Решение по адм. дело №625/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на А. К. У., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], подадена чрез адв. И. К. АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0367-000084/17.05.2024 г. на А. Н. Д. – мл. автоконтрольор в РУ Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът по жалбата – А. Н. Д. – мл. автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по същество на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е ЗППАМ № 24-0367-000084 от 17.05.2024 г. на А. Н. Д. – мл. автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на А. К. У., [ЕГН] от гр. Велинград е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от 18 месеца.

Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 17.05.2024 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от мл. автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик на 17.05.2024 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA 1050642/17.05.2024 г. Констатирано е, че на същата дата, около 17:00 ч., в с. Дорково, на път намиращ се в бивш стопански двор на [улица]срещу УПИ XXV-66 кв., жалбоподателят управлявайки МПС – РЕНО МАСТЕР с рег. № [рег. номер], собственост на „РУБИН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, при маневриране на заден ход, блъска пешеходец и предизвиква пътно транспортно произшествие (ПТП). При извършена проверка с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер – ARME 0072 за употреба на наркотични вещества, е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като уредът в 19:56 часа отчита положителна проба за Амфетамин. Издаден е талон за изследване № 0159850, който водачът е подписал и получил, и му е взет биологичен материал в МБАЛ Велинград.

Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № GA 1050642/17.05.2024 г., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA 1050642/17.05.2024 г., Талон за изследване № 0159850/17.05.2024 г., ЗППАМ № 24-0367-000084/17.05.2024 г., Справка за нарушител, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. № 367р-8692/21.05.2024 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози и разпечатка от проба с Дръг тест 5000 STK7 с тест № 400/17.05.2024 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Установи се по делото от представената съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-11497 от 12.12.2024 г., изготвена от химици в специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА гр. София, че пробите са получени по служебен път на 22.05.2024 г. и са придружени от талон за изследване № 0159850 и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. Заключението от изследването е, че не е установено присъствие на наркотични вещества и на алкохол (етанол).

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директор ОДМВР Пазарджик (лист 16), е компетентен да налага ПАМ.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.

Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. В конкретния казус това не е сторено.

От събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят е предвидил установяването на наличието на наркотични вещества у водачите на МПС да бъде установявано по два начина – чрез еднократен тест и чрез изследване на биологични проби (кръв и урина). За да може да се приложи посочената норма, следва административният орган не само да отчете показанията на техническото средство за установяване на наркотични вещества, но и да отчете резултатите от медицинското изследване, ако такова е направено от водача на МПС.

В конкретния случай контролните органи са издали талон за медицинско изследване № 0159850/17.05.2024 г. и е известно, че водачът на автомобила е получил издадения му талон за медицинско изследване, както и, че същият е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване в определения му срок, видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 21). Установи се по делото от представената съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-11497 от 12.12.2024 г., изготвена от химици в специализирана Химико-токсикологична лаборатория към ВМА гр. София, че на жалбоподателя е извършено биологичното изследване. Заключението от изследването е, че не е установено присъствие на наркотични вещества и на алкохол (етанол).

С оглед на това, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед административният орган е следвало да съобрази не само отчетения резултат от „Дрегер Drug Test 5000”, извършен от полицейските органи, но и резултатите от медицинското изследване на кръв по издадения талон за медицинско изследване № 0159850/17.05.2024 г. Факти обаче в тази насока не са изложени в заповедта. В същата е записано, че му е издаден талон за медицинско изследване, който е връчен на жалбоподателя, както и че са му взети биологични материали в МБАЛ Велинград, но какви са резултатите от изследването са обстоятелства, които не са изследвани от административния орган и не са взети под внимание при издаването на обжалваната заповед.

На основание разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът намира, че предвид постъпилия по делото резултат от лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби от кръв и урина, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обективирани в заключението на експертите при ВМА е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, което следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение. Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.

Предвид гореизложеното и доколкото резултатът от медицинското изследване на кръв и урина е определящ и дерогира този от полевия тест, съдът приема, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като обжалваната заповед за ПАМ, като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски, но по делото липсват доказателства, че е договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Предвид на това на жалбоподателя ще следва да бъдат заплатени само 10 лева за внесена държавна такса, за която по делото е представен платежен документ. В останалата си част искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000084/17.05.2024 г. на А. Н. Д. – мл. автоконтрольор в РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на А. К. У., [ЕГН] от гр. Велинград е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на А. К. У., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева, представляващи заплатена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.