Решение по адм. дело №506/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК).

Административното дело е образувано във връзка с подадена жалба от Г. И. Н., [ЕГН] изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, чрез адв. Д. Д. Н. – ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, [улица], офис № 2, против Заповед №Л-1007/07.11.2025 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 (пет) денонощия.

Изложените доводи от жалбоподателя чрез неговия пълномощник са, че не е изяснена напълно фактическата обстановка, неправилно е било възприето, че оспорващият е нанесъл удари на друг лишен от свобода – М. Я., никъде, не е посочено в кои части са били нанесени удари. По този начин според жалбоподателя се нарушава правото му на защита, поради което се иска отмяна на оспорената заповед

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата.

Ответникът по делото – Началникът на Затвора гр. Ловеч– редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката на съда е заявил, че жалбата е допустима като подадена в предвидения от закона срок, но е неоснователна. Освен това е посочил, че посоченото в представения от пълномощника на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение не е платено, поради което не следва да бъде присъждано на жалбоподателя в случай на отмяна на обжалваната заповед. Направил е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в случай, че бъдат представени доказателства за заплащането му.

Допълнително ответникът чрез пълномощник е представил писмено същество по делото, в което по изложени доводи моли да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна и недоказана, както и да бъде потвърдена обжалваната заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започнало с докладна записка от мл. И. С. В. В. с вх. № ДЗ-360/09.10.2025 г. до Началника на Затвора Ловеч, в която е отразено, че на 08.10.2025 г. В. като постови на пост № 8 около 18:45 часа е чул викове във втора група, поради което надзиратели от Затвора Ловеч са влезли веднага в групата и са установили, че л.св. М. Я. Я. и Г. И. Н. са се сбили. Двама са били разделени, за да напишат писмени обяснения за случая. По тях не е имало видими наранявания по лицето и тялото. Осигурен им е медицински преглед, след което са били върнати в групата. Б. са снети писмени обяснения от останалите лишени от свобода от тази група, които И. В. е приложил към докладната записка.

По докладната записка е извършена проверка от И. С. И. – ИСДВР II група, който с писмено становище с рег. № 7459/15.10.2025 г. е посочил, че след извършена проверка, преглед на видеонаблюдението, приложени документи и проведени разговори с лишените от свобода, настанени във втора група е установено, че на 08.10.2025. след проведено претърсване във втора група, л.св. Г. И. Н. от килия 204 влиза в килия № 207, където е настанен л.св. М. Я. Я.. Вътре в килията възниква конфликт между двамата лишени от свобода, при който Н. посяга и нанася удар на Я.. Веднага след това Н. е изблъскан от Я. извън килията и в коридора на втора група започва да му нанася удари, при което Н. му отговаря и той с физическо насилие. Веднага след това се намесва л.св. А. К., който е групов отговорник и отговорник по реда и дисциплината и разтървава двамата лишени от свобода, които упражняват физическа саморазправа един срещу друг. С оглед гореописаното авторът на докладната записка предлага на Началника на Затвора Ловеч на двамата лишени от свобода да бъдат наложени дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“ за упражняване на физическо насилие за решаване на възникнал конфликт.

На базата на докладната записка, становището на ИСДВР и обясненията на лишените от свобода и сведение от ДГН за сбиване между лишени от свобода, Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) –Началникът на Затвора Ловеч е издал обжалваната заповед в настоящото производство, с което е наложил на Г. И. Н. наказание „изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 96, т.3 и чл. 97,т.4 от ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.

Преди да му се наложи наказанието л.св. е изслушан на 23.10.2025 г. от ДНО.

В съдебно заседание по искане на жалбоподателя са допуснати двама свидетели – лишени от свобода, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, които са очевидци на случая.

Свидетеля Х. Д. В. заявява в съдебно заседание, че е видял, че л.св. М. Я. е започнал да удря с юмруци жалбоподателя, без никакви обяснения. Свидетелят е категоричен, че удари е нанасял само Я., а жалбоподателят не е посягал и не е проявявал агресия.

Свидетелят Д. А. В. изпъртява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч и е сведетел на случая. В съдебно заседание той посочва, че жалбоподателят се е скарал с другия лишен от свобода М. Я. и последният е започнал да го бие. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят не е нанасял никакви удари на М. Я., а само се е пазил.

Съдът няма основание да не кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели, защото те са свидетели-очевидци на случая и разказват какво са възприели, показанията им не си противоречат.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 104 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от Началника на затвора. По делото не е спорно, че оспорената заповед е издадена от Началника на Затвора Ловеч, което означава, че тя е издадена от компетентен административен орган в рамките на неговата териториална и материално-правна компетенция.

Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя.

Съдът намира, че ДНО се произнесъл при ненапълно изяснена фактическа обстановка. С чл. 35 от АПК е предвидено, че административния акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 36 от АПК е регламентирано, че доказателствата се събират служебно от административния орган.

В случая на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл. 97, т.4 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо наличие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. Но разпитаните в съдебно заседание двамата свидетели очевидци на случая в показанията си са категорични, че жалбоподателят не е нанасял удари на други лишен от свобода, не е бил агресивен и само се е предпазвал от ударите на М. Я.. От приложените по делото писмени обяснения на лишените от свобода се установява, които са снети за случая е видно, че само един лишен от свобода Х. С. твърди, че жалбоподателят пръв е посегнал на М. Я..

При положение, че има толкова много свидетели-очевидци на случая, дисциплинарно-наказващият орган е следвало да обсъди обясненията, да ги съпостави, да уточни ясно, точно и категорично какви действия е извършил жалбоподателя, за да може да се прецени дали те нарушават разпоредбите на ЗИНЗС. Още повече, че в помещението на Затвора Ловеч, където е станал случая е имало видеонаблюдение, което би спомогнало за категорично установяване на действията на жалбоподателя. Съдът намира, че ДНО е описал много общо и бланкетно деянието на жалбоподателя, което безспорно оказва влияние и върху правото му на защита. При това положение обжалваната заповед следва да бъде отменена и делото да бъде върнато като преписка на ДНО за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на производството следва да бъде уважено доказателствено искане на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В проведенетото публично заседание по делото пълномощникът на жалбоподателя е представил документ за реално заплащане на адвокатското възнаграждение.

Направеното възражение от ответника чрез пълномощник за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е неоснователно, защото адвокатът на жалбоподателя е изготвил жалбата, отстранил е след това нейните нередовности, участвал е в проведеното публично съдебно заседание, взел е участие в разпита на двамата свидетели, изразил е становище по същество на правния спор.Следва да се посочи, че и съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в актуалната редакция към ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е хиляда лева. В случая платеното възнаграждение е в размер на петстотин лева, който не е прекомерен, което налага възражението за прекомерност да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 111, ал.6, т.2 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №Л-1007/07.11.2025 г. на Началника на Затвора гр. Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 (пет) денонощия.

ВРЪЩА делото като преписка на Началника на Затвора Ловеч за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Г. И. Н., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч сумата от общо 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса за образуване на административно дело и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по делото за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в съответствие с чл. 111, ал.7 от ЗИНЗС.

Препис от него да се изпрати на страните.