Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 01.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1980/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от И. И.У. против Х.В.Ц. и П.К.П. за заплащане на цена за ползване на нает имот и разходи във връзка с ползването му.

Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на който ищецът предоставил за ползване на ответниците жилище, находящо се на адрес: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ 10, бл. „Лале“, ет. 7, ап. 26, ведно с таванско и избено помещение, срещу заплащане на сумата от 150,00 лв. на месец. Ответниците започнали да ползват имота от 01.05.2015 г. През 2016 г. те започнали да просрочват задълженията във връзка с ползването на имота – електрическа енергия и вода. Ответниците ползвали жилището до 30 април 2019 г., като напускайки го не заплатили наема за последния месец /април/ в размер на 150,000 лв., разходите за електрическа енергия за месеците февруари, март и април 2019 г. в размер на 524,14 лв. и за В и К услугите за периода октомври 2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 245,10 лв. Твърди се, че разходите за консумативи за посочените периоди са погасени от ищеца.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 150,00 лв. - цена за ползване на отдадено под наем жилище за периода – 01 – 30 април 2019 г., 245,10 лв. – стойност на ползвани В и К услуги от наетото жилище за периода 02.08.2018 г. до 30.4.2019 г. и сумата от 524,14 лв. – ползвана електрическа енергия от наетото жилище за периода 02.02.2019 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на подаване на исковата молба до изплащане на вземанията и сторени разноски.

В съдебно заседанието ответниците не оспорват, че са ползвали процесното жилище срещу заплащане на цена от 150,00 лв. на месец, като заявяват, че са погасили вземанията, за които се търси плащане – авансово са внесели два наема и са предали на Иванка Иванова сумата от 300,00 лв. за покриване разходите за вода и електричество, като с тези пари разходите са заплатени.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. И., който по същество излага становище за основателност на заявените претенции, като излага съображения за това.

Ответникът Х.В.Ц. се представлява в хода на делото то назначен от съда особен представител, който по същество излага становище за неоснователност на заявените искове, като подробни съображения развива в писмени бележки. В тях адв. К. застъпва становище, че в хода на процеса не е установено страните да са обвързани за процесния период от договора за наем, с оглед на което по него не дължи изпълнение в полза на ищеца. Евентуално поддържа тезата, че вземанията поза наем и разходи са погасени чрез плащане.

Ответникът П.К.П. не участва в хода на делото по същество и не излага становище по същество. Депозираното от ответника по делото становище не се взема предвид, тъй като е ангажирано след откритото съдебно заседание, в което той не е участвал и не е взел становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че процесното жилище е ползвано от ответниците за процесния период срещу заплащане на сумата от 150,00 лв. на месец, като тези факти са обявени за безспорни с доклада на делото.

От показанията на свидетеля Иванка Иванова се установява, че контакт с ответниците тя е осъществила по телефон. Иванова търсила квартиранти, за да отдаде под наем процесното жилище. Разговори тя водила основно с ответника Ц., но уговорката била тя и ответника П. да ползват жилището срещу заплащане на сумата от 150,00 лв. на месец. В хода на разговорите Иванова уведомила ответниците, че апартамента е на дъщеря ѝ /във връзка със собствеността на жилището по делото е ангажира нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот, в който е обективирано съгласието на Людмил Димов Христов да продаде процесния имот на И.Г.У. – л. 8 от делото/ и че тя ще събира наема.

От показанията на свидетелите Иванова и Стоянова се установява, че ответниците предплатили на свидетеля Иванова два наема от по 150,00 лв. Наемът ответниците заплащали на свидетеля Иванова, като в началото се подписвали на списък срещу заплатената от тях сума /списък на лист 9 от делото/, след което преустановили тази практика. По време на ползването на жилището /април 2015 г. до май 2019 г./ ответниците забавяли заплащането на сметките за вода /в тази насока извлечение за непогасени задължения на л. 12 от делото и заповед за незабавно изпълнение л. 35 от делото/. Забавяне имало и при заплащането на сметките за доставена електрическа енергия, във връзка с което всеки месец свидетелят Иванова получавала обаждания от Чез. В тази насока по делото е ангажирано и писмо от „Чез Електро България“ АД за непогасени задължения за имота към 24.04.2019 г. /л. 24 от делото/.

През време на ползването на жилището ответниците заявили желание да го закупят. Не успели да получат кредит, поради което в края на м. април 2019 г. го напуснали. След напускането им останали негасени сметки за вода и електричество. От обясненията на ответника Христова се установява, че към края на ползването на имота, тя разговаряла с ищеца във връзка с непогасените сметки за имота, като обещала да ги заплати на свидетеля Иванова. Ответникът П. оспорва да се е срещал, да познава и да е водил комуникация чрез вайбър с ищеца.

В края на м. април или началото на м. май 2019 г. свидетеля Иванова и ответника Христова се срещнали в кафе в гр. Ловеч. На срещата присъствала свидетеля Стоянова. На тази среща Христова предала на Иванова сумата от 300,00 лв. за покриване на сметките във връзка с ползването на жилището.

Част от сумите за електричество /за периода 02.02.2019 г. до 01.04.2019 г./ са погасени от брата на ищеца /родствената връзка между ищеца и платеца се установява от ангажираното поделото удостоверение за съпруг и родствени връзки – л. 10 от делото/ по банков път на 01.05.2019 г., за което по делото са ангажирани два броя платежни нареждания /л. 17 и 20/. Сумата по третата фактура, доставена електрическа енергия за периода 02.04.2019 г. до 02.05.2019 г., е погасена чрез Изипей на 03.06.2019 г., за което по делото е ангажирана разписка /л. 23 от делото/.

Видно от разписка от 04.06.2019 г., чрез Изипей е заплатена сумата от 245,10 лв. – доставена, отведена и пречистена вода до обект, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 10, ап. 26 по седем фактури за периода 02.08.2018 г. до 02.05.2019 г. /л. 13 – 15а от делото/.

През м. май 2019 г. свидетелят Първанова се е срещнала с ищеца, като последната ѝ заплатила разходите за общите части за сградата, в която се намира процесното жилище и ѝ заявила, че ответниците дължат наем и разходи за ползването на имота около 900,00 лв. Помолила я да посети жилището с нея, за да се увели в какво състояние е. Преди отправената ѝ поканата от ищеца Първанова отрича да е посещавала жилището и да знае неговото състояние.

Фактическата обстановка се очертава от обсъдените по-горе писмени доказателства, обяснения, дадени от ответниците, във връзка с отговори на поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК и показанията на свидетелите Стоянова, Иванова и Първанова. Съдът кредитора показанията на свидетелите Стоянова и Първанова, които не са заинтересовани от изхода на спора. Те са очевидци на фактите, за които свидетелстват, а част от тях не са спорни между страните /че имота е ползван от ответниците/. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Стоянова във връзка с предаването на сумата от 300,00 лв. на среща между ответника Ц. и свидетеля Иванова и за авансовото заплащане на сумата от 300,00 лв. /два наем/ при сключването на договор. Авансовото заплащане на сумата от 300,00 лв. се потвърждава от показанията на свидетеля Иванова. Иванова оспорва да е имало среща между Ц. и нея в края на април или началото на май 2019 г. и предаване на нея на сумата от 300,00 лв., за която говори свидетеля Стоянова, но съдът не кредитира показанията ѝ в тази част. От материалите по делото се установява, че в началото на м. май 2019 г. Иванова е посетила офиса на ответника Ц., като между тях е възникнал спор /жалба на л. 31 от делото/. Този спор е бил за предаване ключове за наетото жилище, а не за заплащане на разходи във връзка с ползването му. Ако И. считаше, че задълженията за ползването на жилището, което е отдала под наем /в обясненията си на л. 30 от делото тя посочва, че има квартиранти в имота от няколко години/, не са уредени, то несъмнено това щеше да се спомене в дадените от тях обяснения пред полицията. След като този въпрос не е повдиган, то следва, че срещата за която говори свидетеля Стоянова, се е състояла и на нея е предаде посочената сума от 300,00 лв. за покриване на разходите във връзка с ползване на жилището. С нея и с единия от авансово платените наеми е възможно да са заплатени част от разходите за жилището /водата и една от фактурите за електричество/, тъй като това е сторено в броя, чрез Изипей, и то след датата на предаването им. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на свидетеля Първанова, която не е заинтересована от изхода на делото. В тях тя също заявява, че е останала с впечатлението, че процесният имот е предоставен на ответниците за ползване от свидетеля Иванова.

Съдът не основава изводите си по фактите на приложени на л. 11, 22, 25, 29, л. 32 и 33, л. 34 от делото писмени доказателства, като неотносими към предмета му. Не се обсъжда също приложена на л. 39-104 комуникация по Вайбър. Тя е не е приобщена към доказателствения материал, тъй като не е установено, от кой телефон е свалена и водена ли е между страните по спора.

При установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенции за заплащане на наемна цена и разходи във връзка с ползването на веща с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 - во и 2- ро ЗЗД.

По делото не се установява между ищецът и ответниците да е постигнато съгласие за сключване на договор за ползване на процесното жилище срещу заплащане на сумата от 150,00 лв.

Жилището е предоставено за ползване от свидетеля Иванова на ответниците. Иванова е договаряла с тях, като между нея и тях е постигнато съгласие относно същественото съдържание на договора – имот, отдаден за ползване, и цена. Иванова е осигурила възможност на ответниците фактически да си служат с вещта, като им е предоставила ключ, чрез който те да получат достъп до него. Тя е събирала цената за ползването на имота. След напускане на жилището от ответниците Иванова е контакт с тях за връщане на ключовете за него.

В хода на водене на преговорите не се установява Иванова да е демонстрирала пред ответниците по несъмнен начин, че не договоря от свое име, а действа от името на ищеца, като неин пълномощник. В показанията си тя заявява, че ги е уведомила, че не тя, а дъщеря ѝ е собственик на жилището. От това ѝ изявление не следва, че при сключването на договора тя е действала не от свое име, а като пълномощник на собственика.

Отдаването под наем на една вещ е действие по управление. Договорът за наем може да се сключи от собственика на една вещ или от носителя на ограничено вещно право на ползване. Той може да се сключи от наемателя или арендатора на вещта, като в този случай договора е за пренаемане. Той обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма права върху вещта /при отдаване под наем на чужда вещ/, но е непротивопостави на собственика, който винаги може да търси връщането на вещта от ползващото я лице /наемателя/. Пред собственика наемодателят на една чужда вещ отговаря за връщането на събраните от него ползи, с които той се е обогатил за негова сметка /граждански плодове от вещта може да извлича собственика или носителя на вещно право на ползване върху вещта/. Собственикът, който не е отдал под наем вещта, не можа да търси от наемателите заплащане на наемната цена, тъй като той не е обвързан с тях в договорна връзка.

С оглед на казаното и при съобразяване на установените по делото факти, съдът приема, че ищецът, тъй като не е страна по договор за наем с ответниците, не може да търси изпълнение – заплащане на наема и разходите във връзка с ползването на вещта. Такива претенции, като страна по материалното правоотношение, може да заяви свидетеля Иванова, която е договаряла с ответниците за отдаване на вещта по наем. Тя, като наемодател, може да търси заплащането на претендираните суми. В рамките на тази правна връзка /между свидетеля Иванова и ответниците/ могат и следва да се преценяват възраженията на ответника  Ц. за предложеното от изпълнение за цената чрез предоставяне авансово на два наема и предоставяне на средства за покриване на разходите във връзка с ползването на вещта. Отдалото вещта под наем лице, доколкото не е нейни собственик, дължи отчетност на собственика за събраните суми.

От изложеното следва извода, че ищецът не е материалноправно легитимиран по сделката, по която търси изпълнение, което е основание за отхвърляне на претенциите му за заплащане на наемната цена и разходи във връзка с ползването на вещта.

При изхода на делото искането на ищеца за присъждане на сторените от него в производството, следва да се отхвърли.

Ответниците не са заявили искания за присъждане на разноски, на които съдът да отговори.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.У., с ЕГН **********, с адрес: *** против Х.В.Ц., с ЕГН ********** и П.К.П., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 - во и 2- ро ЗЗД за заплащане на сумите от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - цена за ползване на отдадено под наем жилище за периода 01 – 30 април 2019 г., 245,10 лв. /двеста четиридесет и пет лева и десет стотинки/ – стойност на ползвани В и К услуги от наетото жилище за периода 02.08.2018 г. до 30.4.2019 г. и 524,14 лв. /петстотин двадесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ – ползвана електрическа енергия от наетото жилище за периода 02.02.2019 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва от 11.10.2019 г. до изплащането им.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Г.У., с горните данни, за присъждане на сторените по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: