РЕШЕНИЕ
Гр.София, 19.05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на деветнадесети май
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 3196 по
описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник
по изп.производство/ срещу СЪОБЩЕНИЕ
от 24.02.2020 г., постановено по изп.дело № 20208380400870, с което от ЧСИ М.Б.,
рег.№ 838, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 2500/20.02.2020
г., е отказано да бъде намален размера на адв.възнаграждение до 200 лв. и
съответно на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение за образуване на изп.производство следвало да бъде
сведено до 200 лв. ; присъденото от ЧСИ в размер на 230 лв. било прекомерно, тъй като сумите били
платени преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и последващи действия
от СИ не били необходими. Позовава се на ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на
ОСГТК на ВКС и решение № 251 от 05.09.2012 г. по гр.д.№ 517/2011 г. на ВКС, ГК,
Четвърто ГО, което било постановено по реда на чл.290 ГПК, както и на т.3 от ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено като адв.хонорар се сведе до минимума по чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения- 200 лв., както и да
реши въпроса по същество, вкл. с размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендират се разноски- за държавна такса и юриск.възнаграждение в размер на
50 лв.
От взискателя – Х.П.С.е постъпило
възражение по жалбата, в която се излагат доводи за неоснователност на жалбата
и правилност на акта на ЧСИ. Размерът на адв.възнаграждение отговарял на
фактическата и правна сложност на изп.производство. Твърди се, че длъжникът бил
недобросъвестен и дългът не бил погасен и към настоящия момент. Претендират се
разноски в размер на 200 лв.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
разноските били правилно определени и в съответствие с чл.79, ал.1 ГПК. Разноските
били в тежест на длъжника дори ако дългът бил заплатен в срока за доброволно
изпълнение. Адв.възнаграждение се дължало в размера в който е уговорен и
заплатен.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното съобщение жалбоподателя
е бил уведомен на 26.02. 2020 г.
Жалбата е подадена на 04.03.2020 г. /първи
работен ден/.
Следователно същата е в срок.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е
образувано по молба, подадена на 11.02.2020
г. от Х.П.С.за предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по
изп.лист от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 22006 по описа за 2018 г. на СРС, 49 с-в- 463,36
лв. – съдебни разноски.
Изп.дело е било образувано
на 18.02.2020 г. като с
разпореждането за образуване са определени разноски за адв.възнаграждение в
размер на 230 лв., както и авансова такса в размер на 48 лв. Със същото
разпореждане е наредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение /ПДИ/.
На 18.02.2020 г. е издадено
и постановление, с което се приемат разноски в размер на 278 лв., представляващ
сбор от горецитираните две суми.
На 18.02.2020 г. е отправена
ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на следните суми: разноски в гражданското производство в размер на 463,36
лв., т.е. тази по изп.лист; за
процесуално представителство в изп.производство – 230 лв.; разноски в
изп.производство – 48 лв. ; такса по т.26
от Тарифата по ЗЧСИ- 83,20 лв. или
общо в размер на 824,56 лв.
Поканата е връчена на длъжника на 19.02.2020 г.
Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
На 21.02.2020 г. е подадено от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано
настоящето производство.
По
съществото на спора:
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да
бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните
права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им-решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по
описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови
реално направените разноски- РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС.
В изп. дело не се съдържат никакви документи за
предприети от ЧСИ действия по изпълнението. В конкретния случай единственото,
което е сторено е подаването на молба от взискателя и съответно образуването на
изп.дело от ЧСИ.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Следва да се отбележи, че
в случая изобщо не са ангажирани доказателства, че договореното
адв.възнаграждение в размер на 230 лв. е платено. Видно от договора за правни
услуги от 31.01.2020 г. същият дори не е подписан от довереника /взискател/,
виж л.4 от изп.дело.
Съгласно т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по тълк.д. № 1/13 на ОСГТК въззивният съд може
да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е
въведено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на
установена в публичен интерес норма.
Безспорно нормата на чл.78 ГПК,
приложима и в изпълнителния процес е императивна.
В т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. по
тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на разноските във въззивното
производство се приема, че: „Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК“.
Налага се извод, че жалбата е основателна по отношение
определения от ЧСИ размер на адв.възнаграждение, а обжалваното съобщение ще
следва да бъде отменено.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
ЧСИ е определил в цифров
размер дължимата от длъжника такса по
т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 83,20 лв. при дължима такава по б.“б“ от същата
разпоредба в размер на 43,60 лв.
Следва да се има предвид, че според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви
такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет
на изпълнителния лист, т.е. в конкретния случай
такова в размер на 463,36 лв.
По разноските:
С оглед приетото в съдебната практика – в производство по
разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ СЪОБЩЕНИЕ от 24.02.2020 г., постановено по изп.дело № 20208380400870, с
което от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, по възражение на „Т.С.“
ЕАД, вх.№ 2500/20.02.2020 г., е отказано да бъде намален размера на
адв.възнаграждение в полза на взискателя.
ОПРЕДЕЛЯ адв.възнаграждение в полза на взискателя по изп.дело
№ 20208380400870 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, в
размер на 0 /нула/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.дело №
20208380400870 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, в
размер на 43,60 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: