Решение по дело №1815/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720101815
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№957

гр. Перник, 07.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01815 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба на Г.Г.Ц. *** АД, с искане за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 771,29 лева – главница за стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012г., сумата от 162,57 лева – мораторна лихва, считано от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., 125 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми  са подробно описани в изпълнителен лист от 05.08.2013 г. и заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. д. № 3560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че за процесните вземания са издадени изпълнителен лист от 05.08.2013 г. и заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 00907/2013 г. на ЧСИ С.Д.. Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 3560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, от които се установява, че „Топлофикация - Перник” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.Г.Ц.. Установява се още, че е издадена заповед № 3677 от 21.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, която се отнася за  следните вземания: 771,29 лева – главница за стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012г., сумата от 162,57 лева – мораторна лихва, считано от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., 25 лева – държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Обсъжданата заповед за изпълнение е връчена на Г.Г.Ц. на 09.07.2013 г., като същият не е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което  същата е влезнала в сила на 23.07.2013 г. Впоследствие е издаден изпълнителен лист от 05.08.2013 г. за сумите, които са предмет на обсъжданата заповед за изпълнение. 

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 04140 от 12.09.2013 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № 00907/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил две писма (изх. № 05133 и № 05134 от 01.10.2013 г.) до Национална агенция по приходите, с която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП, касаещи изисканата информация.

Установява се още, че на 16.06.2014 г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. 

Приложена е молба вх. № 04282 от 16.05.2016 г. на „Топлофикация - Перник” АД, с която е поискано налагането на запор върху вземанията на длъжника към трети лица. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение от 23.03.2018 г., адресирано до „Банка ДСК“ ЕАД и запорно съобщение от 23.03.2018 г., адресирано до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.   

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 23.07.2013 г., от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната на 12.09.2013 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът намира, че в рамките на две години, считано от 12.09.2013 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 12.09.2015 г. изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че липсва постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

Тъй като изпълнителното производство е пермирано на 12.09.2015 г., то извършените след действия от взискателя и изпълнителя не пораждат право действие. Горното налага извод, че не произвеждат никакво действие молбата вх. №04282 от 16.05.2016 г. на „Топлофикация - Перник” АД, с която е поискано отново да се наложи запор върху вземания на длъжника, както и изпратените две запорни съобщения от 23.03.2018 г.

 Последното изпълнително действие е извършено на 12.09.2013 г. и от тази дата започва да тече петгодишен давностен срок, който изтича на 12.09.2018 г. Исковата молба е подадена на 14.03.2019 г., което е след изтичане на обсъжданата давност, което води до извод за основателност на исковата претенция.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50 лева – държавна такса, 350 лева за адвокатско възнаграждение и 24 лева за снабдяване с препис от изпълнителното дело, т. е. в общ размер на 424 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ наТоплофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер на 771,29 лева – главница за стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012г., сумата от 162,57 лева – мораторна лихва, считано от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г. и 125 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са подробно описани в заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 3560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 424 лева – направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03560 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.