№ 237
гр. Перник, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103588 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба по предявен негаторен иск от Л.
Д. П., Д. К. П. и Е. К. П. срещу Община Перник и Агенция „Пътна инфраструктура“.
Л. Д. П. твърди, че е собственик на недвижим имот ******** по плана на
********* с идентификатор ******** по КККР на *********.
Д. К. П. и Е. К. П. твърдят, че са съсобственици на по ½ идеални части от
поземлен имот с идентификатор ********, в кв. 136, местност **********, по плана на
*********, община Перник.
Твърдят, че са подали жалба до ДНСК, кмета на община Перник и Агенция
„пътна инфраструктура” като е била инициирана проверка на място на ****** г., на
която е установено, че на км 1+927 на път ********** ,***********” има изграден
плочест водосток, който събира водите от имотите и от уличната мрежа от западната
страна на ул. „********, като след ремонта на пътя е направен тръбен водосток
преминаващ под улицата, а тръбите се изливат в канал пресичащ диагонално и двата
имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби, които изливат водите
директно в имота на първата ищца и ги отвеждат чрез дълбок - около 1 метър, открит
канал, през имота и на другите две ищци към река ****.
Твърди се, че водата в канала е не само от уличната мрежа, а съдържа и фекални
води, които особено през летния период вонят нетърпимо.
Твърди се, че село *****, няма и никога не е имало изградена канализация, като
отходните води от частните имоти се събират в изгребни ями.
Твърди се, че имотът на Л. П. е в регулация, предназначен за ниско жилищно
строителство, но както и поземлен имот с идентификатор ******** са напълно
неизползваеми поради горната причина.
Твърди се, че за двата имота има издавани множество скици от ПУП на
********* и на никоя от тях не е отразено съществуването на отводнителен канал или
някакво друго подобно съоръжение на това място.
1
Твърди се, че били подадени множество сигнали, но никоя институция не е
заявила да е собственик или да стопанисва тези канали.
Намират, че извършеният строеж въз основа на одобрения инвестиционен
проект и разрешение за строеж № ********** г. на „път ********** - ********* -
*****”, с възложител община Перник страда от съществени пороци, които го правят
нищожен, както и че изпълнението е в отклонение правилата на ЗТСУ, чл. 154 от ЗУТ,
Закона за водите и редица други, ведно с константната практика на ВКС - ТР № 31/84 г.
на ОСГК.
С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да прекратят незаконните си действия и да премахнат от имотите ни
канализационните тръби и канала, да прекратят изливането и преминаването на водите
през имотите, с които действия им пречат да ползват имотите си съобразно
предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически,
градоустройствени, застроителни планове и правила.
В срок е депозиран отговор от ответника Община Перник. Оспорва предявения
иск с твърдението, че на *****., е одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж № **********г. за обект Път ********** „*********- *****-
*****" от км 0+000 до км 9+339.20=9+200 основен ремонт /рехабилитация/ /L=
9339.20/, като възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
пътно управление Перник. Разрешението за строеж е презаверено на *******. от
****** на община Перник.
Твърди, е не е възложител на проекта, поради което и не е страна по
предявените искове като това е Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като по нейно
възложение са изградени елементи на техническата инфраструктура/водосток/ на
държавния път.
Твърди, че от одобрените регулационни и кадастрални планове на *********
община Перник от 1956 г. 1962г и 1963 г. и 1976 г. водостока, за който твърдят ищците
е изграден от община Перник с цитираното по-горе разрешение за строеж, е
съществуващ такъв от 1958 г., тъй като същият е нанесен като съществуващ още с
първия регулационен и кадастрален план на *********. Впоследствие същият е
отразен и в последващите одобрени планове на *********. Действащите правила и
нормативи към момента на изграждането на съоръженията и по-конкретно
разпоредбата на § 253 от ЗПИНМ, предвижда, че при нужда, по преценка на
съответните технически служби при народните съвети, отклонения от канали, проводи,
мрежи и други могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за
сигурността и санитарно-хигиенните изисквания. ЗПИНМ и ППЗНИМ са нормативни
актове, действали до 1973 г. Старата нормативна уредба не е предвиждала учредяване
на сервитут или договор за преминаване на мрежи и съоръжения през чужд имот, тъй
като към момента на изграждането й не е съществувала друга техническа възможност,
тъй като не е имало и към момента няма изградена улична канализация за отпадни
битови води. Следва да се отбележи, че действително § 228 от ППЗПИНМ предвижда,
че парцелите в населеното място се свързват с уличния канал чрез съответни
отклонения. За всеки парцел се прави едно отклонение.
Твърди се, че Община Перник е придобила съоръжението по давност, предвид
годината на изграждане.
Моли съда на основание чл. 17 от ГПК да се произнесете по валидността на
административните актове и да обявите Решенията на ОСЗГ, с които е възстановено
правото на собственост за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни, тъй като
имотите са възстановени върху изградени на място съоръжения на инфраструктурата
съгласно § 1 в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, като поддържат, че ищците не са станали
2
собственици на имотите, през които преминават каналите, чието премахване се желае,
тъй като техните праводатели неса били такива.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срок е депозиран отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“,, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че Път ********** ********* - ***** - ***** до 1999 г. е бил
четвъртокласен общински път, след което е прекласиран в третокласен републикански
път, поддържан от Агенцията. При построяването на пътя са изпълнени отводнителни
окопи, водостоци и водоотвеждащи устройства, отвеждащи повърхностните води
извън обхвата на пътя. Оспорва твърдението, че с изпълнението на основния ремонт на
път ********** се строи незаконосъобразно и отводнителен канал, тъй като за
отводняване на пътя се използват отводнителни бордюри, като за отвеждане на водата
от тях, се използват съществуващите водостоци.
Твърди, че съгласно Констативен протокол № П-934-22-1 от ****** г. на
Регионална дирекция за национален строителен контрол, приложен от ищците, при
извършената проверка е установено, че в открития канал тече видимо бистра вода, без
характерен мирис на битови отпадни води. На 16.11.2022 г. представители на
Басейнова дирекция след извършена проверка на място са установили също, че водата
е бистра, без характерен мирис на битови отпадни води. С оглед на което счита, че
твърдението на ищците, че водата в канала е не само от уличната мрежа, а съдържа и
отпадни води, които отделят неприятна миризма се опровергава.
Позовава се на чл.87, ал. 2 ЗУТ, съгласно която при липса на канализация или
когато поради наклон на терена, канализацията не е в състояние да отвежда
повърхностните води. собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане
на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения
(канализационни шахти, канавки и други). В чл.108 от ЗВ е посочено, че
собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича
естествено от по-горните имоти. НА база тези разпоредби достига до извод, че ищците
са длъжни да приемат и да не препятстват протичането през имота им на естествено
оттичащите се повърхностни води, идващи от съседни имоти, тъй като чл.108 ЗС,
урежда законен сервитут.
Твърди, че водостока е съществуващ повече от десет години и АПИ не е
изграждала нови съоръжения, освен, извършването на рутинна поддръжка, чрез
почистване на втока и оттока на процесния водосток, възстановяване на челна стена на
водостока и изграждането на отводнителни бордюри на пътя, като за отвеждане на
водата от тях е използван съществуващия водосток.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства (съдът обсъжда единствено
относимите) се установява, че с Нотариален акт № 123, том 2, рег.1677, дело № 272 от
21.09.2022 г. Д. К. П. и Е. К. П. са придобили по ½ идеални части от поземлен имот с
идентификатор ********, в кв. 136, местност **********, по плана на *********,
община Перник, а с Нотариален акт № *********** Л. Д. П. е придобила недвижим
имот ******** по плана на ********* с идентификатор ******** по КККР на
*********.
По делото не се спори, че през имотите на ищците се оттича вода, която
3
постъпва в тях от три броя източника - тръбен водосток преминаващ под улицата и
след навлизането си в имотите формира открит канал пресичащ диагонално и двата
имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби.
Не се спори, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване, че водостокът, от
който се излива вода в имотите на ищците се стопанисват и са собственост на Община
Перник.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СТЕ, която съдът
кредитира изцяло. Вещото лице е разяснило, че тръбите са съответно – черна
полиетиленова с ф 63 и оранжева PVC с ф150. Първата от тръбите е с предназначение
да отвежда водата от бордюрите, а втората – водата от пътното платно. Водата от
водостока се оттича през открит канал в посока р. ****, в който се влива и тази от
тръбите. При първоначалния оглед – **** (при липса на валежи), вещото лице е
установило, че от тръбите вода не се излива. Такава протича единствено през
водостока под пътното платно, преминаващ в открития канал. Вещото лице е
установило, че междинен източник на тази вода е шахта, разположена пред
административен адрес *********** - на кръстовището с ул. *******, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава надлъжно
по улицата и при ул. „******** преминава под пътното платно, изливайки се в
открития канал в имота на ищците. Данните за това преминаване Вещото лице е
събрало от местни жители и съпоставяйки снимки от googlemaps, в периода от 2012 –
2023 г., тъй като към настоящия момент, съществувалия в селото отводнителен канал е
покрит като резултат от ремонта на пътното платно. По същата причина не може да
бъде установен и източника на вода, попадаща в шахтата ***********.
При повторен оглед на ****. (в дъждовно време), вещото лице е установило, че в
канала постъпва бистра вода от водостока и мътна от оранжевата тръба, водата,
отвеждаща водата от пътното платно, събрана в друга шахта. От черната тръба,
отвеждаща вода от бордюрите (чиито отвори са по – високо от пътното платно) вода не
постъпва, тъй като тя не е достигнала до отворите. Достига до извода, че водата е
мътна защото отмива мръсотията от пътното платно.
Изследвайки регулационните планове, вещото лице достига до извода, че
водостокът е изграден преди 1958 г., тръбите са поставени след ремонта на пътното
платно. По сега действащия регулационен план, каналът в който се оттичат водите и
преминава праз имота на ищците не е нанесен. В селото няма канализация.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СХЕ, която съдът
кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че водата в канала е с високо
съдържание на колиформи и ешерихия коли (повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт
0 бр. на 100 мл.), което води до извода, че във водата има фекално замърсяване.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели, които съдът
кредитира като обективни и пълни, вкл. тези на св. К. П. анализирани по правилото на
чл. 172 ГПК, тъй като кореспондират с другите доказателства по делото. От
показанията им се установява, че преди ремонта на пътя през имота на ищците се е
отичала единствено дъждовна вода през малка „вадичка“, но след това първоначалната
тръба с ф110 била заменена със значително по – голяма, като дебитът е значително
завишен, като резултат и от отичането на замърсени води, които често не могат да
бъдат събрани в шахтата. Първоначално изградения канал бил покрит и сега не може
да се установи от къде попада вода в него. През лятото имало силна, специфична
миризма на отпадни води.
Налице са и други доказателства по делото, но поради тяхната неотносимост
същите не следва да бъдат обсъждани.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи.
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Негаторният иск е средство за защита правото на собственост, ограничените вещни
права и сервитути когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези
права от притежателя им, но упражняването им е нарушено или смутено чрез по-
ограничено пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е
създадено такова състояние, свързано с нея. Целта на този иск е да се възстанови
състоянието, което е съществувало преди нарушението като се премахне
неоснователното въздействие. С т. 3 от ТР от 19.10.2017 г. по т. д. 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да
упражнява своето право.
В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си
материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовава на
договор за покупко-продажба. Ответникът Община Перник е оспорил ищците да
собственици, тъй като техните праводатели не са били такива. Позовават се на § 1в.,
ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ съгласно които строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., а съоръжения, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги,
помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници,
хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др.
Това възражение съдът намира за неоснователно. Гражданският съд е
компетентен да се произнесе и по законосъобразността на административния акт
(освен ако не е осъществен т. нар. пряк съдебен контрол) само при "материална
незаконосъобразност", респ. "нарушена е целта на закона", т.е. дали дадена
обобществена земя подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В множество решения на
ВКС, сред които и Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г., I г.
о., ГК и цитираните в него Решения 857/7.10.2008 г. по гр. д. № 3008/07 г. на III г. о. и
№ 1200/13.07.2004 г. по гр. д. № 585/03 г. на III г. о. и др. - Решение № 89 от 21.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6524/2014 г., I г. о., ГК се приема ясно и безпротиворечиво, че
„осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя
преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, представлява пречка за реституция на земята“.
В конкретния казус правото на собственост на ищците подлежи на изследване
доколкото то ги легитимира като надлежни страни. За целите на процеса те твърдят, че
са собственици в качеството им на купувачи като не са длъжни да изчерпят всички
възможни придобивни основания. Съдът приема, че ищците са собственици на
твърдения деривативен способ. Не е налице нарушаване на забраната на § 1в., ал. 1 и 2
от ДР на ППЗСПЗЗ. Това е така, защото от доказателствата по делото, макар и да се
установи, че водостокът съществува от преди 1958 г., то „ каналът“ който сега е в
имота на ищците и във вида, в който е към настоящия момент е възникнал на много
късен етап – ремонта на пътното платно, започнал 2019 г. Също така, в показанията си
свидетелите го описват като „вадичка“, отвеждаща дъждовна вода от пътното платно
която не е смущавала собствениците, а към настоящия момент водата се отича
постоянно и е замърсена. Примерното изброяване на съоръженията в § 1в., ал. 2 от ДР
на ППЗСПЗЗ води до извода, че то касае такива с обществено значение, нарочно
изградени, а не самооформили се в резултат на инерционно преминаваща вода,
следваща денивелацията на терена.
Този ответник се е позовал и на разпоредбата на § 253 от ЗПИНМ,
5
предвиждаща, че при нужда, по преценка на съответните технически служби при
народните съвети, отклонения от канали, проводи, мрежи и други могат да се
прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-
хигиенните изисквания. Тази разпоредба е в ППЗПИНМ, не ЗПИНМ. Правилникът
обаче е утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г.,
поради което не е действал преди 1958 г. когато водостокът е съществувал. Дори да се
приеме, че тази разпоредба намира приложение като уреждаща съществуващо
фактически положение, тя изисква да се държи сметка за сигурността и санитарно-
хигиенните изисквания, а в конкретния случай се установи, че те са нарушени (СХЕ).
Съгласно чл. 58 ЗПИНМ (отм.) (обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г.) и в сила към
изграждането на селищния канал и водостока, канализацията има за цел подземното
отвеждане на нечистите и дъждовните води, извън строителните граници на
населените места, тяхното пречистване, обезвредяване и използуване. Тези разпоредби
(§ 253 от ППЗПИНМ, неспазването му относно сигурността и санитарно-хигиенните
изисквания, липсата на канализацията за подземното отвеждане на нечистите и
дъждовните води) водят до извода, че през имота на ищците не е изграждан канал,
предназначен да отвежда нечисти води. Нещо повече, съгласно СТЕ, към настоящия
момент този „канал“ не е отбелязан в действащия регулационен план.
Нормата на чл. 87, ал. 2 ЗУТ също допуска при липса на канализация (какъвто е
настоящия случай) или когато поради наклон на терена канализацията не е в състояние
да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват свободното
протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения
(канализационни шахти, канавки и други). Това касае единствено дъждовната вода
оттичаща се от двете тръби, но не и тази от водостока. Алинея 1 от тук посочената
норма, регламентира че битовите отпадъчни води в имоти, предвидени с подробен
устройствен план за ниско застрояване, се заустват във водоплътни изгребни ями
или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в
имотите отпадъчни води. Водоплътните изгребни ями и съоръженията за пречистване
на образуваните в имотите отпадъчни води следва да отговарят на изискванията на чл.
41 и чл. 47, ал. 2, както и на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания, както и
на техническите изисквания, определени в наредбата на министъра на регионалното
развитие и благоустройството за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации.
Не се установи при заустването да е изградено пречиствателно съоръжение. По
делото обаче се установи, че през имота и ищците протичат и води, които са не само
повърхностни, а и такива, които са силно замърсени. Именно те смущават правото на
собственост и представляват неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС.
Установи се също, че тези води протичат от водосборната шахта разположена пред
административен адрес *********** - на кръстовището с ул. *******, от която улица
посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава надлъжно
по улицата и при ул. „******** преминава под пътното платно, изливайки се в
открития канал в имота на ищците, която е собственост и се стопанисва от Община
Перник. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи срещу този ответник.
Срещу ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ искът е неоснователен, тъй
като той единствено е възложител на ремонтните дейности по пътното платно. Не се
установява, че този ответник е извършил каквито и да е действия, които да смущават
ищците, през чийто имот е протичала дъждовна вода и преди да го придобият, която
сега се събира от шахтата върху пътното платно и бордюрите.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора такива не му се
6
дължат. такива са доказани в размер на 2950,00 лева, от които 2000,00 лева за
процесуално представителство. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника
Община Перник съдът намира за неоснователно, тъй като е указана правна помощ по
три активно субективно и обективно кумулативно съединени иска.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ответникът Община Перник няма право на
разноски.
Такива се дължат на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Доказаниса
такива в размер на 200,00 лева за СТЕ, като е претендирано и възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт, което съдът по правилото на чл. 78, ал.
1 ГПК определя в размер на 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ********* да
прекрати изливането и преминаването на водите през имотите на ищците -
недвижим имот ******** по плана на ********* с идентификатор ******** по КККР
на *********, собственост на Л. Д. П., ЕГН ********** и поземлен имот с
идентификатор ********, в кв. 136, местност **********, по плана на *********,
община Перник, собственост на Д. К. П., ЕГН ********** и Е. К. П., ЕГН **********,
постъпващи от шахта, разположена пред административен адрес *********** - на
кръстовището с ул. *******, от която улица посредством бетонна тръба ф400 постъпва
вода в шахта, която продължава надлъжно по улицата и при ул. „******** преминава
под пътното платно, с които действия им пречи да ползват имотите си съобразно
предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически,
градоустройствени, застроителни планове и правила.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Агенция
„Пътна инфраструктура“ да прекрати изливането и преминаването на водите през
имотите на ищците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на
Л. Д. П. Д. К. П. и Е. К. П. разноски в настоящото производство в общ размер на
2950,00 лева – по 983,33 лева на всяка една от тях.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Д. П. Д. К. П. и Е. К. П. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски в настоящото
производство в общ размер на 300,00 лева – по 100,00 лева всяка една от тях.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7