Решение по дело №2502/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1208
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 26 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120202502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

1208                                             08.10.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На единадесети септември                                                  година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: М.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2502 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0769-001873 от 23.05.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция” Бургас, с което за нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.03.2019 г. около 10:28 часа в гр. Бургас, в кв. „Крайморие“ по ул. „Христо Арнаудов“ от кръстовище с ул. „Лорна“ към кръстовище с ул. „Вълнолом“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Корса“, с per № А **** КН. Пред дом №17, предприел маневра „заобикаляне на паркиран автомобил“ и допуснал ПТП с внезапно изскочило на пътя дете - Б.Д.К., ЕГН: **********, като детето било отведено в УМБАЛ Бургас и настанено без опасност за живота.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 26.03.2019 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е извършил виновно вмененото му административно нарушение. Актосъставителят не е бил очевидец на случилото се, като сам заявява при разпита си в съдебно заседание, че е нямало камери, които да изяснят виновността на жалбоподателя. От друга страна, свидетелката Иванова потвърждава казаното от жалбоподателя, а именно, че детето се е отскубнало от ръката на придружаващия го възрастен и се е блъснало в колата, в момента на преминаването и, като към този момент, не е пресичало улицата.

В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. При тази описана фактология, не се доказва по категоричен начин, че с поведението си, жалбоподателят е осъществил от обективна или от субективна страна, състава на извършеното нарушение по чл. 117 от ЗДвП.

По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, има трайна и константна практика на ВКС и ВС. Съгласно ТР № 28 по н. д. № 10/84 г. на ОСНК, когато пешеходецът се намира извън платното за движение, тоест върху тротоара, банкета или върху платното за движение, но върху обозначените за пешеходци места, началния момент на възникване на опасността за движение е от момента, в който пешеходеца, намиращ се на тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си, обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му. В случай, че пешеходецът се намира на тротоара или банкета и с поведението си не е показал по недвусмислен начин, че възнамерява да навлезе в платното за движение, същият не представлява опасност за движението и водачът не е длъжен да съобразява поведението си с него. В същия смисъл е и по-новата практика на ВКС - Решение 482/2016 по н. д. 1358/2015, І н. о., Решение № 359/2014 г. на ВКС по н. д. № 1129/2014 г., III н. о.

Посочените правила не важат обаче, когато пешеходецът, който се намира в близост до платното за движение е дете. В ТР № 61 от 26. XII. 1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК е прието, че с оглед особеностите на децата, характеризиращи се с занижена възможност правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, то те винаги представляват опасност за движението, независимо дали са индикирали намерението си да навлязат на платното за движение. Задължението за намаляване на скоростта на движението, възниква във всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното средство и обстоятелството дали то възприема или не приближаването му. Скоростта на движението, трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка, в резултат на необмисленото и опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага на водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл. 15 НК. Когато се е движел с несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на произшествие. Спирането на моторно превозно средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при които движението и с най-минималната скорост представлява опасност за увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него. С оглед на това, следва да се приеме, че намаляването на скоростта на движението или спирането на превозното средство като две предписани алтернативи от правилата за движение за безопасно преминаване покрай деца зависи от степента на опасността, която представлява детето и възможността то да навлезе в платното за движение.

В настоящия случай, няма данни, водачът да е управлявал автомобила извън допустимата скорост, както и не са налице данни за употреба на алкохол. В тълкувателното решение № 61 от 26. XII. 1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК изрично са посочени двете хипотези, когато водачът не носи отговорност, дори и пострадалият да е дете: 1) Детето представлява опасност за движението, само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя. При появяване на детето в опасната зона, за което предварително обективно не е могло да се възприеме, при настъпване на вредни последици не е налице виновно нарушаване на изискванията 2) Детето не представлява опасност за движението и когато се намира под контрола на възрастен на безопасно място от пътя и се държи за ръка или по друг начин е възпрепятствано навлизането му по платното за движение.

В конкретния казус е установено от фактическа страна, че жалбоподателят се е движел правомерно по платното за движение, като в един момент обективно е възприел, че пострадалото дете се държи за ръка от възрастен, като нито той, нито детето са давали индикации, че ще навлязат на платното за движение. Детето се е намирало под контрола на възрастен, по смисъла на задължителните указания на ВС и не е представлявало опасност за движението. При това положение, жалбоподателят не е можел да предвиди последващото му поведение и не е бил длъжен да съобразява поведението си с детето, т. е. да намалява скоростта си или да спира, респ. не е нарушил задълженията си по чл. 117 от ЗДП.

Детето се е отскубнало от ръката на придружаващия го възрастен и внезапно е навлязло в платното за движение. Този момент е ситуиран във времето, след като предницата на автомобила на жалбоподателя е преминал покрай детето. Доказателство за това ситуиране във времево отношение е обстоятелството, че ударът между детето и МПС е настъпил в областта на дясната страна на автомобила. Ако детето евентуално бе навлязло на платното за движение преди преминаването на автомобила, то ударът би бил в предната му част, а не в дясната страна. При положение, че автомобилът правомерно се е движел, когато е преминавал с предницата си покрай детето, то след този момент задължението на водача е било да следи за пътната обстановка пред него, а не странично на него. Това значи, че и към този момент, водачът на МПС няма вина за настъпилото ПТП. В същия смисъл е и трайната практика на ВС по конкретни дела- Решение № 580 от 9. ХI. 1983 г. по н. д. № 547/83 г., III н. о., Решение № 536 от 5. Х. 1983 г. по н. д. № 506/83 г., III н., Решение № 857 от 20. VIII. 1978 г. по н. д. № 656/78 г., III н. о.

С оглед гореизложеното, може да се направи извод, че жалбоподателят е действал правомерно и не е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП към всеки един от релевантните моменти от развитието на процесната ситуация, като не е имал виновно поведение.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-001873 от 23.05.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция” Бургас против В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.