Старозагорски окръжен съд - 1 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.Д.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, за това че на 13.10.2014 г., около 9.20 ч., западно от
гр.Стара Загора, на път 66020, на километър 1+960, при управление на МПС –
автобус марка „Ивеко”, модел „Маро 59-12”, с рег.№ СН **** АК, е
нарушил правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
-чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение…”;
-чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза или да се движи в лентата на насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”;
-чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с характера и интензивността на движение – в случая движението в
колона… Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
-чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.25 ал.2 от ЗДвП:
„При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства , които се движат по нея…”;
-чл.6, ал.1 от
ППЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка – да използва
най-дясната свободна лента”;
-чл.68, ал.1 от ППЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза или да се движи
в лентата на насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне”;
-чл.75, ал.1
от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно
средство е длъжен да спазва такава дистанция
от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
- 2 -
-чл.91, ал.4 от ППЗДвП: „Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по
пътната лента, която ще се използва за заобикалянето”, по непредпазливост е причинил смъртта
на С. Г. С., ЕГН **********.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия И.Д.К.. Развива съображения, че по
делото няма еднозначни доказателства, че подсъдимия К. е помогнал на
пострадалия С. С. след пътнотранспортното произшествие, поради което и не
приема правната квалификация по чл.343а, ал.1, б.”б”, във
връзка чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Счита, че на подсъдимия К. следва да му бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и приложение
на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК – около три години лишаване от свобода,
което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен
срок. Предлага подсъдимият К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок,
съобразен с основното му наказание.
Частните обвинители Д.Т.С., Г.С. С. и Д.С.З.
поддържат така повдигнатото обвинение чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК срещу подсъдимия И.Д.К.
и считат, че следва да му бъде наложено едно справедливо наказание – три години
лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок, съобразен с основното му наказание. Частните обвинители
излагат съображения, че по делото няма категорични доказателства, че подсъдимия
К. е помогнал на пострадалия С. С. след пътнотранспортното произшествие, поради
което и не възприемат правната квалификация по чл.343а, ал.1, б.”б”,
във връзка чл.343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Претендират за направените по делото разноски.
Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът им адв. М.З..
Подсъдимият И.Д.К. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда за приложение
на чл.58, ал.4 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК или минимално
наказание при условията на чл.66 от НК, за да може да живее и работи
пълноценно. Твърди, че е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия
С. С. след пътнотранспортното произшествие, поради моли съда да преквалифицира
деянието му по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка чл.343, ал.1, б. „в”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Д.П..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Подсъдимият И.Д.К. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование,
Старозагорски окръжен съд - 3
- н.о.х.д. № 187/2015 г.
работи
като шофьор в ЕТ „****” – Сливен, ЕГН **********.
Подсъдимият
К. бил правоспособен водач категории „С” и „ДЕ” /от 1986 г. и от 1991 г./, като
свидетелството му за правоуправление е с валидност до 28.09.2020 г. /л.41 от д.п. №
ЗМ-523/2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора/. Подсъдимият К. работел като шофьор на автобус във фирма ЕТ „**** ****”,
гр. Сливен, видно от трудов договор № 40/10.03.2008 г. /л.168 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/.
На 13.10.2014 г.
около 9.20 ч., западно от гр.Стара Загора, по път 66020, в посока от изток на запад, се движел автобус м. „Ивеко”, модел „Маро 59-12” с рег.№ СН **** АК, собственост
на ЕТ „**** ****”, гр. Сливен, който бил в техническа изправност. Това се
установява от показанията на свидетеля дончо И. Д. /механик във фирма „****”
ЕООД, гр. Сливен/ и маршрутно разписание № 20101 за автобусна линия София –
Сливен, удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол от проверка от
17.07.2014 г., свидетелство за регистрация № ********* – Част І и пътен лист №
0000314 от 13.10.2014 г. /съответно, л.23, л.27, л.28, л.29 и л.36 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/.
Автобусът бил управляван от подсъдимия К.
и се движел в северната лента за движение, превозвайки двадесет и четирима
пътника по линията гр. Сливен – гр. Пловдив, през гр. Стара Загора и гр.Чирпан.
Свидетелката Р.Г.К. била стюардесата
на автобуса, видно от пътен лист № 0000314 от 13.10.2014 г. /л.36 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/.
Времето било
слънчево, сухо, сравнително топло. Движение било интензивно – в колони, като пред автобуса
се движели два-три леки автомобила.
Автобусът, управляван от подсъдимия К.,
се движел със скорост от 61
км./ч., която била разрешена в този участък на
пътя. Това се установява от тахошайбата,
иззета от автобуса /л.58 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора/.
Когато автобусът, управляван от
подсъдимия К., стигнал километър 1+960 на пътя, движещите се пред него автомобили започнали да спират екстремно. Подсъдимият
К. задействал внезапно спирачната
система на автобуса чрез натискането на
спирачния педал и завъртял волана наляво – в посока на юг, вследствие на
което автобусът се отклонил и навлязъл в насрещната /южната/ пътна лента.
По същото време, от запад на изток, по
южната лента на пътя, в посока към гр. Стара Загора, се движел лек автомобил м.
„Хюндай”, модел „Лантра”, с рег. № СТ **** АК, управляван от пострадалия С. Г. С.
***, който бил правоспособен водач /л.20 и л.26 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на
МВР – Стара Загора/.
- 4 -
На предната дясна седалка в автомобила
била свидетелката Д.Т.С., съпруга на водача.
Лекият автомобил,
управляван от пострадалия С., се движел със скорост около 46,91 км./ч., съответстваща
на разрешената със знак В26 в този участък
на пътя скорост 50 км./ч.
След навлизането на автобуса в лентата
за движение на лекия автомобил последвал удар между двете моторни превозни
средства, след който лекият автомобил напуснал пътното платно, като се отклонил
в дясно /на югоизток/ и се блъснал в
крайпътните храсти, се завъртял се и спрял, като предната му част сочела на северозапад.
Подсъдимият К.
извадил щанга от багажник на автобуса и се притекъл на помощ на пострадалите в лекия автомобил м. „Хюндай”. Подсъдимият К. и свидетелят Н.Г.К. се опитали да отворят
смачканата лява врата на лекия автомобил и да извадят пострадалия С. оттам, но
успели да отворят само дясната врата на лекия автомобил и да извадят
пострадалата С.. Лекият автомобил бил
силно деформиран.
В този смисъл са единните и
безпротиворечиви показания на свидетелите П. И. К. /който се намирал на
предната дясна седалка на лек автомобил, който бил непосредствено зад автобуса,
управляван от подсъдимия К./, Р.Г.К. /стюардесата на катастрофиралия автобус/, Н.Г.К.
/седящ на предната дясна седалка в катастрофиралия автобус/, М.Р.Р. /седяща на
предната дясна седалка в катастрофиралия автобус/ и Екатерина Иванова П.
/седяща на четвъртата-петата седалка от ляво в катастрофиралия автобус/.
Показанията на посочените свидетели са, съответно, л.96, л.98, л.100, л.102 и
л.113 от
д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора.
Свидетелите В.Ж. И. и С.П.И. /които се
намирали в лек автомобил през две коли зад автобуса/ също спрели на пътя и
отишли до намиращия се в близост газов център.
Видно от писмо № УРИ 10584р-1573/22.10.2014
г. от „Районен център – 112”
– Бургас /л.38 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на
МВР – Стара Загора/, първият сигнал за
настъпилото произшествие на 11.10.2014 г. бил подаден на тел.112 в 9.20 ч. от телефонен
номер 0887 015 691 от лице, което не се е представило. В 9.20 ч. за същото
събитие е регистрирано и повикване от телефонен номер 0898 235 250 от
лице, представило се с името Н..
На мястото на произшествието пристигнали
екипите на пожарната, полицията и „Бърза помощ”. Сред полицейските служители
били и свидетелите И.А. К. и Т.Г.Т. /младши автоконтрольори в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора/. Те тествали подсъдимия К. с техническо средство за употреба на алкохол, но такава не
е установена.
Старозагорски окръжен съд - 5
- н.о.х.д. № 187/2015 г.
Лекият автомобил, управляван от пострадалия С., бил разрязан от
служителите на пожарната, тъй като поради получените от пътнотранспортното
произшествие деформации не можел да се отвори по друг начин. Пострадалият С., с помощта на подсъдимия К.,
бил изваден от него, качен в линейката и откаран в МБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович” АД – Стара Загора, където бил приет в Неврохирургична клиника и в
ОАРИЛ.
Въпреки проведеното своевременно и
високоспециализирано лечение, в 15 ч. на същия ден пострадалият С. починал.
Свидетелката Д.Т.С. също била откарана в
МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД – Стара Загора, където получила спешна
медицинска помощ и й били направени необходимите изследвания /л.32 – л.34 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/.
Видно от удостоверение за наследници №
259/17.10.2014 г. от Община Чирпан /л.44 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/, С. Г. С. е починал на 13.10.2014 г. и негови
наследници са съпругата му Д.Т.С. и низходящите му Г.С. С. и Д.С.З..
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 297/20124г. от 14.10.2014 г. /л.117 -
л.121 от
д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора/, при огледа и
аутопсията на С. Г. С. на 74 г.,
е установено: съчетана травма от автозлополука – счупване на черепа; контузия на
меките мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките черепни обвивки; счупване на лицеви
кости вляво /очница и скула/; множество
охлузвания, кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина; счупване на І-V ребра
вляво с кръвонасядане на междуребрената
мускулатура; счупване на двете ключици; контузия на средостението;
счупване на лявата мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче;
множество охлузвания по гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на левия
горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Смъртта е настъпила вследствие черепно-мозъчна травма. Механизмът на причиняване е от
действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при автозлополука.
Порезните рани с причинени
от действието на предмети с режещи ръбове, каквито са парчета счупено стъкло. Смъртта не е настъпила бързо, но е
била неизбежна поради тежестта на черепно-мозъчната травма.
Видно
от протокола за химическа експертиза № 559/13.10.2014 г. /л.123 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/, не е установено съдържание на етилов алкохол в
кръвта на С.
Г. С..
В хода
на досъдебното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на
случая, след оглед на
- 6 -
местопроизшествието и на
участвалите в него автомобили и изготвянето на съответните протоколи и фотоалбуми,
са назначен общо две автотехнически експертизи – тройна автотехническа и повторна тройна автотехническа
експертизи.
Заключенията на
двете тройни автотехнически експертизи /първоначална и повторна/ са дали сходни
отговори на основните въпроси, свързани с пътнотранспортното произшествие на
13.10.2014 г. /с коя част са контактували автомобилите, скоростта на движение
на двете МПС, опасните зони на движение, механизмът на ПТП, техническата
възможност на водачите да предотвратят ПТП и др./.
С оглед разпоредбата
на чл.154, ал.1 от НПК, заключението на експерта не е задължително за съда и за
органите на досъдебното производство, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е
съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се
мотивира.
Вземайки предвид
това, че повторната тройна автотехническа експертиза е изготвена в по-късен
етап на досъдебното производство, изчерпателно и подробно е изложила отговорите
на поставените въпроси и задачи, както и подробно е обсъдила всички събрани по
делото доказателства, съдът изцяло възприема заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, тъй като то е съобразено с всички събрани доказателства при разследването и
е обосновано.
Видно от заключението на повторната
тройна автотехническа експертиза от 29.03.2015 г., изготвена от инж. Т. П.,
доц. д-р инж. С.С.и инж. В. В. /л.146 – л.163 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на
МВР – Стара Загора/, са изготвени са мащабни скици,
които са приложени към заключението и са неразделна част от него. Мястото на удара между автобус „Ивеко” и лек
автомобил „Хюндай” се намира, според
находките в огледния протокол, на 18,95 м. източно и на 1,64 м. южно от ориентира „О” – в лентата за движение
на лек автомобил „Хюндай”.Ударът за лекия автомобил „Хюндай” е челен
кос, обособен в предната лява и лява странична част, като деформациите започват
от позицията на преден ляв фар и достигат до задна лява врата. За автобус
„Ивеко” ударът е челен ексцентричен, обособен
в преден ляв фар, предна лява колона и предно ляво колело. При движение
от изток на запад няма ограничение на скоростта на МПС извън населено място. Произшествието е станало в условията на дневна
светлина при сухо и слънчево време. Скоростта
на автобус „Ивеко” преди ПТП е била 61 км./ч. /по показанията на тахошайбата на
автобуса/ и 38,39 км./ч. след
удара. В тази връзка скоростта на движение на автобуса е била съобразена с тези условия. Откъм посоката на приближаване на лек автомобил
„Хюндай” към мястото на ПТП е поставен пътен знак № В26, който ограничава
скоростта на движение до 50 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Хюндай”
преди ПТП е била 46,91 км./ч.,
а след удара - 27,38 км./ч. Тя е била съобразена с конкретните пътно-климатични условия, а така също и с наличния пътен
знак за ограничаване на скоростта на движение.
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
Скоростта на
движение на автобуса не е била съобразена с конкретната пътна ситуация – движение в колона, тъй като
при спиране и намаляване
на скоростта на движещите се пред него автомобили водачът му не е успял да намали скоростта си на движение или да спре
безопасно в лентата си за движение, без да я
напуска. Технически правилно е при избора си на скорост водачът на
автобуса да се съобрази с характера и интензивността на движението, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта си или спре, когато възникне опасност за движението.
Автобусът се е
движил в собствената си пътна лента в посока от изток на запад, като пред него са се движили три автомобила. В
определен момент най-предният автомобил е предприел маневра завиване на ляво,
като е спрял за да пропусне насрещно движещ
се неизвестен автомобил. Движещите се след него два автомобила също са намалили скоростта си на движение. По данни на
водача на автобуса, движещият се пред
него автомобил е бил на разстояние около 20 м. Експертизата приема най-голямото разстояние
/дистанция/ между автобуса и движещия се пред него лек автомобил 20 м. /според показанията на
водача на автобуса/ и съобразно тази величина опасната зона за спиране на
автобуса е 62,39 м.
Опасната за спиране зона на лекия
автомобил „Хюндай” е 28,54 м.
Видно от така получените резултати,
опасната за спиране зона на автобуса е 62,39 м., която се е оказала по-голяма от дистанцията
между автобуса и предно движещия се и спиращ автомобил – 20 м. С оглед избягване на
удар с този автомобил и поради невъзможността за безопасно спиране, водачът на
автобуса е предприел маневра отклоняване
траекторията на движение на автобуса на ляво на около 6 градуса, с последващо
навлизане в насрещната за него лента за движение.
Тъй като максималната дистанция се оказва по-малка от опасната за спиране зона на
автобуса без да напуска лентата си за движение, всички останали
параметри относно тази дистанция, посочени
от свидетелите, които респективно са в границите от 5 до 20 м., са също по-малки от опасната за спиране зона на
автобуса при скоростта му на движение преди ПТП.
С оглед предотвратяване на удар в
движещия се пред него автомобил, водачът на автобуса, въпреки че е задействал
аварийно спирачната му система и е преценил,
че не може да спре безопасно зад движещия се пред него автомобил, е предприел „спасителната маневра” –
навлизане в насрещната лента за
движение. Маневрата отклоняване
на автобуса на
дясно по посока
на движението му не е била
безопасна поради недостатъчната ширина на северната лента за движение,
на северния банкет и наличие на пътна канавка и крайпътни дървета.
Причините за
невъзможността за спиране на автобуса в собствената
му лента са, че по данни на водача на
автобуса същият се е движил на около 20 м. след неизвестен лек автомобил. Експертизата хипотетично приема, че двата
автомобила са се
-
8 -
движили с еднаква скорост от 16,94 м./с. Двамата водачи
са имали техническа възможност да
възприемат възникването на опасността едновременно – спиране на първия в
колоната автомобил за изчакване на насрещно движещия се друг такъв при извършване на маневра завиване на ляво. При така
възникналата критичната ситуация е следвало двете МПС да спрат в лентата си за
движение. Опасната за спиране зона на автобуса е пресметната при отговора на
задача № 5 и е 62,39 м.
Опасната зона за
спиране на неизвестния предно движещ се в същата посока автомобил е 37,74 м.
Опасната за
спиране зона на автобуса е по-голяма от сумата от опасната зона за спиране на лекия автомобил и дистанцията между
двата, която е 57,74 м.
< 62,32 м.
В този смисъл, избраната от водача на
автобуса дистанция на движение зад предно движещия се автомобил се е оказала несъобразена с фактическата му
скорост на движение; водачът на автобуса не е съобразил разликата в
интензивността на спиране между
автобуса и предно движещия се лек автомобил.
Причина за
извършване на спасителната маневра от страна на водача на автобуса е опит за избягване на
удара в предно движещ се автомобил, който със своето спиране се явява преграда в лентата му за
движение.
Автобус „Ивеко” в
момента на предприемане на маневра изпреварване/ заобикаляне до мястото на удара се е
намирал на отстояние 51 м.
Скоростта на лек
автомобил „Хюндай” в началото на спирачните следи е 9,88
м./с., а в края на спирачните следи е 7,61 м./с.
Отстоянието на лек автомобил „Хюндай” от
момента на реакция на водача на автобуса до момента на удара с автобуса е 75,65 м.
Отстоянието на
автобуса до удара от момента на навлизане в насрещната лента от автобуса е 17,05 м.
Времето на
движение на автобуса в насрещната лента за движение до удара е 1,35 с.
Времето за движение
на лек автомобил „Хюндай” от навлизането на автобуса в насрещната лента до началото на
оставяне на спирачни следи от него е 0,85 с.
Отстоянието на лек автомобил „Хюндай” до мястото на удара в момента на навлизане
на автобуса в насрещната лента е 16,75 м.
При така създалата се пътна ситуация, с
избраната от водача на автобуса скорост на
движение и дистанция спрямо предно движещия се автомобил, същият попада в опасната зона за спиране на автобуса.
Водачът на автобуса няма техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП с предно движещия се автомобил в случай, че остане в
лентата си за движение.
По отношение на
настъпилото ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Хюндай”, опасност за водача му настъпва, когато автобусът навлиза в лентата му
за движение. Към този момент автобусът е в процес на аварийно спиране,
Старозагорски окръжен съд - 9 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
като разстоянието между двата автомобила е 33,80 м. Опасната за
спиране зона на лек автомобил „Хюндай” е 28,54 м. Опасната зона за
спиране на автобуса, пресметната със скоростта му на движение към момента на
навлизане в насрещната лента за движение е 39,08 м.
Сумарната опасна зона за спиране
е 67,62 м.
при условие, че водачът на лек автомобил
„Хюндай” реагира своевременно, задействайки аварийно спирачната система на
лекия автомобил.
Разстоянието между
двете МПС в момента на навлизане в насрещната лента от автобуса – 33,80 м., е по-малко от
сумарната опасна зона на спиране на двата автомобила 67,62 м. /33,80м.
< 67,62 м./.
Следователно, ударът е бил неизбежен.
Технически правилно за водача на
автобуса е било да не напуска лентата си за
движение, като съобрази дистанцията си спрямо предно движещия се автомобил със скоростта си на движение и
обстоятелството, че се движи в колона,
с присъщото за това взаимодействие на участниците в движението. Евентуална маневра „отбиване вдясно”, с напускане
на платното за движение, крие опасност
и непредвидени последици както за пътниците и водача на автобуса, така и автобуса като цяло, предвид
наличието на пресечен терен и крайпътни дървета.
В материалите по делото и от фотоалбума липсват данни за
наличие на зрителни прегради по линията на
пряката видимост между водачите на двете
превозни средства, които да им попречат своевременно да се възприемат взаимно.
Пред автобуса са се
движили леки автомобили с по-малки габаритни размери от него, които не биха могли да ограничат
видимостта на водача му,
още повече, че мястото му на сядане е позиционирано на по-голяма височина, в сравнение с тази на лек автомобил.
Според депозираните свидетелски показния
от М. Р. и П. К., пътуващи в автобуса,
движещият се пред автобуса лек автомобил е спирал екстремно /рязко/,
предвид на възникналата пред него опасност.
Относно дистанцията между автобуса и
движещия се пред него автомобил, показанията на свидетелите са нееднозначни,
като експертите подчертават, че при изготвяне на заключението са приели за меродавно становището на водача на
автобуса, който посочва дистанция от 20 м.
Няма категорични
данни за дистанцията между автомобилите в колоната пред предно движещия се автомобил. По данни на
свидетелите, движещият се пред автобуса автомобил е спрял окончателно в десния край на дясната
пътна лента. Същият не е навлизал в скоростта на движение на автомобилите в колоната,
която е била и скорост на движение на този автомобил. Тъй като автомобилът и автобусът са били в
динамика, не може да се отговори точно в кой момент и на какво
разстояние пред автобуса е спрял този автомобил.
- 10 -
Пред автомобила,
който се е движил пред автобуса, са се движили
други два автомобила, първият от които е бил в процес на изчакване на насрещно движещ се автомобил, с намерение на
водача му да завие наляво. По данни на свидетелите, тези автомобили са
спирали рязко /екстремно/. Няма данни за напускане на лентата на движение от
страна на движещите се в колоната пред автобуса автомобили.
Относно механизма на ПТП и техническите причини за възникването му, експертите
са категорични, че на 13.10. 2014 г., около 9.20 ч., на път 6602, км 1+960 западно от гр.Стара Загора, е настъпило ПТП. Автобус „Ивеко
Маро 59-12”
с рег.№ СН **** АК, с водач И.Д.К.,
собственост на фирма ЕТ „****”,
гр.Сливен, се е движил в посока от изток на запад в колона от
автомобили. При опит за извършване на маневрата завой на ляво първия автомобил е спрял внезапно, изчаквайки движещ се в
насрещната лента автомобил. След него
са започнали да спират и другите автомобили пред автобуса. Поддържаната дистанция между автобуса и предния автомобил пред
него била 20 м. /максимум/ и се е
оказала по-малка от безопасната за спиране зона на автобуса 62,39 м. Поради тази
причина автобусът не е имал възможност да спре в лентата си за движение и
водачът му е предприел навлизане в насрещната лента
за движение, където насрещно на него се е движил лек автомобил „Хюндай”
с рег.№ СТ **** АК, управляван от С. Г. С.. В момента на навлизането в
насрещната лента от автобуса, двата автомобила са се намирали един от друг на разстояние 33,80 м., което е по-малко
от сумарната опасна зона на спиране
на двата автомобила към този момент е 67,62 м. /33,80 м. < 67,62 м./.
Следователно, ударът между лек автомобил
„Хюндай” с рег.№ СТ **** АК, управляван от С. Г. С., и автобус „Ивеко Маро 59-12” с рег.№ СН**** АК, с водач И.Д.К.,
е бил неизбежен.
Двата автомобила
са получили големи материални щети.
Няма данни за наличие на технически
неизправности, които да са във връзка с настъпилото ПТП. Извършен е
допълнителен оглед на автобуса, като е
констатирано, че задните му колела, при натискане на спирачния педал оказват
съпротивление при завъртане. Установено е и наличие на затопена гума по протектора на задните гуми, което е признак, че
тези гуми са оказвали спирачен момент
към момента на ПТП, тъй като след него автобусът е бил вдигнат с кран и
транспортиран с помощта на товарен автомобил до мястото за отговорно пазене и
автобусът не е бил повече в движение след ПТП.
Заключенията са компетентни и мотивирани
и съдът ги възприема.
От всичко, изложено по-горе, се налага единственият и категоричен правен
извод, че причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е поведението на подсъдимия К.. Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия К. и настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на пострадалия С..
Старозагорски окръжен съд - 11 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
За подсъдимия К. е била налице обективна
възможност да предотврати настъпването
на пътнотранспортното произшествие като не напуска лентата си за
движение, като съобрази дистанцията си спрямо предно движещия се автомобил и със скоростта си на движение и
обстоятелството, че се движи в колона,
с присъщото за това взаимодействие на участниците в движението.
Скоростта на
движение на автобуса не е била съобразена с конкретната пътна ситуация – движение в колона, тъй като
при спиране и намаляване
на скоростта на движещите се пред него автомобили подсъдимият К. не
е успял да намали скоростта си на движение или да спре безопасно в
лентата си за движение, без да я напуска.
Технически правилно е при избора си на скорост подсъдимия К. да се съобрази с
характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и
да намали скоростта си или спре,
когато възникне опасност за движението.
Видно от така получените резултати,
опасната за спиране зона на автобуса е 62,39 м., която се е оказала по-голяма от дистанцията
между автобуса и предно движещия се и спиращ автомобил – 20 м. С оглед избягване на
удар с този автомобил и поради невъзможността за безопасно спиране, подсъдимия К.
е предприел маневра отклоняване траекторията
на движение на автобуса на ляво на около 6 градуса, с последващо навлизане в
насрещната за него лента за движение.
Тройната автотехническа експертиза е
категорична, че дистанцията, на която е бил автобусът от предно движещата се
кола, се е оказала по-малка от опасната за
спиране зона на автобуса /без да напуска лентата си за движение/.
По описания начин подсъдимият К. нарушил
правилата за движение, както следва:
-чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение…”;
- чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза или да се движи в лентата на насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”;
-чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с характера и интензивността на движение – в случая движението в
колона… Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
-чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
- 12 -
-чл.25 ал.2 от ЗДвП:
„При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства , които се движат по нея…”;
-чл.6, ал.1 от
ППЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка – да използва
най-дясната свободна лента”;
-чл.68, ал.1 от ППЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза или да се движи
в лентата на насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне”;
-чл.75, ал.1
от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно
средство е длъжен да спазва такава дистанция
от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.91, ал.4 от ППЗДвП: „Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по пътната
лента, която ще се използва за заобикалянето”.
Допуснатите от подсъдимия К. нарушения
на ЗДвП и ППЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.10.2014
г. пътнотранспортно произшествие, като съдът приема, че описаното по-горе
поведение на подсъдимия К. е единствената причина за трагичния инцидент.
Съдебното производство по делото е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК –
подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
Тъй като е установил, че самопризнанието
на подсъдимия К. се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът е приложил разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК – с
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според чл.102, т.1 от НПК, предметът на
доказване в наказателното производство включва, на първо място, извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него.
Поради това и обхватът на
самопризнанието на подсъдимия по чл.372, ал.4 от НПК се разпростира
задължително и изцяло върху фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт, която обстоятелствена част
следва да съдържа описание на съставомерните признаци на деянието и на
участието на обвиняемия в него /Р-372-11-ІІ н.о. и ТР-2-02-ОСНК, т.4.2/.
Изхождайки от смисъла на думата
„самопризнание” – „Признаване на
Старозагорски окръжен съд - 13 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
собствена вина при престъпление пред съд или пред
следовател” /Български тълковен речник, „Наука и изкуство”, С., 2001 г./, съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия К. може да включи признаване само на допуснатите
от него нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, както и други фактически обстоятелства, без
да съдържа обобщения или правни изводи. Последните са от компетентността на
прокуратурата и на съда, поради което не могат да са предмет на самопризнание.
В обвинителния акт са описани допуснатите
от пострадалия К. нарушения на правилата за движение по пътищата, които са
подкрепени от безспорни доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство. Съдът приема фактическите констатации относно тези нарушения.
Но с оглед изложеното от подсъдимия К.
за действията му непосредствено след настъпването на пътнотранспортното
произшествие – а именно, помощта, която е оказал на пострадалия С., съдът
счита, че следва да се прецизира правната квалификация на инкриминираното
деяние.
По делото е
безспорно установено, че подсъдимият К. извадил щанга от багажник на автобуса и
се притекъл на помощ на пострадалите в лекия
автомобил м. „Хюндай”, заедно със свидетеля К.. Двамата се опитали да отворят
смачканата лява врата на лекия автомобил и да извадят пострадалия С. оттам, но
успели да отворят само дясната врата на лекия автомобил и да извадят
пострадалата С..
В този смисъл, както беше изложено
по-горе, са единните и безпротиворечиви показания на свидетелите К. /който се
намирал на предната дясна седалка на лек автомобил, който бил непосредствено
зад автобуса, управляван от подсъдимия К./, К.а /стюардесата на катастрофиралия
автобус/, К. /седящ на предната дясна седалка в катастрофиралия автобус/, Р.
/седяща на предната дясна седалка в катастрофиралия автобус/ и П. /седяща на
четвъртата-петата седалка от ляво в катастрофиралия автобус/.
Действително, свидетелите С. /съпруга на
пострадалия С./, И. и Иванова /които се намирали в лек автомобил през две коли
зад автобуса и след катастрофата посетили близкия газов център/ твърдят, че не
видели подсъдимия К. да помага на
пострадалите, но съдът не кредитира тези показания, тъй като те са изолирани от
останалите доказателства по делото.
По делото е
безспорно, че непосредствено след катастрофата /и до 15 ч. на същия ден/
пострадалият С. е бил жив; че подсъдимият К. е осъществил активни действия, за
да помогне на пострадалите С. и С. – извадил щанга от багажник на автобуса и заедно със свидетеля К. се опитал да отворят смачканата
лява врата на лекия автомобил и да извадят пострадалия С., но не успели по
обективни причини – твърде голямата деформация на лекия автомобил; че подсъдимият К. и свидетеля К. успели да
отворят само дясната врата на лекия автомобил и да извадят пострадалата С.; че сред разрязване на лекия
- 14 -
автомобил от пожарната, с помощта на
подсъдимия К., пострадалият С. бил
изваден от него, качен в линейката и откаран в МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”
АД – Стара Загора.
С оглед на описаните
по-горе обстоятелства, от които е видно, че подсъдимият К. след деянието е направил
всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия С., съдът счита, че
спрямо К. следва да бъде приложен привилегированият състав на чл.343а, ал.1,
б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, а не
основният състав на чл.343, ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, по
който е внесеното обвинение, и по който подсъдимият К. следва да бъде оправдан.
Видно от справка за
съдимост № 1132/30.03.2015 г. от Сливенския районен съд /л.165 от д.п. № ЗМ-523/2014 г.
на ОД на МВР – Стара Загора/, подсъдимият
К. е неосъждан.
Подсъдимият К. е с
добри характеристични данни, видно от трудова характеристика от 10.11.2014 г. от
**** ****, управител на ЕТ „**** ****” /л.167 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на
МВР – Стара Загора/.
Видно от писмо № 3887/03.04.2015
г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора и справка за
нарушител /л.40
– л.42 от д.п. № ЗМ-523/2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора/, подсъдимият К. има многобройни наложени наказания за
нарушения на ЗДвП.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на
подсъдимия И.К. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите И. К., Т. Т.,
Д.С., Г.С., Д.З., П. К., Р.К.а, Н. К., М. Р., Д. Д., В. И., . И.. и Е. П. /по
реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на
експертите д-р ******, както и от приложените към делото писмени и
доказателства.
Въз основа на
описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият
И.Д.К. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци
на деянието, визирано в чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1 б.”в”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 13.10.2014 г., около 9.20
ч., западно от гр.Стара Загора, на път 66020, на километър 1+960, при управление
на МПС – автобус марка „Ивеко” модел
„Маро 59-12”,
с рег.№ СН **** АК, е нарушил правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП,
а именно:
-чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение…”;
Старозагорски окръжен съд - 15 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
-чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза или да се движи в лентата на насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”;
-чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с характера и интензивността на движение – в случая движението в
колона… Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;
-чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.25 ал.2 от ЗДвП:
„При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства , които се движат по нея…”;
-чл.6, ал.1 от
ППЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка – да използва
най-дясната свободна лента”;
-чл.68, ал.1 от ППЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза или да се движи
в лентата на насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне”;
-чл.75, ал.1
от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно
средство е длъжен да спазва такава дистанция
от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар
в него, когато то намали скоростта или спре рязко”;
-чл.91, ал.4 от ППЗДвП: „Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по пътната
лента, която ще се използва за заобикалянето”, по непредпазливост е причинил смъртта
на С. Г. С., ЕГН **********, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Подсъдимият К. следва да бъде признат за
невинен да осъществил основния състав на престъплението по чл.343, ал.1 б.”в”,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК и следва да бъде оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението по
чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1 б.”в”, във връзка с чл.342,
ал.1 от НК, е извършено по непредпазливост
- 16 -
-подсъдимият К. не е предвидил настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената
правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и
генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да наложи на
подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства
са това, че съжалява за случилото се, има чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства са многобройните
нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, допуснати от подсъдимия К. при извършване на
инкриминираното деяние, както и многобройните административни наказания,
наложени му за нарушения на ЗДвП.
Съдът счита, че в случая не са налице
законовите основания на чл.58а, ал.4 за приложение на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, поради което съдът не може да приложи посочената норма,
каквото е искането на защитата.
Предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”в”, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК е лишаване от свобода до четири години. Поради
изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а,
ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия К., като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали така определеното
наказание лишаване от свобода с една трета.
Съдът счита, че при балансиращи вината
обстоятелства наказание от две години /24 месеца/ лишаване от свобода е
справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй
като деецът се характеризира с ниска степен на обществена опасност, но е
недисциплиниран шофьор и деянието му е с тежък съставомерен резултат. След като
наказанието от две години /24 месеца/ лишаване от свобода се намали с една
трета – осем месеца, се получава наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното
наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на
подсъдимия/ не е наложително подсъдимият
К. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода
ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия
К. следва да бъде наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от
право да управлява МПС, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата
в сила. Основание за определяне на срока на това наказание дават на съда
изложените по-горе обстоятелства за дисциплинираността му като водач на МПС, а именно
– многобройните административни наказания, наложени му за нарушения на ЗДвП.
Старозагорски окръжен съд - 17 - н.о.х.д. № 187/2015 г.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да
заплати направените от частните обвинители разноски по делото, а именно: на Г.С.С.,
Д.Т.С. и Д.С.З. – сумата в размер общо на 800 лв.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва:
-по сметка на ОД на МВР – Стара Загора –
в размер 1300,94 лв.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия К. са подценяване на пътната обстановка и несъобразяване
с установените правила и норми за движението по пътищата.
Предвид гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: