Решение по дело №277/2022 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 50
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20225230100277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Панагюрище, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Предявен е от Р. И. Д. срещу Д. И. К. и Д. И. К. иск с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, с който се иска да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата в размер на 467,50 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. проведено на
24.03.2023г.) представляваща обезщетение за ползване на 2/16 ид.ч. от недвижим имот
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище, с адрес на сградата: гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул. „*****" № 25, ет. 1, с
площ: 77 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, за периода от 14.05.2021г. до
14.04.2022 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че страните по делото са съсобственици на самостоятелен обект –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище, с адрес на сградата: гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул. „*****" № 25, ет. 1, с
площ: 77 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент при квоти в съсобствеността:
2/16 ид.ч. за ищеца и 13/16 ид.ч. за ответниците в режим на СИО. В исковата молба се
твърди, че ответниците ползва общия имот и поради невъзможност ищецът да ползва
имота си съобразно правата си с нарочна покана от 03.08.2017 г. е поискал ответниците
да му заплаща сумата в размер на 32 лв. месечно – обезщетение за ползата, от която е
лишен. Твърди се, че не е последвало изпълнение, поради което е предявил иск пред
Районен съд – Панагюрище, за което е образувано гр.д. № 379/2021 г. по описа на съда,
по което била постигната съдебна спогодба за заплащане на обезщетение за периода от
31.08.2017г. до 14.05.2021г, като след този период ответниците не са заплащали
обезщетение. Моли се да се уважи предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното:
Районен съд - Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС, с които се иска ответниците да се осъдят да заплатят солидарно на ищеца
сумата в размер на 467,50 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. проведено на
24.03.2023г.) представляваща обезщетение за ползване на 2/16 ид.ч. от недвижим имот
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище, с адрес на сградата: гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул. „*****" № 25, ет. 1, с
площ: 77 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, за периода от 14.05.2021г. до
14.04.2022 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
От представен и приет като писмено доказателство по делото нотариален акт за
дарение на иделана част от недвижим имот № 41, том IV, рег. № 4295, нотариално дело
№ 529 от 2015 г. на Нотариус П К се установява, че ищецът е придобил собствеността
върху 1/8 ид.ч. (равна на 2/16 ид.ч.) от имот представляващ самостоятелен обект
представляващ жилище, апартамент, находящ се на първи етаж на сграда построена в
гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 25 по силата на договор за дарение.
От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 19, то VI, дело 2008/1997 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том I,
дело № 695 от 1998г. по описа на Районен съд- Панагюрище се установява, че
ответника Д. К. по време на брака си с Д. К. е придобила по възмезден начин
собствеността върху общо 9/16 ид.ч. от процесния имот.
Не се спори между страните, а и това е отделено за безспорно с определение
постановено в о.с.з. проведено по делото на 24.03.2023 г. че ответниците Д. и Д. К.и са
съпрузи от 1979 г. и ползват целият първи етаж от имот находящ се в на ул. „*****“ №
25 в гр. Панагюрище.
По делото е приложена и приета като доказателство нотариална покана от Р. Д.
изпратена до Д. и Д. К.и, с която е отправена покана до ответниците да заплаща на
ищеца обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен от ползване на съсобственик
между тях имот. Видно от отбелязването нотариалната покана е получена от
ответниците на 31.08.2017 г.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещото лице Б. Г.. В заключението си вещото лице посочва, че средния месечен
пазарен наем на процесния недвижимия имот е в размер на 340 лв., като този наем за
2/16 ид.ч. е в размер на 42,50лв. При изслушването си вещото лице посочва, че при
изготвяне на заключението е допусната техническа грешка и сумата в размер на 42,50
лева представлява обезщетение за 2/16 ид.ч. или 1/8 ид.ч., като за 11 месеца
обезщетението би било в размер на 467,50 лева. Ценено съобразно чл. 202 ГПК съдът
дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован
отговор на поставения по делото въпрос, като в съдебно заседание вещото лице
подробно обясни начина, по който е достигнало до извода си за размера на средния
пазарен наем.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следмото:
Възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) ищецът и ответниците са съсобственици, 2) ответниците ползва лично
съсобствената вещ 3) отправена е писмена покана от неползващия съсобственик до
2
ползващите съсобственици за предоставяне ползването на имота, респ. за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползване. Посочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки от съсобствениците има право
да си служи с общата вещ съобразно предназначението й и по начин, който не пречи на
останалите съсобственици да упражняват правата си. В разпоредбата на ал. 2 на същия
член е предвидена санкция за съсобственика, който ползва лично цялата съсобствена
вещ, като по този начин лишава останалите съсобственици от възможността им да
упражняват правата си. С Тълкувателно решение № 7/2012 г. постановено по т.д. №
7/2012 г. на ОСГК, ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване на понятието
„лично ползване“, а именно: “всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.“. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя
е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на
другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му
е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
В цитираното тълкувателно решение се приема също така, че при разглеждане
на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали
съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено
от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл.32
от ЗС. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че правото на обезщетение
се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си
служи с общата вещ съобразно своя дял. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема,за който ползващия
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са съсобственици на процесния имот, като ответниците ползват
лично целият първи етаж от имота находящ се в гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 25-
процесния имот, като същите са били поканени от ищеца за заплащане на обезщетение
в размер на пазарния наем.
В преклузивните срокове от ответниците не са наведоха правоизключващи или
правоотлагащи възражения, които да бъдат обсъдени при постановяване на решението.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че се явява дължимо
обезщетението в размер на 467, 50 лева за лишаване от ползване на 1/8 ид.ч. (2/16
ид.ч.) от недвижим имот - недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** *** **** * * по КККР на гр.Панагюрище, с административен
адрес гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 25 за периода от 14.05.2021г. до 14.04.2022 г.,
респ. по 42,50 лв. месечно, ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Основателно е и искането на ищеца за солидарно
осъждане на ответниците, доколкото от данните по делото се установи, че същите са
съпрузи, респ. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, като
ответниците живеят в процесния имот, респ. разходите за заплащане на обезщетение
на другия съсобственик за лишаване правото от ползване на притежаваната от него
3
ид.ч. представлява задължение за задоволяване на семейните нужди.
По отношение на разноските:
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство. По делото са представени доказателства за
направени разноски в размер на 300 лв. – депозит за вещо лице и 50 лева- ДТ. Ето защо
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, Д. И. К. ЕГН: ********** и Д. И. К.
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ 11, вх. Б, ет. 1, *** да
заплатят солидарно на Р. И. Д. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, бул. „***“ № ***,
ет. 4, ап. 7 сумата в размер на 467,50 лева - обезщетение за ползване на 2/16 ид.ч. от
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** **** * * по
КККР на гр. Панагюрище, с адрес на сградата: гр. Панагюрище, п.к. 4500, ул. „*****"
№ 25, ет. 1, с площ: 77 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, за периода от
14.05.2021г. до 14.04.2022г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. И. К. ЕГН: ********** и Д. И. К.
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Панагюрище, ул. „****“ 11, вх. Б, ет. 1, *** да
заплатят на Р. И. Д. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, бул. „***“ № ***, ет. 4, ап. 7
сумата в размер на 350,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4