Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261418                              07.05.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 992 по описа за 2019 година.

 

Предявен е  иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ищците В.Г.В. и В.Х.В. твърдят, че са съсобственици на дворно място и индивидуални собственици на самостоятелен обект в сграда, описани подробно в исковата молба. Ответниците били съсобственици в терена, като притежавали другият самостоятелен обект в сградата, намиращ се на надпартерния етаж. В края на 2017г. началото на 2018г., без знанието и съгласието на ищците, ответницата Е.Н. извършила преустройство в жилището си, при което премахнала стена, отделяща жилището от вътрешното стълбище на сградата, което водело към тавана. Освен това сменила патрона на външната входна врата, намираща се на западната фасада на сградата в етажна собственост и осигуряваща достъп до стълбището, което води към тавана на сградата. Твърди се също, че била премахнала дървено стълбището, което водело до таванската стая на ищците. Освен това било извършено преустройство в дворното място. До края на 2017г. съществувалите до този момент два входа към двора - един по-малък, намиращ се вляво от сградата и един по-голям, предназначен за преминаване с автомобили, били ползвани от всички съсобственици без ограничение. След това ответницата преустроила по-големия вход и на негово място в момента били налични два – по-малък за пешеходно преминаване и по-голям за преминаване автомобили. На големия вход била монтирана портална врата с дистанционно управление. Ответниците не били предоставили на ищците съответните пособия – ключ и дистанционен механизъм, чрез които те да могат да ползват тези входове. Освен това ответницата Н. била изградила ново стълбище в двора, което водело към терасата на нейното жилище. Това състояние в имота се поддържало и от втората ответница. Всички тези действия пречели на ищците да упражняват правото си на собственост, поради което се иска да бъдат осъдени ответниците да прекратят това състояние като възстановят премахнатата стена, дървеното стълбище и предадат съответните ключове и пособия на ищците за да им осигурят достъп до имота.

Ответниците Е.Г.Н. и Д.Д.Н. твърдят, че не извършват действия, с които да пречат на ищците. Поддържат, че е налично разпределение на ползването на съсобствения имот като порталната врата, както и стълбището, изградено до терасата, се намират в пространство, което по силата на съдебно решение е възложено в техен дял за ползване, поради което и не могат да пречат на ищците да упражняват правата си. Отричат да е налице таванска стая на ищците като твърдят, че сградата има само подпокривно пространство. Отричат да са извършвали действия по преустройство на стълбището - премахване на стълбището и разрушаване на стени, като твърдят, че имотът е в това състояния още когато е придобит от тях. Освен това се позовават на сила на присъдено нещо относно претенциите относно препятстване на достъпа до таванския етаж и считат този иск за недопустим.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото, че ищците са собственици на 1/5 ид.ч. от процесното дворно място, понастоящем имот с идентификатор ******* по кад. карта както и на първия /партерен/ етаж от двуетажната жилищната сграда в мястото, които етаж е заснет в действуващата кадастрална карта под номер ********** / лист 15 и 16/. Собствеността е придобита от ищците по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт №*******. на ********* / лист 11/.

Ответницата Д.Д.Н. е собственик на останалите 4/5 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, както и на втория /надпартерния/ етаж от двуетажната жилищна сграда, която е заснета с идентификатор *********. Правата си тя е придобила от първата ответница Е.Г.Н. по силата на договор за дарение – нот. акт №********** на *************** / лист 14/. От своя страна Е.Н. е придобила собствеността на 04.06.2015г. по силата на договор за продажба сключен със „Сириус – ТИМ“ ЕООД – нотариален акт *************** /лист 12/. Дружеството продавач по този договор е придобило собствеността върху двата имота закупувайки ги от К.С.Д. и С.П.К. през 31.08.2007г. / лист 43/. Към момента на тази продажба между праводателите Д. и К. и ищците по настоящото дело е налице влязло в сила решение за разпределяне на ползването на дворното място постановено по гр.д. № 2302/1999г. на Пловдивския районен съд / лист 51и 51/. Установи се в хода на настоящото производство, че между втората ищца Д.Н. и ищците е налице друго дело по чл.32, ал.2 ЗС по което няма влязъл в сила съдебен акт  /лист 150/.

От приложеното гр.д. №3050/1992г. по описа на ПРС се установява, че ищците по настоящото дело са завели против  К.С.Д. и С.П.К. иск чл.109 ЗС относно ограничаване на достъпа до таванското помещение над пристройката в жилищната сграда. Искът бил отхвърлен с решение на ПОС от 25.06.1996г., което е влязло в сила / лист 52/. Разпитана като свидетел К.Д. сочи, че в двуетажната сграда е имало два тавана, като до единия се влизало с капандура, а до другия със стационарна дървена стълба. И до двата входа се стигало от стълбищната площадка в жилището на втория етаж по дървена стълба, която според свидетелката била стационарна. Д. пояснява, че таваните представлявали подпокривно пространство, като не са били използвани като тавански стаи / лист 154/. Изложеното от тази свидетелка относно особеностите на тавана на къщата се потвърждават и от свидетеля С.Р. – едноличен собственик на дружеството продало имота на първата ответница. Той също твърди, че таванското пространство било неизползваемо, защото било много ниско, нямало същински под, а трябвало да се ходи по гредите на конструкцията. Твърди, че до тавана е имало широка дървена стълба, с прогнили стъпала, която се закачала на нещо като малка площадка между етажа и подпокривното пространство. Свидетелят поддържа, че тази стълба била подвижна / лист 107-108/. 

Разпитаните по искане на ищците свидетели Т.И.Д. и Г.И.А. поддържат, че през 2015г. са посещавали имота, като са помагали на ищците да качват багаж на тавана. Достъпът до там им осигурила ищцата, която имала ключ за западната врата – тази водеща до етажа на ответниците. Качили се по вита дървена стълба, а към самото таванско помещение се минавало през ниска врата. Тези свидетели твърдят, че при повторното си посещение в имота, вече по времето докато се е водело настоящото дело, установили, че старата дървена стълба вече я няма, а до тавана се достига през капандура, снабдена със собствена дървена стълба / лист 106 и 107/. Свидетелите поддържат, че преди на площадката е имало стена отделяща старата стълба от останалата част от етажа. Тази стена понастоящем не съществувала. Твърдят също, че понастоящем към дворното място се стигало през три врати, една от които с клетка за дистанционно управление. През 2015г. на това място имало стара гаражна врата / в този смисъл свидетеля Аладжов/.

Съобразно първоначалното заключение на вещото лице Х. в процесното дворно място се влиза през врати монтирани откъм улица ******. Най-източната от тях била метална, боядисана в черно, за пешеходен достъп и се ползвала от ищците. За площта ползвана от ответниците достъпът се осъществявал през малка пешеходна врата и голяма гаражна метална врата с дистанционно управление боядисана в бяло / лист 91/. На построената в мястото жилищна сграда има две врати. Първата от изток, която осигурява достъп до етажа на ищците и втора – от запад, ползвана за влизане в етажа на ответниците. До тази врата се стига по масивно стълбище изградено към терасата на етажа на втората ответница. Незастроената част от дворното място е разпределена съобразно начина определен по дело 2302/1999г. на ПРС. При огледа в жилището на ответницата Н. вещото лице е установило, че в него е налице вътрешно еднораменно стълбище водещо до площадка, като общо те обособяват пространство с пряк достъп до санитарните помещения. Не е установено наличието на стационарно дървено стълбище към тавана, а на сглобяема дървена стълба, спускаща се от отвора за достъп в тавана / лист 93, 97 и 100/. Подпокривното пространство на жилищната сграда не е обособено, а и не може да се обособи в отделни тавански помещения поради това, че не отговаря на изискванията за височина, както и поради начина на изпълнение на покривната конструкция. То е предназначено единствено да осигури достъп до покрива, при нужда от ремонтни работи / лист 94/. В допълнителното си заключение, вещото лице е стигнало до извод, че след извършения в жилището на втория етаж ремонт са налице различия с описанието на имота, което е възпроизведено в документите отразяващи състоянието му към 1992г. и 1994г. когато са водени предходните дела по чл.109 ЗС и чл.32, ал.2 ЗС /лист 135/.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен искът по чл.109 ЗС следва на първо място да се установи, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху съответната вещ. В случая правата на страните върху терена и обособените два обекта от жилищната сграда не се оспорват.

Относно дворното място се установи, че същото е разпределено с влязъл в сила съдебен акт по чл.32, ал.2 ЗС, който обвързва страните в настоящото производство. Изграждането на допълнителни врати за достъп до частта на ответницата Н. е съобразено с това разпределение, като те осигуряват достъпа до нейната част от имота. От това следва, че съществуването им не пречи на ищците, които трябва да ползват реално останалата част от дворното място, към която имат и обособен самостоятелен вход. Същото е относимо и за вратата и стълбището, които осигуряват достъп на ответницата Н. до собствения ѝ етаж от къщата. Те по никакъв начин не засягат възможността ищците да ползват техния жилищен етаж, както и определеното им пространство от двора.

Установи се също така, че в сградата няма обособени тавански помещения със складово или жилищно предназначение, а само подпокривно пространство. Неговото единствено предназначение е да осигури възмонност за вътрешна и външна проверка на здравината на покривната конструкция и евентуалните ремонти върху нея. Следователно, макар то да представлява обща част по предназначението си, обстоятелството, че достъпът до него се осъществява само през етажа на ответницата се дължи не на нейно или на нейните праводатели поведение, а на конструктивните особености на сградата. Ищците не се нуждаят от непрекъснат и непосредствен достъп до подпокривното пространство, тъй като не беше доказано наличие на непрекъсната необходимост от извършване на ремонтни работи върху покрива.

За да бъде основателен искът по чл.109 ЗС, следва да се докаже, освен, че ищецът е собственик, и това, че ответникът извършва действия или поддържа състояние, които обективно и в причинна връзка възпрепятствуват упражняването на правото на ищеца. В случая тази втора предпоставка не е налице, което води до извод за неоснователност на предявения иск.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер на 700 лева.

Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от В.Г.В. ЕГН ********** и В.Х.В. ЕГН **********, двамата с адрес ******** против Е.Г.Н. ЕГН********** и Д.Д.Н. ЕГН ********** двете с адрес *** относно преустановяване на действията на ответнците, с които пречат на ищците да упражняват правото са на собственост върху собствените им: 1/5 ид.ч. от имот с идентификатор ********* по кад. карта на гр. П., с адрес, гр. П.************* и първи /партерен/ етаж от двуетажната жилищната сграда в мястото, които етаж е заснет в действуващата кадастрална карта под номер ***********, като бъдат осъдени ответниците да възстановят премахнатата стена, отделяща стълбището от тяхното жилище на втория етаж на сградата, възстановят дървеното стълбище, осигуряващо достъп към таванската стая на ищците, вратата към таванската стая, както и голямата портална врата към дворното място, намираща се отдясно на сградата, да предоставят на ищците ключ от входната врата на западната фасада на сградата, както и да премахнат новоизграденото стълбище в двора, водещо до терасата на ответниците.

 

            ОСЪЖДА В.Г.В. и В.Х.В. да заплатят на Е.Г.Н. и Д.Д.Н., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 700лв. /седемстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД