№ 2804
гр. София, 19.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110149153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Венцислав П. за изменение на определение № 48058/
25.11.2024г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от “Топлофикация София”
ЕАД, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящото дело е образувано по искова молба на "Топлофикация София" ЕАД против
Г. П. Г., Г. Г. П., Р. Г. П..
С определение № 48058/ 25.11.2024г. производството по делото е прекратено в частта, в
която против Р. Г. П. са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване
на вземането на "Топлофикация София" ЕАД за сумата 501,54 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ******, инсталация №
**********/ абонатен номер 148592, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 20.03.2024г., до окончателното плащане на сумата; сумата 58,15 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.- 22.02.2024г., сумата 11,44 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение18.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г.- 22.02.2024г., за което е
издадена заповед № 15329 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.05.2024г. по ч.гр. дело № 16490/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, на
1
основание чл. 130 ГПК.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на
другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решението по делото.
Основанието да се присъдят разноски се крие във вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяването на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен иск. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК регламентира, че при
прекратяване на делото, ответникът има право на разноски. Анализът на разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК налага извода, че направените разноски се възлагат в тежест на ищеца при
наличието на две кумулативни предпоставки- ответникът да е направил искане за
присъждането им и да е представил доказателства за действителното им извършване,
респективно при хипотезата на ал. 8 на с.р.- да е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения
договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че
представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
2
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че производството
пред настоящата инстанция е прекратено при насрочване на делото, без да е проведено едно
открито съдебно заседание, съотв. без да е постановен акт по същество, продължителността
на производството пред настоящата инстанция, счита, че на процесуалният представител на
отв. Р. Г. П. следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата 200 лева.
В обобщение, в случая са налице предпоставките за изменение на съдебният акт в
частта за разноските, като на адв, Венцислав П. следва да бъде присъдено възнаграждение за
извършено процесуално представителство на отв. Р. Г. П. в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 48058/ 25.11.2024г. в частта за разноските, на основание чл.
248 ГПК, като
ОСЪЖДА "Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК831609046 да плати на адв. В******.,
Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. **********, сумата 200 лева, представляваща
възнаграждение за извършена защита на Р. Г. П., с ЕГН **********, в производството по гр.
дело № 49153/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 38
3
ЗА.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4