Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1229
02.08.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на пети
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при секретаря Илияна Г., като
разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 255 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК вр.чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето и е образувано по
жалбата на С. С.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез
своята майка и законен представител Д.М.К., чрез адв. С., против Експертно
решение № 3396 от заседание № 222 от 11.12.2020 г. на Национална експертна
лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и
сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение №
25/06.07.2020 г. на ТЕЛК към ВМА ЦВМК София. С потвърденото експертно решение
на ТЕЛК не е призната причината връзка между настъпилата на 06.11.2019 г. смърт
на наследодателя на жалбоподателя С. С. П. и извършената от него трудова
дейност, като злополуката не е призната за трудова съгласно чл.66, ал.1
вр.чл.73, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
В жалбата се обосновава
незаконосъобразност на акта, като се сочи, че същият е немотивиран и не е
обследван въпросът дали рутинните медицински прегледи, които са коментирани в
акта, са тези, визирани в Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската
експертиза, относно медицинското освидетелстване за продължаване годността и
установяването на болести, които изключват водолазната дейност. Сочи се, че в
случая става въпрос за внезапно увреждане, настъпило по време на работа и във
връзка с конкретна трудова дейност, че на починалото лице не са били проведени
медицински прегледи по начин, позволяващ установяване на реалното му здравословно
състояние. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. С. и от адв. Ч., които поддържат жалбата
и молят за уважаването й, както и за присъждане на разноски. Сочат
доказателства.
Органът е представил
административната преписка по случая. В писмено становище вх.№ 1657 от
15.02.2021 г. /л.38-л.40/ заявява неоснователност на жалбата, като обосновава,
че решението на НЕЛК е правилно, тъй като не се касае до внезапно травматично
увреждане, настъпило при и по повод извършваната работа, а до хронично
заболяване – дилативна кардиомиопатия. Претендира се отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание ответникът
не изпраща представител, редовно уведомен. Не претендира разноски и не сочи
други доказателства.
Заинтересованите страни – Териториалната експертна
лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания към ВМА-ЦВМК – София, Агенция за
хора с увреждания – София, Военно формирование 32890 гр. Бургас, ТП на НОИ –
Бургас и РД „Социално подпомагане“ - Бургас, редовно призовани, не се
представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Не
ангажират доказателства.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния
срок за обжалване /Експертно решение № 3396 от заседание № 222 от
11.12.2020 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран
състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания е връчено
на законния представител на жалбоподателя на 22.12.2020 г. /л.17/, а жалбата
срещу акта е подадена чрез НЕЛК на 07.01.2021г. чрез куриер /л.12/, срещу
подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес.
По делото е безспорно, че жалбоподателят С. С.П.
е син на С. С. П., починал на 06.11.2019 г. в гр. Варна. Безспорно е, че
наследодателят С.П. приживе е работил на длъжност „младши водолаз“ през периода
от 06.07.2018 г. до 06.11.2019 г. /датата на злополуката/ във водолазна група,
водолазен катер, плаващи средства и съоръжения във Военно формирование /в.ф./
34590 – гр. Бургас. След проведен водолазен курс и изпит по водолазна теория и
практика /Протокол № 3265/30.05.2019 г. на водолазната квалификационна комисия
на в.ф. № 54950/ му е присвоена водолазна квалификация и на това основание е
издадено Удостоверение № 209/31.05.2019 г. за придобита водолазна квалификация.
Със Заповед № РД-01-113/04.06.2019 г. на Командир в.ф. 54950 – Бургас му е
присвоена водолазна квалификация „водолаз“ с право да извършва водолазна работа
с водолазно снаряжение с открита схема на дишане на дълбочина до 20 м. Зачислен
е бил в списъчния състав на 96 отряд кораби със спомагателно назначение от
06.07.2018 г. и със Заповед № РД-01-02/30.07.2019 г. във връзка със Заповед №
РД-01-1/31.05.2019 г. относно бойната подготовка пред учебната 2019 г., с писмо
от 10.10.2019 г. от Началник щаб на в.ф. 54950 до ВМА – МБАЛ Варна е поискано
разрешение да се извърши медицинско освидетелстване за годност за „щатен
водолаз“ и да се проведат имитационни водолазни спускания до 60 м в хипербарни
условия на водолазите от състава на в.ф. 3450 – Бургас /6 водолази, вкл. С.П./,
през периода 04.11 – 08.11.2019 г. Имитационните спускания са били извършени в
барокамера тип ПДК – 2У, заводски № 133, производство 1986 г., разположена в
Отделение по хипербарна морска медицина в специално изградено и оборудвано
помещение.
С.П. не е имал водолазни
спускания от назначаването му на длъжността „младши водолаз“ на 06.07.2018 г.
до 01.06.2019 г. В периода от 01.06.2019 г. до 06.11.2019 г. е имал общо 63
часа водолазни спускания /реални и имитационни – в барокамера до 45 м/.
На 04.11.2019 г. са били
проведени медицински прегледи от военно медицинска комисия и съгласно Експертно
решение № 1451/04.11.2019 г. за годността за военна служба, приложено в МЕД на С.П.,
последният е бил годен за плавателна длъжност „щатен водолаз“, съгласно
„медицинските стандарти“, Приложение № 1 от Наредбата за военномедицинската
експертиза на годността за военна служба в мирно време от 2005 г. Липсват по
преписката, а в медицинското досие на П., доказателства, че същият е бил
подложен на специални изследвания преди имитационното спускане на 06.11.2019
г., посредством които би се установило наличието на заболяване, което е
абсолютна пречка за извършване на вменената му трудова дейност като водолаз. Не
е ясно на какви изследвания се базира цитираното ЕР за годността за военна
служба от 04.11.2019 г., с което е прието, че П. е годен за изпълнение на
длъжността „щатен водолаз“, тъй като по преписката се съдържа единствено
доказателство, че на 01.11.2019 г. лицето е било изследвано в лаборатория по
показатели ПКК и урина. Няма данни да са му провеждани други изследвания. В
част ІІІ от Медицинските стандарти за определяне годността за военна служба, за
служба за доброволния резерв и за военно временна служба /Приложение № 1 към Наредба
№ Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза/ са описани
медицинските стандарти за определяне годността за плавателна длъжност по
заболявания и състав. В таблицата, в графа „Рубрика по МКБ – 10“, под № 142 е
отразено, че при заболяване „кардиомиопатия“ лицето е негодно по всички
специалности /категория морски специалисти/, в това число и за длъжността
„плавателен състав - щатен и нещатен водолаз“.
Съгласно чл. 25, ал.1 от наредбата в приложимата й към релевантния момент редакция /ДВ бр.44/2019 г./, военнослужещите и резервистите на
плавателна длъжност се
явяват лично в медицинската комисия от ОВМЕРВ
– Варна за годишно
освидетелстване със следните документи: 1. писмо-направление от командира/началника
на военното формирование или
ръководителя
на съответната структура; 2. лична карта; 3. медицинска документация – здравна
книжка, епикризи, резултати от специализирани
изследвания и др. Освидетелстването на
военнослужещи и на резервисти на плавателна длъжност и на кандидати за плавателно обучение се
извършва по ред, определен в Приложение
№ 10 /ал.2 на чл.25 от
наредбата/.
Безспорно е, че на датата, на която е било издадено
Експертно решение № 1451/04.11.2019 г. за годността за военна служба на С.П., е
било направено имитационно водолазно спускане на 45 м, проведено от оператор на
хипербарната камера, лекар и медицинска сестра, при непрекъсната и говорна
връзка с водолазите.
На 06.11.2019 г. група от четирима водолази, вкл. С.П.,
след проведен инструктаж и потвърждение, че нямат оплаквания и са в добро
здраве, са влезли в отсек І на барокамерата и в 11,42 ч са започнали водолазно
спускане на дълбочина 57 м, с престой на дъното до 10 мин. Преходът от
дълбочина 57 м до 6-тия метър /декомпресионна спирка с престой 1 минута/ бил 7
минути. По време на 1-минутния престой водолаз забелязал неестествената позиция
на тялото на С.П., който бил втренчен, неконтактен. Д-р Ставрева разпоредила на
оператора да започне аварийно изплаване и се обадила в реанимация за екип. С.П.
бил изваден от барокамерата – неконтактен, с цианоза от гърдите до лицето,
набъбнали шийни вени, без пулс и дихателна дейност. В 12.40 ч. реаниматорите
констатирали смъртта. В Съобщение за смърт № 459/07.11.2019 г. по т.10 І –
болест или състояние, непосредствено довели до смъртта, е записано „Остра
сърдечна недостатъчност. Дилатация на сърцето“.
По случая било образувано ДП № 18/2019 г. по описа на
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, по което била назначена тройна
съдебно-медицинска експертиза със задача аутопсия на трупа на С.П. и изясняване
причината за смъртта. Според изготвеното заключение, причината за смъртта е
„Дилативна кардиомиопатия“ – заболяване на сърдечния мускул, водещо до
хипертрофия и дилатация на сърцето. Прието е, че дилативната кардиомиопатия с
развитие на тотална сърдечна недостатъчност и остро настъпили ритъмно-проводни
нарушения на сърдечния мускул са непосредствената причина за внезапната смърт.
Дилативната кардиомиопатия се е развила във връзка с възпалително заболяване на
миокарда – миокардит, което се е доказало от наличието на лимфоцитгна
инфилтрация сред кардиомиоцитите, наличната липоматоза и миокардио-фиброза.
Посочено е, че миокардитът обичайно се развива като усложнение на вирусна или
бактериална инфекция, като в редица случаи симптомите са слабо изразени и не се
установяват при рутинни медицински прегледи.
При огледа и аутопсията не са установени травматични
увреждания, освен получените при реанимационните действия на медицинските
екипи, т.е. в случая се касае за нетравматично увреждане на здравето, от което
е настъпила смърт. В заключението от аутопсията, приложено в медицинското
експертно досие /МЕД/ на лицето, е посочено също, че „Наличието на газови колекции
/мехурчета/ в кръвта, установени по време на аутопсията, доказва прекратяване
на дихателната и сърдечната дейност, т.е. настъпването на смъртта при високо
налягане на вдишвания въздух, без възможност за последваща декомпресия, както
се установява и от предварителните материали по ДП – по време на тренировъчни мероприятия
в условията на барокамера…“.
Във връзка с настъпилата злополука е извършено
вътрешно разследване, като от страна на осигурителя „Военно формирование 32890
– Бургас“ е подадена декларация за трудова злополука № 01/11.11.2019 г. в ТП на
НОИ – Варна. Предвид данните за нетравматично увреждане, ТП на НОИ – Варна са
поискали по преписката произнасяне от страна на ТЕЛК за наличие на
причинно-следствена връзка между злополуката и извършваната работа, съгласно
чл.66, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съгласно тази
разпоредба, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по
причинната връзка въз основа на наличната документация и протокола за
аутопсията.
С Експертно решение № 25/06.07.2020 г. на ТЕЛК към ВМА
ЦВМК – София за частична експертиза /л.26/ не е призната причинна връзка
трудова злополука, съгласно чл.66, ал.1 НМЕ вр.чл.73, ал.2 НМЕ, като в мотивите
си органът е приел, че установеното заболяване на лицето „дилативна
кардиомиопатия“ е общо заболяване и поради това, настъпилата смърт не се счита
за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 КСО.
ЕР на ТЕЛК е оспорено от законния
представител на жалбоподателя пред НЕЛК в законоустановения срок за обжалване с
жалба вх.№ 9420/18.08.2020 г. /л.23-л.25/ ,
в която са релевирани възражения, че не е изследван въпросът, че именно
високата компресия на вдишвания въздух на дълбочина 57 м и изключителният стрес,
който е оказала същата върху сърдечния мускул на П., са причината за
настъпилата смърт, а не само по себе си наличното заболяване. Поради това,
оспорен е изводът на ТЕЛК, че не е налице причинна връзка между смъртта като
внезапно нетравматично увреждане на здравето и извършваната от П. работа.
С оспореното в настоящото производство Експертно
решение № 3396 от заседание № 222 от 11.12.2020 г. на Национална експертна
лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и
сърдечно-съдови заболявания /л.13-л.16/, е потвърдено Експертно решение №
25/06.07.2020 г. на ТЕЛК към ВМА ЦВМК София, с което не е призната причината
връзка между настъпилата на 06.11.2019 г. смърт на наследодателя на
жалбоподателя С.С.П.и извършената от него трудова дейност, като злополуката не
е призната за трудова съгласно чл.66, ал.1 вр.чл.73, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/.
В мотивите на решението специализираният състав на
НЕЛК изцяло е възприел мотивите на ТЕЛК, като е посочил, че съгласно чл.66,
ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, при внезапно починало лице
ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната
документация и протокола за аутопсията, а съгласно чл. 73, ал.2 НМЕ, не се
считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 КСО патологични
състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, вкл. епилепсия,
хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми, вкл. миокарден
инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска
експертиза от в.л. патолог д-р П. и в.л. кардиолог д-р К., които по искане на
процесуалните представители на жалбоподатателя са изготвили заключение, прието
като неоспорено от страните в с.з. на 05.07.2021 г. От същото става ясно, че
причината за смъртта на С.П. е дилативна кардиомиопатия, за установяването на
което заболяване е нужно да бъдат направени специфични изследвания –
ехокардиография, ЕКГ, рентгенография, сцинтиграфия. Посочено е, че налягането в
барокамерата представлява стрес тест за сърдечния мускул, че още на 50-тия
метър дълбочина П. е имал проблем с изравняване на налягането, както и че при
съществуващото заболяване – дилативна кардиомиопатия, налягането в барокамерата е
оказало пагубно влияние, натоварвайки сърцето. Установените при
аутопсията газови мехурчета в кръвта на П. представляват разтворен азот в
кръвта, който се получава при увеличаване на налягането в барокамерата и който
при декомпресия се освобождава. При аварийно прекратената декомпресия, в кръвта
на П. е останал азот.
В съдебно
заседание на 05.07.2021 г. вещите лица поясняват, че в случая няма данни от МЕД
на лицето да са му правени ехокардиография, ЕКГ, рентгенография или
сцинтиграфия, и поради това не е било навременно установено преди имитационните
спускания заболяването му, което, ако беше установено, на лицето категорично би
било забранено практикуването на всякакви водни и подводни спортове, както и
имитационни спускания. Заявяват също, че този вид спорт и имитационни спускания
изключително натоварват сърдечно-съдовата система основно чрез тензионно
обременяване, което може да отключи животозастрашаващи ритъмни и проводни нарушения,
които могат да бъдат пряка причина за летален изход, с оглед точно на това
заболяване – дилативна кардиомиопатия. В.л. К. – специалист кардиолог,
категорично заявява, че „…ако лицето не беше извършило имитационно
спускане, въпреки че е било налице това обременяващо заболяване, нямаше да
настъпи летален изход към този момент, защото нямаше да е налице такова
тензионно обременяване на сърдечно-съдовата система. Ако спускането беше
извършено на дълбочина 51 метра, изходът отново щеше да е летален за лицето…“.
Д-р П. заявява, че по данни от документите по делото,
още на 50-тия метър П. е имал проблем с изравняване на налягането. Сочи също,
че на кой метър дълбочина може да настъпи смърт при такова заболяване, е
въпрос, конкретен за всеки случай.
Въз основа на така установените по делото
факти, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия, съгласно императивната разпоредба на
чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/ - Специализиран
състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, определен с
оглед диагнозата на С.П. „дилативна кардиомиопатия“.
Обжалваното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания, обосновали издаването му. Изложени са конкретни съображения на
органа за потвърждаване на ЕР на ТЕЛК и за непризнаване на причинна връзка.
Оспореното решение съдържа изложение на фактическите констатации, изведени в
резултат на анализа на данните от наличната медицинска документация, обосновали
правните изводи за липса на причинна връзка. Ето защо, не се с споделят
възраженията в жалбата, че решението е немотивирано.
Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено при неправилно приложение на материалноправните
норми, в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с целта на
закона.
Злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху
тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са,
че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето,
което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото
тяло или организъм.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Въз
основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ,
причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална
(между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между
увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно
наличието на функционалната причинна връзка, като при внезапно починало лице,
какъвто е процесният случай, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз
основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66,
ал. 1 НМЕ). Горното разрешение е продиктувано от регламентираното в чл. 73, ал.
2 от НМЕ, че когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично
състояние, т. е. болестно състояние, следствие на заболяване от каквото и да е
естество, сред които исхемична болест на сърцето (всички клинични форми,
включително миокарден инфаркт), то не се счита за внезапно увреждане на
здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
В случая е налице
нарушение на административно-производствените правила от страна на ответника,
изразяващо се в неизследване на фунционалната връзка между увреждането и
условията на труд, при които П. е изпълнявал служебните си задължения. НЕЛК се
е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е
в обхвата на регламентацията на нормите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1
от НМЕ, но не е отчела конкретните условия на труд, при които е починал П., и
тяхното въздействие върху общото здравословно състояние на лицето, с оглед
установеното заболяване „дилативна кардиомиопатия“. Изобщо не е изследван
въпросът дали ако лицето не беше подложено на такъв изключителен външен стрес
за сърдечния мускул, какъвто представлява високото налягане на вдишвания въздух
при дълбочинните имитационни спускания, щеше да настъпи смъртта му, т.е.
не е даден отговор на въпроса достатъчно
ли е наличното заболяване само по себе си да доведе до настъпване на смърт при
всички положения, или решаващо значение в случая са имали конкретните условия,
които именно са довели и до настъпване на увреждането по внезапен начин, по
време на работа. Не е обсъдена изобщо и не е взета предвид частта от
заключението от аутопсионния протокол по ДП № 18/2019 г. по описа на Регионална
служба „Военна полиция“ – Варна, приложен в МЕД на С.П., съгласно която смъртта е
настъпила при високо налягане на вдишвания въздух, без възможност за последваща
декомпресия. Органът е нарушил чл.35 АПК, тъй като не е оценил предварително
всички факти, които имат значение в случая. Неизпълнението на това задължение е
довело и до постановяване на решение в нарушение на материалния закон, тъй
като, ако беше преценил неспецифичните условия, при които е настъпила
злополуката, органът щеше да достигне до извода, че се касае за внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, станало през време на извършваната работа, което е причинило смъртта.
Вярно е, че съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал.2 НМЕ, не се считат за
внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични
форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет,
атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Тази разпоредба, обаче,
не може да се тълкува ограничително в смисъл, че напълно да изключва приложното
поле на чл.55 КСО. Обстоятелството дали е налице причинна връзка между
настъпилото увреждане на здравето и упражняваната трудова дейност е конкретен
въпрос, отговорът на който винаги следва да бъде конкретно преценяван с оглед
на всички конкретни факти, като само в случай, че изобщо се изключва причинна
връзка между настъпилата злополука и трудовата дейност /т.е. че само по себе си
общото заболяване е достатъчно да причини увреждането на здравето, без намесата
на други външни фактори/, можем да говорим за изключване приложението на чл.55 КСО. Както е прието и в Решение № 10657/23.07.2012 г. по адм.д. № 3982/2012 г.
на ВАС, VІ отд., разпоредбата на чл. 73, ал.2 НМЕ не може да противоречи на
разпоредбата на чл. 55 КСО. По тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че незаконосъобразно НЕЛК е отказал да приложи нормата на чл. 55 КСО и
да признае причинна връзка между злополуката и извършваната от П. трудова
дейност.
Съдът
счита, че постановеното решение на НЕЛК противоречи и на целта на закона, която
е чрез признаване на злополуката за трудова, правоимащите /в случая –
наследниците на починалото лице/ да получат справедливо обезщетение за
причинените им вреди вследствие загубата на своя близък, която не би настъпила,
ако наследодателят им не беше извършвал възложената му работа като щатен
водолаз.
С оглед на това, подадената
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отменени
обжалваното решение на НЕЛК като незаконосъобразно и преписката се върне
обратно на органа за ново произнасяне с ново решение, с което следва да приеме,
че е налице причинна връзка между настъпилата на 06.11.2019 г. смърт на С.П. и
извършваната от лицето трудова работа.
При този изход на спора и с
оглед своевременно направено искане на жалбоподателя за присъждане на разноски,
и на основание чл.143, ал.1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
разноски в общ размер на 1 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение № 3396 от заседание № 222 от
11.12.2020 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран
състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е
потвърдено Експертно решение № 25/06.07.2020 г. на ТЕЛК към ВМА ЦВМК София.
ВРЪЩА преписката на
Национална експертна лекарска комисия – гр. София, Специализиран състав
по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, за ново произнасяне съобразно
мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Национална
експертна лекарска комисия – гр. София да заплати на С. С.П. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител Д.М.К.,
сумата от 1100 лв. /хиляда сто и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Р България.
СЪДИЯ: