Р Е Ш Е Н И Е
№ 711
гр. Пловдив , 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание
на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 783/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 480221–F498988/26.11.2019
г. на З. д. на ТД на НАП Пловдив при
Национална агенция за приходите, с което на „РИСАК 08“ ЕООД със седалище гр. Пловдив,
адрес на управление гр. Пловдив ул. „Стефан Стамболов“ № 85, ЕИК *********,
представлявано от В. Х. И. с
ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 800.00 /осемстотин/ лв. за нарушение по чл.3 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив чрез
процесуалния си представител и по съображения, изложени в жалбата, прави искане
до съда за отмяната на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Не се оспорва извършването на административното нарушение,
за което е санкционирано дружеството, но се изтъкват в жалбата доводи за
маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Прави се с жалбата и
алтернативно искане – за намаляване размера на наложеното административно
наказание.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез
упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски – за
процесуално представителство от ю. .
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив
се представлява от В. Х. И. . На дружеството е регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство
с № DT491880 и с фискална памет № 02491880. През м. януари
лице с имена А. Й. Ч. от
гр. Пловдив потърсила услугите на „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив – за поставяне на
опънат таван в две от помещенията в апартамента й – в баня и тоалетна. Ч. заплатила на 02.01.2019 г. на работник на „РИСАК
08“ ЕООД договорено капаро в размер на 300 лв., а на 14.01.2019 г. дала на
същия работник след изпълнение и довършване на услугата още 400 лв. – като
остатък от цялата договорена обща сума по услугата от 700 лв. Въпреки
настояванията на жената, не й бил издаден документ за заплатената сума от 400
лв., поради което и тя подала жалба до НАП на 24.01.2019 г. По тази жалба била
възложена проверка, извършена от св. П.Г. – г. и. по приходите към ТД на НАП Пловдив. В хода на
проверката св. Г. изискал от „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив обяснения и писмени
документи, въз основа на които установил, че от страна на извършилото услугата
дружество „РИСАК 08“ ЕООД не бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация регистрирано фискално устройство с № DT491880 и с фискална памет № 02491880, нито издадена
касова бележка за получената на 14.01.2019 г. в брой сума от 400 лв. като
доплащане до общата стойност от 700 лв. към момента на получаване на сумата.
Впоследствие от дружеството жалбоподател била издадена фактура – с №
332/01.03.2019 г. на обща стойност 700 лв., включваща 300 лв. капаро и
доплащане в размер на 400 лв.
Въз основа на установеното при проверката и от приобщените
документи като писмени доказателства на 10.07.2019 г. св. Г. съставил на „РИСАК
08“ ЕООД гр. Пловдив акт – АУАН № F498988/10.07.2019 г. – за прието за
извършено на 14.01.2019 г. административно нарушение по чл.3 ал.1 вр. чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС и състоящо се в неизпълнение
на задължението от търговеца да регистрирана и отчете продажба на услуги на
стойност 400 лв. като да издаде фискална касова бележка от въведеното и
експлоатирано ФУ /фискален бон/ или касова бележка. Актът бил съставен в
присъствието на представляващата дружеството нарушител И. , която при
предявяването не направила възражения. Възражения против АУАН не били направени
и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа пък на АУАН и на останалите материали по
административната преписка и в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН административно –
наказващият орган издал на 26.11.2019 г. обжалваното НП № 480221–F498988/26.11.2019
г., с което наложил на юридическото лице нарушител имуществена санкция в размер
на 800 лв. – в размер по – близък близко до минимално предвидената в
приложената санкционна норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС /Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС „На лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.”/. Това нарушение на чл.3 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС не е довело до неотразяване на
приходи – предвид издадената на 01.03.2019 г. фактура, а било и първо за
дружеството нарушител.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Г., АУАН, уведомително
писмо, писмени обяснения, извлечение от движение по сметка, аналитичен
регистър, бележка, фактура, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира показанията на св. Г. като
последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства,
неоспорени от страните по делото.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът прие, че дружеството жалбоподател „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив е
осъществило състав на административно нарушение по см. на чл.3 ал.1 вр. чл.25
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като на 14.01.2019
г. в гр. Пловдив като задължено лице, попадащо в приложното поле на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, не е регистрирало и отчело чрез издаване на фискален бон
от фискалното устройство или чрез издаване на касова бележка извършената услуга
по продажба на услуга на стойност 400.00 лв. /като част от доплащане по
цялостна услуга на обща стойност 700 лв. и платено по – рано капаро в размер на
300 лв./ едновременно с получаване на плащането, независимо от документирането
с първичен счетоводен документ – фактура, въпреки задължението за това.
Нарушението според съда е доказано по несъмнен начин
от съдържащите се по делото писмени и гласни доказателства, изложени са всички
в АУАН и в НП обстоятелства на нарушението както от значение за преценката за
неговата съставомерност, така и по начин неограничаващ лицето нарушител да е
наясно за какво е предприета спрямо него реализацията на административната
отговорност, правилно е приложена и уреждащата състава материално правна норма
– на чл.3 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118
ал.1 от ЗДДС – въвеждаща прецененото в случая за неизпълнено задължение на
лицето продавач на услугата „РИСАК 08“ ЕООД.
Следва да се отбележи, че от страна на „РИСАК 08“ ЕООД
било то в хода на административното производство до издаването на обжалваното
НП, било то чрез жалбата против НП не се оспорват елементите от обективната
страна на състава на административното нарушение – както относно извършената
продажба на услуга, така и полученото плащане на 400 лв., а така и неиздаването
на фискална касова бележка от въведеното и експлоатирано ФУ /фискален бон/ или
касова бележка.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН,
при изпълнение на задълженията на актосъставител по чл.40 и чл.42 от ЗАНН и на
административно – наказващ орган по чл.57 от ЗАНН. Вписването в АУАН на адрес
по месторабота на свидетелите по акта не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да води до порок по издаденото впоследствие въз основа на
такъв АУАН наказателно постановление.
Правилно е приложена според съда и съответната на
административното нарушение санкционна разпоредба – на чл.185 ал.1 от ЗДДС,
като няма допуснати нарушения от страна на административно – наказващият орган
при прилагане на санкцията.
Относно самия размер на имуществената санкция – същият
е в размер на 800 лева – над минимално предвидения от законодателя размер от
500 лв., съдът счита, че е несъобразен с всички обстоятелства от значение за
реализацията на административната отговорност и следва да бъде намален.
Следвало е да се отчетат като смекчаващи административната отговорност
обстоятелства неоспорването на нарушението откъм елементите от обективната му
страна и липсата на доказателства за други налагани наказания за нарушения по
ЗДДС или подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, а и по други
нормативни актове. Поради тези причини според съда наказанието имуществена
санкция в размер на 800 лева следва да се намали до минималния предвиден, а
именно 500 лева, като в този й размер имуществената санкция би се явила съответна на
тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дружеството
нарушител, би била и в най – пълната си степен целесъобразна.
За това и обжалваното НП ще
следва да се измени като се намали размерът на наложеното наказание до
посочения размер – 500 лв.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за
този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива
обстоятелства, които да поставят жалбоподателят в привилегировано отношение
спрямо другите лица, които имат същото задължение да спазва реда за
регистриране и отчитане на извършените от него продажби на стоки и/или услуги. Не
може да се пренебрегне, че фискален бон или касова бележка не са били издадени
на лицето потребител на услугата, въпреки настояването за получаването на
такива, което е довело и до сигнализиране на НАП. Преценените като смекчаващи
отговорността обстоятелства – посочени по – горе от съдебния състав, се отчитат
до степен да налагат намаляване на размера на административното наказание до
предвидения законодателен минимум на този размер, но не и да омаловажат
стореното до степен да отпадне административното отговорност изобщо.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по
делото с оглед така очерталия се изход на производството – при изменяне на
атакуваното наказателно постановление само относно размера на наложеното
административно наказание, то същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния
случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив в
производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен ю. – в лицето на ***. С. П. – с
пълномощно № 02/04.01.2019 г. Доколкото от въззиваемата страна не са ангажирани
доказателства за конкретен размер на възнаграждение за процесуално
представителство, то съдът следва да се води при определяне на размера им от
разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ –
„Възнагражденията за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид изменяне на обжалваното
наказателно постановление – досежно размер на наложено административно
наказание на дружеството нарушител и неотпадане на административната
отговорност спрямо „РИСАК 08“ ЕООД, то разноските за въззиваемата страна за
процесуално представителство от ю. следва съобразно горното и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест
на жалбоподателя „РИСАК 08“ ЕООД гр. Пловдив, а относно размерът им съдът
преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е
от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус,
налагащ и личното участие на процесуалния представител.
Мотивиран от горното РС гр. Пловдив
ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 480221–F498988/26.11.2019
г. на З. д. на ТД на НАП Пловдив при
Национална агенция за приходите, с което на „РИСАК 08“ ЕООД със седалище гр. Пловдив,
адрес на управление гр. Пловдив ул. „Стефан Стамболов“ № 85, ЕИК *********,
представлявано от В. Х. И. с
ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 800.00 /осемстотин/ лв. за нарушение по чл.3 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размерът на
наложеното на „РИСАК 08“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание
имуществена санкция от 800.00 /осемстотин/ лв. на 500 /петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „РИСАК 08“ ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление
гр. Пловдив ул. „Стефан Стамболов“ № 85, ЕИК *********, представлявано от В. Х. И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите с ЕИК ********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ВК