РЕШЕНИЕ
№ 1473
гр. Велико Търново, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102271 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск по чл.203 ал.2 пр.1 КТ вр чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е работил на трудов договор
при ищеца на длъжност «*********», за периода 06.01.2015г. до 05.04.2021г. Сочи се ,че в
обхвата на трудовите му задължения било да получава заявки за транспорт и да организира
транспорт за сметка, със средства и в полза на работодателя, като в тази връзка получавал
информация относно кой клиент на работодателя има необходимост от транспорт и по кое
направление. На следващо място, в исковата молба се твърди, че през същия период
ответникът бил съдружник във фирма ******, като на 11.01.2021г. придобил всички дялове
на фирмата и станал едноличен собственик и управител на посоченото ЕООД, в чийто
предмет на дейност били записани спедиционни и превозни сделки. Сочи се, че в процеса на
работата си, ответникът получавал множество заявки за транспорт, отправени до ищцовото
дружество, които ответникът отклонявал към фирмата, в която бил съдружник. Излагат се
твърдения, че в периода 25.02.2019г.-18.01.2021г. ответникът получил на служебната си
електронна поща и отклонил към собствената си фирма девет заявки за транспорт, които
посочва в исковата молба, по направление и стойност на превоза. Сочи се, че обичайната
норма на печалба при международния превоз на товари е в рамките на 25% от цената на
превоза, поради което ищецът счита, че след като ответникът отклонил заявките за
транспорт, умишлено причинил вреда в размер на 25% от стойността на всяка отделна
заявка, което представлява суматапропусната полза, която би останала като печалба в
ищеца, ако беше изпълнил заявките за транспорт. С оглед изложеното ищецът отправя
1
искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумите на обща стойност 5 511,42лв.,
представляваща вреда в размер на пропусната полза от изпълнение на заявки за извършване
на международен превоз по посочените в исковата молба направления, извършени в периода
25.02.2019г.-18.01.2021г., ведно със законната лихва ,считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва твърденията на ищеца, че през целия процесен период е работел ан
длъжност****, като заявява ,че за периода 01.08.2020г-01.02.2021г. е бил на длъжност ****за
която длъжност не му била връчвана длъжностна характеристика. Оспорва, че за процесната
заявка-договор от 18.01.2021г. в обхвата на задълженията му да е било приемане на заявки за
транспорт и организация на възложените превози. Ответникът заявява, че за периода 2019г.-
януари 2021г. се е случвало да бъдат отказвани заявки за международен превоз или
оттеглянето им от възложителите на транспорта, но по правило те били отказвани от ищеца,
при невъзможност за изпълнение, при неприемливи условия и неудовлетворителна
прогнозна печалба, като отказът ответникът правел устно, по телефона, на датата на
постъпване на заявката. Ответникът заявява, че сред процесните заявки няма изпълнени от
«***** Ответникът твърди, че липсват портивоправни действия от негова страна и счита, че
не са налице елементите на деликта, като съображенията си излага в отговора. Оспрова и
твърдението на ищеца, че обичайния размер на печалбата при международен превоз на
товари е 25% от цената на превоза, както и заявява, че няма сигурност, че печалбата на
ищеца е щяла да се реализира, респ. да понесе вреди от неизпълнение на заявките. Отправя
искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С протоколно определение от 09.11.2023г., съдът, по искане на ищеца е допуснал
изменение на предявения иск чрез намаляване на исковата претенция на сумата 4973,92лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение въз основа
на трудов договор ****., по силата на който трудов договор ответникът Д. Б. Р. е работил в
ищцовото дружество на длъжността *** като договорът е сключен за неопределено време.
По делото са представени допълнителни споразумения към трудовия договор.
По делото е представен заверен препис на длъжностна характеристика за длъжността
„експедитор, стоки и товари“ в щцовото дружество, която е връчена на ответника и той е
запознат с нея.
Със заповед от 05.04.2021г. на ответника е наложено **** за нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в ****** и е прекратено трудовото му правоотношение .
По делото са представена заявка-договор от*****на стойност 1450 евро без ДДС;
заявка-договор от ***** на стойност 750 евро; заявка-договор от 24.04.2019г. на фирма
„***** на стойност 3227,12лв. без ДДС; заявка-договор от 28.05.2019г. на фирма „***** на
стойност 1 450 евро без ДДС; заявка-договор от 30.09.20219г. на **** на стойност
2346,99лв. без ДДС; заявка от 03.02.2020г. на „**** на стойност 2333лв. без ДДС; заявка от
09.03.2020г. **** на стойност 2150лв без ДДС и заявка от 15.01.2021г. на „*****на стойност
2 700лв. без ДДС.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че ищцовото дружество е имало техническа възможност да извърши
транспортните заявки към конкретните дати и места на товарене, посочени в заявките.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. А. Д., М. С.
Н., Г. Г. В., Л. Т. Т., Б. К. А., М М Р, А А А, Н. Н. Б.. Свидетелят Д., който работи в „С*** на
длъжност „спедитор товари“, разпитан каза, че заявката за транспорт от тяхната фирма
първоначално е била към ****, а впоследствие била заменена с **** от страна на което
дружество е извършен транспорта. Свидетелят каза, че комуникирал с лицето Р., за когото
знаел, че работи в**** а впоследствие разбрал, че това лице е собственик на „****“.
Свидетелят Н., разпитан каза, че от страна „*** са работили с **** относно превози, като е
контактувал с лицето Д. Р.. Свидетелката В., която е работела във „Форматт***** заяви, че
дружеството е отправило през 2019г. една заявка за транспорт към****която била насочена
от Д. Р. към ****. Свидетелката Т. заяви, че работи като спедитор във фирма „***, като
посочи, че фирмата им е работела по заявки за превоз с **** Свидетелят А., който е работел
в ****разпитан каза, че е контактувал във връзка с работата си с лицето Д. Р. от страна на
**** и го е възприемал като техен служител. Свидетелят Б., разпитан каза, че към 2020г
работил в ****, като от страна на ****контактувал с Д. Р.. Свидетелят каза, че не може да
обясни защо заявката до **** е изпълнена от „**** като за конкретната заявка не си спомня
да е отказван транспорт от страна на ****. Свидетелят Р, разпитан каза, че е работил в ****
като шофьор международни превози, като ответникът Р. бил спедитор във фирмата.
Свидетелят заяви, че е имало случаи да не могат да осъществят транспорт поради
техническа неизправност, здравословни причини за шофьор и др., но за конкретните заявки
свидетелят заяви, че няма достъп до тях и не може да каже нещо конкретно. Свидетелката
**** разпитана каза, че е работила в ищцовото дружество на длъжност „***“, като била
диспонент на Д. Р., който бил спедитор. Р. приемал заявките за транспорт и възлагал
изпълнението им.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява,
че за периода 2019г. по маршрута **** средната печалба от дейността на ищцовото
дружество е извършени транспортни услуги от 28%; по маршрута ***-25%; по маршрута
***-25%. За периода 2020г. по маршрута *** средната печалба от дейността на ищеца е
извършени транспортни услуги от 23%; по маршрута****25%; за периода 2021г. по
маршрута **** средната печалба от дейността на ищеца е извършени транспортни услуги от
22%.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е частично основателен по
следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението
на трудовите си задължения. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че към процесния период ответникът е работел по трудово правоотношение в
ищцовото дружество на длъжност „експедитор, стоки и товари“. Съгласно длъжностната
характеристика, ответникът е имал задължение да получава заявки за осъществяване на
спедиторска, транспортна и товаро-разтоварна дейности, да осигурява транспортните
единици, да координира работата с доставчиците по изпълнение на сроковете за спедиция,
да води кореспонденция за осъществяване дейността на работодателя. Установи се, че
процесните заявки за транспорт са приети от ответника в изпълнение на служебните му
задължения, в резултат на което между възложителите и работодателя валидно са
възникнали превозни правоотношения. Видно от писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели заявките на ****, заявка-договор от 20.03.2019г. на ****; заявка-
договор от 24.04.2019г. на фирма „****; заявка-договор от 28.05.2019г. на фирма
„****заявка-договор от 30.09.20219г. на ****; заявка от 09.03.2020г. на „***и заявка от
15.01.2021г. на „****са възложени и изпълнени от *** ЕООД, за което това дружество е
получило и дължимите възнаграждения. По делото липсват доказателства за съгласие на
работодателя относно последващо възлагане на поети договорни задължения на
представляваното от служителя търговско дружество, което извършва конкурентна дейност.
3
Установено е и, че ***** е разполагал с възможност реално да изпълни превозите, което се
потвърждава и от приемането на заявките от Д. Р., както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза. Изложеното в показанията на свидетеля Р, че имало случаи да не
може фирмата ****да осъществи транспортите не разколебава горепосочения извод, тъй
като твърденията на свидетеля не касаят конкретните превози.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът се е
възползвал от това, че във връзка с работата си е имал достъп до информация за клиенти на
работодателя и в нарушение на чл. 126, т. 9 от КТ е възлагал изпълнение на заявки за
транспорт на свързано с него юридическо лице, което, от своя страна, изпълнявайки тези
заявки е реализирало печалба за сметка на ищеца. Противоправното поведение е настъпило
при изпълнение на трудовите му задължения като характерът на неправомерните действия
изключват възможността същите да са резултат от небрежност, за да намерят приложение
правилата за ограничената имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от КТ.
Ответникът е съзнавал, че възлага на търговец извършващ конкурентна дейност, заявки за
транспорт на клиенти на работодателя си и е предвиждал, че в резултат на това ищецът няма
да реализира печалба от изпълнението им. От противоправните действия на служителя са
причинени вреди на ищеца, изразяващи се в неосъществено увеличаване на неговото
имущество. Ищецът е разполагал с възможност да изпълни договорите със
„************************, като реализира печалба в общ размер на 4309,67 лв.,
определена съгласно посоченото от вещото лице в допълнителната съдебно-техническа
експертиза, както следва: сумата 708,97лв., представляваща 28 % от възнаграждението по
заявка-договор 25.02.2019г. от „********* сумата 366,71лв., представляваща 25% от
възнаграждението по заявка-договор от 20.03.2019г. на *********, сумата 806,78лв.,
представляваща 25% от възнаграждението по заявка-договор от 24.04.2019г. от *******,
сумата 708,97лв., представляваща 25% от възнаграждението по заявка-договор от
28.05.2019г. на фирма **********, сумата 586,74лв., представляваща 25% от
възнаграждението по заявка-договор от 30.09.20219г. на********* сумата 537,50лв.,
представляваща 25% от възнаграждението по заявка-договор от 09.03.2020г. на „*********
сумата 594лв., представляваща 22% от възнаграждението по заявка-договор от *********
Това от своя страна е довело до възникване на правото на ищеца, на основание чл. 203, ал. 2
от КТ, да претендира от ответника заплащане на обезщетение за всички причинени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от неправомерното му поведение в
горепосочения размер, поради което претенцията му в тази част е основателна и следва да
бъде уважена. По отношение заявка-договор 03.02.2020г. на ****** на стойност 2333лв. без
ДДС, съдът намира, че по делото не събраха доказателства тази заявка, отправена до
******“ да е пренасочена за изпълнение към „****, респ. да е изпълнена от тази фирма,
поради което не е установено претърпяване на вреди от работодателя. Искът за обезщетение
за вреди в тази част за сумата 583,25лв, следва да се отхвърли. Частично следва да бъде
отхвърлена и исковата претенция по заявка-договор от 15.01.2021г. на „*********, тъй като
съгласно заключението на вещото лице по маршрута ****, за периода 2021г. средната
печалба от дейността на ищеца извършени транспортни услуги е от 22%, което при стойност
на заявката 2 700лв. без ДДС възлиза на сумата 594лв., а за разликата над 594лв. до пълния
претендиран размер по тази заявка 675лв. иска подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху главницата от 4309,67лв. следва да се
присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /04.08.2023г./
до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за свидетели при
призоваване в размер на общо 2140,14 лв., съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4050лв. и
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на общо 1500лв. От страна на ищеца е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника, което възражение съдът намира за основателно, предвид на това, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4050лв. надвишава повече от четири
4
пъти минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, което в
случая възлиза на 797,40лв., до който размер следва да се редуцира, като към него се
прибави и допълнителното адвокатско възнаграждение, уговорено в хипотезата на чл.7 ал.9
от Наредбата за проведени повече от две открити съдебни заседания. С оглед изхода на
спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва в полза на ответника да се присъди сумата
306,80лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН: **********, с адрес гр. ********, ДА ЗАПЛАТИ на
********* на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от общо 4309,67 лв.
/четири хиляди триста и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение за причинени вреди от пропуснати ползи, възникнали от
нереализирана печалба по з********************************** ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба /04.08.2023г./ до
окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта за разликата над 4309,67 лв. до
пълния претендиран след изменението на иска размер от 4973,92лв., включваща част от
претенцията по заявка от 15.01.2021г. на „*****и по отношение на заявка за транспорт от
03.02.2020г. на „***********, като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН: ********** от гр*********** ДА ЗАПЛАТИ на
****************сумата общо 2140,14лв./две хиляди сто и четиридесет лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част на иска.
ОСЪЖДА**********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Р. с ЕГН: ********** от гр.
********** сумата 306,80 лв./триста и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5