Номер 67620.11.2020 г.Град Велико Търново
Районен съд – Велико ТърновоII състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Частно наказателно
дело № 20204110201750 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на С. Н. Ч. от гр. Лясковец, представляван по пълномощие от
адв. М.М. от САК, против постановление на ВТРП от 30.10.2020 г., с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство
по ДП № ЗМ - 981/2019 г. по описа на РУ гр. Велико Търново в ОД на МВР гр. Велико
Търново, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Претендира
се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Съдът, след като се запозна с приобщените по делото материали и постановлението
на ВТРП, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна.
Цитираното досъдебното производство е образувано и водено, затова, че на
08.11.2019 г., около 08:30 часа, в гр. Велико Търново, Площад № 2, водач на лек автомобил
"Шевролет Авео", с peг. № ВТ 01 03 ВТ, блъснал пешеходеца С. Н. Ч. от гр. Лясковец и в
следствие на удара му била причинена средна телесна порела, изразяваща се в "счупване
само на фибулата" - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на производството са снети обяснения, разпитани са свидетели, проведен е
следствен експеримент, назначени са автотехническа и съдебномедицински експертизи,
приобщени са множество писмени доказателства.
Фактическата обстановка, възприета от прокуратурата, е правилно установена,
поради което е безпредметно да бъде преповтаряна.
С обжалваното постановление представителят на ВТРП е прекратил наказателното
производство, като е приел, че производството е лишено от доказателства да е осъществена
1
съставомерна по смисъла на чл. 343 от НК общественоопасна последица, а именно средна
или тежка телесна повреда. Приел е, че пострадалият е нарушил предписания му режим, с
което непредпазливо си е причинил фрактура, поради което не може да бъде ангажира
наказателната отговорност на другия участник в ПТП за причиняване на средна телесна
повреда.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а постановлението за прекратяване на наказателното
производство правилно по същество и законосъобразно, поради следното:
От процесуална страна, наказателното производство е проведено законосъобразно,
при всестранно и пълно изследване на обстоятелствата свързани с предмета на разследване.
Според съда са събрани всички възможни доказателства, за установяване на обстоятелствата
по делото и не се налага извършването на допълнителни процесуално следствени действия,
включително и назначаването на допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза.
По същество, в настоящото производство съдът е силно ограничен във възможността
да контролира правилността на фактическите и правни изводи на прокурора. Съдът не може
да измества прокурора в осъществяване на правомощията му – да решава налице ли са
основанията за провеждане на наказателното производство и дали обвинението е доказано,
за да се привлече определено лице, в качеството на обвиняем или внесе обвинителен акт
срещу това лице – чл. 246 от НПК. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС /
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ
№ 249 ОТ 08.05.2002 Г. ПО Н. Д. № 118/2002 Г., I Н. О. НА ВКС /.
Конкретно в РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА
ВКС, се приема, че по силата на чл. 127, т. 1 /сега т. 3/ от Конституцията на Република
България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили
престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на
прокуратурата. На тази основа Наказателно-процесуалният кодекс възлага на прокурора
процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване. Резултатите от тяхната
дейност обслужват прокурора в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, да
прекрати или спре наказателното производство.
В настоящият случай са извършени всички възможни процесуално-следствени
действия, като извеждането на фактическите констатации е дейност по същество, която
следва да се осъществи от органа по ръководство и решаване в тази фаза на процеса.
Основният спорен въпрос в конкретния случай, от който зависи развоя на
производството, е относно фактите по делото и интерпретацията на доказателствата.
Прокурорът приема и обосновава обстойно фактическите си констатации. За да формира
2
окончателния си извод, прокурорът се е позовал на приобщените по делото доказателства и
най-вече на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, която аргументирано
и обосновано дава отговори на поставените въпроси, имащи отношение към предмета на
доказване. След като не може съдът да осъществява обвинителната функция в
производството, като заменя фактическите и правни изводи на прокурора, следва
контролната дейност да се ограничи само до проверка на процесуалната законосъобразност
на проведеното производство и обосноваността на постановлението – т.е. до колко
фактическите констатации са подкрепени с доказателства и кореспондират ли с изведените
правните изводи.
Анализа на доказателствата и извеждането на определени фактически констатации е
дейност по същество на обвинителната функция, която не може да се заменя в този етап на
процеса от волята на съда. Изводът за несъставомерност и недоказаност на деянието е
надлежно аргументиран и обоснован от фактическите констатации в постановлението.
Прокурорът е направил всестранно, пълно и задълбочено изследване на
доказателствата по делото и е аргументирал фактическите си и правни изводи. С оглед
на изложеното, се налага окончателният извод, че постановлението е надлежно обосновано,
в хода на производството не се разкриват процесуални нарушения довели до ограничаване
правата на субектите в тази фаза на процеса. Извършени са всички възможни процесуално
следствени действия за изясняване на фактите по делото, които обосновават правните
изводи на прокурора за несъставомерност и недоказаност на деянието.
Поради това и жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението за
прекратяване на наказателното производство потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Н. Ч. от гр. Лясковец и ПОТВЪРЖДАВА
Постановлението на ВТРП от 30.10.2020 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ -
981/2019 г. по описа на РУ гр. Велико Търново в ОД на МВР гр. Велико Търново, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок от получаване на
съобщенията, пред ВТОС.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4