№ 1597
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Елизабет Петрова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 21 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 98/2021г., Окръжен съд –
Видин е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати както следва : - на И. Л. И. -
сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лв., за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговия баща Л. И. М. при ПТП, настъпило на
27.10.2021г. (при допусната очевидна фактическа грешка навсякъде в
решението в датата на ПТП – вярната е 27.10.2020г.), както и сумата от 66.20
лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за погребението на починалия, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр
с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата
част до пълния предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; - на К. Л.
И. - сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лева, за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Л. И. М. при ПТП,
настъпило на 27.10.2021г., както и сумата от 50.00 лв., за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при
психолог; ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
1
04.11.2020г.- съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния
предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; - на В. С. М. - сумата от 100
000 /сто хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Л. И. М. при ПТП,
настъпило на 27.10.2021 г., както и сумата от 50.00 лв., за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при
психолог, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния
предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; осъдил ответника да
заплати по сметката на ВОС сумата 12 006 лева, д.т. върху размера на
обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист; осъдил ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. В. М. дължимото адв. възнаграждение за един
адвокат предвид чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от
иска, а именно 7 533,32 лева; осъдил ищците да заплатят на ответника сума от
658 лева всеки един от тях.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на В. С. М., И. Л. И. и К. Л. И. срещу решението по гр. д. № 98/2021г. на ОС -
Видин в отхвърлителните му части. С доводи за неправилност на решението,
концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД - при
определяне размера на търсените от тях обезщетения, искат отмяна на
решението в обжалваните части и вместо това уважаване на исковете им за
още 50 000 лв.
ЗД „Бул инс“ АД е оспорил жалбата на ищците.
След връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне
по искането по чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, - изведено
от оплакванията, че разноски не следва да се присъждат в тежест на ищците и
в полза на ответника, тъй като такива не са сторени, а евентуално поради
липса на основание за присъждането им по искове за „морални вреди“, по
които ищците са освободени и от държавна такса, -ВОС е взел предвид молба
– уточнение на ищците, чрез представителя им по пълномощие, от
06.01.2022г., с която той е поискал увеличаване на присъденото адвокатско
2
възнаграждение за безплатна правна помощ, като е изменил решението си с
определение № 25 от 21 март 2022г., осъждайки ответника да заплати на
адвоката още 3 060, 01 лв.
Срещу това определение е подадена частна жалба от адв.М. като
представител на ищците, оспорена от насрещната страна, с искане за
съответната му отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки
предявен иск в размер на по 300 лв., съответно в размер на по 3 530 лв.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищците – съпруга и низходящи от първа степен на починалия
при ПТП Л. И. М. – са възникнали вземания срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от
смъртта на съпруга и бащата в размер на по 100 000 лв., като е приел
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия за неоснователно.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в негови обжалвани части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
3
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, както е в
случая.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителните
му в полза на ищците части не е обжалвано, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са
увредени лица от ПТП, станало на 27.10.2020г., от което е настъпила смъртта
на съпруга на ищцата В. М., съответно бащата на другите ищци, а ответникът
е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил
процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437
вр. чл. 477 и сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от
производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на Л. И. М..
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа
се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52
ЗЗД.
За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. А. – сестра на ищцата В. М. и на св. Г.
– приятел на семейството и далечен роднина на загиналия при ПТП Л.,
работил някога заедно с него и съпругата му. Първоинстанционният съд е
изградил изводите си и въз основа на показанията на тези свидетели,
подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, и фактическите положения,
приети въз основа на тях, не са оспорени във въззивното производство.
От показанията на свидетелката е установено, че семейството на
починалия при ПТП Л. било „много добро и сплотено“, заедно живеели в
дома си в ***. Свидетелката научила за инцидента веднага след настъпването
му, тъй като пострадалият бил транспортиран до болницата, където тя работи,
и го пресрещнала в спешното отделение. Л. бил много добър съпруг и баща,
4
уважавал съпругата си, с която бил в брак от 36-37 години, както и децата си,
с които живеел заедно в едно домакинство, а отношенията им били много
добри, като баща им ги подкрепял и се гордеел с постиженията им. Л. винаги
помагал в домакинските работи, бил здрав, работоспособен човек, работил
към борсата и обработвал градината в дома си, тъй като съпругата му имала
здравословни проблеми. Всички - съпругата и децата му - приели много
тежко смъртта му, скърбяли непрекъснато (разпитът е от 18.05.2021г.). При
всяка среща със свидетелката плачели, не можели да приемат смъртта на Л..
Той бил блъснат на рождения ден на дъщеря си и тя понесла много тежко
смъртта на баща си, тъй като се приготвяли да празнуват рождения й ден, а
вместо това направили погребение. Загубата се отразила много зле на
психиката на двете ищци, като В. приемала и антидепресанти. Свидетелката е
разказала още, че близките на починалия спазвали всички ритуали по повод
смъртта му и всяка неделя посещавали гроба му.
Св. Г. е разказал още, че към 18.05.2021г. е работил с дъщерята на Л.
К. в частна фирма. В деня на инцидента имал намерение да поздрави К. за
рождения й ден, но вместо това тя го изпреварила с новината за смъртта на
баща си. Казала му, че е приключила с отбелязването на рождения си ден, че
нямало да го празнува повече никога и плачела. И от показанията на
свидетеля е установено, че загиналият бил кротък, тих, добър и работлив
човек, като такъв го знаели съгражданите му, събирали се със свидетеля
често на рождени дни, по сборове. Л. живеел със съпругата си, с която се
разбирали много добре, помагали си взаимно, работели в градината си. С тях
живеели и децата им, които много помагали на родителите си. Л. постоянно
се грижил за семейството си, не позволявал на съпругата си да работи много,
а отношенията му с децата били много добри, като си помагали си взаимно и
заедно работили вкъщи. Семейството приело много тежко вестта за смъртта
на Л., продължавали да тъгуват, променили се. Постоянно посещавали гроба
му, правили панихиди и щели да поставят паметник на годишнината от
смъртта му.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –психиатрична и
психологична експертиза, чието изслушване е допуснато от въззивния съд на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК, уточнено в съдебно заседание, изготвено въз
основа на специални техники и методики, и след запознаване с медицинската
документация по делото за психиатрични прегледи на ищците, при отчитане
5
на индивидуалните характеристики на личността на изследваните лица, е
установено още по делото, че загубата при ПТП на съпруга за В. М. и
съответно на бащата при К. И., има интензивно и трайно негативно
отражение върху психичното им функциониране. И двете отличават
внезапната му смърт като екстремно изразен стресогенен фактор.
Обобщените данни сочат, че са преживели това събитие като претоварващо
индивидуалния им капацитет за справяне (психотравма). Видно от
представената документация и при двете са осъществени психиатрични
прегледи и проведено лечение с диагноза МКБ F41.2 - „Смесено тревожно-
депресивно разстройство“. Според насочените към изследване на емоциите
методики при В. М. се отчита настъпило след стресогенното събитие средно
към тежко изразено състояние на депресия, характеризиращо се с
преживелищни (трайно потиснато настроение, песимистични интерпретации,
тревожност, намалена концентрация, плачливост, лабилност на емоцията) и
вегетативни (понижена енергия, нарушение на съня) симптоми. И към края на
м.10.2022г., когато е проведено експертното изследване, се наблюдават
депресивни симптоми (тъга, чувство за безсмислие). Продължителни във
времето (и продължаващи) при нея са отделни прояви на емоционална
лабилност и социално дистанциране. При К. И. към момента на стресогенното
събитие са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за
невъзвратима загуба, ужас и шок, а след това - реактивно депресивно
състояние с към средна степен на изразеност, характеризиращо се с
преживелищни (потиснатост, плачливост, лабилност на емоцията,
песимистични интерпретации) и вегетативни (трудно заспиване, липса на
енергия) симптоми. Тези емоции са били най-интензивни около година след
стресогенното събитие. В проведеното психологично изследване е отчетен
силен дисфункционален стрес и психологична проблематика на ниво
тревожно-депресивно разстройство. И двете, съобразно уточнението в
съдебно заседание, с оглед особеностите на личността им, са преживели
загубата като голяма трагедия без да има сериозни отклонения в социалното
им функциониране, а известни ограничения в него.
Обсъденото заключение е изготвено въз основа на интервю и описани
психологически методики - утвърдени методи за психиатрично и
психологично изследване на нивата на депресия, тревожност и равнището на
безпокойство, като въз основа на тях и посредством специалните знания на
6
вещите лица са направени обобщения за преживяванията на изследваните
лица към минал момент и към момента на изготвяне на заключението.
Доколкото по делото няма данни, които да разколебаят доказателствената
стойност на това заключение, като например за друго събитие с травматичен
характер, което да е в причинна връзка с коментираните и установени
симптоми при ищците, в това число констатирани при психиатрични
прегледи, чиято достоверност на поведение е преценена през призмата на
специалните знания на експертите, които не са оспорени, съдът възприема
заключението на изслушаната експертиза. Съдът кредитира и свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, непосредствено възприели
състоянието на ищците след смъртта на близкия им и отражението върху
емоционалната им сфера с оглед и конкретно установените отношения в
семейството, като заключението на вещите лица и свидетелските показания
си кореспондират.
По размера на търсените обезщетения за вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираните обезщетения обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства нелепа внезапна
смърт на съпруга на ищцата В. М., баща на другите ищци, степента на
преживените от тях негативни емоции, вкл. и обстоятелството, че те
продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата
на своя близък, от чиято опора са били лишени. С оглед действителното
фактическо съдържание на отношенията между пострадалия на 65 години и
търсещите обезщетение за неимуществени вреди, а не като се базира на
обичайни отношения от същия тип, и като взе предвид, че отношенията
между починалия и ищците са се характеризирали с обич и топлота,
разбирателство, взаимопомощ, съвместно съжителстване, въззивният съд
намира, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за понесените от двете ищци болки и страдания по повод
7
загубата на близкия им, с трайни негативни последици за психоемоционалния
им статус, е в размер на по 150 000 лв., а за ищеца е в размер на присъдените
100 000 лв., макар че паричната сума никога не може да възстанови
непрежалимата неочаквана загуба на съпруга и бащата, която остава за цял
живот, въпреки възрастта на пострадалия и преживелите го близки. При
причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия и редица други конкретни
обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. В тази връзка въззивният съд отчете
негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба в резултат от ПТП,
в това число негативните последици за психоемоционалното състояние на
двете ищци, констатирано във възприетото заключение на изслушаната
експертиза, както и действителната роля на починалия жизнеспособен мъж в
живота на съпругата му, родена през 1964г., и на децата му, родени през
1981г. - синът и 1984г. – дъщерята (макар че възрастта, както на пострадалия,
така и на преживелите, не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях, доколкото интензитета на страданието
не се предпоставя еднозначно от определена възраст), чийто живот той дейно
е споделял, като всеки от тях е разчитал на другия. Съдът съобрази и
конкретния факт в разглеждания случай, че смъртта на Л. М. е настъпила на
рождения ден на ищцата – дъщеря на загиналия, което прави по-трудно
справянето със стресогенното събитие в живота й. На следващо място, при
определяне на дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия.
В обобщение, с оглед степента на установена близост между
членовете на фамилията, в частност между пострадалия и сина му, и
страданията и душевната травма от непоправимата загуба, въззивният съд
счете, че дължимите обезщетения в конкретния случай възлизат на по 150 000
лв. за двете ищци, с оглед интензивното и трайно негативно отражение на
смъртта на близкия им върху психичното им функциониране, и на 100 000 лв.
за ищеца, за когото не са събрани доказателства, сочещи на търпени вреди
8
над обичайните от травмата по повод фаталната загуба на баща му.
Обезщетенията се присъждат ведно със законната лихва от момента, от който
такава е присъдена (относно определения момент на забавата не е повдигнат
спор във въззивното производство). По изложените съображения предявените
искове за заплащане на обезщетения за доказаните в производството
неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от
реализирането на което отговаря делинквентът, съотв. ответният
застраховател, са основателни до посочените размери. Следователно
доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД са частично основателни - по отношение
претенциите на двете ищци те са изцяло основателни, а по отношение на
ищеца са изцяло неоснователни.
При така приетото от въззивния съд се налага извод, че решението,
предмет на инстанционен контрол, е частично неправилно в негови
обжалвани части относно размера на търсените обезщетения и подлежи
съответна частична отмяна, а исковете на съпругата и дъщерята на загиналия
при процесното ПТП - на уважаване за разликата до 150 000 лв. В останалата
обжалвана част решението е правилно и подлежи на потвърждаване. На
частична отмяна, при този изход на спора, подлежи и решението в частта му,
в която в полза на ответника и в тежест на двете ищци, са присъдени
разноски в размер на по 658 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС
държавна такса по исковете и за въззивно обжалване в размер на 6 000 лв. и
700 лв. – депозит за вещи лица. В полза на представителя по пълномощие на
двете ищци се присъжда адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ, оказана в първоинстанционното производство, в размер на още 2 509,
72 лв., определени на база алгоритъма и изчисленията на
първоинстанционния съд, срещу които в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не са
направени оплаквания. За въззивното производство, за оказаната безплатна
правна помощ на двете жалбоподателки, на представителя им по пълномощие
се присъжда адвокатско възнаграждение в общ размер на 7 100 лв.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
Определението на първоинстанционния съд е недопустимо и подлежи
на обезсилване, тъй като вместо да се произнесе по искането, изводимо от
оплакванията във въззивната жалба, по чл. 248 ГПК, касаещо разноските,
9
присъдени в полза на ответника, съдът се е произнесъл по искане за
увеличаване на възнаграждението на представителя по пълномощие на
ищците по чл. 38 ЗА, направено извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК – по
същество с молба, наименована уточнение, от 06.01.2022г. В частната жалба
не са направени оплаквания в тази насока и не е поискано произнасяне по
искането, с което се оспорва приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК, а вместо това
се цели увеличаване на възнаграждението по чл. 38 ЗА за
първоинстанционното производство, което на настоящия етап не може да се
постигне като резултат. Ето защо, определението по чл. 248 ГПК следва да се
обезсили като постановено по недопустимо искане.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 98/2021г. на Окръжен
съд – Видин, в частта, в която исковете на В. С. М. и К. Л. И. са отхвърлени за
разликата до 150 000 лв. и в частта, в която в полза на ответника и в тежест на
двете ищци са присъдени разноски в размер на по 658 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ на В. С. М., ЕГН ********** и на К. Л. И., ЕГН ********** -
сумите от по 50 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта
на съпруга на първата посочена ищца, съответно баща на другата ищца, Л. И.
М., настъпила вследствие на ПТП от 27.10.2020г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 04.11.2020г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 от 30 юли 2021г. по гр. д. №
98/2021г. на Окръжен съд – Видин, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС
сумата 6 000 лв. – държавна такса и 700 лв. – депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адв. В. М. сумата 9 609,
72 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за
първоинстанционното и въззивното производства.
ОБЕЗСИЛВА определение № 25 от 21 март 2022г., постановено по
10
гр. д. № 98/2021г. от Окръжен съд – Видин.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, а в частта, в която има характер на
определение, в едноседмичен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11