№ 1124
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208759 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на СВ. В. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******, против издадено срещу жалбоподателя наказателно
постановление № 571793-F592898 от 05.05.2021 г., от заместник директора на
Териториална дирекция Национална агенция за приходите (ТД на НАП) гр.
София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона
за счетоводството (ЗСч), във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч и на основание чл.
74, ал. 1 от ЗСч, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е необосновано и недоказано,
издадено в нарушение на закона при допуснати съществени процесуални
нарушения. Излагат се доводи, че административно-наказващият орган не е
изследвал въпросът за липса на дейност на дружеството, на което
жалбоподателят е управител за 2019 г. Счита, че е нарушен чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. Не била посочена датата на извършване на нарушението, както и кога
е настъпила неговата съставомерност. Като нарушение се сочи, липсата на
посочени свидетели, присъствали при съставяне на АУАН, което обуславяло
нарушение nа чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Счита се, че е налице основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на НП, като
1
незаконосъобразно, а в случай, че то бъде потвърдено, да бъде изменено в
частта касаеща имуществената санкция, като се намали.
Административно-наказаният субект, инициирал настоящото
производство, в което има качеството на въззивник, редовно призован в
съдебно заседание, се явява лично.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна-заместник директора на ТД на НАП, гр. София, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Коцева. В съдебно заседание моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като недоказана и неоснователна, а НП
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На основание получена на 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП информация с вх.
№ 12-00-353 предоставена на основание чл. 38, ал. 11 от ЗСч от Агенция по
вписванията относно юридическите лица, които не са подали годишен
финансов отчет /ГФО/ за 2019 г. в ТРРЮЛНЦ, в срок до 30.09.2020 г. и не са
подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, е инициирано извършване на
проверка от длъжностно лице при ТД на НАП-гр.София-oфис Младост.
В хода на проверката на 10.02.2021 г. при извършена справка в
ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, се установило, че жалбоподателят
СВ. В. К., в качеството си на представляващ „***“ ЕООД, ЕИК: **** не е
изпълнил задължението си да осигури публикуването на ГФО за 2019 г. на
дружеството, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за
обявяване в Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, в законоустановения
удължен срок – до 30.09.2020 г.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършената
проверка, свидетелката АН. П. К., съставила на 22.02.2021 г. АУАН №
F592898, против СВ. В. К., в качеството на представляващ „***“ ЕООД, за
това, че не е изпълнил задължението си да осигури публикуването на ГФО на
дружеството за 2019 г., чрез подаване на заявление за вписване и представяне
за обявяване в Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ, в законоустановения
срок – до 30.09.2020 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, във вр. с § 33 от
ПЗР на ЗМДВИП, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
и за преодоляване на последиците. Свидетелката К. констатирала, че към
момента на съставяне на АУАН не е подадено заявление за вписване и
представяне на ГФО за 2019 г. в ТРРЮЛНЦ, както и че „***“ ЕООД е подало
годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. №
2215И0239404/19.03.2020 г. по описа на ТД на НАП-София, офис „Младост“,
съгласно която за 2019 г. нетните приходи от продажби на фирмата възлизат
на 25797,04 лева.
Свидетелката К. отразила, че нарушението е установено на 14.12.2020
2
г., когато е получена информацията от Агенция по вписванията, предоставена
на основание чл. 38, ал. 11 от ЗСч. Актосъставителят посочил, като виновно
нарушени от представляващия дружеството по см. на параграф 1, т. 24 от ДР
на ЗСч, разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч.
АУАН е връчен на законния представител на дружеството „***“ ЕООД,
срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 22.02.2021 г., без да вписва
възражения. В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят се възползвал от правото си да представи писмени
възражения пред наказващия орган, в които навел аналогични твърдения, като
тези в жалбата.
Въз основа на направените констатации в АУАН, и след като приел
възраженията на жалбоподателя за неоснователни, компетентно длъжностно
лице - заместник директор на ТД на НАП-гр.София, издал НП № 571793-
F592898 на 05.05.2021 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, наложил на
СВ. В. К., в качеството си на представляващ „***“ ЕООД, глоба в размер на
200 лева, за нарушение на чл.16, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
На 24.02.2021 г., жалбоподателят СВ. В. К., в качеството си на
управител и законен представител на търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК:
**** подал в АВ заявление за заявяване и обявяване на ГФО за 2019 г. на
дружеството.
Административно-наказващият орган възпроизвел изцяло описаната
фактическа обстановка в съставения АУАН. Посочил като място на
извършване на нарушението – гр. София, където се намира Агенцията по
вписванията, че датата на извършване на нарушението е 01.10.2020 г. - денят,
следващ крайния срок за подаване на ГФО за 2019 г., че нарушителят и
нарушението са установени на 14.12.2020 г., когато в ЦУ на НАП е получена
информация от Агенция по вписванията относно юридическите лица, които
не са подали ГФО за 2019 г. в ТРРЮЛНЦ в срок до 30.09.2020 г.
Административно-наказващият орган посочил, че нарушението е извършено
за първи път, както е че установеното в акта нарушение се потвърждава от
приложените доказателства. Отразил, че подаденото възражение от
жалбоподателя е разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, и е преценено
като неоснователно, а при определяне размера на административното
наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа
на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелят А.П.
Кузманов (актосъставител).
Свидетелката А.К. в съдебно заседание потвърждава констатациите по
АУАН, макар и неподробно. Съдът дава вяра на показанията й, доколкото
3
същите са последователни и логични. Няма данни, от които може да бъде
поставено под съмнения безпристрастността на показанията й, както е да
имала някакви взаимоотношения с управителя на дружеството, в частност
неблагоприятни, които евентуално да я мотивират да изопачи ситуацията в
хода на събиране на гласните доказателствени средства. Показанията на
свидетелката са хронологични, последователни, непротиворечиви, допълват
се и при анализа им се установяват всички обстоятелства на процесното
събитие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.
Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo
жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от
компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от
жалбоподателя, че в не е спазен предвиденият в чл. 34 от ЗАНН срок за
съставяне на АУАН в 3-месечен срок от установяване на нарушението.
Нарушението е установено на 14.12.2020 г., когато е получена информацията
от Агенция по вписванията, предоставена на основание чл. 38, ал.11 от ЗСч, а
не както посочва жалбоподателят, че нарушението е установено 01.10.2020 г.
Касае се за установено нарушение осъществено чрез бездействие, като
дължимото действие е следвало да бъде осъществено до 30.09.2020 г.
Съставянето на АУАН на 22.02.2021 г. е в срока, посочен в чл. 34, ал. 1,
предл. II-ро от ЗАНН, тъй като информацията от Агенцията по вписванията е
получена в НАП на 14.12.2020 г. НП също е издадено при спазване на
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото е издадено на
05.05.2021 г., а именно в шестмесечен срок от съставянето на акта. Поради
горните обстоятелства не може да се приеме, че е допуснато нарушение на
нормите на чл. 34 ЗАНН.С оглед на това, спазени са нормативно
предвидените сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
4
Съдът не кредитира и възражението за нарушение на разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като искане да бъдат установени свидетелите
присъствали по време на съставяне на АУАН и евентуално призовани пред
съда не е направено от жалбоподателя. Несъмнено неизписването на имената
на двамата свидетели присъствали при съставяне на АУАН представлява
нарушение на процесуалните правила, което обаче по своя характер не е
съществено. Още повече, че в настоящия случай е безспорно, че такива са
присъствали, тъй като те са положили своя подпис в АУАН. Полагането на
подписите в АУАН на свидетелите удостоверява участието на двамата при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, което
означава, че е спазен принципът на публичността при съставяне на акта,
чиято гаранция се явява задължителното участие на двама свидетели по чл.
40, ал. 3 от ЗАНН. Непосочването на техните имена в началната част на
АУАН, настоящият съдебен състав намира, че се дължи на допуснат пропуск.
По никакъв начин в конкретния случай не е накърнено правото на защита на
нарушителя. Последният е присъствал лично при съставяне на АУАН и лично
му е бил връчен. Освен това допуснатите процесуални нарушения при
издаването на акта за установяване на административно нарушение не
обуславят незаконност на издаденото въз основа на него НП, ако съществува
безспорност относно извършването на деянието, самоличността на
нарушителя и неговата вина - чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, които обстоятелства в
случая са безспорно установени.
По делото не се оспорва от страните отразената констатация в АУАН и
НП, че „***“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. №
2215И0239404/19.03.2020 г. по описа на ТД на НАП-гр.София, офис
„Младост“, съгласно която за 2019 г. нетните приходи от продажби на
дружеството възлизат на 25797,04 лева, поради което съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя
търговско дружество е осъществявало дейност през отчетния период - 2019 г.
Същевременно, жалбоподателят сочи, че АНО не е събрал доказателства за
наличието или липсата на дейност на дружеството за 2019 г. С оглед на
подадения ГДД, тези възражения се явяват неоснователни. Извод за
наличието на дейност на „***“ ЕООД е именно подаденото от него ГДД, от
който е видно, че са налице нетни приходи от продажби на дружеството за
2019 г.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ред. ДВ, бр. 96
от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) в срок до 30 юни на следващата година
търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване за вписване
5
и представяне за обявяване в търговския регистър, да публикуват годишния
си финансов отчет. Такова задължение за финансовата 2019 г. било налице и
по отношение на дружеството „***“ ЕООД, чийто управител е
жалбоподателят, като е следвало годишният финансов отчет да бъде
публикуван в регистъра до 30.09.2020 г., предвид хипотезата, в която е било
удължен срока с §33 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците: „През 2020 г. сроковете по чл.
38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември
2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни
2020 г.“. Това обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2019 г.
на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър до 30.09.2020 г. С
последното от обективна страна, управителят на „***“ ЕООД, е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
От събраните по делото непротиворечиви доказателства се установи
осъществяването от страна на жалбоподателя на състава на административно
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Като съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч:
„ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по
този закон“.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез
бездействие, изразило се в неподаване в срок чрез заявяване и представяне за
обявяване в търговския регистър за публикуване на годишния финансов отчет
за 2019 г. това действие е било дължимо съгласно сочената правна норма,
която е задължавала управителя на дружеството в качеството на задължен
правен субект да осигури публикуването на отчета, което не е сторено до 30
септември 2020 г. Както правилно е отчел актосъставителят в словесното
описание на АУАН, а след това и административно-наказващия орган, че
действието е било дължимо до 30.09.2020 г., който е работен ден (сряда). Като
броенето на този срок е станало съобразно изискванията на чл. 183 от НПК,
към която норма препраща за неуредените случаи разпоредбата на чл. 84 от
ЗАНН.
В хода на съдебното следствие се установи, че това дължимото
действие е било осъществено от жалбоподателя на 24.02.2021 г., когато е
подал отчета и е констатирано закъснение от близо четири месеца и
половина.
Не се явява вярно и твърдението на жалбоподателя, че не е посочена
дата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на НП, такава е
посочена и това е денят, следващ крайният срок за подаване на ГФО за
календарната 2019 г.
Що се касае до АУАН датата не е изрично посочена, но тя е изводима от
изложените фактически констатации на актосъставителя, че заявление за
6
вписване и представяне за обявяване в АВ-ТРЮЛНЦ за 2019 г. е следвало да
бъде подадено до 30.09.2020 г. включително. Несъмнено след изтичане на
този срок е налице нарушение на разпоредбите въз основа, на които е
ангажирана и административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по
своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Допуснатото от жалбоподателя
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за
публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една
единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде
спазен. Дружеството „***“ ЕООД, чийто управител е жалбоподателя е
осъществявал дейност видно от ГДД за 2019 г. Случаят не е с по-ниска степен
на обществена опасност от останалите от същия вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно
разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за
този, който е задължен и не публикува годишен финансов отчет, каквото
виновно поведение в случая е налице. Жалбоподателят като управител на
дружеството, за когото се отнася годишния финансов отчет за 2019 г., който
не е бил публикуван в срок, следва да понесе съответстващата му се
административна санкция за осъщественото от него нарушение. При
определяне на размера на наложената на жалбоподателя глоба наказващият
орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път.
Поради това и правилно е определил размер на санкцията в минималния
предвиден от закона размер от 200 (двеста лева) лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
7
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в които са
приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на максимално предвидения размер в Наредбата. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е ТД на НАП.
С оглед на изложените фактически и правни съображения, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 136 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Наказателно постановление № 571793-F592898 от 05.05.2021 г., издадено от
заместник директора на Териториална дирекция Национална агенция за
приходите (ТД на НАП) гр. София, с което на СВ. В. К. за нарушение на чл.
16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч), във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН СВ. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******, да заплати на ТД на НАП, сумата от
80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9