Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 23.07.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа т.д. № 538 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.74 от ТЗ.
Ищецът Р.А.Г.
твърди, че е съдружник, притежаващ 1 неделим дял в ответното дружество „А.и Е.П.“
ООД, представляващ 50% от капитала на дружеството. Твърди, че с писмо, получено
на 23.03.2021г. от друго лице, в което се съдържала покана на основание чл.
126, ал.3 от ТЗ от другия съдружник за изключването му, научил за свиквано ОС
на другия ден – 24.03.2021г. В поканата било посочено, че изхожда от
управителя, но двамата по ТР действат заедно. С поканата било свикано ОС на
24.03.2021г. при описания дневен ред. Твърди, че постоянният му адрес е в гр.
София, както е конкретизиран и на него не била отправяна покана. Твърди, че
другият съдружник Й. се опитвал да източи дружеството, разписвайки сам
документи и снабдявайки се с изпълнителен лист. Ищецът претендира отмяна на
решенията на ОС, обективирани в Протокол №1 за проведено ОС на дружеството на
24.03.2021г., така както са подробно описани. Счита, че те противоречат на
повелителни норми на закона и на учредителния договор. Поддържа, че не е
спазена процедурата за свикване на ОС, тъй като той не е поканен 7 дни по-рано.
Твърди, че проведеното събрание е незаконосъобразно, поради липса на кворум и
мнозинство. Претендира и отмяна на решенията по Протокол 2 от ОС от същата дата
от 24.03.2021г., но от 15,30ч., за които също сочи, че не е уведомен, изобщо не
му е отправяно писмено предупреждение за изключване по чл. 126, ал.3 от ТЗ, не
са налице предпоставките за изключване, липсва даден срок, дори и да се приеме,
че поканата за предходното ОС е предупреждение. Изтъква опорочена процедура и
липсва на кворум и мнозинство. В хода на съдебното производство
поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. А. като претендира и
разноски по списък.
Ответникът „А.и Е.П.“
ООД чрез управителя М.Й. е подал писмен отговор от 11.06.2021г., в който оспорва
иска като неоснователен. Изтъква, че ищецът неправилно твърди, че не е поканен,
тъй като са му изпратени подробно описаните 4 покани на всички известни негови
адреси, като твърди, че поканата в с. Алтимир е получена. Оспорва и твърдението
за липса на достатъчен срок, като сочи, че от поканата от 26.01.2021г. е имало два
месеца преди събранието за изключването, в който срок Г. е можел да поправи
поведението си, но е продължил да действа против интересите на дружеството.
Оспорва доводите за липса на кворум и мнозинство с аргумент, че гласовете на
изключвания съдружник не се вземат предвид. Позовава се на трайна практика по
доводите, че няма нужда от решение на ОС за отправяне на предложение за
изключване и че предупреждението може да е обективирано и в поканата за самото
ОС. В хода на производството поддържа оспорването, включително и чрез
процесуалния си представител – адв. Иванов. Възразява срещу разноските на ищеца
поради прекомерност.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори и се установява от справка по ТР и представения с исковата молба
дружествен договор на „Ар и ЕМ Парти“, че съдружници в същото са М.Й. с 50% от
дяловете и ищецът Р.Г. също с 50% дялово участие. Те са и двамата
представляващи дружеството, действащи заедно съгласно вписаното в ТР. В чл.16
от дружествения договор има забрана за конкурентна дейност на управителите, а
техните правомощия са подробно описани в чл. 15. В представения дружествен
договор няма специални уговорки относно свикването на ОС на съдружниците,
техните права и задължения и основанията за изключването им.
От
справка по публичния ТР и представените с исковата молба, а и от ответника
разписки е видно, че до ищеца Р.Г. са изпращани следните покани: покана,
изходяща от М.Й. като управител и съдружник, изпратена с разписка на Стар пост
под №4502719 до Р.Г. на адрес ***, на която не е удостоверено връчване на
адресата от оператора. Съдържанието на поканата за ОС на 24.03.2021г. е с
дневен ред: т.1 Разглеждане състоянието на дружеството и вземане на решения за
необходимите действия за финансовото му стабилизиране и развитие и т.2
Разглеждане на поведението на съдружника Р.Г. и изключването му, съответно
приемане на нов учредителен акт, избор на нов управител и разни. В поканата се
съдържа изявление, че Г. не изпълнява задълженията си съгласно дружествения
договор и ТЗ за участие в управлението на дружеството, не изпълнява решения на
ОС и действа против интересите на дружеството. Конкретно е посочено, че на
19.01.2018г. многократно бил поканен да заплати задължението от 4 407,80
лв. за първоначално зареждане на търговски обект – клуб Мармалад, гр. Козлодуй
на дистрибутора „М.“ ЕООД, както и незаплащане на изработения проект за круба
на ЕТ „Д.К.“, както и на таксата за стопанисвания обект в Община Козлодуй в
размер на 180 лв. Сочи се незаплащане на задължения на дружеството към НАП в
размер на 5000 лв., както и на такива в размер на 2540 лв. към счетоводна къща
„С.У.“ ЕООД, а също така и задължения към доставчици на алкохол и безалкохолни
напитки, възлизащи на повече от 4500 лв., които Й. се наложило да заплати със
свои средства. Сочи се също така, че в края на юли 2019г. Г. провалил
провеждането на ОС относно вдигане на капитала на дружеството. Сочи се, че не
проявил интерес към заплащане на такса от 800 лв. през ноември 2019г. за
категоризация на търговския обект в Община Козлодуй. Сочи се, че бил поканен и
да заплати на 03.02.2020г. задължения към доставчици и музикална компания
„Пайнер“ в размер на 8546 лв. за месец януари. Посочено е, че Р.Г. от януари
2019г. не посещавал дружеството, дезинтересирал се от дейността му, не
контактувал с Й., а дружеството има сериозни финансови затруднения и задължения
над 90 000 лв., поради което е необходимо спешно взимане на решения за
намиране на система за по-ефективно управление на средствата и финансово
оздравяване на дружеството. Освен това е посочено, че действа против интересите
на дружеството, като е сключен нов договор за наем с контролирана от него фирма
с наемодателя на обекта в Козлодуй, фирма „К.Л.“ ООД, без да е изтекъл или
прекратен договора с тяхното дружество и без да го информира.
Не се
спори и се установява от приложеното удостоверение за постоянен адрес, че
адресът на Р.Г. ***.
В ТР и
по делото е представена същата по съдържание покана, която е с дописан адрес - с.Алтимир, е представена и втора разписка под
№4502724 също на „Стар пост“, която е до с. Алтимир, обл. Враца, общ. Бяла
Слатина от 08.03.2021г., в която за получаване е посочена дата 23.03.2021г. и
има подпис, но е нечетливо кой е получателя на същата.
Представена
е и разписка на Стар пост с номер 4502723 от 08.03.2021г. също с адресат - Р.Г. и адрес ***, но същата не е получена.
Няма отразяване за подпис и данни за получател в разписката. Приложена е и
разписка на „Стар пост“ под №4502721 от 08.03. до Р.Г., изпратена до постоянния
му адрес в ж.к.“Сухата река“, но също без данни за получаване. Във всички
изпратени покани датата на свикваното ОС е 24.03.2021г. от 13,30ч.
С
исковата молба е представен изпълнителен лист от 02.09.2019г., съгласно който
дружеството „А.и Е.п.“ ООД е осъдено да прати на „Херкулес 94“ описаните суми
като наемна цена по договор от 25.06.2017г. за имот в гр. Козлодуй. От
кредитора е представена молба до ЧСИ И.Ц.с искане за опис на вещи.
На стр.
29 и следващите са представени документите, входирани в ТР към заявлението с
искане за вписване на изключването на съдружника Г., които са въпросната покана
и разписки, нов учредителен акт от 24.03.2021г. Приложен е протокол № 1 от ОС
на дружеството от 24.03.2021г., от 13,30ч., видно от който на въпросната дата
се е явил само М.Й., като е прието, че Р.Г. е редовно уведомен с писмени покани
на всички известни адреси. Прието е, че съдружникът Г. не изпълнява задълженията
си за участие в управлението на дружеството, оказване на съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството, не изпълнява решенията на ОС и
действа против интересите на дружеството, като е повторено изложеното в
поканата, че от Г. от януари 2019г. не посещавал дружеството, дезинтересирал се
от дейността му, не контактувал с Й., а дружеството има сериозни финансови
затруднения, поради което е необходимо спешно взимане на решения за намиране на
система за по-ефективно управление на средствата и финансово оздравяване на
дружеството. Като диспозитив е отразено, че се възлага на съдружника и
управител М.Й. да разработи стратегия и комплекс от мерки и дейности за
финансово стабилизиране на дружеството и че установява за безспорно доказано,
че съдружникът Р.Г. отказва да изпълнява задълженията си да оказва съдействие
на дружеството, да изпълнява решенията на ОС и действа против интересите на
дружеството, поради което насрочва заседание на 24.03.2021г. от 15,30ч. на ОС
на дружеството. Протоколът е с нотариална заверка от нотариус Д. от
26.03.2021г. Представен е и протокол № 2 също с нотариална заверка от 26.03.2021г.,
в който е отразено, че за ОС на 24.03.2021г. от 15,30ч., за което съдружниците били
поканени с покана, отново се явява само Й., като по т.1 е преповторено
неизпълнението на задълженията на съдружника Р. Г. и е взето решение за изключването
му на основание чл. 126, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ТЗ, по т.2 –решение за оттегляне
овластяваването на управителя Г., по т. 3 за приемане на нов учредителен акт и
по т. 4 – избор на нов управител –М.Й..
В
съдебно заседание ответникът отново е представил разписките на Стар Пост от
08.03. и 26.01, представено е предложение от „М.“ ЕООД до дружеството за
авансово първоначално зареждане в размер на 15 000 лв. от 25.06.2019г., оферта от „Е.Т.“ ЕООД за
рекламен договор за поставяне на рекламни материали в клуб Мармалад, служебна
бележка, че М.Й. е заплатил такси за счетоводно обслужване на „С.У.“ ЕООД в
размер на 3140 лв. към септември 2020г., която е издадена на 30.10.2020г.
Представено е извлечение от банкова сметка *** М.Й., както и фактури от „Д.К.Г.“
с получател лицето М.Й. от 06.09.2017г. съответно за проект за преустройство на
кафене и за проект за дизайн за вътрешно обзавеждане на описания имот в гр.
Козлодуй съответно за 1000 лв. и за 2500 лв.
От
ответника е представен и договор за наем от 01.03.2021г., сключен от една
страна от „К.Л.“ ЕООД и от друга от „С.Г.“ ЕООД, представлявано чрез
пълномощник Р.Г. с описаното пълномощно, за предоставяне на имот в гр.
Козлодуй, ул.“********, търговски комплекс Дунав, за ползване като магазин за
готово облекло, който имот е подробно описан. Договорът е със срок до
31.12.2026г. и е с нотариална заверка на подписите от адв. Е.К.от 01.03.2021г.
На
същата дата е представен протокол за връщане на имот от 01.03.2021г. от „А.и Е.п.“
ООД на „К.Л.“ ООД за същия описан имот, като е посочено, че е към договор за
наем от 05.02.2018г., в който е посочено, че с оглед невъзможността обекта да
се ползва за дейността, за която е сключен договора – нощен клуб, дискотека, с
оглед извънредната епидемиологична обстановка, както и че наемателят е допуснал
закъснение в заплащане на наемната цена, страните са постигнали съгласие за
прекратяване на договора за наем и връщане на наетия обект.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото на съдружника е
потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск,
който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая не е отразено ищецът да е присъствал на процесното ОС, но е
факт, че исковата молба е подадена на 29.03.2021г., което е в рамките на
14-дневния срок от събранието. Между страните не се спори, че ищецът до
процесното ОС е съдружник в ответното дружество, поради което предявеният иск е
процесуално допустим.
Първият довод на ищеца е, че не
е надлежно поканен за процесното Общо събрание. Съгласно разпоредбата на чл.
139 от ТЗ Общото събрание на съдружниците се свиква с писмена покана, получена
от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, освен ако не е
предвидено друго в дружествения договор. Търговският закон не предписва
конкретен способ на връчване на съдружника на поканата за Общото събрание,
както и на предупреждението за изключване, поради което в съдебната
практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. В този смисъл е константната
практика на ВКС, а именно решение № 217/12.05.2015г. по т.д.№ 62/2014г., І
т.о., решение № 84 от 05.06.2014 г.
по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим
способ за свикване на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена
отговорност при
приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД, съгласно което при връчването на
нотариални покани от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се
спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Съдът констатира от представените от страните копия на разписки за покани
за процесното ОС, че до съдружника Г. е изпратена такава от 26.01.2021г. до
адреса, който му е постоянен в ж.к. Сухата река, но върху същата не е отразено
получаването й от адресата или връчването й по друг начин. Изпратени са отново
покани със същото съдържание на 08.03.2021г., като първите две до адреси в
София, едната на адрес на ул.“*** ********, за който се твърди, че е на магазин
за сервиз на мобилни телефони на съдружника, но и върху двете разписки също
няма отразяване да са били връчени на адресата си. Единствената разписка и по
делото, и в ТР, върху която има отразяване, че е получена, е изпратената до
с.Алтимир, но в същата ясно е отразена дата на връчване – 23.03.2021г., което е
само ден преди процесното ОС на 24.03.2021г. По отношение на същата ищецът
възразява, че не живее в с.Алтимир и не би могъл да бъде намерен там, но
същевременно той изрично сочи, че преди 23.03.2021г. не бил уведомен за
събранието. Не е проведено оспорване на разписката от с.Алтимир като документ по
реда на чл.193 от ГПК и не се установява неистинност в оформянето й, т.е. съдът
приема, че същата е получена от съдружника Г., доколкото липсва отразяване да е
връчена на друго лице, различно от адресата си, но и че е връчена на посочената
в нея дата, която е 23.03.2021г. Очевидно е, че при връчване на поканата на
тази дата, само ден преди насроченото Общо събрание на съдружниците, не е
спазена разпоредбата на чл. 139 от ТЗ за свикване на ОС с писмена покана,
получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Само
на това основание, а именно поради нарушение на императивната разпоредба по
свикване на Общото събрание поради неспазване на седмодневния срок за поканата,
следва обжалваните решения да бъдат отменени. Следва да се отбележи, че са
ирелевантни доводите на ответника, че той бил положил всички усилия да намери
съдружника на всички известни му адреси. Няма оформено връчване на разписката
за получаване на поканата на изпратените други такива, с изключение на тази до
с.Алтимир, която не е в срок. Дали и до къде са изпращани други покани е
ирелевантен въпрос, след като на нито една от тях няма надлежно и в срок връчване. За процедурата по
свикването на ОС, след като не е успял да връчи покана чрез съответната
куриерска фирма, управителят Й. е можело да се възползва от процедурата по
оформяне на нотариална покана, което не се твърди за процесното ОС и няма данни
да е сторено. С оглед горното съдът приема, че процедурата по свикване на ОС на
съдружниците на 24.03.2021г. не е спазена по отношение на ищеца Р.Г. и само на
това основание решенията следва да бъдат отменени. Процедура не е спазена нито
за първоначалния обявен час на ОС от 13,30ч., а за ОС от 15,30ч. въобще не се
установява спазване на процедурата по надлежно поканване на съдружника Г..
За пълнота следва да бъдат
обсъдени и другите доводи на ищеца, макар че и само поради ненадлежно връчване
на поканата за ОС, решенията на същото следва да бъдат отменени. Ищецът твърди
и че изключването му е незаконосъобразно, освен поради нарушаване на
процедурата по свикване на ОС, и поради
това, че същото е проведено при липса на кворум и мнозинство. Този довод е
неоснователен, тъй като по въпросите за изключване на съдружник, изключваният
не гласува, поради което в случая при паритет на дяловете, не може да се приеме
за основателно, че няма такъв. Доводът на ищеца, че е недопустимо едновременно
в една покана да е предупреждението за изключване и поканата за свикване на ОС
за изключването на съдружник, също не може да бъде споделен по принцип. За
законосъобразността на процедурата по вземане на решение на Общо събрание за
изключване на съдружник е необходимо да се установи получаването на
предупреждението като документ, а за наличието на материалните основания за
изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ
значение имат фактите, относими към описаните в предупреждението действия или
бездействия на съдружника, съставляващи основания за изключване. Връчването на
писмено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ поставя
началото на процедурата по изключване на съдружник в дружество с ограничена
отговорност, като същото би могло да е материализирано в самостоятелен писмен
документ или да се съдържа в поканата за събранието. Налице е задължителна
практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 106/26.01.2010г. по т.д.№ 379/2009г., І т.о., че предупреждение по чл. 126,
ал.3 от ТЗ следва да се връчи като документ на съдружника при всяка една предприета
процедура по изключването му. Полученият писмен документ – предупреждение
следва да е такъв именно с оглед конкретното ОС, на което е взето решението на
изключване, а не може да се ползват дадени преди това предупреждения. Както се
посочва изрично в решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о.,
постановено на основание чл. 290 ГПК, целта на писменото предупреждение по чл.
126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по
повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така
представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по
изключването му, като на съдружника му се предоставя и възможност
да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание
той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи
в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и
поведението си, ако нарушението позволява това, като е възможно писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в
самостоятелен документ, но и да
се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието. В предупреждението следва да
бъде ясно посочено
основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ, със съответната им конкретизация - в какво се
изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС
не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството, като следва да са
конкретизирани действията или бездействията на съдружника, като в този смисъл е
налице и задължителна
съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, като напр. решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК и др. Налице е практика, че действия
на съдружника в качеството му управител на дружеството, дори и при доказването
им от страна на дружеството не съставляват основание за изключването му като
съдружник, а би могло единствено да се ангажира договорната му отговорност при
евентуални вреди за дружеството, в който смисъл е и постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 56 от 08.09.2010 г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и др. В
този смисъл следва да се установи, че връчването на поканата и съдържащото се в
нея предупреждение за изключване са в подходящ и разумен срок, който да даде
възможност на съдружника да поправи евентуално поведението си. В конкретния
случай е очевидно, че този срок не е спазен, тъй като единствената връчена
покана за процесното ОС е на 23.03.2021г., само ден преди същото и очевидно, че
не е спазен срока нито за надлежно свикване на ОС, нито разумния срок за
предупреждението за изключване. Липсата или даването на твърде кратък срок
между предупреждението и самото ОС обезмисля същото и не съставлява спазване на
предвидената процедура. Следователно е основателен и довода на ищеца, че не е
даден разумен и подходящ срок по предупреждението за изключване, тъй като на
практика, то се съдържа в единствената връчена покана, един ден преди
проведеното на 24.03.2021г. Общо събрание на дружеството, на което е гласувано
изключването на съдружника Г..
Независимо от горното съдът
намира, че по делото не се установи надлежно и наличието на основанията за
изключване, така както са описани по поканата. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът по предявения
иск по чл. 74 ТЗ следва да докаже основанието, на което е изключен съдружникът. Изключването на съдружник е
крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на
извършеното нарушение. Трябва да се установи, че са налице виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството,
и/или действия, водещи до
компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и други, които да демонстрират явното желание
на съдружника да действа против интересите на дружеството. Следва да е обосновано по какъв именно
начин неизпълнението на твърдяните
задължения компрометира
търговската дейност на дружеството, за да се приеме, че обхваща фактическия
състав на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. / Р. № 171/14.03.2012 г. по т.д. №
860/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др. /. В случая се сочи като основание в поканата, че ищецът като съдружник не е
заплатил задължения на дружеството, които са подробно описани. Следва да се има
предвид, че съдружникът дължи внасяне на стойността на дружествения си дял и на
гласуваните надлежно от Общото събрание на дружеството допълнителни вноски. Той
не дължи лично финансиране на задълженията на дружеството, ако за това не е
налице решение на ОС на дружеството същите да се покрият чрез допълнителни
парични вноски. Членственото правоотношение се формира от предвидените в закона и в
дружествения договор имуществени и неимуществени права и задължения, чрез които
съдружникът участва в дейността на дружеството и в резултатите от нея. Като имуществени задължения
съдружникът има като такива само тези за внасяне на дяловата вноски и за допълнителни
парични вноски, за които обаче следва да има надлежно решение по чл. 134 от ТЗ,
взето при установените предпоставки. Наличието на такива решения на ОС на
ответното дружество не се твърди и не се установява от ответника, чиято е
доказателствената тежест за този факт, тъй като той би черпил благоприятни
последици от него, а и не ищецът следва да установява отрицателния факт, че няма
взети такива решения. Това дали другият управител по своя воля е финансирал с
лични средства дружеството е ирелевантно, защото нарушение би имало само ако
съдружникът не изпълни задължението си за допълнителна парична вноска, взето по
надлежния ред от самото дружество, а именно от неговото Общо събрание, каквото
не се установява да е налице. Наред с горното съдът намира, че описаните други
действия в поканата –предупреждение изобщо не са относими към задълженията на
съдружника, а се касае за действия, свързани с качеството му на управител на
дружеството. Твърденията, че неправомерно е сключен договор за наем на обекта с
друга фирма и прекратен договора на съвместното дружество, „без да е изтекъл
или прекратен“, също касаят действия по управление, които не са и не могат да
бъдат основание за изключването му като съдружник. Вярно е, че всеки от
съдружниците е и управител, но неизпълнението на задълженията на управителя
влече само отговорността за евентуални вреди за дружеството, но не е основание
за прекратяване на членственото правоотношение в съответствие с горецитираната
константна практика. Наред с горното е видно от приемо-предавателния протокол,
представен от самия ответник, че прекратяването на договора за наем на обекта е
мотивирано от обявеното извънредно епидемиологично положение, както и забраната
за работа на нощни заведения, т.е. невъзможността обектът да бъде стопанисван
за целта, за която е нает, т.е. налице е основание за прекратяване, така както
е посочено по взаимно съгласие на страните. Независимо от горното процесното
действие, за което се твърди да е основание за изключване, се явява извършено от
лицето в качеството му на управител, а не на съдружник. Налице е константна
практика на ВКС, обективирана и в цитираното по-горе решение № 56 от 08.09.2010
г. по т.д. № 472/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и много др., че действия на съдружника
в качеството му управител на дружеството, дори и при доказването им от страна
на дружеството, не могат да съставляват основание за изключването му като
съдружник, а би могло единствено да се ангажира договорната отговорност при евентуални
вреди за дружеството. Следователно тези описани в поканата действия и
бездействия от страна на Г. също не са и не могат да съставляват надлежно
основание за изключване на ищеца като съдружник.
Предвид гореизложените мотиви
съдът намира, че от доказателствата по делото не се установи поведение на ищеца
Р.Г. в качеството му именно на съдружник в дружеството, а не като негов
управител, което да попада във фактическия състав на разпоредбата на чл. 126,
ал.3 от ТЗ и да е основание за изключването му. С оглед горното и при
съобразяване ненадлежното свикване на процесното ОС, атакуваното решение за
изключването му следва да бъде отменено. Предвид горното и при приемането от съда,
че не е налице законосъобразно взето решение за изключването му, са основателни
доводите на ищеца, че по останалите, свързани с това, решения по последващите
точки другият съдружник е гласувал еднолично, а той не притежава 100% от
капитала, нито притежава повече от половината, поради което те не са приети с
необходимото мнозинство и на това основание също следва да бъдат отменени, още
повече, че са пряко свързани с отменяното по т.1 – изключване.
С оглед горното съдът намира,
че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като следва да
бъдат отменени всички решения на ОС на дружеството от 24.03.2021г. по Протокол
№1 и Протокол №2.
С оглед изхода на спора
разноски се следват на ищеца, като такива са направени за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, като същото е отразено като платено в брой в
представената разписка на стр. 104 от делото. Сумата, която е платена за защита по исковото производство
е 800 лв. и е в минималния, предвиден от Наредба №1/2004г., размер по чл. 7,
ал.1 т.10 (нова - ДВ, бр. 84 от 2016
г.), предвиждаща, че за производства по Търговския закон по
иск на съдружник или акционер срещу дружеството сумата е 800 лв. Следователно няма как това
възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност. По отношение на претенцията
за присъждане в това производство на разноските за производство по чл. 536 от ГПК, съдът намира, че същите не са надлежно установени. Държавната такса за
производството по чл. 536 от ГПК е 25 лв. и в случая от доказателствата,
ангажирани по настоящото дело не се установява, че ищецът е заплатил такава
именно във връзка с производство по процесните решения на ОС. Такива
доказателства, че е подал молба и е допуснато спиране и че по конкретно такова
дело е заплатил дължимата горепосочена такса няма. Вярно е, че със списъка за
разноски са представени два документа за внесени 40 лв., като единият е за
образуване на дело, а другият е посочено, че е за молба за спиране, но и двата
са под един номер, а доказателства за наличие на производство по чл. 536 от ГПК
по настоящото дело няма. Наред с горното съдът намира, че дори и да бяха
представени такива, не следва да се присъждат, тъй като производството по чл. 536 от ГПК не
представлява обезпечително производство, а е едностранно и охранително в първата си фаза, поради което с оглед специалното правило на
чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, в случая ищеца.
Производството по чл. 536 от ГПК в първата си фаза е едностранно и следователно
не може да се приеме, че се дължат разноски на молителя. Предвид горното на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 840 лв. за настоящото
производство.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска по чл. 74 от ТЗ, предявен от Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
и съдебен адрес ***, офис 1 – адв.К.А. срещу „А.и Е.П.“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, всички решения на Общо събрание на
съдружниците от 24.03.2021г., обективирани в Протокол № 1 от ОС на дружеството
от 24.03.2021г. от 13,30ч., с нотариална заверка от нотариус Д. от 26.03.2021г.
и в Протокол № 2 за ОС на 24.03.2021г. от 15,30ч., също с нотариална заверка от
26.03.2021г. на нотаруис Д., а именно, по т.1 - за изключване на задълженията
на съдружника Р. Г. на основание чл. 126, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ТЗ, по т.2 –
за оттегляне овластяваването на управителя Г., по т. 3 за приемане на нов
учредителен акт и по т. 4 – избор на нов управител –М.Й., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „А.и Е.П.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и
съдебен адрес ***, офис 1 – адв.К.А., сумата от 840 лв. / осемстотин и
четиридесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: