Решение по дело №137/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 134
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №.............

 

                    град Свиленград, 29.07.2020година

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА

при секретар: Ренета И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 137 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 491718-F507965 от 23.01.2020 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив, с което на ЕТАВИЦЕНА-Е.С. ”  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.С. с ЕГН ********** , за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал. 1 от ЗДДС е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв.

 Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен .Счита,че АНО формално е констатирал  постъпилото възражение по АНПр. Оспорва така изложената фактическа обстановка,като твърди,че по време на проверката били предоставени обяснения,от които ставало ясно,че платената чрез ПОС-терминала сума от 84,95лева,представлявала общо плащане на един клиент,както следва 53,40лева за проджаба на медикаменти на свободна продажба,както и две суми/14,10лв и 26,10лв./ за проджаба на медикаменти отпускани по рецепти по НЗОК,като цитира конкретни фискални бонове,а именно ФБ 0039183 от 07.08.2019г. в 9,28ч. за сумата от 53,40лева,ФБ0039326 от същата дата в 15,57часа за сумата в размер на 14,10лева и ФБ 0039327 от същата дата в 16,00ч. за сумата в размер на 26,10лв. и която обща стойност на трите ФБ била в размер на 84,95лв. и съответно била платена наведнъж чрез ПОС терминала. Счита,че дори и да има допуснато нарушение,то било в това,че  ФБ били издадени в по късен час от реалното плащане чрез устройството,но това се дължало на обработка на  документите по рецептите по НЗОК. Сочи се още,че е налице и маловажност на нарушението съгласно чл.28,б.А от ЗДДС .

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За него се явява адвокат Ф., която пледира за отмяна на обжалвания акт по подробни съображения изложени в ъсдебно заседание. Алтернативно пледира за приложението на чл.28 от ЗАНН.Претендират се и разноски по делот,като пълномощника представя и списък съгласно чл.80 от ГПК.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив, редовно призовани, изпращат представител –юрисконсулт Рангелов, който счита обжалваният акт за законносъобразен и правилен ,като излага писмени съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Отправя се възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение и се претендира присъждане на юр.възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

       По повод проведена лотария на НАП и изтеглянето на печеливш ,който бил платил чрез ПОС терминал на сумата в размер на 84,95лева в аптека в гр.Любимец свидетелите И.К.Б. и Ж.Г.Ж. /служители при АНО/  извършили проверка на 19.08.2019год.  в 16,00ч. на търговски обект –аптека „Мелея”,находяща се в гр.Любимец,ул.Църковна№1, стопанисвана от ЕТ-жалбоподател ,тъй като пащането касаело именно този обект и било практика при лотарията да се проверява печелившата касова бележка ,респективно плащането от ПОС терминал.

          Двамата свидетели извършили проверката констатирали, че на 07.08.2019г. в 9,27ч. проверяваният търговец не е регистрирал и отчел извършена продажба на стоки в търговски обект на стойност 84,95лева,  платена чрез ПОС терминал по сключен договор с Posbank.

         От направените разпечатки от КЛЕН ,от двете ФУ монтирани в обекта-DATECS DT-25  с ИН на ФУ DT486972 и ИН на ФП 02684066 и DATECS DT-25  с ИН на ФУ DT491381 и ИН на ФП 02707954 било установено,че за дата 07.08.2019г. няма регистриран/издаден фискален бон/ФБ на стойност 84,95лева,отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г.

         Извършената проверка била документирана с Протокол за извършена проверка №0043711/19.08.2019г.,като по време на проверката от двамата свидетели ,присъствал и работещият в обекта помощник фармацевт-Мая Трифонова,като протокола бил подписан от двамата свидетели и Трифонова,като по време на проверката свидетелите извършили разпечатки  от ПОС терминал ,разпечатки от КЛЕН-2бр. за дата 07.08.2019г.,отчет за дневните продажби за 07.08.2019г.,приложени към АНПр,като и изискали обяснения от Трифонова,в които същата е описала,че по всички продажби е издадена касова бележка ,но има забавяне в издаването ми при продажба по НЗОК.

          Проверката продължила около два часа, след устни обяснения от служителката в аптеката,касателно за плащането с ПОС терминала,че позната била платила процесната сума,като била закупила на свободна продажба лекарства ,както и че пазарувала и по рецептурна книжка,която била обработена по-късно защото жената бързала и била оставила документите за обработка при тях,проверяващите се свързали по телефона с жената и я помолили да се яви в аптеката и да им представи фискалните бонове,но същата по време на проверката не се явила.

         Свидетелите приели,че има  извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС,като извършеното нарушение водело до неотразяване на приходи.

        На 22.08.2019г. управителя на ЕТ представил на служители на АНО  три броя фискални касови бележки от 07.08.2019г. ,както следва за сумата в размер на 14,10лева/ от която сума от пациента -6,07лв и 6,23лв,а за НЗОК-1,23лв за едното лекарство и 0,57лева за другото/ 53,40лева и 26,10лева/ от която сума от пациента -2,67лв ; 8,14лв. и 8,43лв,а за НЗОК-4,53лв за едното лекарство ; 1,46лева за второто и 0,87лв. за третото / или фискални бонове на обща стойност 93,60лева/като от пациента платимата сума възлиза на 84,94лева,рецептурна бланка-НЗОК за пациент Георги Христов Пасков-2броя обработени на 07.08.2019г. от процесната аптека  съответно са сумите ,както следва 19,24лева за пациента и 6,86лв. от НЗОК по рецепта 4581 и за рецепта №4580 за сумата за пациента в размер на 12,30лв.,а за НЗОК в размер на 1,80лева – или обща сума за пациента в размер на 31,54лева по рецептурна бланка.

        Управителят на ЕТ е приложил и писмени обяснения,преповтарящи изложеното в жалбата до съда,както е приложено и  писмено обяснения от Мая Трифонова, извлечение за плащания от ПОС терминал на процесната дата и извлечение от разпечтаката на ФУ в търговският обект.

        На същата дата-22.08.2019г. е съставен от св.И.  К.Б. в присъствието на инспектор Добринка Тенева Добрева и управителя на едноличвия търговец Протокол за извършена проверка в обект, в който протокол е описано предадените от управителя документи и в каква връзка са представени.

        На 13.09.2019г. в присъствието на управителят на едноличният търговец бил съставен ,предявен и връчен на управителят акт за установяване на административно нарушение №F507965/13.09.2019г.,като е прието,че  търговеца в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. е нарушило чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС именно /на 07.08.2019г. в 9,27ч.проверяваният търговец не е регистрирал и отчел извършена продажба на стоки в търговски обект на стойност 84,95лева,  платена чрез ПОС терминал по сключен договор с Posbank /.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок е постъпило Възражение/ входирано  на17.09.2019г. в регистратурата на АНО/, в което е излага доводи идентични в тези по подадената жалба срещу НП,като към възражението  са представени заверени копия от рецептурна бланка –НЗОК.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив издал процесното Наказателно постановление (НП) № 491718-F507965 от 23.01.2020 година, с което на ЕТАВИЦЕНА-Е.С. ”  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.С. с ЕГН ********** , за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал. 1 от ЗДДС е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв.

НП е редовно връчено на управителят на дружеството-жалбоподател , на 04.02.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушения по чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС, тъй като на 07.08.2019г. в 9,27ч.проверяваният търговец не е регистрирал и отчел /не издава фискална касова бележка на хартиен носител от въведените в експлоатация и работещи в обекта ФУВАС- подробно посочени по горе /извършена продажба на стоки в търговски обект на стойност 84,95лева,  платена чрез ПОС терминал по сключен договор с Posbank.

За това нарушение на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказаниеИмуществена санкциясъответно в размер на 600 лв.

Материалната компетентност на издателя на НП, като административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва от представената  и приета по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г на Изпълнителния директор на НАП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон /чл.193,ал.2 от ЗДДС/  е делегирал на Началниците на сектори „Оперативни дейности”в дирекция „Фискален контрол”в ЦУ на НАП правомощието да издават НП за нарушения по чл.185, 191 и чл.189 от ЗДДС /т.1.1,б.”г” от заповедта/. Със същата заповед са определени и всички органи по приходите, като актосъставители за установяване на административни нарушения по ДОПК, ЗДДС, КСО и др. данъчни закони.

От страна на жалбоподателят се представи и прие като  доказателство по делото  -извлечение от рецептурна книжка на пациента Георги Христов Пасков,видно от която същият е закупил от аптеката лекарства на 07.08.2019год .

 По искане на жалбопадателя бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел- Маргарита Неделчева Паскова,която в съдебно заседание твърди,че Георги Христов Пасков – лицето, на което е представената по делото Рецептурна книжка, е неин свекър и тя често му е пазарувала лекарства от същата аптека, намираща се на центъра в гр.Любимец. За процесната дата 07.08.2019 г. свидетелката разказа, че сутринта посетила аптеката, и закупила оттам както лекарства, които били „на свободна каса“, така и тези, отпуснати на свекър ѝ „по Здравна каса“, като заплатила едновременно всички лекарства с картата си. Тъй като бързала за работа, а персоналът на аптеката, който тя познавала, я помолили да изчака да оформят Рецептурната книжка, свидетелката си взела закупените свободно лекарства, с касовата бележка, и оставила Рецептурната книжка в аптеката за оформяне, а след работа отишла да си вземе оттам и лекарствата, които  били останали по Здравната каса, с касовата бележка. 

От страна на АНО са ангажирани доказателства относно получавена на предметната награда от ФЛ  във връзка с процесният бон.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И.К.Б. и Ж.Г.Ж.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите И.К.Б. и Ж.Г.Ж. да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ТД на НАП - Пловдив, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото,поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

  Що се касае до свидетелските показания на Маргарита Неделчева Паскова,съдът намира за логични и житейски достоверни, поради което съдът ги кредитира с доверие. Същите се подкрепят от останалите събрани по делото даказателства в частност от приетите 3бр. фискални бонове Рецептурната книжка и т.н.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНПр и тези приети в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване  и от легитимирано лице.

Преценена  по същество, същата е основателна за което съдът излага следващите правни съображения.

        При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна, включително и такава относно редовността на АУАН, съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. 

       Актовете са издадени от съответните компетентни органи по смисъла на чл. 193 ЗДДС, спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им, съгласно чл.42 чл.57 ЗАНН.

         Административнонаказателната отговорност на търговеца- ЕТАВИЦЕНА-Е.С. ”  с ЕИК *********, с представляващ по закон - управителя Е.И.С. е ангажирана а в напълно редовно учредено и развило се, според процесуалните правила на ЗАНН, административнонаказателно производство.

          Както  АУАН ,така и НП  отговарят по съдържанието си на минимално изискуемото, според процесуалните изисквания предвидени в императивните норми на чл.42,т.1-10 ЗАНН и съотв. чл.57,ал.1,т.1-10 и ал.2 ЗАНН – относно НП. Изложеното в тях словно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно, възпроизведени са твърдения за факти, които покриват основните, съществени признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация – обща с оглед датата и място на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС , отделно  и  като административнонаказателен състав по чл.185, ал.1 от ЗДДС.

           Налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на  правният субект – нарушител, съгласно правно-организационната му форма. В този смисъл, не се поражда каквото и да е съмнение, какво точно нарушение се твърди  да е извършено от търговеца.

            От своя страна, изцяло в съответствие с процесуалното изискване на чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН в НП  -констативно съобразителната му част  е материализирано  описание на  нарушението, с изложени фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено, при съществуващо и установимо пълно фактическо и правно единство с описаното в АУАН.

          Също така, изведената цифрова правна квалификация на нарушението е вярната такава, съответстваща на приетите за установени и твърдяни факти в обстоятелствената част на НП.

         Спазени са предвидените давностни срокове в чл.34 ЗАНН във връзка с издаването на всеки от актовете.

         В нормата на  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

         Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

         Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата за периода на проверката редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

         Горепосочената разпоредба е изм.,бр. 9 от 2020 г. , в сила от 31.01.2020 г.) и гласи,че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

         За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че с  ДВ, бр. 8 от 2020 г. в сила от 1.08.2020 г. е създадена нова алинея –ал.,съгласно която- Допуска се да не се издава фискален или системен бон по ал. 1, при условие че на клиента се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 52о, ал. 1, т. 1 и 5, както и идентификационни данни на търговеца, в следните случаи: 1. при плащане по продажба на комунални и други абонаментни услуги с повтарящо се изпълнение и плащането се извършва неприсъствено с кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент чрез даване на предварително съгласие от страна на клиента на доставчика на платежни услуги да нарежда плащането, предоставяйки му данните за платежния инструмент с тази цел;  2. при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта, при условие че ПОС терминалът е свързан с платежна сметка на доставчика на платежни услуги и е разположен в обект на доставчика на платежни услуги, при когото е открита и платежната сметка на лицето по ал. 1.,но посочените изключения ,касаят лица по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин,съгласно чл.3,ал.17 от Наредбата,поради което същото не важи за настоящият случай.

         Съгласно ал.15 на чл.3  -Продажбите на лекарства в аптека, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, се приключват с вид плащане "резерв 1" – "НЗОК". При частично плащане от НЗОК продажбата се приключва чрез смесено плащане,като липсва изключението визирано в чл.3,ал.1а.

          Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

         Съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, в приложимата редакция, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

         От своя страна разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ ( обн. ДВ бр. бр. 62 от 4 август 2009 г., в сила от 1 ноември 2009 г., изм. и доп., бр. 48 от 2011 г. към надтоящият момент обаче отменена,но въвъдените понятия с нея и към настоящият момент са валидни и използвани в практиката на търговците ,банките в съдебната практика и т.н.), определя платежната карта като вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги. В чл. 27, ал. 1 от същата наредба са посочени платежните операции, които могат да се извършват с платежна карта, сред които е именно плащането на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС.

        Според цитираните норми  на ЗДДС, Наредбата и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ, плащането на стоки и услуги чрез кредитна или дебитна карта чрез ПОС терминал, не попада сред изключенията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от Наредбата.

        В този смисъл, за всяко плащане, което е извършено чрез ПОС- терминал с дебитни или кредитни карти, се издава фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.

         В процесния случай не е спорно, че жалбоподателят ЕТ „Авицена – Е.С.“ е лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – аптека „Мелея“. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл.118, ал.3 от ЗДДС, същият е хартиен документи, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест несъмнено за извършената в обекта покупка А 92727, за която на 07.08.2019 г. в 09:27 часа е извършено присъствено плащане чрез ПОС-терминал в обекта, на стойност 84,95 лв., търговецът е следвало да издаде фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство.

        Още при съставянето на ПИПО са били събрани и приложени писмени обяснения от Е.  С. – управител на обекта, в които се сочи, че сумата, отразена в ПОС-терминала в размер на 84,95 лв., са плащания по три Фискални бона (ФБ) – единия на стойност 53,40 лв. от свободна продажба, втория за 14,10 лв. в 15:57 часа по НЗОК и третия  за 26,10 лв. в 16:00 часа по НЗОК.

          Събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, напълно подкрепят заявеното от жалбоподателя възражение, че в действителност ЕТ „Авицена – Е. С.“ е регистрирало и отчело извършената в търговския обект аптека „Мелея“ продажба на стоки, за които чрез ПОС-терминал е заплатена сумата от 84,95 лв., чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство,тъй като видно  от приобщените по делото три Фискални бона ,се установява,че първият е издаден на 07.08.2019 г. в 09:28:42 ч. за обща сума 53,40 лв., заплатени за закупени лекарствени препарати – аналгин, аспирин, конверид, конкор, норваск, парацетамол.

      Вторият ФБ е издаден на 07.08.2019 г. в 15:57:42 ч. за обща сума 14,10 лв., заплатени за закупени препарати ирпрестан, конкор, като е посочено, че от пациента са заплатени 12,30 лв., а сумата от 1,80 лв. = 1,23 лв. + 0,57 лв. е заплатена „от НЗОК“.

         Третият ФБ е издаден на 07.08.2019 г. в 16:00:37 ч. за обща сума 26,10 лв., заплатени за закупени препарати клопидрогел, неосордбид, тинтарос, като е посочено, че от пациента са заплатени 19,24 лв., а сумата от 6,86 лв. = 4,53 лв. + 1,46 лв. + 0,87 лв. е заплатена „от НЗОК“.

        А пък от представени два броя Рецептурна бланка – НЗОК, съответно Рецепта №4580 и 4581, за отпуснати на пациент Георги Христов Пасков лекарствени продукти – Concor, Irprestan, Clopidogrel, Neosorbid, Tintaros, изпълнени от аптеката на 07.08.2019 г.,видно от представена и разпечатка от страници на Здравна книжка на същия пациент, от която е видно изпълнението на 07.08.2019 г. на отпуснати му лекарства по НЗОК от Аптека „Мелея“.

         Това обстоятелство се установява на първо място от самите представени Фискални бонове, чиято обща стойност е равна на 84,94 лв., ако се изключат сумите по рецептурните бланки, които не се заплащат от пациента, а от РЗОК, и се сумират само вписаните във ФКБ суми „от пациента“ – съответно 53,40 лв.; 12,30 лв. и 19,24 лв. По своето съдържание фискалните бонове, издадени в 15:57:42 ч. и в 16:00:37 ч. на 07.08.2019 г., отговарят на изписаните на пациента Пасков медикаменти, частично заплащани от НЗОК, а свидетелските показания на свид.Паскова са логични и житейски достоверни, поради което съдът ги кредитира с доверие,както се посочи по горе в мотивите на съда. От доказателствената съвкупност се изяснява, че заплащането на обща сума от 84,95 лв., за покупката на условно групирани в три групи лекарствени продукти, извършена от свид.Паскова от аптеката в сутрешните часове на 07.08.2019 г., е направено с карта чрез ПОС-терминал в аптеката в 09:27 ч., при което е издаден първият ФБ от 09:28:42 ч. – за първата група лекарства, заплащани само от купувача, а след като свидетелката е оставила Рецептурната книжка за обработване и след работа се е върнала в аптеката, за да получи и останалите две групи лекарства, заплащани частично от НЗОК, са били разпечатани и ФБ от 15:57:42 ч. и ФБ от 16:00:37 ч.

         Вмененото на търговеца, с обжалваното НП, нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, се изразява в нерегистриране чрез издаване на фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта фискално устройство, на конкретната сума от 84,95 лв., заплатена чрез ПОС терминал, за извършена покупка от аптеката, отразена в 09:27 ч. на 07.08.2019 г.

         Въз основа на коментираните по горе доказателства по делото,съдът приема,че Административно наказващият орган неправилно е приел, че приложените към обясненията на търговеца три броя ФКБ не обосновават липсата на извършено нарушение, тъй като общата им стойност от 93,60 лв. надвишава посочената сума, платена през ПОС, а именно 84,95 лв.

         Както вече беше посочено, общата сума, заплатена от пациента по тези три ФБ съвпада като размер с платената чрез ПОС-терминал такава. Несъмнено с издаването на тези три ФБ търговецът е изпълнил вмененото му с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. задължение да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, съответно не е допуснал описаното в обжалваната заповед нарушение на тази разпоредба, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Относно  разноските в настоящото производство :

         Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

         Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

         От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

         Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

         В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК.

           Тъй като бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, Съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно,доколкото в чл.18,ал.2 вр с чл.18,ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- е предвичено,че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. като в чл.7,ал.2,т.1 е прието,че : при интерес до 1 000 лв. - 100лв. ,поради което отправеното възражение се явява неоснователно,доколкото се претендира направени разноски в размер на 150лева,делото е с фактическа и правна сложност и следва да се присъди в полза на дружеството –жалбоподател разноски в размер на 150лева.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                          Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 491718-F507965 от 23.01.2020 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив, с което на ЕТАВИЦЕНА-Е.С. ”  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.С. с ЕГН ********** , за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба  Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,ал. 1 от ЗДДС е наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лв.

 

ОСЪЖДА  НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ НА ПРИХОДИТЕ с адрес гр.София,1000 ,ул.Аксаков №21 -Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ООД в ЦУ на НАП) – Пловдив с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на  ЕТАВИЦЕНА-Е.С. ”  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.С. с ЕГН **********   сумата в размер на 150,00лв.(сто и петдесет лв.), представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................