№ 561
гр. Сливен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230103997 по описа за 2022 година
Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че
ответницата М. А. К. има открита при него партида за недвижим имот, находящ се в
гр.Сливен, ул.“...................... който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К -
Сливен” ООД ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила
стойността й за периода 01.11.2020г. – 28.02.2022г. и поради това дължи сумата 529.67лв.
Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на
паричното задължение – мораторна лихва в размер на 33.77 лв. За тези суми то депозирало
пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в производството
по ч.гр.д. № 2189/2022г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като
ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била
намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния съд към
делото като редовно връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от
същия нормативен акт е дал указания на заявителя, съществуването на вземанията си по нея
да установи с иск. Точно това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с
решението си да приеме, че К. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от него разноски в това заповедно производство-
25лв., а и направените в настоящия исков процес.
На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда особен процесуален
представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в установения с
чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. С него оспорва исковете -при
конкретни съображения ги намира неоснователни.
1
На проведените по делото съдебни заседания страните бяха представлявани от
процесуалните си представители, които по същество поддържат вече заетите от тях в
писмен вид позиции.
След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От представени от ищеца документи- карнети –листи 48 и 49 от материалите по
делото, се установява, че имот на адрес: .............................. е присъединен към
водопреносната система на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е М. К.,
като за дружеството това е обект с № 14598. Установява се и че в имота са монтирани два
уреда, посредством които да се измерва консумацията на вода- водомери. Очевидно, че на
същите не е извършван реален отчет, тъй като инкасатора е записал в карнета, че е без
достъп до имота.
Това обстоятелство се потвърди от разпита на свидетеля М. С. С.-инкасатор за
района, в който се намира жилището, през процесния период от време. От показанията й
съда приема още, че в апартамента живеят двама души, както и че тя е записвала в карнета
консумация от по 5куб.м. на човек месечно. Свидетелските показания съда кредитира, тъй
като не се установи да са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице- свидетелката
вече не е служител на ищцовото дружество; също и защото не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал.
За всеки от процесните месеци ищеца е издавал фактури- представени като
приложения на исковата молба. Съдът ги прегледа и констатира, че е фактурирано
съответното отразено в карнета за всеки от месеците количество. Така напр. за м.ноември
2020г. е издадена фактура № **********/ 30.11.2020г. за консумация от десет куб. метра; за
м. декември 2020г. е издадена фактура № **********/ 31.12.2020г., също за десет куб.м.; за
м. януари 2020г. е издадена фактура № **********/ 31.01.2020г. отново за 10 куб.м.; за
м.февруари 2020г. е издадена фактура № **********/ 31.02.2020г. също за 10 куб.м. … и
т.н.
За вземанията си „В и К Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд
заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 3997/ 2022г.,
заповед за изпълнение - № 1348/ 02.06.2022г., с която на М. А. К. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 529.67лв.- представляваща главница за периода 01.11.2020г.-
28.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2022г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 33.77лв., начислена към 01.04.2022г. и
разноски в заповедното производство- 25лв.
Срещу нея жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от
призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дал указания на заявителя, че за
2
вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в
срок.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания, главното
от които представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.
Бе установено, че през процесния период от време ищцовото дружество е доставяло
вода до обект на ответницата в .............................., за който тя е била клиент на „ВиК -
Сливен“- титуляр е разкритата в последното партида за жилището. Количествата доставена
и консумирана вода са начислявани служебно, тъй като водомерите в апартамента не са
отчитани- живущите там лица никога не са осигурявали достъп на инкасатора във
вътрешността на имота. За всеки от месеците ищеца е издавал фактури.
Т.е., според съда ищцовото дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл.
и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се
изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените
от законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира първия от
исковете за доказан и основателен.
Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е идентичен и за втория- защото е
акцесорен по отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се
налага след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответницата, а последната не
ангажира доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от забавеното плащане
на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които длъжника трябва да обезщети,
като му заплати поне законната лихва за периода на забавата.
Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с
изтичането на тридесет дни от момента на издаването на съответната фактура.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния
разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното производство, при
това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 25лв-
заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско дело- за толкова е
издадена заповедта за изпълнение.
Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена
държавна такса за образуване на делото; 360лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и
150лв.- възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответницата.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че М. А.
К. с ЕГН **********, представлявана в делото от назначения й от съда, в условията на чл.47
от ГПК, особен процесуален представител- адв.Пл.Г. от АК Сливен дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и
адрес на управление на дейността: гр. Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК:
*********, със съдебен адресат - адв. К., ............................ сумите, за които в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 2189/2022г. Сливенски районен съд е издал заповед за
изпълнение- № 1348/ 02.06.2022г.
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 2189/2022 г. на СлРС, в пълен
размер – 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 3997/2022г. СлРС, в пълен размер – 735 лв.
/седемстотин тридесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:
пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4