Решение по дело №330/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол, подадена против Решение № 1120 от 24.07.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200289/2023г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № ВН-05-09 от 18.05.2022г. на началник на РДНСК Варна, с което на Н. Д. Д., [ЕГН], в качеството му на технически ръководител на строеж „Жилищна сграда“, в УПИ VII-1775а, кв.34 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна /идентичен с ПИ 10135.2563.210/, за нарушение по чл.163а, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.163, ал.2, т.1, предл. 1 от ЗУТ и на изискванията на чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 500.00 лева, на основание чл. 233 ЗУТ.

В жалбата се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че същото не почива на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – изпълнението на перголите не съответства на одобрените и съгласувани инвестиционни проекти на 13.03.2020г., а промяната на материала и вида на предвидените по проект перголи влече след себе си промяна на целия проект. Представените нови чертежи, одобрени в хода на административнонаказателното производство, променят както конфигурацията и разположението на перголите, така и обема на сградата. С тях не се допълва или конкретизира изпълнението на архитектурните елементи, а са проектирани нови греди, плочи и колони. Изработени са на нови кофражни и армировъчни планове, което е довело до изпълнение на нова стоманобетонна конструкция на плочи „Д“ и „Е“. Извършените СМР представляват промяна на инвестиционното намерение и следва да бъдат процедирани по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Твърди се, че заключението на вещото лице обуславя извод за нарушение на допустимата височина на сградата по действащия за имота ПУП, поради което същото се оспорва относно твърдението за несъществено изменение, а оттам и изводите на съда за недоказаност на административното нарушение. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди в цялост НП № ВН-05-09/18.05.2022г., като се присъдят сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа от процесуален представител на касатора на изложените в нея основания.

Ответника по касация – Н. Д. Д., чрез адвокат Б. Ж. оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд-Варна, тъй като същото е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и при съобразяване със събраните доказателства. Сочи, че описаните в НП изменения са несъществени, а екзекутивът, по който са изпълнени въпросните перголи, както по отношение на материала, от който са изпълнени, така и формата, е одобрен от общината.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че районният съд, изпълнявайки указанията на касационната инстанция от предходно разглеждане на делото, е установил в пълнота фактите по случая и с оглед събраните доказателства правилно е приел, че същите не установяват съществени отклонения на извършените СМР в сравнение с одобрените строителни книжа. Счита, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ВРС е сезиран с редовна жалба от Н. Д. Д., срещу Наказателно постановление № ВН-05-09 от 18.05.2022г. на началник на РДНСК Варна, с което в качеството му на технически ръководител на строеж за нарушение по чл.163а, ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.163, ал.2, т.1, предл. 1 от ЗУТ и на изискванията на чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ, на основание чл. 233 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 500.00 лева.

Варненският районен съд е установил от фактическа страна, че при извършена проверка на строеж: „Жилищна сграда", находяща се в УПИ VII-1775а, кв.34 по плана на 21-ви м.р. на гр. Варна, на „тавански етаж 2“, на кота +11,20, били изпълнени стоманобетонови колони над плоския покрив и кофраж за греди на кота +14,00, докато според съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти било предвидено на „тавански етаж 2“, частично да бъдат изпълнени дървени перголи. Стоманобетоновите колони не били съгласувани и одобрени от главния архитект на район „Приморски“ и за тях не била извършена оценка за съответствието им със съществените изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.4 ЗУТ. При тези данни служителите на РДНСК-Варна приели, че строежът се изпълнява в отклонение от съгласуваните и одобрени на 13.03.2020г. инвестиционни проекти, в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.3, предл.2 ЗУТ. Прието било, че техническият ръководител на строежа, в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.3, предл.2 ЗУТ, е допуснал извършване на строителни монтажни работи в отклонение от съгласуваните и одобрени от главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, инвестиционни проекти по част „Архитектура“ и „Конструкции“. В хода на административнонаказателното производство с писмо с вх.№ ДК-25-25-04-832/08.12.2021г. в РДНСК Варна, от управителя на дружеството изпълнител на строежа – „Трафик Билд Инвест" ЕООД, били представени нови работни инвестиционни проекти по част „Архитектура“ и „Конструкции“, изработени на 15.09.2021г., по които били извършени констатираните при проверката СМР.

За допуснатото административно нарушение е съставен АУАН ВН-05/17.01.2022г. на инж. Н. Д. Д., технически ръководител на строежа съгласно заповед № 15/01.02.2021г. на управителя на „ЗЕБРА" ООД, извършено в периода от 15.09.2021г. /датата, на която са изготвени новите проекти/ до 01.12.2021г. /датата на проверката на място/. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Административнонаказващият орган възприел изцяло фактите и правните констатации на актосъставителя и наложил на Д. административно наказание „глоба“.

В хода на съдебното следствие е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, като от заключението на експерта се установява, че действащият за процесният имот ПУП-ПЗ е одобрен със Заповед № Г-363/122.08.2005г. за ПИ 1775а, кв.34 по плана на „Бриз“, гр. Варна. В одобрения инвестиционен проект във фаза „технически проект“, перголата е показана в четири подробно описани в експертизата чертежи, без да е уточнен материала от който ще се изгради; указания относно материала липсват и в проект по част „Конструктивна“. Представено е конструктивно становище по отношение на стоманобетонната опора на дървената пергола от проектанта инж. П. Х., заверено от технически контрол по част „Конструктивна“ инж. П. М.. Експертът заключава, че изследваните архитектурни елементи не са част от носещата конструкция на сградата и не е изискуемо да се включват в проектите по част “Конструктивна“, а са отразени само в част „Архитектура“. Предвидените за изпълнение и изпълнени стоманобетонни опори колони на дървената пергола са нарушили частично допустимата височина на сградата по действащия за имота ПУП. Новите работни инвестиционни проекти /чертежи/ част „Архитектура и „Конструкции“ изработени от 15.09.2021г. водят до увеличаване /допълване/ на покритата част с около 19.25 кв.м., като освен това ма наддаване на част пергола в източната част на сградата с 0.80 сантиметра /по 45 гр. наклон/. Счита, че като цяло са спазени показателите /норма/ и /проект/, съгласно Заповед № Г-363/122.08.2005г. на ПУП – ПЗ за ПИ 1775а кв.34 по плана на „Бриз“, гр. Варна. Дава заключение, че допуснатото отклонение не е съществено и не представлява съществена промяна в инвестиционното проектиране и не следва сградата да бъде процедирана по чл.154 ал.5 от ЗУТ, като в съдебно заседание пояснява, че основание за това са и вече одобрените от гл.архитект екзекутиви.

За да отмени оспореното НП, ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно заповед № РД13-047/04.02.2022г. По форма и съдържание АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат предвидените реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Въззивният съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза и направените в съдебно заседание разяснения от вещото лице от които се установява, че констатираното нарушение представлява несъществено отклонение от съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти по част „Архитектура" и „Конструкции". Изложил е мотиви, че измененията за които е санкциониран техническия ръководител на строежа обхващат единствено вида на материала, с който са изградени перголите, както и че липсват нормативни изисквания за материалите, от които се изграждат перголите. В хода на съдебното производство е представено заверено копие на техническия проект на сградата, от което се установява, че за промените в проекта по отношение на изграждането на перголите има влезли в сила екзекутиви и същите съответстват напълно на изпълнението на сградата.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите, и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези поддържани и пред въззивната инстанция и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

ВРС правилно е приел за недоказани повдигнатите обвинения в АУАН и НП, че „тавански етаж 2“, на кота +11,20, били изпълнени стоманобетонови колони над плоския покрив и кофраж за греди на кота +14,00, докато според съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти било предвидено на „тавански етаж 2“, частично да бъдат изпълнени дървени перголи.“ Измененията, за които е санкциониран касационният ответник е единствено по вида на материалите, като според експертното заключение в одобрения проект от 13.03.2020г. и в указанията за материала в част „Конструктивна“ няма указания от какъв материал трябва да се изпълнят перголите. В нормативната уредба също липсва изрично регулиране относно материала за изграждане на обследваните архитектурни елементи. Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и ЗУТ, не съдържат специфични указания за материала, от който следва да бъдат изпълнени елементи от категорията на перголите, а в чл.169а ЗУТ се съдържат само общи изисквания към вложените при изпълнение на строежите материали. Налага се изводът, че промяна на материала не е от категорията на съществените изменения по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ и за него не е необходимо одобряване на инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият касационен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че при изпълнение на строежа на процесната сграда са допуснати единствено несъществени отклонения от одобрените проекти в хода на строителството. Съгласно изслушаната и приета СТЕ изпълнените стоманобетонни перголи нарушават частично допустимата на сградата по действащия ПУП. Основателни са твърденията в касационната жалба, че новите одобрени проекти, включително и чертежите към тях променят както конфигурацията и разположението на перголите, така и обема на сградата, който те обграждат и покриват, включително и с нови стоманобетонни плочи, поради което следва промяната на инвестиционното намерение да бъде процедирана по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Това в случая обаче е без значение и не оказва влияние назаконосъобразността на решението, тъй като повдигнатото обвинение на техническия ръководител на строежа инж. Д., според описаните факти в АУАН и НП е единствено за изменение на вида на материалите, с които е следвало да се изпълнят перголите. В АУАН и НП не са описани факти, съответно не са повдигнати обвинения относно нарушените предвижданията по действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед № № Г-363/122.08.2005г. или промяната на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи, чрез променя на разположението на перголите, водещо до промяна в обема на сградата. Фактите, включени в обвинението и обуславящи същото, се съдържат в АУАН, с който административнонаказателното обвинение е повдигнато.

В случая в хода на въззивното производство АНО излага нови факти, неописани в АУАН и в НП, с което изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт, което по съществото си представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. След като съдът е сезиран с определени факти и обстоятелства, правнозначими за повдигнатото административнонаказателно обвинение срещу извършителя на административно нарушение и същите са правилно установени в хода административнонаказателното разследване, като делото е изяснено от фактическа страна, не е допустимо в хода на съдебното производство да се излагат нови факти и да се повдигат нови обвинения, предвид формалния характер на АНП.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира за неоснователно.

Касационният ответник претендира присъждане на разноски за цялото производство. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в производство пред въззивния съд, разгледал делото за пръв път и пред касационната инстанция. Пред въззивната инстанция от процесуалния представител на инж. Н. Д. е направено искане за изменение на решение № 1120/24.07.2023г. в частта за разноските. С Определение № 147/25.01.2024г. на ВРС по АНД № 289/2023г. съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Определението е получено на 30.01.2024г., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предвид изложеното, направеното искане пред настоящата инстанция за присъждане на разноски, сторени в производство пред въззивния съд, разгледал делото за пръв път и пред касационната инстанция е недопустимо. Ответникът не претендира присъждане на разноски в настоящото производство и не представя доказателства за сторени такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася в тази част.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Седми тричленен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1120/24.07.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200289/2023г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № ВН-05-09/18.05.2022г. на Началник на РДНСК Варна, с което на Н. Д. Д., [ЕГН], в качеството му на технически ръководител на строеж „Жилищна сграда“, в УПИ VII-1775а, кв.34 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна /идентичен с ПИ 10135.2563.210/, за нарушение по чл.163а, ал.4 от ЗУТ, вр. чл.163, ал.2, т.1, предл. 1 от ЗУТ и на изискванията на чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на основание чл.233 от ЗУТ.

Решението е окончателно.