Решение по дело №38890/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2579
Дата: 26 март 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110138890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2579
гр. С., 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110138890 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. ЕВГ. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
на 16.04.2021 г. и на 19.06.2021 г. в електронния сайт за новини www.narod.bg, собственост
на ответника, били публикувани две статии, в които били изнесени, посредством
разпространението на новините в електронен вариант сред неограничен кръг лица, редица
неверни, обидни и подигравателни твърдения за Д.С.. Тези неверни, обидни и
клеветнически твърдения били следните:
1. В статия от 16.04.2021 г. със заглавие „Похот и стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби Д.С.“
и следното съдържание: „Тарторът на кръчмарите – Р.А., покори сърцето и спалнята на
социалния министър Д.С., хвърли бомбата пред Narod.bg близък до самотната майка. От
няколко седмици председателят на Българската асоциация на заведенията люби страстно
Д.С., с която се сближили покрай пандемията и куците мерки на отиващата си шайка
ГЕРБ, от които А. постоянно се жалваше. Сега в ГЕРБ се носят похотливи стонове от
аферата, която накарала „мисирките на Баце“ в кабинета в оставка – Д.А., Д.Д.,
„простата кърджалийска п**а“ Ц.К. и К.З., да въздишат от завист, че именно уж
невзрачната С. успяла да вкара в леглото си знойния дългокос мачо А.. Двамата все още не
афишират сладострастната си връзка, обясни читателят на Narod.bg, самата Д. не
може да повярва, че я споходило такова щастие, след като години наред стояла самичка
без любовни радости в леглото. Самият Р.А. е „лошо момче“, досущ като Баце, което
карало краченцата на С. да се подкосяват от възбуда…“;
1
2. В статия от 19.06.2021 г. със заглавие „Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в
схемите с изнудване на бизнесмени“ и следното съдържание: „Живият вибратор на
детронирания социален министър Д.С. – Р.А., е писал доноси до Б. Б. в схемите за изнудване
на бизнесмени, прикрити зад обвинения за сваляне на правителството на хунтата и
„държавен преврат“, разкри Narod.bg. А. е достоен за медал заради подвизите си с Д.С..
Дългокосият шеф на кръчмарската асоциация, който от дълго време опъва бръчките на С.
…Не става известно кой е Р., но източник на Narod.bg потвърди, че се има предвид
любовникът на Д.С. – Р.А. – председател на Българската асоциация на заведенията“.
В исковата молба се твърди, че всяко едно от посочените по – горе твърдения за
ищцата било абсолютна лъжа, като в същото време всеки един от коментарите на автора на
материала във връзка с изложените неверни твърдения бил недопустимо оскърбителен.
Използваните дълбоко обидни и подигравателни изразни средства се явявали злепоставящи
спрямо личността на ищцата. Поддържа се още, че публикуваните от ответника, посочени
по – горе, твърдения били клеветнически, доколкото спрямо ищцата били разпространени
неверни и позорящи факти. Фактът, че към процесните статии били приложени снимки на
ищцата, на които ясно се виждало лицето й, дълбоко я наскърбявало, тъй като прочитането
на клеветническите твърдения и явните обиди по неин адрес в публикациите с възприемане
на образа й, били достатъчни за формулиране на негативна и подигравателна представа у
читателя за ищцата, каквото оставало след прочитане на цялото невярно и позорно
съдържание. Твърди се, че към настоящия момент ищцата имала достойна професия в
област, в която професионализмът и уважението на колегите, както и положителното
отношение на обществото към нея, били от есенциално значение. Посочените публикации
довели до изпадането на ищцата в състояние, свързано със силно негативни психически
преживявания. Загубила и концентрацията си, защото ежедневно била подложена на
въпроси дали изложеното е вярно. Възмущавала се, че трябвало да дава обяснения относно
разпространените неверни факти и това я отклонявало от преките и непосредствените й
задължения. Затворила се в себе си, нямала желание да се среща с приятели и познати,
защото се чувствала омерзена и потисната. Към ищцата, поради характера на написаното в
статиите, било създадено силно подигравателно отношение сред колегите, приятелите и
познатите й, като била сериозно дискредитирана и злепоставена, което повлияло на
психическото й равновесие и на самочувствието й в обществото. Ищцата претърпяла и
многобройни болки и страдания, които оценява, като причинени й от ответника в
настоящото производство, чрез излагането на посочените по – горе неверни, клеветнически
и обидни твърдения в процесните статии, неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лева
– по 5 000 лева за всяка една от двете статии. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове, като осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в общ размер на 10 000 лева – по 5 000 лева за всяка една от двете статии, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.04.2021 г. (датата на публикуването
на първата статия) и считано от 19.06.2021 г. (датата на публикуването на втората статия) до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА“ ЕООД не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа страна следното:
От представената по делото разпечатка (л.10-11) се установява, че на 16.04.2021 г. на
електронния сайт за новини www.narod.bg, собственост на „ФИРМА“ ЕООД, била
публикувана статия със заглавие: „Похот и стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби Д.С.“ . Установява
се, че съдържанието на статията е следното:
„Тарторът на кръчмарите – Р.А., покори сърцето и спалнята на социалния министър
Д.С., хвърли бомбата пред Narod.bg близък до самотната майка. От няколко седмици
председателят на Българската асоциация на заведенията люби страстно Д.С., с която се
сближили покрай пандемията и куците мерки на отиващата си шайка ГЕРБ, от които А.
постоянно се жалваше. Сега в ГЕРБ се носят похотливи стонове от аферата, която
накарала „мисирките на Баце“ в кабинета в оставка – Д.А., Д.Д., „простата
кърджалийска п**а“ Ц.К. и К.З., да въздишат от завист, че именно уж невзрачната С.
успяла да вкара в леглото си знойния дългокос мачо А.. Двамата все още не афишират
сладострастната си връзка, обясни читателят на Narod.bg, самата Д. не може да
повярва, че я споходило такова щастие, след като години наред стояла самичка без
любовни радости в леглото. Самият Р.А. е „лошо момче“, досущ като Баце, което карало
краченцата на С. да се подкосяват от възбуда…“.
От представената по делото разпечатка (л.12-14) се установява, че на 19.06.2021 г. на
електронния сайт за новини www.narod.bg, собственост на „ФИРМА“ ЕООД, била
публикувана статия със заглавие: „Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в схемите с
изнудване на бизнесмени“. Установява се, че съдържанието на статията е следното:
„Живият вибратор на детронирания социален министър Д.С. – Р.А., е писал доноси до
Б. Б. в схемите за изнудване на бизнесмени, прикрити зад обвинения за сваляне на
правителството на хунтата и „държавен преврат“, разкри Narod.bg. А. е достоен за
медал заради подвизите си с Д.С.. Дългокосият шеф на кръчмарската асоциация, който от
дълго време опъва бръчките на С., докладвал на Баце, че топ ресторантьорът В.Д. – В.
Брадата бил сред хората, които финансирали всенародните протести миналото лято.
Името на А. изплува от записи, които разпространи жената до В. Брадата – И.Б., за да
покаже какво стои зад 9-месечния арест на В.Д.. На СРС-то бившият съветник на
Мутрата Я.Я. се среща с неизяснен човек, който го записва със скрита камера. Я. разказва,
че „водещата версия за всичко, което е тръгнало, идва от това, че вашият човек е
взаимодействал с Б. и дори е пращал хора на протестите. Това е записано едно към едно в
записка към доклад на ДАНС“, казва Я.. От записа се вижда, че разговорът е записан
вероятно на паркинг. Я. е попитан: „Това да не би да е по доноса на Р.?“ „Р. фигурира
като лице под прикритие, отговаря Я.Я.. Но не само от него е информация. Тази версия
започва да се тиражира много упорито 3-4 месеца преди задържането. Като при един
доклад при Б., когато той вика шефовете на служби и главния прокурор, му се докладва, че
В. много сериозно е зависим от Б. и ще играе с него на избори“, казва още Я.. Не става
известно кой е Р., но източник на Narod.bg потвърди, че се има предвид любовникът на
Д.С. – Р.А. – председател на Българската асоциация на заведенията“.
По делото е представена и разпечатка, от която се установява, че домейнът nаrоd.bg -
името, което се изпиcва в бpаyзъpа, е pегиcтpиpано на „ФИРМА“ ЕООД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Г.А. и Д.В.К..
Свидетелят К.А. заявява, че познава г-жа Д.С. от повече от седем години - още когато
3
работила в Министерството на труда и социалната политика като експерт, после като зам.
министър на образованието, след това и като министър. Свидетелят изяснява още, че му е
известно в публичното пространство да са били разпространявани статии, отнасящи се до г-
жа С. и до нейния личен живот - разбрал за това от едно предизборно събиране в гр. Добрич
през месец юни 2021 г., на което симпатизанти размятали в ръцете си няколко статии със
снимка на г-жа С., които след това захвърлили на земята, а свидетелят А. ги събрал, защото
било много неприятно като събитие, изживяване, усещане. След това видели тези статии в
сайта „narod.bg“. В тях пишело как Р.А. люби страстно г-жа С., как се носели похот и
стонове от спалнята на ГЕРБ, как той бил живият вибратор на г-жа С., как той й опъвал
бръчките и т.н. Когато симпатизантите ги подхвърлили тези статии, те викали името на г-жа
С. и казвали „Г-жо С., не Ви ли е срам? Вместо да предлагате нормални мерки, Вие
всъщност си хванахте Р.А. за любовник“. Нещо, което било изключително гадно, неприятно
и г-жа С. се почувствала много зле след случката в гр. Добрич. Непосредствено след тази
случка г-жа С. била видимо зачервена и свид. А. като лекар й измерил кръвното, което било
много високо и имала учестен пулс. Г-жа С. споделила, че се е почувствала много унизена,
много оскърбена, защото тя никога не предполагала, че можело да има такива гадости,
написани за нея. Свидетелят А. си спомня още, че две статии тогава им подхвърлили, като и
на двете имало снимката на г-жа С.. Едната статия била нещо свързано с живия вибратор, а
другата статия била свързана с похот и стонове от спалнята на ГЕРБ. Свидетелят А. много
си говорил тогава с г-жа С., като тя даже се разплакала. Няколко пъти имало такива поводи в
парламента, като от другите парламентарни групи също подмятали „Спокойно С., ти си
имаш млад любовник, не мисли за нищо, гледай си гаджето и т.н.“, като това се правило с
цел да я уязвят. Ищцата се затворила в себе си, не искала да излиза от стаята на ГЕРБ, да
общува с колегите. Свидетелят А. изяснява още, че към днешна дата не е отшумял отзвукът
от разпространението на тези статии, защото подмятанията продължавали. Г-жа С. пиела
редовно антихипертензивно лечение, пиела хапчетата за успокояване, трудно заспивала
вечер. Г-жа С. споделяла на свид. А. и за случки, които са се случвали на улицата, как са й
подвиквали същото - че има млад любовник, че няма нужда да си купува вибратор и т.н.
Свидетелят Д.В.К. заявява, че познава г-жа С. от около 20 г. и са в близки приятелски
отношения - чуват се по няколко пъти седмично, виждат се поне веднъж всяка седмица.
Изяснява, че е имало статии, които били публикувани миналата година и се отнасяли за
личния й живот. Първата статия била 2021 година през април месец. Г-жа С. се обадила на
свид. К. и му изпратила статията да я прочете, като ищцата била изключително притеснена и
огорчена от това, което пишело вътре в статията, тъй като съдържанието било много
цинично, с много обиден тон спрямо нея. През юни месец излязла втора статия, която била
пак със същия груб и обиден тон и вече ищцата била твърдо решена да заведе дело срещу
изданието, в което били статиите. Сайтът бил „narod.bg“. Във въпросните статии се говорело
за това, че ищцата имала любовник, коментирали кой е той и какви били техните интимни
отношения. Говорело се грубо и нецензурно за това, че го наричали вибратора на Д.С., как
се чували стонове от редиците на ГЕРБ и т.н. Г-жа С. била изключително подтисната. След
като излязла и втората статия, ищцата и свид. К. спрели да се виждат по различни заведения,
кафенета и ресторанти, а свидетелят започнал да ходи у тях, тъй като тя се притеснявала да
излиза и да се среща с хора. Ищцата била обидена от тона на статиите, от това, че там били
написани лъжи за нея. Била притеснена от това как ще се отрази цялото това нещо на
нейните взаимоотношения както в работата й, така и с нейните близки, познати и приятели.
Г-жа С. спряла да излиза със свидетеля К., тъй като се притеснявала да се вижда с хора,
защото се забелязвали злобни подмятания от страна на хората, с които се разминавали,
говорели и срещали по улиците и по заведенията. Семейството на г-жа С. също преживяло
много тежко написаното в тези статии. Общи приятели на ищцата и свид. К. започнали да
му звънят и да го питат дали това било вярно и част от тях прекъснали взаимоотношенията
си с г-жа С., вследствие на тези публикации. Очевидно повярвали в това, което било
4
написано там. Ищцата и майка й били много изнервени, като се стигнало до там, че когато
свид. К. бил в тях на гости, често се налагало да ходи да пазарува, тъй като майка й не
искала да слиза в квартала, за да не се говори по тази тема с продавачките в кварталните
магазини. И към ден днешен продължавало да има отзвук от написаното в тези статии, тъй
като те били четени от много хора и били лепнати конкретни етикети, от които ищцата
трудно би се освободила. Имало и препечатки със същото съдържание и статиите били
споделяни в социалните мрежи. Етикетът, който свидетелят К. смята, че бил лепнат на г-жа
С., е това, че имала любовник, че любовникът бил вибраторът на Д.С., това, че ходила с
женен мъж - това били все неща, които силно я притеснявали емоционално.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Отговорността на лицето, което е възложило другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицето,
което е възложило работата, във връзка с която са причинени вредите, не може да прави
възражения, че е невиновно в подбора на лицата и да се позовава на други лични основания
за освобождаването му от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя по чл. 49 ЗЗД за настъпили вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия
телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Несъмнено се установява в настоящото производство, че ответното дружество е
издател на онлайн вестника „narod.bg“, в който на 16.04.2021 г. и 19.06.2021 г. били
публикувани две статии със следните заглавия: „Похот и стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби
Д.С.“ и „Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в схемите с изнудване на бизнесмени“, с
посоченото по – горе съдържание.
Като издател на онлайн вестника, ответникът определя характера и съдържанието на
публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност по
чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за неимуществените вреди, причинени от автора/авторите на статиите,
публикувани в този сайт, съдържащи обидни и/или клеветнически квалификации по
отношение на визираните в тях лица. Отговорността произтича от качеството му на
работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към
областта, в която упражнява собствена дейност и резултатът от които ще рефлектира в
неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в
трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти или граждани (в този
смисъл Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2009 г., ІІІ г. о., ГК).
5
Въпросът кой е авторът на статиите е без значение за отговорността на ответника.
На първо място, отговорността на „ФИРМА“ ЕООД се иска да бъде ангажирана при
твърдения за причинени неимуществени вреди на ищцата, вследствие от безспорно
публикуван материал на 16.04.2021 г. на електронния сайт за новини www.narod.bg, със
заглавие „Похот и стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби Д.С.“, в който били разпространени обидни
твърдения по отношение на Д. ЕВГ. С., а именно: „Тарторът на кръчмарите – Р.А., покори
сърцето и спалнята на социалния министър Д.С., хвърли бомбата пред Narod.bg близък до
самотната майка. От няколко седмици председателят на Българската асоциация на
заведенията люби страстно Д.С., с която се сближили покрай пандемията и куците мерки
на отиващата си шайка ГЕРБ, от които А. постоянно се жалваше. Сега в ГЕРБ се носят
похотливи стонове от аферата, която накарала „мисирките на Баце“ в кабинета в
оставка – Д.А., Д.Д., „простата кърджалийска п**а“ Ц.К. и К.З., да въздишат от завист,
че именно уж невзрачната С. успяла да вкара в леглото си знойния дългокос мачо А..
Двамата все още не афишират сладострастната си връзка, обясни читателят на
Narod.bg, самата Д. не може да повярва, че я споходило такова щастие, след като години
наред стояла самичка без любовни радости в леглото. Самият Р.А. е „лошо момче“, досущ
като Баце, което карало краченцата на С. да се подкосяват от възбуда…“.
На второ място, отговорността на ответника се иска да бъде ангажирана при твърдения
за причинени неимуществени вреди на ищцата, вследствие от безспорно публикуван
материал на 19.06.2021 г. на електронния сайт за новини www.narod.bg, със заглавие
„Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в схемите с изнудване на бизнесмени“ , в който
били разпространени обидни твърдения по отношение на Д. ЕВГ. С., а именно: „Живият
вибратор на детронирания социален министър Д.С. – Р.А., е писал доноси до Б. Б. в
схемите за изнудване на бизнесмени, прикрити зад обвинения за сваляне на правителството
на хунтата и „държавен преврат“, разкри Narod.bg. А. е достоен за медал заради
подвизите си с Д.С.. Дългокосият шеф на кръчмарската асоциация, който от дълго време
опъва бръчките на С.…Не става известно кой е Р., но източник на Narod.bg потвърди, че
се има предвид любовникът на Д.С. – Р.А. – председател на Българската асоциация на
заведенията“.
В исковата молба се поддържа, че изнесените факти и обстоятелства в публикуваните
на 16.04.2021 г. и 19.06.2021 г. статии на електронния сайт за новини „www.narod.bg“, били
неверни, обидни, злепоставящи и позорящи, като засягали личността на ищцата, нейната
чест и достойнство, както и уронвали нейното добро име и репутация в обществото.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления настоящият
съдебен състав приема следното:
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната
общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното
съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен
подтекст (виж Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК ).
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
6
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е
въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал.
1 от Конституцията).
Настоящият съдебен състав намира, че при произнасяне относно отговорността на
издател на онлайн вестник, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на
спора в светлината на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ),
според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото
жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл. 10 от ЕКПЧ, който
закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби
на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува
независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава (Sciacca v. Italy).
Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го
закриля от натрапчивите действия на трети лица, като преценка следва да се прави при всеки
конкретен случай с оглед баланса между чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v. Sweden 2006).
Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се
съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията
на лицето, за какво е статията, последиците от публикацията. Съдът е приел, че
публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на
определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В настоящия случай
процесните публикации не касаят тема с висок обществен интерес, поради което не могат да
породят конструктивен дебат. Недопустимо е да се възпроизвеждат обидни и/или
клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят
популяризиране на даден материал. Ако се установи, че в определени части статиите са
обидни и/или клеветнически, то не могат да попаднат под закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ, като
в този случай следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка
на чл.10 от ЕКПЧ. Европейският съд по правата на човека е категоричен, че в обхвата на чл.
8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer v. Austria). В
делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че
репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и
семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.
Именно в контекста на изложеното тълкуване следва да бъдат анализирани
публикуваните материали, вследствие на които ищецът е извел вреди в неимуществената си
сфера.
По отношение наличието на противоправно деяние, съдът намира следното. Казването
или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие е противоправно деяние - обида (чл. 146, ал. 1 от НК). Съответно разгласяването
на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление
е противоправно деяние - клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С тези деяния се накърнява правото
на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му,
неговата самооценка. При преценка основателността на иска, на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, каквито мненията и оценките не са, освен ако не се
основават на твърдения за конкретен злепоставящ факт. В тежест на ответника е
ангажирането на безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Преценката за
"противоправно поведение" следва да се сведе само до посочените от ищцата в исковата
молба думи и изрази, които според нея имат обиден и/или клеветнически характер.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
7
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.
За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни
и цинични. Обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и
негативно, представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на
личност или събитие.
Относно публикуваните на 16.04.2021 г. и 19.06.2021 г. статии със заглавия „Похот и
стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби Д.С.“ и „Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в схемите с
изнудване на бизнесмени“, съдът приема следното. Статиите са онагледени със снимки на г-
н Р.А. и г-жа Д.С., като основният акцент на първата статия е за „спалнята на социалния
министър Д.С.“, а на втората е за г-н Р.А., като се споменава и името на ищцата . Разгледани
в съвкупност, съдържанието и съпътстващото оформление на статиите - изписване с големи
букви на името на ищцата и нейните снимки в близък план, създават внушение за любовна
афера между Р.А. и Д.С.. Така в статията от 16.04.2021 г. е посочено, че „…в ГЕРБ се носят
похотливи стонове от аферата…“, като съгласно тълковния речник думата „афера“
означава съмнителна или непочтена проява, а любовната афера е връзка, която е
неприемлива според добрите нрави на обществото. Разгласяването на позорно
обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи
прояви от личния му живот или неговата професионална реализация (брачна изневяра,
немарливо изпълнение на служебните задължения и др.), укорим от гледна точка на
общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно, който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, да компрометира честта и достойнството.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че използваните в статията от
16.04.2021 г. изрази „…уж невзрачната С. успяла да вкара в леглото си знойния дългокос
мачо А.“ и „…самата Д. не може да повярва, че я споходило такова щастие, след като
години наред стояла самичка без любовни радости в леглото“, са обидни. Такива са и
употребените във втората статия изрази „Живият вибратор на детронирания социален
министър Д.С. – Р.А.…“ , „А. е достоен за медал заради подвизите си с Д.С.“ и
„Дългокосият шеф на кръчмарската асоциация, който от дълго време опъва бръчките на
С.…“. Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищцата във
връзка с дейността й като социален министър, а са изрази, пряко насочени и целящи да
уязвят нейното достойнство. Изнесената в публикациите информация не се установява да е
получена в резултат на проведена добросъвестна журналистическа проверка, а използваните
изразни средства предизвикват еднозначна негативна обществена реакция, надхвърлят
пределите на свободата на словото и засягат доброто име, честта и достойнството на
ищцата. Журналистите, респ. издателите на вестници, обвинени в обида и/или клевета,
трябва да представят надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си. ЕСПЧ е
категоричен, че част от професионалната етика на журналистите е да проверяват
истинността на твърденията си. Следователно разпространените фактически твърдения са
неверни, като в случая не е оборена презумпцията за вина, поради което и издателят носи
отговорност, доколкото засяга неблагоприятно ищеца и не е положил дължимата грижа
преди отпечатването на процесните статии да провери достоверността на разпространената
8
информация - в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика. Всеки
издател следва да отговаря за разпространените от него обиди и/или клевети, след като от
тях са причинени вреди (Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр.д. № 1140/2019 г. по описа на
ВКС, ІІІ Г. О.). Настоящият съдебен състав счита, че използването на цитираните по – горе
изрази в публикуваните материали по никакъв начин не допринася за информирането на
обществото по значима тема, която да предизвика конструктивен дебат. С това поведение са
нарушени основни принципи на журналистическата етика, направени са обидни и позорящи
твърдения, за верността на които не са представени никакви доказателства по делото, като
единствената им цел е да предизвикат негативни реакции в аудиторията, съответно да се
подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива
средства, поради което съдът намира, че тези твърдения в статиите и заглавията обуславят
отговорността на ответника за непозволено увреждане. ЕСПЧ нееднократно е застъпвал
тезата, че журналистите трябва да представят надеждна и прецизна информация съобразно
журналистическата етика (Fressoz and Roire v. France), като са от значение и начинът на
публикуване на статията, както и нейното заглавие. В конкретния случай се използват
провокативни заглавия, за да се привлече читателят и да му се повлияе максимално. Поради
тези съображения настоящият състав приема, че следва да се даде приоритет на защитата на
личната сфера на публичното лице, доколкото публикуваното на невярно и обидно
твърдение е нарушение на правото му по чл. 8 от ЕКПЧ. На Държавата, в лицето на
националния съд, е вменено задължение да закриля правото на лицето по чл. 8 от ЕКПЧ,
като при неизпълнение на това правомощие самият той би допуснал нарушение на
Конвенцията. Необходимо е с оглед защитата на основните права и свободи на засегнатото
от публикацията лице да се установи това нарушение, като на ищеца се присъди
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. С показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.А. и Д.В.К., които
подлежат на кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от
останалия доказателствен материал по делото, са установени претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на отразеното в статиите - засягане на името на ищцата,
честта, достойнството.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС).
При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена и съдебната
практика на Върховния касационен съд, съгласно която в случаите на причиняване на
неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са
осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално.
Това е принципът, който е възприет в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№
3/ 2004 г., ОСГК на ВКС, т.11 и т.13, по отношение на обезщетяване на неимуществени
вреди от неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на
държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е
деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на причиняване на
9
неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай неимуществените вреди,
кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално
обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за
вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето
хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по
себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но
кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и
психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как
оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори
ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна
връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи
определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните
деяния (в този смисъл Решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г.
о.).
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен в глобален
размер от 6 000 лв. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и вида на
обидните и позорящи изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните
изрази върху поведението на ищцата и обстоятелството, че същите са били разпространени
пред неограничен кръг от лица чрез онлайн вестник. От друга страна по делото не е
установена голяма продължителност и интензитет на негативните изживявания, особена
продължителност на периода на възстановяване от тях. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че ищцата е публична личност, което налага да има "по-голям праг на
търпимост към критики", особено към т.нар. "жълти" медии, изнасящи скандални факти за
известни личности, като се знае, че са съзнателно преувеличени, именно с цел сензация и
привличане вниманието на читателя, особено със заглавната част (в този смисъл
Определение № 19 от 21.01.2022 г. по гр.д. № 3272/2021 г. по описа на ВКС, І Г. О.). Спрямо
публичните личности общественото любопитство е повишено и те следва да бъдат готови да
търпят негативните последици от този вид интерес, без това да означава, че те не следва да
реагират на обидни и/или клеветнически твърдения, съдържащи се в тях. В този смисъл и с
оглед обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, присъждането
на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване. Присъждането на обезщетение само по себе си
съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на служители на ответника са
противоправни, и отговорността им за причинените вреди, като размерът на паричната сума
е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най -
чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК
).
Ето защо предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъдат уважени за
сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва от датата на публикуване на първата статия –
16.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а до пълния предявен размер от 10 000
лв. - да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер на 4000 лв., от
10
които: 400 лв. за държавна такса и 3600 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което
видно от приложеното преводно нареждане е заплатено 23.06.2021 г. С оглед уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца му се следват разноски в общ
размер на 2400 лв.
Ответниът не е сторил разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „И.“, ул. „З.М“ № 15, да заплати на Д. ЕВГ. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Т.У.“ № 6А, ет. 2, офис 9, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 6 000
(шест хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от непозволено увреждане, осъществено чрез следните обидни и
позорящи изрази:
1. съдържащи се в издадения от „ФИРМА“ ЕООД онлайн вестник „narod.bg”,
публикуван на 16.04.2021 г. на новинарския уебсайт www.narod.bg, със заглавие „Похот и
стонове в ГЕРБ: Р.А. залюби Д.С.“ , а именно - „Тарторът на кръчмарите – Р.А., покори
сърцето и спалнята на социалния министър Д.С., хвърли бомбата пред Narod.bg близък до
самотната майка. От няколко седмици председателят на Българската асоциация на
заведенията люби страстно Д.С.... Сега в ГЕРБ се носят похотливи стонове от аферата,
която накарала „мисирките на Баце“…да въздишат от завист, че именно уж невзрачната
С. успяла да вкара в леглото си знойния дългокос мачо А.…самата Д. не може да повярва,
че я споходило такова щастие, след като години наред стояла самичка без любовни
радости в леглото. Самият Р.А. е „лошо момче“, досущ като Баце, което карало
краченцата на С. да се подкосяват от възбуда…“;
2. съдържащи се в издадения от „ФИРМА“ ЕООД онлайн вестник „narod.bg”,
публикуван на 19.06.2021 г. на новинарския уебсайт www.narod.bg, със заглавие
„Вибраторът“ на С. Р.А. – доносник на Б. в схемите с изнудване на бизнесмени“ , а именно
- „Живият вибратор на детронирания социален министър Д.С. – Р.А.…А. е достоен за
медал заради подвизите си с Д.С.. Дългокосият шеф на кръчмарската асоциация, който от
дълго време опъва бръчките на С.…Не става известно кой е Р., но източник на Narod.bg
потвърди, че се има предвид любовникът на Д.С. – Р.А. – председател на Българската
асоциация на заведенията“, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
уважения размер от 6000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „И.“, ул. „З.М“ № 15, да заплати на Д. ЕВГ. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Т.У.“ № 6А, ет. 2, офис 9, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2400 лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11