РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 328/15.2.2021г.
гр. Пловдив, 15 февруари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2088 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Пловдив против заповед
№ 18-5678 от 31.05.2019 г. на Началника на СГКК – гр.Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи,
че неправилно се обединяват самостоятелни обекти, принадлежащи на различни лица
в два съседни имота, които също са собственост на различни лица, без съгласието
на Община Пловдив, като съсобственик на част от обектите. Сочи се, че при
одобреното изменение на КККР не са взети предвид очертанията на самостоятелните
обекти съгласно актовете за собственост.
В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представя се подробно писмено становище по съществото
на спора – л.101 по делото. Представя се и второ становище по съществото на
спора.
За ответната страна, Началника на СГКК гр.Пловдив, в
придружаващото административната преписка писмо се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
За заинтересованото лице, А.Н.З., се взема становище
за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
За ЗЛ П.А.С. и А.П.С., също се взема становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при
наличието на правен интерес - жалбоподателят е вписан в КР - л.56 по делото, като притежател на ½ ид.ч. от
правото на собственост в самостоятелен
обект в сградата, предмет на изменението, с идентификатор 56784.519.304.1.4.
Съдът приема, че правната сфера на жалбоподателя се засяга негативно
посредством процесното изменение тъй като с него се заличава сградата, в която
се намира самостоятелния му обект като се съединяват сгради с ИД
56784.519.304.1 и 56784.519.305.1 по КККР на гр.Пловдив и се изработват СО в
новообразувана сграда.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, предвид следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№ 18-5678-31.05.2019 г., с която е одобрено изменението на КККР на гр.Пловдив,
ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД
на АГКК и съгласно скица-проект № 15-480696-31.05.2019 г., състоящо се 1.в
нанасяне на нови обекти в КККР, а именно сграда с идентификатор 56784.519.304.2
с площ 85 кв.м. и предназначение жилищна сграда със смесено предназначение;
схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.2.1 с площ
по документ 72 кв.м. на ет.3, собственост на А.Н.З. въз основа на НА № 33 том
12 дело 15389 от 23.11.1993 г. на ПРС; схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.304.2.2 с площ по документ 42 кв.м. на ет.4,
собственост на А.Н.З. въз снова на НА № 33 том 12 дело 15389 от 23.11.1993 г.
на ПРС, П.А.С. въз основа на документ НА № 58 том 117 рег.40795 дело 23158 от
14.12.2017 г. на Службата по вписванията гр.Пловдив; схема на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.2.4 с площ по документи 148 кв.м.
на 2 нива, на ет.-1 и ет.1, собственост на Община Пловдив въз основа на АЦДС №
72 том 41 рег.5693 от 23.06.2009 г.
издаден от Община Пловдив, А.Н.З. въз основа на НА № 33 том 12 дело 15389 от
23.11.1993 г. на ПРС, А.П.С. въз основа на НА № 113 том 42 рег. 18798 дело 9797
от 28.11.2000 г., издаден от Служба по вписванията Пловдив; схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.304.2.5 с площ по
документ 72 кв.м. на ет.2, собственост на П.А.С. въз основа на НА № 58 том 117
рег.40795 дело 23158 от 14.12.2017 г. на Службата по вписванията гр.Пловдив;
2.заличаване на обекти от КККР, а именно сграда с идентификатор 56784.519.304.1
с площ 52 кв.м. и предназначение жилищно сграда – многофамилна; сграда с
идентификатор 56784.519.305.1 с площ 33
кв.м. и предназначение жилищно сграда – многофамилна, с липсващи данни за
собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.304.1.1 с площ по документи – няма данни като липсват и данни за
собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.304.1.2 с площ по документ 60 кв.м., липсващи данни за собственост, А.П.С.
въз основа на НА за покупко – продажба № 113 том 42 рег.18798, дело 9797 от
28.11.2000 г. на Служба по вписванията – ПРС; схема на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.519.304.1.3 с площ по документи – няма данни и
липсващи данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.304.1.4 с площ по документ 40 кв.м., собственост на
община Пловдив въз основа на АЧДС № 72 том 41 рег. 5693 от 23.06.2009 г.,
издаден от община Пловдив; схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.519.304.1.5 с площ по документ 60 кв.м., собственост на А.П.С.
въз основа на НА за покупко-продажба № 113 том 42 рег. 18798 дело 9797 от
28.11.200 г. на Служба по вписванията при ПРС.
Като мотив за одобряване на процесното изменение е
посочена констатирана непълнота и грешка в отразяването на сгради
56784.519.304.1 и 56784.519.305.1, които на място представляват една сграда. Съчи
се също, че грешно са нанесени и самостоятелните обекти, поради което същите се
коригират според установените на място от правоспособното лице граници.
Съобразно мотивите на заповедта, същата
е издадена въз основа на проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно
лице във връзка с констатации за допусната непълнота и грешка в КК, изразяваща
се в това, че след проверка и измервания на място е установено, че двете сгради
представляват една сграда и СО, изработени в сграда с ИД 519.304.1 следва да
обхванат и сграда с ИД 519.305.1.
Самото
административно производство е започвало по молба на заинтересованите лица.
След уведомяването, заинтересованата
страна община Пловдив е възразила – възражение на л.24 с доводи, че обединяването
на самостоятелни обекти, които не са собственост на едно и също лице още повече
принадлежат на две отделни сгради в два отделни поземлени имота, които са с
различна собственост противоречи на разпоредбите на ЗКИР и Наредба № РД-05-20-5
от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Ответната
страна не е взела предвид това възражение на жалбоподателя, тъй като то е
подадено след изтичането на законоустановения за целта срок и един ден след
издаването на самата заповед.
Уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК с изх.№ 01-152253-23.04.2019 г. на
СГКК-Пловдив до Община Пловдив е получено на 03.05.2019 г. Община Пловдив е
изготвила възражение с изх.№19 СЛ -94 от 30.05.2019 г., което е входирано с вх.
№ 02-594-03.06.2019 г. в СГКК-Пловдив.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
допусната СТЕ, която в заключението си проследява кадастралния статут на
процесните имоти. Същата, като
компетентно дадена и неоспорена от страните, се кредитира и от съда.
При тези фактически установявания, съдът достигна до
следните правни изводи:
На първо място, настоящият състав намира оспорения
пред него ИАА за издаден при СПН, допуснато в хода на административното
производство, налагащо отмяна на заповедта.
Заповедта е издадена по недопустимо искане на лице, което не е
собственик (на част от самостоятелните обекти в едната сграда, които се
съединяват на практика с тези от другата) и не е лице, за което в закон е
предвидено право да иска изменение на КККР по смисъла на чл. 51, ал. 3 ЗКИР.
Направените в тази връзка възражения в двете писмени становища, представени от
процесуалния представител на Община Пловдив са основателни.
Задължение на административния орган при започване на
административното производство е проверката на предпоставките за неговата
допустимост, в т.ч. и наличието на правен интерес у заявителите. Заявлението, с
което е инициирано производството по изменение на кадастралната карта, е
подадено от А. З., П.С. и А.С.. От приложените документи за собственост се
установява, че документ, легитимиращ Ана З. като собственик на обект в
процесиите сгради не е представен. Налице е нотариален акт за собственост върху
недвижим имот /констативен/ от 23.11.1993 г., с който А. С. е призната за
собственик на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено
дворно място, представляващо имот пл. № 393 в кв. 21, както и целия трети
жилищен етаж от жилищна сграда, построена върху същото дворно място и 1/2
ид. ч. от
общите части на жилищната сграда - таван, мазета и магазин. Въпросният
нотариален акт доказва правото на собственост на лицето Ана Сагони, но не е
ясно дали същата е заявителката в производството пред началника на СГКК -
Пловдив. Т.е административно производство е инициирано и проведено с участието
на лице, чиито правен интерес не е установен.
Освен това, от заключението на вещото лице Г. се
установява, че в плановете от 1973 г. и 1982 г. имот пл. №393 и имот пл. № 394
са два отделни имота с отразени във всеки от тях самостоятелни сгради, означени
със сигнатури ЗМЖ в имот 393 и ЗМЖ в имот 394. При приемането на кадастралната
карта имотите са отразени с отделни идентификатори 519.305 и 519.304. Касае се
за два отделни поземлени имота и нанесени в същите отделни сгради. От
представените документи за собственост се установява, че А.С. притежава
собственост в имот пл. № 393, П.С. в ПИ с идентификатор 519.304 и А.С.в имот
пл. № 393. С разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР изрично е очертан кръга на
лицата, които имат право да инициират изменение на КККР, а именно- собственик,
друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно
постъпила информация от ведомство или община. В случая, лицата не са доказали
да са собственици на сграда (или самостоятелни обекти в нея) с идентификатор
56784.519.305.1, а за една от заявителките е неясно доколко въобще притежава
собственост в сградите, обхванати от изменението. Не попадат и в кръга „друго
лице". След изменението на кадастралната карта се образуват нови
самостоятелни обекти, в които отразените собственици притежават собственост,
некореспондираща с отразеното в представените документи. На практика,
обединявайки самостоятелни обекти от двете сгради в един общ в една сграда, АО е
направил изменение на КККР, което не съответства на притежаваните от ЗЛ права
на собственост по представените за целта документи дотолкова доколкото по
отношение на сграда с ИД 56784.519.305.1 няма записан собственик в КР,
не са заснети самостоятелни обекти в нея и не се представят доказателства,
които да легитимират заявителите като собственици. Последното се установява по
безспорен начин както от записите по КР преди изменението (л.56 и 57) така и от заключението на ВЛ.
Едновременно с това ЗЛ не доказват с представените от тях НА, че те притежават
право на собственост в тази сграда
с ИД 56784.519.305.1. Видно от представените доказателства (НА) ЗЛ по чиято
инициатива започва производството по изменение на КККР, се легитимират като собственици на обекти в
другия ПИ 56784.519.304 касателно сграда с идентификатор 56784.519.304.1. Видно от заключението на ВЛ кога е извършено обединяването
на двете сгради заснети в имоти № 393 и №394, кв. 21 по плана от 1982 г не е ясно.
Няма представени документи в тази насока. Видно от приложение №6-фотоснимка на
западната фасада на сграда ИД 519.304.2 от към ул. „Райко Даскалов" в
имоти 393 и 394 са съществували две
отделни сгради с разлика във височините и
разделени с калканни зидове, но в момента външно и вътрешно са обединени
в една сграда с еднакво оцветени фасади.
По този начин АО се е произнесъл от една страна по
заявление на лица, които не са активно легитимирани да искат процесното
изменение в нарушение на чл. 51, ал. 3 ЗКИР,
а от друга и в нарушение на чл.30, ал.2 от ЗКИР. Освен
нанасянето на нови обекти в кадастралната карта, с процесното изменение се
отразяват и нови собственици в кадастралните регистри. Видно от представеното
заявление на л. 25 от делото - регистрирането на документ за собственост е една
от заявените услуги. С оглед горното, с процесната заповед са предприети и
действия по изменение на кадастралния регистър, който съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 от ЗКИР включва данни за собственика на недвижимия имот и за
акта, от който той черпи права /т.2/. В конкретната хипотеза представените от
заявителите НА не доказват техни права в сграда
с ИД 56784.519.305.1, която става част от съединената с общ идентификатор сграда
– нов обект на кадастъра с ИД 56784.519.304.2, съответно регистриране в КР на
документи за собственост, които не обективират правата за съответните обекти на
кадастъра представлява нарушение на
горепосочената норма.
На следващо място, съдът приема за основателно и другото
възражение на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба №
РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на
недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра.
Предметът на оспореното изменение обхваща отстраняване на непълнота и грешка в
отразяването на сградите, разположени в ПИ с идентификатори 56784.519.304 и
56784.519.305. Процесното изменение не засяга отразяването на самите поземлени
имоти. Т.е. в резултат на одобреното изменение се образува нова сграда с
идентификатор 56784.519.304.2 от обединяване на досега съществуващите сгради в
ПИ 519.304 и 519.305. По този начин новоотразената сграда е разположена в
два поземлени имота. Определеният
идентификатор създава погрешно впечатление, че сградата е разположена в
пределите на един ПИ, което не отговаря на действителното положение. В крайна
сметка се налага извода, че идентификаторът е определен в нарушение на чл.6,
ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от
29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия
имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра.
По изложените съображения жалбата е основателна.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се следват
претендираните по делото разноски за юрискинсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съгласно списък на разноските на л.107.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-5678-31.05.2019 г. на Началника на СГКК гр.Пловдив.
ОСЪЖДА СГКК Пловдив да заплати на Община
Пловдив, разноски по делото в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Административен съдия: