Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 11.03.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №2369 по описа за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител Р.А., постановено на 05,02,2020год. по изп. д. №20208480400121, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на определеното възнаграждение за представляване на взискателя по
изпълнителното дело, както и искане за преизчисляване на начислена такса по
т.26 от ТТЗЧСИ. Жалбоподателят излага доводи, че сумата дължима на взискателя за
адв.възнаграждение е само за образуване на
изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство и
съдействие. Твърди размерът на определените разноски за адвокатски хонорар
платен от взискателя да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело,
поради което е неприложима нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ. Излага доводи да е
неправилно изчислена таксата по т.26 от Тарифата върху събраната сума.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ и претендира намаляването
на разноските по изпълнението до минималния размер съобразно чл.10, т.1 от
НМРАВ и правилно определяне на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Претендира разноски в
настоящото производство.
Взискателят –С.С.З., чрез
процесуален представител излага
становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
тъй като са налице доказателства за платен адв.хонорар, извършено е процесуално
представителство по изпълнителното дело, а определените разноски са в минимален
размер, таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е правилно определена.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело, постановено на 05,02,2020год., с което ЧСИ се е произнесъл
по възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК от 28,01,2020г.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – С.С.З.,
чрез процесуален представител –адв.Е.Н.от 20,01,2020год., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 16,12,2019год. срещу „Т.С.“ ЕАД за вземане в общ размер от
4554,31лв., към която е приложен договор
за правна защита и съдействие сключен между взискателя и адв.Е.Н., с договорено
адв.възнаграждение в размер на 550,00лв./платено видно от отбелязването в
договора/. С молбата за образуване на изпълнителното производство е извършено
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
Призовката за
доброволно изпълнение е връчена на 24,01,2020год. Наложен е запор на вземане по
банкова сметка ***,01,2020год. в О.Б.АД.
Постъпило е плащане на сумата по дълга
на 29,01,2020год.
Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв.; Съгласно чл.10, т.2 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2, т.2 с
оглед размера на вземането;
Видно от
доказателствата по делото извършеното
процесуално представителство от процесуалния представител на взискателя се свежда до подаване
на молба за образуване на изпълнително производство. Обективираното в същата възлагане
по чл.18 от ЗЧСИ не може да се разглежда като действие стоящо извън необходимото по т.1 от НМРАВ,
доколкото условие за редовност на
молбата за образуване на изпълнително
производство е посочване на конкретен
изпълнителен способ. Последващи необходими действия по съдействие и защита
обосноваващи възнаграждение за адв. биха възникнали, в случай, че в срока за
доброволно изпълнение липсва изпълнение на задължението/било доброволно или по
приложен изпълнителен способ/. По делото е видно плащане от длъжника в срока за
доброволно изпълнение в приложение на
наложения запор. Предвид
изложеното разноски за адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ не се дължат.
Възнаграждението по чл. 10, т.
1 от Наредбата възлиза на 200,00лв., а тъй като няма данни за
регистрация по ЗДДС не се начислява ДДС.
В частта по
неправилно начисляване :
Съгласно т.26 от Тарифата за
таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума върху материалния интерес, като
приложима в случая е б."в" от сочения текст/
при материален интерес от 1000,00лв. до 10000лв. – 100,00лв.
+ 8 на сто за горницата над 1000,00лв./ Неправилно
пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар.
Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя върху
събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху
сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар
не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и
да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по
смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на
таксата.
Като база за
определяне на таксата по т.26 от Тарифата не се включва и таксата в размер на 66,00лв. такси по
изпълнението. Тези разноски следва да се възложат на длъжника по реда на чл.79,
ал.1 от ГПК, но само в хода на принудително осъществяване на изпълняемото право
на взискателя отразено в издадения му по чл.405, вр.чл.404 от ГПК ИЛ. Именно за
реализиране на същото и поради липсата на доброволно изпълнение от страна на
длъжника, в негова тежест се възлагат разноски, но посоченото вземане не може да е основание за
начисляване на допълнителни такси и би довело до възможността за злоупотреба с
права в нарушение на принципа на чл.57, ал.2 от Конституцията като върху
разноските за изпълнение, представляващи законната последица от принудителното
реализиране на права се начисляват отново разноски.
Определената такса съобразно
т.26 е в размер на 384,34лв.,
което не е в противоречие със забелжката по т.27а, т.1 от ТТРЗЧСИ или с начислен 20% ДДС/76,86лв./ върху нея в общ размер от 461,20лв.
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия
на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№926/11,02,2020год. по описа на ЧСИ Р.А. на „Т.С. “ЕАД постановление за разноските от 05,02, 2020год. по изп.д.№20208********* по описа на ЧСИ Р.А., с
което е оставено без уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
дължимо адв.възнаграждение над общо 200,00лв. –адв.хонорар до 550,00лв., както
и в частта за такса по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ за сумата над 461,20лв. до 514,01лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.