№ 6137
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110172976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. В. М. срещу А. Салме Я..
Ишецът твърди, че с ответника сключили договор за наем на ап. № 50, находящ се
******** за срок от две години, считано от 01.10.2022г. до 01.10.2024г., при месечен наем от
350лв., платими до 5-то число на текущия месец. Посочва, че след изтичане на срока на
договора ответтникът напуснал имота, кат оза времето на ползването му заплатил само 2
месеца, поради което дължла наемната цена за 22 месеца. Отделно от това, съгласно чл. 22
от договора, при неплащане на месечния наем и консумативите до 5-то число и при друго
виновно неизпълнение, наемателят дължал неустойка в размер на 6 месечни наема.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 7700лв. – наемна цена за периода м.12.2022г.-
м.10.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, и 2100лв. – неустойка по чл. 22 от договора за неизпълнение плащането на
наемната цена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Посочва, че ишецът отдава под наем апартманет с четири спални на
различни лица и общо ползване на сервизните помещения, като ответникът бил наемател на
една стая от 20.08.2015г. Твърди, че оттогава посещавал ежемесечно офиса на ищеца и
плащал наемната цена заедно с режийните разходи, като се подписвал в тетрадка на ищеца, а
не му била издавана разписка. Освен наемна, ищецът го задължавал да плаща всяка година и
дължимия от него данък общ доход, което правил, но отказал да подпише декларация, че
именно той го дължи. Това довело до неоснователно прекратяване на наемното
правоотношение от страна на ищеца. Посочва, че не напуснал жилището на 01.10.20204г., а
на тази дата ищецът отишъл в квартирата и подписал договор за още една година, като
ответникът ползвал стаята и през м.10 и м.11. На 01.12.2024г. поради отказът на ответника
да поема задължението за данъка, ищецът го заставил да напусне имота. Твърди, че ищецът
използва неговата тетрадка за измама и го подвеждал, че служи като доказателство за
плащането. Счита, че договорът съдържа противоречащи на императивни норми на закона
клаузи и бил съставен в полза на ищеца поради недобро владеене на български език.
Оспорва приложения към исковата молба договор за наем.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената
1
тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е сключен договор за наем, по силата на който е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване целия посочен имот срещу месечна цена от 350лв.; че в
сочения период ответникът е ползвал същия или е разполагал с възможността да го ползва;
че е уговорена валидна клауза за дължимост на неустойка при неплащане на наемната цена и
нейния размер.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително, че било уговорено да ползва само една стая и че е плащал дължимата месечна
наемна цена, като съдът му указва, че не сочи годни доказателства за плащането.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
С оглед нормата на чл. 183 ГПК, допустимо и основателно се явява искането на
ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложения към исковата
молба в препис договор за наем.
Съдът намира, че искането на ответника за събиране на гласни доказателства се явява
допустимо по отношение изясняване отношенията между страните, но не и досежно
плащането, което не може да бъде установявано с гласни доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 4
ГПК. Ето защо, следва да му бъде допуснат само един свидетел.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2025г. от
09:50ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в насроченото открито съдебно заседание да
представи в оригинал или официално (нотариално) заверен препис договора за наем на
имота от 02.10.2022г. При неизпълнение, приложеният препис ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в откритото съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори свидетел.
УКАЗВА на ответника, че ако не води свидетеля в откритото съдебно заседание, без
да са налице обективни и уважителни причини за това, доказани по надлежния ред, ще бъде
отменено определението, с което е допуснат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3