Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 266
20.04.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 88 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Л.Д., подадена
чрез адв. С.П., САК, с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №174 от 20.12.2021
г., постановено по АНД №270 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът отбелязвал,
че полицейските служители спрели Д. за проверка и при извършената такава
установили, чрез дежурен полицай в полицейски информационен масив, че водачът
бил криминално проявен по линия „Наркотици“. Така полицейските служители
предложили на водача да бъде тестван с техническо средство за евентуална
употреба на наркотични вещества. Това установяване обаче не било предвидено в
закона като основание за започване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Точно обратното, разпоредбата на чл.5 ал.1 от
Наредба №1 от 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1 от 2017)
била императивна и постановявала, че подобни проверки се правят при наличие на
външни признаци, реакции или поведение на водачи на МПС за употреба. Посоченото
обстоятелство не било отчетено от съда.Твърди се, че решаващият състав не отчел
и липсата на протокол съобразно чл.5 ал.2 от Наредба №1 от 2017г., а в
конкретния случай липсвали каквито и да било конкретни данни, които да
обосновават проверката за употреба на наркотични вещества. Следвало да се
отбележи, че по делото не се твърдяло и не се доказвало наличие на външни
признаци, поведение или реакции на Д. за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, като в тази насока се изброяват посочени такива външни признаци,
поведение или реакции на водачи на МПС в приложение №2 към чл.5 ал.2 от Наредба
№1 от 2017г. Нито един от изброените в касационната жалба признаци нито се
твърдял, нито се доказвал, а постановяването на съдебно решение въз основа на
твърдението на полицейските служители, че Д. бил криминално проявен по линия
„Наркотици“ без за същото да се представят доказателства, освен, че нарушавало
правото на защита на наказаното лице, представлявало и нарушение на материалния
закон. На следващо място се сочи, че съдът отбелязвал, че причината Д. да бъде
отведен в сградата на РУ – Димитровград била свързана с обстоятелството, че
според показанията на полицейските служители същият сам се съгласил на това, за
да не се злепоставя, изчаквайки проверка на място пред множество граждани в
централната част на града. Навеждат се
доводи, че още с жалбата Д. възразил относно законосъобразността на отвеждането
му в сградата на РУ при ОДМВР Димитровград, а дори и изобщо посоченото
твърдение да се приеме за вярно, то отвеждането на проверяваното лице по
цитираните от полицейските служители причини противоречало на законовите
разпоредби, съобразно които проверките за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с тест се извършвали на място. Това означавало, че независимо от
желанието или съгласието на проверяваното лице проверката да бъде извършена по
начин, различен от законоустановения, това обстоятелство не можело да бъде
прието за законосъобразно оправдание за осъщественото отклонение от
императивния процесуален законов ред. За пълнота се сочи, че криминалната
регистрация на лице във връзка с повдигнато обвинение за извършено престъпление
не можело и не следвало да бъде основание за извършване на последващи проверки.
Навеждат се и доводи, че бил нарушен принципът на предвидимост на правосъдието
и на оправданите правни очаквания, залегнал в чл.6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека. На следващо място се твърди, че както в
първоинстанционната жалба, така и в приложените писмени бележки била посочена
релевантна за случая национална съдебна практика, която съдът нито взел
предвид, нито изобщо обсъдил дали приема или не приема същата. Действително,
същата нямала задължителен характер, но за изпълнение на задължението за
обосноваване на решението, съдът дължал произнасяне защо в разглеждания от него
случай не приема съображенията, изложени от други състави на националния съд. В
представените писмени бележки се посочвала и
релевантна за случая наднационална съдебна практика, като се навеждат
доводи, че същата била релевантна, доколкото в първоинстанционния процес безспорно
се установило, че по отношение на Д., за осигуряване на явяването му в сградата
на РУ – Димитровград при ОД на МВР – Хасково бил използван елемент на принуда,
който представлявал критерият за преценка дали било налице лишаване от свобода
по смисъла на чл.5 пар.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Твърди се, че извършването на проверка при осъществено противозаконно лишаване
от свобода съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, поради
което издадените въз основа на незаконосъобразната проверка актове също се
оказвали незаконосъобразни. Предвид разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията
на Република България съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека била задължителна за българските съдилища. Същата обаче не била нито
съобразена, нито дори обсъдена при постановяване на решението. Поради това,
решението било необосновано. Моли се за отмяна на решението на районния съд.
Претендират се направените разноски съобразно приложен списък.
В касационната жалба е направено искане за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на чл.6 и 7 от
Хартата за основните права в Европейския съюз, на основание чл.267 ал.3 от
Договора за функционирането на Европейския съюз. Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли разпоредбата на чл.6 от Хартата за
основните права в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в
съответната държава-членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо
да се осъществява фактическо задържане за целите на извършване на проверки за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози без то да бъде облечено във формален акт на органа
по задържането?
2. В случай, че чл.6 от Хартата за основните права в
Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че посочената корекция не е
приложима, следва ли да се приеме, че последващото поведение на проверяваното
лице след осъществяване на фактическото задържане в противоречие с цитираната
разпоредба, с което същото отказва да бъде изпробвано за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, подлежи на санкциониране?
3. Следва ли разпоредбата на чл.7 от Хартата за
основните права в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в
съответната държава членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо незачитане
на физическия интегритет, като част от правото на личен и семеен живот на
основания, различни от законово уредените?
4. В случай, че чл.7 от Хартата за основните права в
Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че посочената корекция не е
приложима, следва ли да се приеме, че последващото поведение на проверяваното
лице след осъществяване на фактическото задържане в противоречие с цитираната
разпоредба, с което същото отказва да бъде изпробвано за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, подлежи на санкциониране?
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
В представено писмено становище излага съображения, въз основа на които намира,
че касационната инстанция може да се произнесе по законосъобразността,
правилността и обосноваността на първоинстанционното решение, без да се изпраща
преюдициално запитване до СЕС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да се потвърди решението на
Районен съд – Димитровград. По искането за отправяне на преюдициално запитване
до СЕС намира същото за неоснователно и предлага да се остави без уважение.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно чл.628 от ГПК, приложим в съответствие с чл.144 от АПК, вр.
чл.63в от ЗАНН, вр. чл.228 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на
Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на
делото от българския съд.
В конкретния случай, с оглед разпоредбата на чл.629 ал.3 от ГПК
решаващият съд намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване
следва да се отклони, доколкото значението и смисълът на посочените норми на
общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното
тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се
отнасят до приложението на национални норми, които да противоречат на норма на
правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на
преюдициалното запитване.
Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за
отправяне на преюдициално запитване по въпросите, посочени от касатора по
делото, до Съда на Европейския съюз, е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №174 от 20.12.2021г.,
постановено по АНД №270/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Наказателно постановление №21-0254-000347 от 13.04.2021г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на А.Л.Д., за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е посочил, че административно-наказателното
производство е законосъобразно и правилно проведено, без да се установяват
съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или засягащи правото
на защита на жалбоподателя. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното
лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Изложени са и
съображения, че наложените административни наказания са определени в
съответствие с предвиденото в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено достатъчно
ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не
е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място А.Л.Д. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. При така събраните доказателства за настоящата
инстанция не остава никакво съмнение относно осъществяването както от
обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние именно от
касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в оспореното НП.
В тази връзка и доколкото изложените от районния съд
мотиви за потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от
настоящия състав, не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Димитровград правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на А.Л.Д. за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №174 от 20.12.2021г.,
постановено по АНД №270/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.