, на която делото е заведено. Към този период ответницата беше
отсъствала за известно време от София, върна се в София и се нанесе в едно
от моите жилища, където живеехме с К.. В крайна сметка В. си намери
работа. Тя сега работи и вече има собствена квартира. Твърдя, че това е
резултат от воденето на делото. Наблюдавал съм развитието на детето и
логопедичните проблеми. В детската градина един от педагозите има
квалификация на логопед и е с опит и с позиции. Веднага след като се
запознах със заключението на експертизата, говорих с нея и тя заяви, че е
готова да оспори това заключение. Помолил съм експертите да наблюдават
детето. Говорих с психолога в детската градина и ако ни препоръча, ще
отидем при логопед като смятам, че такова посещение не е излишно.
Специалистите ми казаха, че за това е малко рано, тъй като се прави между
пет и шест години.
Ответницата Д.: Преди да се заведе делото контактите ми с К. бяха
такива, каквито бащата ми позволяваше. До навършване на година и четири
месеца се грижех за К.. Даже, когато констатираха тази следродилна
депресия, ми казаха, че е еднократно състояние. Когато бащата беше на
работа, съм се грижила сама за К.. Той го взимаше и ходеше при неговите
родители. Нямам проблем да взимам К. в събота и неделя в 10:00 часа. Аз съм
се грижила за К., водила съм го в провинцията, приготвяла съм храна. Нямам
6
помощ от родителите си нито от приятели. Сама се оправям. Искам да
виждам К. по-често. Вече шест месеца работя от 08:30 ч. до 17:00 ч. от
понеделник до петък. Ще даваме и съботно-неделни дежурства, т.е ще сме на
разположение. Преди това работих административна дейност една година и
един месец. Преди това работих сезонно в Пампорово.
СЪДЪТ, като намира че по делото се установяват евентуални нужди от
работа с услуги, които да подкрепят родителите намира, че на основание чл.
138а СК следва да изиска изрично становище на ДСП „Младост“ и „Сердика“
по въпроса дали е подходящо родителите да бъдат насочени към някоя
социална услуга за подобряване на възможностите си за отглеждане на детето
и на отношенията помежду си, като да се посочи конкретен доставчик на
услуга, ако има такава и
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА от Дирекции „Социално подпомагане“ – „Младост“ и
„Сердика“, в 10-дневен срок от съобщението на съда да посочат налице ли са
подходящи услуги с оглед отношенията между родителите и детето, към
които да бъдат насочени страните по делото съобразно мотивите.
ДА СЕ УКАЖЕ в писмото, че при неизпълнение, може да им бъде
наложена глоба.
За събиране на доказателства СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 28. април 2022 г. от 13:15 часа , за
която дата и час страните уведомени.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ писма на ДСП.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че ще се произнесе по искането за
привременни мерки в закрито заседание, за което да се докладва делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:15
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7