МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 25/ 23.04.2013г. по НОХД № 130 /2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Производството е на
основание чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1 б. „а” и б.„б”от НК, и чл.58а, ал.1 от НК като делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ - чл.371 т.2 от НПК.
На
27.02.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора
против подсъдимия А.З.М. за това, че на
03.01.2013г. в гр.Чирпан, обл.Ст.Загора като
употребил сила е отнел чужди движими
вещи - пари - сумата от 30лв.,
дамска чанта на стойност 15лв. /петнадесет лева/, документ за самоличност-лична
карта на стойност 18лв./осемнадесет лева/, дебитна карта на стойност 3.00лв.
/три лева/, мобилен
телефон марка „Нокиа" модел „1661" на стойност 50.00лв. /петдесет
лева/, дамско портмоне на стойност 2.50лв. /два лева и петдесет стотинки/,
очила с диоптър и калъф за тях на стойност 55 лв. /петдесет и пет лева/, 2 броя
ключове на стойност 6 лв. /шест лева, гребен на стойност 1лв./един лев/, червило
на стойност 4лв. /четири лева/, огледалце на стойност 2 лв./два лева/, икона на
св.Богородица на стойност 10 лв. /десет
лева/, православен календар за 2012г. на стойност 0.50лв. /петдесет стотинки/, всички вещи на обща стойност 167лв. /сто
шестдесет и седем лева/ от владението
на Д.Т.П. с ЕГН ********* *** Загора, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и “б”от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително
и от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт,
като предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено
предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да
бъде определен при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед реда по който е
протекло делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно:
направеното от подсъдимия самопризнание и изразено съжаление за извършеното,
възрастта му, неговата социална принадлежност, семейно и имотно положение,
както и стойността на отнетите вещи, които са под размера на една минимална
работна заплата. Освен това счита, че на фона на тези обстоятелства следва да
бъдат отчетени предходните осъждания на дееца, извършени в условията на една
трайно установена престъпна дейност. Въпреки това счита, че в конкретния случай
справедливо би било по отношение на подсъдимия да бъде наложено едно наказание около минималния размер, предвиден в
закона, което да бъде редуцирано с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК. Счита, че същото следва да бъде изтърпяно
при „строг” режим в ЗО от „закрит” тип или затвор. Не взема отношение по
отношение на предвиденото кумулативно в закона наказание „Конфискация до една
втора от имуществото на виновния”.
Служебният
защитник на подсъдимия адв.П.Г. счита, че с оглед изразеното съжаление от подзащитния и
за извършеното и оказано пълно съдействие
на органите на разследването както на ДП, така и пред съда, стойността
на отнетото, която е под размера на минималната работна заплата за страната, и
социалния му статус, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода около минималния размер на
предвиденото в закона наказание - в размер на 5 години, като с оглед реда на
протичане на съдебното следствие да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК. Счита, че предвид квалификацията на деянието, която намира за
правилна, при определяне на наказанието не следва да бъдат отчитани предишните
осъждания на дееца, които са част от квалификацията на деянието.
Подсъдимият А.З.М. поддържа
казаното от защитника си. Изразява съжаление за извършеното като заявява, че не
знае защо краде. В последната си дума моли съда „за една нормална присъда”.
По делото няма конституирани
частни обвинители или граждански ищци и не са приемани за съвместно разглеждане
граждански искове от пострадалата срещу подсъдимия за претърпените вследствие
на деянието имуществени и неимуществени вреди.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
В обстоятелствената част на обвинителния акт се
твърди, че при
проведеното разследване е изяснена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.З.М.
е роден на ***г. в гр.Хасково, българин, български гражданин, от ромски
произход, живущ ***, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Същият е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер,
преимуществено за престъпления против собствеността, като последното му
осъждане, вписано в справката му за съдимост е това с присъдата по НОХД № 61/2013г., в сила от 12.02.2013г.,
на Районен съд гр.Чирпан, с която е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година. Същото е извършено един ден след деянието по настоящото обвинение.
Освен това, тъй като не се е завърнал след изтичане срока на отпуска му, срещу
него е образувано и по негови данни вече е осъден и за извършено друго
престъпление-по чл.297, ал.1 от НК/бягство от затвора/ като се е отклонил за
период от около един месец, след което е бил заловен и върнат в затвора. Във
връзка с последните му осъждания /общо 10 на брой/ с протоколно определение №
81/28.01.2010г. на ОС-Пловдив по ЧНД № 3305/2009г. на основание чл.25 ал.1 вр.
с чл.23 ал.1 и чл.24 от НК е определено общо наказание по наложените му
наказания по тези присъди в размер на 5
години и 6 месеца лишаване от свобода. Настоящото си деяние също е извършено по
време не изтърпяване на това общо наказание /с начало 19.01.2009г./, докато е бил пуснат в отпуск от затвора. Предвид предходните му осъждания и
тъй като настоящото му деяние е извършено след като е бил осъждан преди това за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на които не е било отложено по чл.66 от НК, и е извършил същото
след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, които е
търпял и понастоящем продължава да изтърпява, както и поради това, че от
изтърпяването на наказанията по тези присъди не е изтекъл 5-годишния срок по
чл.30 ал.1 от НК, поради което същото правилно
е квалифицирано като такова, извършено в условията на „опасен рецидив” съгласно
разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”а” и ”б” от НК.
На 17.12.2012г. подсъдимият М. *** в домашен отпуск за два дни. На 18.12.2012г. не се
завърнал в Затвора -гр.Стара Загора и заминал за гр.Пловдив.
На 03.01.2013г. подсъдимият М. се прибрал в дома на родителите си,
където е и неговия постоянен адрес, в гр.Чирпан, ул.”Единство” № 52.
Около 17.30 - 18.00
часа излязъл от дома си и забелязал в близост пострадалата Д.Т.П., разпитана
като свидетел по ДП. Св.П. след края на работния ден се прибирала към дома си,
находящ се на ул.”Д.” № 14. Подсъдимият М. я проследил и в един момент решил да
я нападне като със сила да отнеме дамската й чанта. Вървейки след нея
подсъдимият М. застанал зад св.П., рязко дръпнал от ръцете й дамската й чанта,
и побягнал. От силния тласък при отнемането на чантата пострадалата паднала на
земята, а дръжките на чантата останали в ръката и. Веднага след това св.П.
извикала за помощ и тъй като се намирала в близост до дама си била чута от
племенника си, който излязъл и се опитал да настигне нападателя й, но не успял.
След нападението
подсъдимият М. се прибрал у дома си и разгледал съдържанието на отнетата от
него дамска чанта. В същата се съдържали следните вещи: дамско портмоне от плат
с налични 30 лева /1бр. банкнота от 20 лева, 1бр. банкнота от 5 лева,1бр.
банкнота от 2 лева и остатъка до 30 лева на монети/, личната карта на св.П.,
дебитна карта на „Експресбанк”, лист с ПИН код за дебитна карта, мобилен
телефон марка „Нокия”, калъф с диоптрични очила, 2 броя ключове, дамски
принадлежности /огледалце, гребен и червило/, 1 брой икона на Св.Богородица и
православен календар.
След като прегледал
съдържанието на дамската чанта подсъдимият М. взел от същата парите, мобилния
телефон, дебитната карта и листа с ПИН кода за същата, а останалите вещи изхвърлил
в запалената отоплителна печка в дома им. Тези действия на подсъдимия М. били забелязани
от майка му св.И.И.М. и от брат му – св.И.В.Г.. Веднага след това излязъл от
дома си и на два пъти /същия ден и на следващия/ се опитал да изтегли пари с
дебитната карта на св.П., но не успял.
Рано сутринта на
04.01.2013г. подсъдимият М. заедно с жената, която живеел на съпружески начала
напуснал дома си и отишъл в гр.Д.. Там на непознато лице продал мобилния
телефон, а отнетите пари изхарчил за храна.
Този ден сутринта
майката на подсъдимия М. като изхвърляла отпадъците от печката на твърдо гориво
забелязала, че част от намиращите се в хвърлената дамска чанта вещи не са
изгорели докрай, и при извършения оглед по-късно на същия ден са били иззети.
Въпреки чe нападението е станало привечер
към 18,00 часа и с оглед обстоятелството, че в този сезон на годината вече било
притъмняло, пострадалата П. успяла да огледа визуално нападателя си –подсъдимия
М., придобила впечатление за ръста, телосложението и дрехите, с които бил
облечен той, които в разпита си на ДП /л. 21-22 и л.23/ подробно е посочила.
Освен това подробно е посочила и какви са били вещите и паричната сума, които е
държала в чантата си.
В хода на
досъдебното производство са били разпитани като свидетели, включително и пред
съдия, майката и брата на подсъдимия- свидетелите И.И.М. и св.И.В.Г., които са
описали действията на подсъдимия след извършване на деянието и начина, по който
последният се е разпоредил с отнетите вещи. По ДП са били извършени процесуално-следствени
действия– оглед на местопроизшествие на 04.01.2013 г.,/ вж. протокола за оглед
и приложения към него фотоалбум- на л.30-л.34 от ДП/, при който от
импровизирано огнище, използвано от семейството на подсъдимия, са иззети като
веществени доказателства- части от
обгоряло портмоне и гребен, принадлежащи на пострадалата, разпознати от
последната/ видно от протокол за предявяване на вещи от 04.01.2013г. на л.35 от
ДП/, които бяха предявени и на подсъдимия в съдебно заседание. Освен това е бил
извършен и следствен експеримент- на 05.02.2013г., при който подсъдимият М. е
посочил как и по какъв начин е извършил деянието, а именно като я е проследил,
и е отнел дамската чанта чрез издърпване на същата от ръцете на пострадалата
/видно от протокола за това от 05.02.2013г., на л. 36 от ДП/.
С оглед
заключението на назначената по ДП СОЕ /на л.38-39/, стойността на всички отнети
вещи се равнява на сумата от 147, 00 лв., като в случая вещото лице е оценило и
стойността на отнетите при грабежа документи в това число документа за
самоличност- лична карта на стойност- 18,00 лв. и дебитна карта на стойност 3,00лв.,
които с оглед съдебната практика са
неоценяеми и неправилно са били включени в предмета на престъплението.
При така описаната
фактическа обстановка с деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК
– за това, че на 03.01.2013г. в гр.Ч.,
обл.Ст.Загора като употребил сила е отнел чужди движими вещи: парична сума от 30
лева, дамска чанта на стойност 15 лв.
/петнадесет лева/, мобилен телефон марка „Нокиа" модел „1661" на
стойност 50.00 лв./петдесет лева/, дамско портмоне на стойност 2.50 лв. /два
лева и петдесет стотинки/, очила с диоптър и калъф за тях на стойност 55 лв.
/петдесет и пет лева/, 2 броя ключове на стойност 6 лв. /шест лева, гребен на
стойност 1лв./един лев/, червило на стойност 4лв. /четири лева/, огледалце на
стойност 2 лв./два лева/, икона на св.Богородица на стойност 10 лв. /десет
лева/, православен календар за 2012г. на стойност 0.50 лв. /петдесет стотинки/
всички вещи на обща стойност 149лв. /сто четиридесет и девет лева/ от владението
на Д.Т.П. с ЕГН ********* *** Загора, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
Тъй като
гореописаната фактическа обстановка в съдебно заседание не се отрича от
подсъдимия, който признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова, както и
събраните по делото доказателства, съдът
приема за напълно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка като приема за установено, че по описаният начин
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б.„б”от НК.
Още
на ДП подсъдимият е признал вината си, като в разпита си е разказал подробности
как е извършил грабежа и е изразил съжаление за случилото се. В първото по делото заседание е направил искане за
предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и
с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, съгласно която не може да откаже такова
изслушване, когато са налице предвидените в закона основания, както и с оглед
изявленията на подсъдимия, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт като изразява съгласие да не се събират повече доказателства
за тези факти, е допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на
подсъдимия по чл.371 от НПК и след служебна проверка и преценка, че събраните
на ДП на доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът е дал ход на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. С определение на
основание чл.372, ал.4, във вр. с чл.371
т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените
самопризнания от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид гореизложеното както и
във връзка с направените от подсъдимия пълни самопризнания на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът намира, че по безспорен начин е установена
описаната в обвинителния акт фактическа и правна обстановка. Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от събраните по ДП № 7 /2013г. по описа на РУ”Полиция”-гр.Чирпан,
доказателства, а именно: протокол за
разпит на обвиняем /л.9 от ДП/; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние /л.10 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия рег.№ 18
/09.01.2013г. от РС-Чирпан /л.11 от ДП/; характеристична справка на А.З.М.
/л.20 от ДП/; протокол за разпит на св.Д.Т.П. /л.21 от ДП/; протокол за разпит
на св.Д.Т.П. /л.23 от ДП/; протокол за разпит на св.И. Велев Гавазов /л.24 от
ДП/; протокол за разпит на св.Иванка Иванова Манолова /л.25 от ДП/; протокол за
разпит на св.Иванка Иванова Манолова пред съдия /л.26 от ДП/; протокол за
разпит на св.И. Велев Гавазов /л.28 от ДП/; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.01.2013г. /л.30 от ДП/; фотоалбум от 04.01.2013г. /л.33
от ДП/; протокол за предявяване на вещи /л.35 от ДП/; Протокол за следствен
експеримент /л.36 от ДП/; заключение на стоково-оценъчната експертиза изготвена
от П. Господинова Овчарова /л.38 от ДП/; както
и изисканите служебно от съда: справка за съдимост рег.№
253 от 12.03.2013г. издадена от Районен съд – гр.Хасково, ведно с 27 бр.
бюлетини за съдимост, определение № 57 по НОХД № 283 /2004г. на ХРС за
кумулация и съдебен протокол по ЧНД № 716 /2005г. по описа на ПАС; справка към
датата 26.02.2013г. от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
РБългария, относно неприключилите досъдебни производства спрямо подсъдимия.
Същите
са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при тяхното събиране, а също така и от приетите в
съдебната фаза на процеса: справка за съдимост и справка от унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България за водени и
неприключили към момента ДП спрямо подсъдимия, от която се установява, че към
момента срещу него e образувано и
друго ДП - за бягството му от затвора, по време на който е извършено настоящото
деяние.
Поради което и с оглед направените пълни самопризнания на
подсъдимия в настоящия наказателен процес и реда, по който протече съдебното
следствие, следва да бъде прието за установено, че подсъдимият е безспорният
извършител на деянието, чието извършване и авторство е напълно установено и
доказано.
Поради което и с оглед всичко гореизложено съдът прие, че по описания начин с деянието си подсъдимият М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК, за което съдът го призна за виновен.
Досежно отнетите при грабежа документи в това число
документа за самоличност- лична карта на стойност-18,00 лв. и дебитна карта на стойност
3,00 лв., които с оглед съдебната практика са неоценяеми и неправилно са били
включени в предмета на престъплението съдът прие, че не е налице осъществен
състав на престъпление, като призна
подсъдимия М. за невинен в това, че е извършил грабеж на тези вещи, поради което го оправда по обвинението
за сумата от 21 лв./двадесет и един лева/.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО и ФОРМАТА НА
ВИНАТА:
Грабежът е съставно
престъпление, което се състои от два акта: принуда, изразяваща се в прилагането
на физическа сила или психическо
въздействие, което представлява улесняващия акт, и втори акт, изразяващ се в отнемане
на вещта, при което противозаконно /без съгласието/ на собственика вещта
преминава във фактическата власт на дееца с
намерение противозаконното да я присвои. Принудата, в случая осъществена чрез употреба на
физическа сила спрямо пострадалата, посредством която чантата е била издърпана от
ръцете и, е била необходима за отнемане на вещите.
При извършване на
деянието подсъдимият е действал със съзнанието, че прилага сила върху пострадалата,
за да отнеме вещите от владението им. Грабежът
подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл– деецът трябва да
съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. Тези обстоятелства също не
се оспорват от подсъдимия предвид направените от него пълни самопризнания.
При така изяснената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият М. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал са настъпването на
обществено- опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради
което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк
умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. От
субективна страна при това деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е
необходимо също така да бъде доказано и намерението за противозаконно
присвояване на чуждите вещи. В случая с оглед направените от подсъдимия
самопризнания съдът прие, че вината на подсъдимия, вкл. и присвоителното
намерение, е безспорно доказана.
С оглед на което
съдът прие, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението, за което
съдът го призна за виновен в извършване на деянието по отношение на
горепосочените вещи както от обективна, така и от субективна страна, и то при
наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1 б.„а” и б.„б”от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр.
с чл. 29, ал.1 б. „а” и б.„б”от НК предвижда налагането на наказание в размер от пет до петнадесет години „Лишаване от
свобода” и кумулативно- конфискация до една втора от имуществото на виновния.
С оглед на
процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
е длъжен да определи наказанието директно при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а
само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът
може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е. приложението
на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимия и
наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства /арг. от
чл.58а, ал.4 от НК/.
За да бъде наложено
справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на
извършеното престъпление /обществената му опасност/, както и на личността на
дееца и целите на чл.36 от НК за индивидуалната и генералната превенция. Съдът обаче
намира, че в случая не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства извън
направеното от подсъдимия самопризнание, във връзка с което същият е получил
предвиденото в закона смекчаване на наказателната отговорност. Поради което не
е налице основание при определяне на наказанието да бъде приложена и разпоредбата
на чл.55, ал.1 т.1 от НК/респ. вместо чл.58а, ал.1 от НК да бъде приложена
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК/. Последната се прилага винаги, когато и
най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява
несъразмерно тежко. В случая не се касае до опит, тъй като деянието е
довършено, и вещите не са били възстановени на пострадалата. Налице е висока
степен на обществена опасност както на деянието, тъй като пострадалата е
възрастна жена, извършено е в централната градска част на гр.Чирпан, и само по
себе си това деяние е едно от най-разпространените в последно време умишлени
дейния с тежки последици за личността и имуществото на гражданите. Подсъдимият
пък видно от справката му за съдимост, е лице, което системно извършва престъпления,
не полага обществено-полезен труд и налаганите му наказания по привилигирования
за това процесуален ред до момента не са дали резултат и не са постигнали
превантивно и превъзпитателно въздействие. Видно от справката му за съдимост и
бюлетините към нея същият перманентно извършва дребни престъпления против
собствеността на гражданите, за които е осъждан на ефективни наказания лишаване
от свобода, а престъпната му деятелност е станала начин на живот. Съдът не
възприе довода на защитата, че предвид социалния му статус и тъй като бил
излязъл от затвора бил извършил настоящото деяние, защото се нуждаел от пари.
Предвид многократните му осъждания на наказания лишаване от свобода, кумулирани
с определения по чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК, увеличавани на основание чл.24
от НК, не може да се приеме, че обществото не е полагало усилия чрез
правоохранителната система да изкорени престъпните му навици и да го
превъзпита. Дори собствените му майка и брат са съдействали за разкриване на
последното му престъпление, като в разпитите си пред съда са свидетелствали
срещу него, но и в дадената му от съда дума за лична защита подсъдимият не се
разкая искрено за извършеното като заяви, че не знае защо краде. Същият предвид
многобройните си осъждания е наясно, че след формално признаване на вината би
могъл да се възползва от преимуществата на закона, и че извършвайки дребни
кражби и грабежи на стойност по-малка от минималната работна заплата, ще получи
„нормално” според собствените му думи наказание. Поради което съдът прие, че се
касае само до формално и декларативно изразено съжаление за извършеното.
Предвид изложеното
при индивидуализацията на наказанието съдът прие, че в случая наред със смекчаващите вината обстоятелства, а
именно: млада възраст, тежко материално и социално положение, неособено
висока стойност на предмета на престъплението-под минималната за страната
работна заплата към момента, съдействие при разследването, следва да бъдат отчетени
и множеството отегчаващи вината и
отговорността обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало, лоши
характеристични данни, трайно изградени престъпни навици и упоритост при
осъществяване на престъпните намерения предвид предишните му осъждания все за
извършени тежки умишлени престъпления извън
квалификацията на настоящото деяние. Съдът не уважи искането за отчитане на
направеното от подсъдимия самопризнание отново при индивидуализацията на
наказанието. С оглед съдебната практика веднъж отчетено при редукцията на
наказанието самопризнанието не може да бъде отчитано втори път при
индивидуализацията му. Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда
като такива, които допълнително го задължават да определи наказанието в размер, който да съответства на принципа на справедливост. Предвид което съдът счете, че в рамките на този предел наказанието следва
да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, но не на самия минимум на предвиденото в закона наказание,
а малко над него. Гореизложеното дава основание наказанието на подсъдимия
да бъде определено под средата на предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода /от 10 години/, а именно в
размер на 6 години. Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия в
този размер. Съдът определи същия като взе предвид, че един по-нисък от
посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените
обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и единствено този размер според съда е най-подходящ и
целесъобразен в настоящия случай. С оглед процедурата на протичане на съдебното
следствие и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета като определи същото в размер на 4 години.
Съдът прецени, че с
оглед данните от самоличността и декларацията за СИМС на подсъдимия М., а
именно, че същият е безработен, в тежко материално и социално положение и няма
имущества, от които да се издържа, не е целесъобразно налагането на другото
комулативно предвидено в чл.199, ал.1 т.4 от НК наказание-„Конфискация до една
втора от имуществото на виновния”. С оглед на което не наложи такова наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че с
оглед липсата на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/ многократни ефективни
осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на опасен рецидив,
налагане на наказание над 3 години и
липсата на всякакъв коректив в поведението му/, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на осъдения, не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, е необходимо същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което определи подсъдимият М.
да изтърпи ефективно така наложеното му наказание в размер на четири години „Лишаване
от свобода” в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” на основание
чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим, на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй
като подсъдимият е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по
НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл.189, ал.1 от НПК,
същият бе осъден да заплати на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по ДП разноски в размер на сумата от 25 /двадесет и пет/ лева.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
постанови веществените доказателства
по делото, а именно: части от обгоряло портмоне и обгорял гребен, да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в законна сила поради тяхната малозначителност и негодност за
употреба.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва
да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените
устои и законите на обществото, и желание да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: