Р Е
Ш Е Н
И Е
№:183 21.02.2023 г. гр. Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесет и трети януари, две хиляди двадесет
и трета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
В. Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 1892 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията във вр. с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на И.В.Г. и И.Г.Г., с адрес: *** срещу заповед № 3395/30.09.2022 г., издадена
от заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, с която е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж:
„Едноетажна постройка /обект № 3 по схема/ с приблизителна застроена площ на
постройката от 20,00 кв.м., изпълнена към източната фасадна стена на едноетажна
постройка /обект № 2 по схема/, изграден в югозападната част на поземлен имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, гр.
Бургас, откъм границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.865 по КК на
гр. Бургас.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради необоснованост.
Жалбоподателите считат, че се касае за земеделски терен, в който е разрешено
изграждането на вилни постройки и същите не са незаконно изградени. Излагат
доводи за търпимост на процесния строеж. Оспорват мотивите на административния
орган, че имотът попада в зоната на сервитут към продуктопровод, собственост на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Излагат се доводи, че постройките са били
изградени при закупуване на имота през 2009 г., като единствено по отношение на
процесната постройка посочват, че са
изпълнили същата с газобетонни блокчета. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно
заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от адвокат С., който
поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на заповедта.
Излага доводи, че в случая не се касае
за строеж по смисъла на ЗУТ, а за паянтова стопанска постройка – елемент от
допълващото застрояване, за което не се изисква издаване на разрешение за
строеж и одобрен проект. Претендира присъждане на разноски.
Ответната
страна – заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Д., който
оспорва жалбата. Представя по делото административната преписка. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.02.2022 г.
в Община Бургас постъпило писмо с вх. № 70-00-1378/18.02.2022 г. от „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, в което се съобщава за изградени огради и постройки в
нарушение на сервитута и охраняемата зона на петролопроводите, собственост на
търговското дружество, находящи се в поземлени имоти с идентификатор
07079.654.296 и 07079.654.297 по КК на гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ (л.48).
В тази връзка,
на 22.03.2022 г. служители на отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при
Община Бургас извършили проверка на място и по документи, като установили, че
поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр.Бургас е собственост на
И.Г.Г. и И.В.Г., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
156, том II, рег. № 4495, дело № 313/07.07.2009 г. на БРС. Служителите
констатирали, че в югоизточната част на посочения поземлен имот, откъм
границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.865 по КК на гр. Бургас,
върху бетонова основа е изградена едноетажна постройка /обект № 3 по схема/ с
приблизителна застроена площ от 20.00 кв.м., с приблизителни размери
5.00м./4,00м./h-2,50м., изпълнена от
газобетонни блокчета „Уtong“, едноскатен покрив, монтирани входна врата и
прозорци. Същата е изпълнена към източната фасадна стена на едноетажна
постройка /обект № 2 по схема/.
Проверката била
извършена в присъствието на И.Г., който подал заявление рег.№
70-00-1378/2/22.03.2022г. до директора на дирекция „ЦАУ Възраждане“ към Община
Бургас (л.41), в което посочил, че е закупил имот с идентификатор 07079.654.296
в м. „Брястите“, с площ от 1500 кв.м., на 07.07.2009г., като към момента на
закупуване в същия имало изградена жилищна сграда. Към заявлението били
приложени скица и нотариален акт.
Резултатите от
извършената проверка били обективирани в писмо изх. № 70-00-1378/4/12.04.2022г.
(л.32), с което жалбоподателите били уведомени за започналото административно
производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на установените в имота им
незаконни строежи /само един от тях предмет на настоящата заповед/, като им
била указана възможността в 7-дневен срок да представят документ за
собственост, строителни книжа, данни за годината на изграждане на строежите и
други доказателства, свързани с факти и обстоятелства от значение за
започнатото административно производство.
С посоченото
писмо им бил предоставен и 7 - дневен срок за явяване за съставяне и връчване
на констативен акт по реда на чл. 225а от ЗУТ. Писмото било връчено лично на И.Г.
на 13.04.2022г., видно от направеното върху същото отбелязване.
В указания
срок, жалбоподателите представили в Община Бургас писмо вх. №
70-00-1378/6/19.04.2022г. (л.28), в което посочили, че съществуващата
едноетажна постройка „обект № 3 по схема“ представлява навес от източната
фасада на „обект № 2 по схема“, ограден от газобетони блокове. Ведно с писмото
били представени документ за собственост (л.46), скица (л.45), както и копия на
нотариално заверени клетвени декларации от Н. М. К. (л.26) и Г. М. И. (л.27),
собственици на съседни имоти, деклариращи, че постройката намираща се в
поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, е построена от
бившия собственик на имота М. С. П. през 1985г.
С писмо изх. №
300-01-1212/04.05.2022г. на техническия директор на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД
(л.25), Георги Г. бил уведомен, че имот 07079.654.296 попада в сервитутната и
охранната зона на магистрални продуктопроводи, собственост на “Лукойл Нефтохим
Бургас” АД. В писмото е посочено още, че съгласно чл.21б на Наредба № 16 от 9
юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, не се допуска строителство в
сервитутната зона на нефтопроводите и нефтопродуктопроводите и съоръженията за
добив, съхранение, пренос и преобразуване на нефт и нефтопродукти.
Резултатите от
извършената проверка на място и по документи били обобщени в Констативен акт №
В-10/19.07.2022г. (л.23), съставен от Г. В. – главен експерт в отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, в присъствие на
свидетеля С. Георгиева – главен специалист в отдел „КИОБ“ при Община Бургас.
Констатирано било, че в югозападната част на поземлен имот с идентификатор
07079.654.296 по КК на гр. Бургас, откъм границата с поземлен имот с
идентификатор 07079.654.865 по КК на гр. Бургас, върху бетонова основа е
изградена едноетажна постройка /обект № 3 по схема/ с приблизителна застроена
площ от 20.00 кв.м., с приблизителни размери 5.00м./4.00м./h -2.5Ом., изпълнена
от газобетонни блокчета „Ytong“, едноскатен покрив, монтирани входна врата и
прозорци, като същата е изпълнена към източната фасадна стена на едноетажна
постройка /обект № 2 по схема/. Като възложители и извършители на строежа били
посочени И.Г. и И.Г.. Отразено било и обстоятелството, че строителството на
проверения обект е извършено без строителен надзор, без разрешение за строеж, без
заповедна книга, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и
протокол за откриване на строителна площадка. Посочено било, че процесната постройка
не е заснета и нанесена в плана на новообразуваните имоти на местност
„Брястите“, гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на
Областен управител на Област Бургас, както и в кадастралната карта на
гр.Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителен директор
на АГКК. Посочено било още, че през територията на поземлен имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр. Бургас, преминават магистрални
продуктопроводи, собственост на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД за транспортиране
на нефтопродукти от основната производствена площадка на рафинерията до ПТ
„Росенец“, попадащи в обхвата на Постановление №181 на МС от 2009г. за
определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за
националната сигурност. Изложени са доводи, че продуктопроводите са съоръжения,
които попадат в уредбата на специалните енергийни сервитути, съгласно Закона за
енергетиката и Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като в Наредбата са предвидени обособени
охранителни зони, ивици и просеки около всеки тръбопровод, в рамките на които е
налице забрана за строителство и други ограничения за използване, в зависимост
от вида и размера на тръбата, както и от статута на земята, на която е
разположена. Според посоченото в констативния акт, строежът е VI- та категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 12 от Наредба № 1
от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, изпълнен без издадено
разрешение за строеж и в нарушение на изискванията на Приложение № 1 към чл.8, ал.6,
във връзка с ал.1 от Наредбата за минимално разстояние в метри от сгради и
промишлени обекти до тръбопроводи.
Като нарушени
са били посочени разпоредбите на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 147,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 8, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за минимално разстояние
в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи. Преценено било, че
констатациите сочат на достатъчно основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване
на строежа.
Констативният
акт е изпратен на жалбоподателите с писмо рег. № 70-00-1378/11/27.07.2022г.
(л.22), получено на 21.08.2022г., видно от представеното по делото известие за
доставяне (л.21).
Въз основа на
така издадения констативен акт и след преценка на всички факти и обстоятелства
по делото, със заповед № 3395/30.09.2022 г. (л.10) на зам. кмета СИРР на Община
Бургас, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 е
наредено жалбоподателите да премахнат незаконен строеж: „Едноетажна постройка
/обект № 3 по схема/ с приблизителна застроена площ от 20.00 кв.м., изпълнена
към източната фасадна стена на едноетажна постройка /обект № 2 по схема/,
изграден в югозападната част на поземлен имот с идентификатор 07079.654.296 по КК
на гр. Бургас, местност „Брястите“, ж.к. „Меден Рудник“, гр. Бургас, откъм
границата с поземлен имот с идентификатор 07079.654.865 по КК на гр. Бургас. В
мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен
акт, като е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без
необходимите строителни книжа – разрешение за строеж.
Заповедта е
изпратена на собствениците И.Г. и И.Г. с писмо рег.№ 70-00-1378/13/03.10.2022 г.
(л.19). Писмото е доставено на И.Г. на 10.10.2022 г. и на И.Г. на 26.10.2022 г.,
видно от представените по делото известия за доставяне (л. 8 и л. 18).
С жалба вх.№
94-01-37162/24.10.2022г. (л.5), в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, заповедта е
обжалвана по съдебен ред от И.Г. и И.Г..
От ответника са
представени още и извадка от плана на новообразуваните имоти на местност
„Брястите“, гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-09-100/24.03.2005г. на
Областен управител на Област Бургас (л.35), Наредба за устройството и
безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродукти (л.36) и писмо рег. №
94-01-31127/1/16.09.2016 г. на главен експерт арх. Райчев, с което
жалбоподателят е уведомен, че съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, имот с
идентификатор 07079.654.296 по КК на гр.Бургас, находящ се в м. „Брястите“ не
попада в строителните граници на населеното място, като същият попада в зона,
представляваща „земеделски територии със забрана за промяна на
предназначението“, попадаща в сервитута на линейни съоръжения – продуктопроводи
(л.44).
В хода на
настоящото съдебно производство по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя като свидетел е разпитан Никола Манолов Ковачев – съсед на
жалбоподателите. Свидетелят заявява, че притежава имот на същата улица като
жалбоподателите от 1995 г., като според него процесните постройки са там от
преди 2000 г., единствено навесът (предмет на настоящото производство) е
построен преди 4-5 години. По отношение на навеса свидетелят посочва, че една
част от него ползва стените на циментовия гараж, а от другите три страни е
заграден с тухли „Ytong“,
а на пода има замазка. Посочва още, че покривът е скатен, с греди и накована
отгоре ламарина.
При така установените
факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни
изводи.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Със заповед №
2894/06.10.2021 г. на кмета на Община Бургас (л.12),т.22 от същата, на заместник-кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е
възложено да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до
шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което обжалваната
заповед, се явява издадена от компетентен орган, съобразно делегираните му
правомощия.
При
провеждане на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като органът е уведомил жалбоподателите за откриването му и го е провел с
активно участие на същите. При изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ е съставен констативен акт № В-10/19.07.2022 г. за проверка,
извършена в присъствието на жалбоподателя И.Г.. Наред с това, доколкото спорът
пред АС – Бургас следва да бъде решен по същество, то възражения против
констатациите на протокола са допустими и пред настоящата съдебна инстанция.
Т.е. в крайна сметка възможността на жалбоподателите да обжалват крайния акт,
от която възможност те са се възползвали, санира всички допуснати евентуални
процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не
възпрепятства правото на защита на жалбоподателите пред съдебните инстанции.
По отношение
съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на която се позовава административният орган,
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Не е спорно между
страните, че жалбоподателите са извършили процесния строеж, както и
обстоятелството, че за него няма издадено разрешение за строеж. Спорното по
делото е дали действително е налице строеж.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесният обект няма
характеристиките на строеж.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, „Строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Според разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 от ЗУТ, застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо. Според ал. 2 на същата разпоредба основното застрояване съответства
на конкретното предназначение на имотите съгласно чл. 8, определено с подробния
устройствен план. Според ал. 3 на същата норма застрояването със спомагателни,
стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти.
В чл. 41, ал. 1 от ЗУТ
е посочено, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои
от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите
на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план.
Съгласно чл. 147, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с изключение на
постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия
и постройките по чл. 151, ал. 1. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
постройките на допълващото застрояване могат да бъдат изградени без одобрен
инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж.
Процесната постройка, с
оглед начина й на изпълнение и предназначение, правилно органът е възприел като
строеж, елемент от допълващото застрояване. От данните по делото, включително
свидетелските показания, се установява, че същата е изградена от масивни
елементи – зидария от газобетонни блокчета „Ytong“ върху бетонови основи, затворена с вградена
метална врата на метална каса, а покривът е едноскатен, изграден от дървена
конструкция, покрит ламарина. В този смисъл, съдът намира, че по своите
параметри и предназначение, процесният навес не може да бъде отнесен и към
посочените в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ "леки постройки за отоплителни
материали и инвентар".
В настоящият случай не
се касае и за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
очертават кръга на преместваемите обекти, като първите две норми класифицират
обектите според тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно
техните конструктивни особености (в този смисъл Решение № 481 от 17.01.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 6669/2022г.; Решение № 6736 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 2774/2022г.). В случая обектът, описан в заповедта за премахване, няма
характеристиките на преместваем обект с оглед на неговото предназначение, тъй
като се използва в частен интерес, а не за увеселителни, за търговски и други
обслужващи дейности, нито е елемент на градското обзавеждане, както и рекламен,
информационен или монументално – декоративен елемент. На следващо място,
съгласно определението за преместваем обект дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
едно от условията, за да е налице такъв обект е възможността да бъде отделен от
повърхността, мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството,
без да губи своята индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС, че
за да е налице преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е
необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен
в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята
индивидуализация. Видно от доказателствата и от описанието на обекта, същият е
невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно.
Дори да се приеме, че е
възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обектът да
може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация и без нарушаване на
конструктивната му цялост. В случая обектът не може да бъде отделен и преместен
на друго място в пространството без да бъдат разрушени укрепващите елементи, а
освен това същият не е и с предназначението, предвидено в чл. 56, ал. 1 ЗУТ.
Следователно в случая не би ставало въпрос за демонтаж, а за разрушаване на
извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не
обуславя наличие на преместваем обект.
Предвид събраните по
делото гласни доказателствени средства за установяване на годината на
изграждане на процесния навес, съдът приема, че с оглед установения период на
извършване на строителството, а именно около 2017-2018 година, се явяват
неприложими нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като
същите касаят строежи, извършени най-късно до 2001г., какъвто безспорно не е
настоящият случай. В този смисъл, съдът приема, че процесният строеж не е
търпим.
Отделно от изложеното,
от доказателствата по делото се установява, че процесният строеж е в имот
07079.654.296, който попада в сервитутната и охранната зона на магистрални
продуктопроводи, собственост на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, като е изграден в
нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради и
промишлени обекти до тръбопроводи, регламентирано в Приложение № 1 към чл.8,
ал.6 - минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до
тръбопроводи по чл.1 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на
нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Без значение се явява обстоятелството,
дали този факт е бил или не е бил известен на жалбоподателите, въпреки че от
представеното по делото писмо с рег. № 94-01-31127/1/16.09.2016 год., подписано
от арх. Тихомир Райчев – главен експерт в Община Бургас е видно, че И.Г. е бил
запознат с факта, че съгласно действащият общ устройствен план /ОУП/ на
гр.Бургас, одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас,
обнародвано в Държавен вестник бр.71, 13.09.2011 г., имота му с идентификатор
07079.654.296 по КК на гр. Бургас, находящ се в местността “Брястите“ не е в
строителните граници на населеното място, а е зона представляваща „земеделски
територия със забрана за промяна на предназначението”, попадаща в сервитута на
линейни съоръжения – продуктопроводи.
С оглед изложеното,
съдът приема, че за процесната постройка е необходимо издаване на строителни
книжа – разрешение за строеж, каквото не е налице. Досежно липсата на
строителни книжа по делото липсва спор, като жалбоподателите не излагат
твърдения в обратна насока, както и не представят доказателства, оборващи
констатацията за неиздаване на разрешение за строеж за процесния навес. При
това положение е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обуславяща незаконността
на строежа, описан в атакуваната заповед.
Съдът приема,
че обжалваният акт не противоречи и на целта на закона, доколкото с него се
цели да бъде премахнат един незаконен строеж, какъвто е установен.
Във връзка с
всичко изложено по-горе следва да се заключи, че безспорно е установен строеж,
за който не са представени строителни книжа по см. на чл.148 от ЗУТ, който е
изграден в нарушение на изискванията за минимално разстояние в метри от сгради
и промишлени обекти до тръбопроводи, не е търпим и неподлежащ на премахване,
поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни, а
заповедта, с която е наредено премахването му е издадена от компетентен
административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалният закон и
неговата цел. Предвид горното, съдът намира, че жалбата срещу оспорената
заповед се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход
на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на ответника и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Община Бургас следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено по реда на чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо, на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на И.В.Г. и И.Г.Г., с адрес: *** срещу заповед № 3395/30.09.2022 год., издадена
от заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас.
ОСЪЖДА
И.В.Г.
ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Община
Бургас разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: