Решение по дело №200/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* против Решение №250/19.06.2023г., постановено по АНД №942/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2300049/09.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2 000 лв на основание чл.415 ал.1 от КТ за това, че на 06.12.2022г. не е изпълнил в срок до 05.12.2022г. задължително предписание по т.8 дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ в Протокол за извършена проверка с №ПР203812659, връчен на 09.11.2022г., а именно: „Работодателят след като е командировал Б. Й. Х., назначен като „шофьор, товарен автомобил - 12 и повече тона“ за международен рейс в периода от 24.02.2022г. до 04.03.2022г., общо за 9 дни, с Командировъчна заповед № 14/24.02.2022г., да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда или 450 евро за периода на командироване. С оглед на горното, работодателят да изплати разликата от общо 135 евро за периода на командироване, съгласно чл.228, ал.3 от КТ вр. с чл.215, ал.1 от КТ и Приложение №3 към чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

За да потвърди НП въззивния съд е приел, че нито един от представените документи не съдържа като основание обезщетение при командировка за периода от 24.02.2022г. до 04.03.2022г., нито доказва плащане на това основание, извършено в периода от даване на предписанията до 05.12.2022г. Посочените основания в платежните документи „служебен аванс“ се свързва с чл.270, ал.2 от КТ, която се отнася до авансово плащане на трудово възнаграждение, а то има различно основание и предназначение от обезщетение за командировка по чл.215, ал.1 от КТ. По разпореждане на чл.272 от КТ не могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение за удовлетворяване вземания на работодателя, произтичащо от предоставения аванс. Законосъобразността на даденото предписание от контролния орган също не може да бъде преценявана в производството по проверка законосъобразността на издаденото за неговото неизпълнение наказателно постановление. Следователно дали се дължи плащане, дали е възможно прихващане, въззивния съд не може да провери. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.404 от КТ, според която обжалването на принудителни мерки по реда на АПК не спира тяхното изпълнение. Дадените предписания се ползват с оборима презумпция за законосъобразност, но тя не може да се оборва в хода на административнонаказателното производство, дори и поради съществуване на възможност търсеното поведение да не е дължимо. Ето защо въззивния съд е преценил, че при липса на доказателства и твърдения да е платено в срока на принудителната мярка е налице съставомерно бездействие, което осъществява състава на чл.415, ал.1 от КТ, а размера на имуществената санкция му съответства.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа да бъде допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, която да установи размера на взаимните задължения между страните. Посочени са подробни правни аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на КТ, както и за не съобразяване на факта, че работодателят е отправил покана на 28.10.2022г. до работника да даде отчет за получените от името на дружеството суми, да представи разходооправдателни документи и да получи не изплатените му суми. Работникът не се е явил, с което не е оказал дължимото от кредитора съдействие за изпълнение на паричното задължение. Указано е да бъде платено срещу подпис на място, поради липса на съгласие за плащане на сумите по банков път. Това обстоятелство не е обсъдено от съда. Съдът не е взел предвид прекомерната тежест от 18 000 лв, наложена с общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000лв. за не изплащане на обезщетение за общо 167 дни от 2022г., през които работникът е командирован с отделни заповеди.

В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда споразумение между работодателя и работника по гр.д.№1655/23г по описа на РС Стара Загора, който се е отказал от исковите си претенции, включително за сумата на предписанието от 135 евро за периода от 24.02.2022г до 06.03.2022г, а работодателя се е отказал от сумата, която работникът му дължи.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което на основание чл.404, ал.4 от КТ да бъде отменено и наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.

Ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора възразява да има основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради задължение за съобразяване на съдебното решение, с което е отхвърлено искане на касатора за обявяване нищожността на предписанието, за чието неизпълнение е издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място приложение намира разпоредбата на чл. 404, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.12 от КТ – когато за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовия договор е дадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда по същия въпрос, разрешен по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение. Последвалото съдебно решение отрича възникването на задължението за плащане, чието изпълнение е разпоредено с принудителната мярка, а оттук и главния обективен елемент на административно наказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ – съставомерното бездействие.

Одобреното от съда споразумение по гр. д. № 1655/23г. по описа на РС Стара Загора има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва от правния мир задължението за изпълнение на даденото предписание за плащане на командировъчни в размер на 135 евро за времето от 24.02.2022г. до 06.03.2022г., а поради това е правно невъзможно определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление.

Поради ново представеното доказателство, изискващо прилагане на чл.404, ал. 4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, т.12 от КТ въззивното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Касаторът е поискал своевременно от въззивния съд и от настоящата съдебна инстанция присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер от по 500 лв, които ответната администрация следва да бъде осъдена да му възстанови.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №250/19.06.2023г., постановено по АНД №942/23г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-2300049/09.03.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора да заплати на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1000 лв /хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.