№ 12427
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110161000 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....., моли да се осъди ответникът С. И. В. да заплати
следните суми: 3924.71 лв. главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2018 г. - 30.04.2020 г., 618.47 лв. законна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., 34.17 лв. такса дялово разпределение за
периода м.09.2018 г.-м.04.2020 г. и 7.00 лв. лихва върху нея от 31.10.2018 г. до 11.10.2021 г.,
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане. Поддържа се, че наследодателят на ответницата е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди относно апартамент № 35 в гр. София,
ж.к. Стрелбище, бл. 18А, вх.Б. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията
във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия,
които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е
нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота
топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира
разноски.
1
Ответникът С. И. В. е депозирала отговор, в който оспорва исковете частично поради
погасяване по давност на вземанията за периода до 26.10.2018 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главния иск е предпоставена от установяване наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което
ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него
стойност в процесния имот, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че като
собственик, И. С. е бил потребител на топлинна енергия, доставяна в апартамент № 35 в гр.
София, ж.к. Стрелбище, бл. 18А, вх.Б.
Видно от удостоверението за наследници, И. С. е починал на 9.3.2021 г. и е оставил за
единствен наследник дъщеря си С. В..Така ответницата отговаря за задълженията, включени
в наследството, включително за заплащане цената на доставената в имота топлинна енергия.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответницата и съобразно събраните по делото
доказателства, е безспорно по делото, че в апартамент № 35 в гр. София, ж.к. Стрелбище,
бл. 18А, вх.Б, е доставена топлинна енергия на стойност 3924.71 лв. за периода 1.05.2018 г. -
30.04.2020 г.
Установява се по делото и че за разпределение на доставената в сградата топлинна енергия е
избрана фирма, която да извършва тази услуга. Основателна е претенцията за заплащане на
2
таксите за извършване на услугата дялово разпределение, които съгласно ОУ се заплащат от
потребителя на ищцовото дружество, което от своя страна ги заплаща на ФДР. За
процесния период, съгласно справката по абонатен номер, таксата за дялово разпределение
възлиза на 34.17 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
задълженията към ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на
месечните вноски за топлинна енергия имат самостоятелен характер и не зависят от
изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и за тях се прилага тригодишната
давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. тогава настъпва изискуемостта им и
започва да тече давността за събирането им. След като исковата молба е подадена на
26.10.2021 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 26.10.2018 г., са погасени
по давност, тъй като не са упражнени в тригодишния давностен срок. Ето защо като
погасен по давност следва да се отхвърли иска за топлинна енергия доставена в периода от
1.5.2018 г. до 31.08.2018 г. /през който период има потребена ТЕ само за подгряване на
топла вода/. Дължима остава цената на ТЕ доставена в периода 1.9.2018 г.-30.4.2020 г., на
стойност 3815.15 лв., за която искът следва да се уважи. По отношение на услугата дялово
разпределение, предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с
изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на
извършване на услугата. Погасено по давност се явява задължението за м.09.2018 г., при
което дължима остава главница за периода м.10.2018г.-м.04.2020 г. на стойност 32.50 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главното вземане, за
сумата от 3815.15 лв., акцесорната претенция се явява установена по своето основание.
Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК на 601.21 лв. за периода от
3
15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху дължимите главници следва да се присъди законната лихва от подаването на исковата
молба в съда до плащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса
233.37 лв. и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК - 100 лв., на ищеца
се дължат 323.52 лв. Ответницата не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, гр. София, ...., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите: 3815.15 лв. главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатената топлинна енергия за периода 1.09.2018 г. - 30.04.2020 г., 601.21 лв. законна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., 32.50 лв. такса дялово разпределение за
периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 26.10.2021
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на: стойността
на доставена топлинна енергия за разликата над 3815.15 лв. до предявените 3924.71 лв. и за
периода 1.5.2018 г.-31.08.2018 г., лихва за забава върху нея за разликата над 601.21 лв. до
618.47 лв., такса дялово разпределение за разликата над 32.50 лв. до 34.17 лв. и за периода
м.09.2018 г. и изцяло иска за лихва за забава върху нея в размер на 7.00 лв. лихва върху нея
от 31.10.2018 г. до 11.10.2021 г.
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН **********, гр. София, ...., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
323.52 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4