№ 98
гр. Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф. Д. А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630202067 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № И – 5806 от 05.02.2021г. на кмета на
Община Шумен, с което на М. Д. Л., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ****“ № 1 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I-7 от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от
Закон за здравето.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като изцяло незаконосъобразно, неправилно и постановено при
недоказаност и неяснота на вписаното нарушение, редовно призован, не се явява лично, а
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Алтернативно моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като претендира да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2020г. около 10.50 часа свидетелите Д. ИВ. ХР. и СТ. Ж. СТ. – първият
инспектор в дирекция „Устройство на територията“ при Общинска администрация гр.
Шумен, а вторият служител в Община Шумен, както и полицейския служител Х.Ф.
извършвали проверка в гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“ в района на Централен
кооперативен пазар, относнж спазването на епидеомичните мерки наложени от
министерство на здравеопазването. По време на проверката, в закритата част на пазара,
тримата видели, че жалбоподателя Л. бил без поставена предпазна маска или друго
покриващо устата и носа средство. Същият заедно със съпругата си – свидетелката Н. П. Л.а
през процесния ден решили да посетят пазара. До там дошли с личния си автомобил.
Свидетелкатаа Л.а слязла от автомобила и влязала в закритата най-долна източна част на
пазара, като останала ва входа от към страната на булеварда да изчака съпруга си, който
паркирал семейния автомобил. Времето било студено и жалбоподателя бил с шапка, която
покривала ушите му. При влизането си в закритата част на пазара той бил без сложена маска
на лицето си. Спрял се при съпругата си и след като си свалил шапката от главата, започнал
да си слага маската. През това време при тях дошли проверяващите и помолили
жалбоподателя, да отидат до служебния им автомобил, като му обяснили, че ще му съставят
АУАН, тъй като констатирали, че е влязъл в закритата част на пазара без предпазна маска.
За така констатираното свид. Д.Х. съставил срещу жалбоподателя М. Д. Л., Акт за
установяване на административно нарушение № 12145 от 19.12.2020г., в който посочил, че е
нарушена разпоредбата на т.I - 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето. Свидетелят Х.
съставил акта за това, че на 19.12.2020г. в условията на извънредна епидемична обстановка,
обявена с решение на МС № 325 от 14.05.2020г. и удължена с решение на МС, последното
от които е от 25.11.2020г., лицето М. Д. Л. се намира в закритата част на централен
кооперативен пазар, като посещава закрито обществено място, без поставена защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Актът бил подписан от жалбоподателя
със следното възражение: „Проверяващите ме спряха на входа на закрития пазари маската
ми беше в ръцете преди да я поставя. Трябваше да си сваля шапката за да си поставя
маската“. Писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано. Въз
основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление постановление № И –
5806 от 05.02.2021г. на кмета на Община Шумен, с което на М. Д. Л., ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. ****“ № 1 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I-7 от
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във
връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Д. ИВ. ХР. и на свидетелите СТ. Ж. СТ. и Н. П. Л.а - свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК, писмени доказателства.
Съдът кредитира възраженията, направени от жалбоподателя при съставяне на
АУАН, че е свалил шапката, която носи на главата си и е започнал да поставя предпазната
си маска на лицето, която в последствие сложил, видно от показанията на разпитаните
свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № И - 5806 от 05.02.2021г. е издадено от компетентен
орган - от кмет на община Шумен по силата на разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за
здравето. Приложена е и Заповед № РД-25-1311 от 23.06.2020г. на кмета на Община Шумен,
съгласно която актосъставителя Д. ИВ. ХР. е упълномощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по реда на Закона за здравето. В хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето, при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област.
Разпоредбата на §1„а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето
дефинира понятието „обществено място“ - всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен
случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване
на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/19.12.2020 г./.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
3
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Х., С.С. и Н. Л.а, се
установява по безспорен начин, че на 19.12.2020 г. по време на действие на въведената с
посочената по-горе заповед, противоепидемична мярка – задължение за поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в това число кърпа, шал и други/, жалбоподателят се е намирал в началото на
закритата част на Кооперативния пазар в гр. Шумен, което место представлява закрито
„обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ без поставена
защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. С оглед на изложеното се
налага извода, че жалбоподателя М.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на т.I-7 от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от
Закон за здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Съдът намира обаче, че с оглед установената по-горе фактическа обстановка и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението в случая е налице напълно маловажен
случай на административно нарушение на т.I-7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето.
В настоящия случай се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на
описаното в АУАН и НП нарушение в сравнение с другите подобни простъпки.
Действително въведените противоепидемиологични във връзка с пандемията от Ковид-19 са
охранявали обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота
на гражданите, но извършеното от жалбоподателя не е фрапиращ случай на неизпълнение
на противоепидемична мярка. От събраните гласни доказателства, се установява, че
жалбоподателя е бил с мисълта, че трябва да си постави защитна маска и при първия удобен
момент, той си я е сложил, като по този начин е прекратил извършването на нарушението.
Времето тогава е било студено и действително при наложена на главата шапка и скрити уши
не може да се сложи маска. Придружаващата го съпруга, също е била със сложена защитна
маска. Спрян е от проверяващите в момент, когато се е опитвал да си сложи маската.
Момента на нейното неизползване е бил много малък. Не са последвали никакви вредни
последици. При тези обстоятелства съдът приема, че санкционираното нарушение попада в
категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във
връзка с чл. 93 т.9 от НК.
В ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но в случая,
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в чл.93,т.9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вреди последици или незначителността им
и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на
4
административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, при което налагането на имуществена санкция макар и в
минимален размер се явява несъразмерно тежка. Преценката за “маловажност на случая”
подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
Поради изложените съображения, съдът намира, че неприлагайки чл.28 от ЗАНН,
АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
Страните са направили искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство, жалбоподателят е упълномощил адвокат, който е
извършил процесуално представителство, като предвид изхода на делото, а именно отмяна
на атакуваното НП, искането, направено в жалбата и съдебното производство за присъждане
на разноски е напълно основателно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление постановление № И – 5806 от 05.02.2021г. на
кмета на Община Шумен, с което на М. Д. Л., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ****“ № 1
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т.I-7 от Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването на Р. България във връзка с чл.63, ал.4 от
Закон за здравето.
ОСЪЖДА Община Шумен, гр. Шумен да заплати по сметка на М. Д. Л., ЕГН
********** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5