Мотиви към Присъда № 68 от 15.12.2016 г., постановена по н.о.х.д. №
1203/2016 г. по описа на Районен съд В., VII наказателен
състав:
Подсъдимият Р.Г.А., роден на *** ***
/понастоящем в Затвора В./, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, е предаден на съд в обвинение за това, че:
- на 23.05.2016 г., след
обяд, в землището на село В., област В., в местността ,,***” е извършил
действия – опипване по гърдите, с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на навършилата четиринадесетгодишна възраст И.П.Б. –
родена на *** *** С., чрез употреба на сила, изразяваща се в дърпане за лявата
ръка, събаряне на земята и извиване дясната й ръка назад – престъпление по
чл.150, ал.1 от Наказателния кодекс НК/ и за това, че:
- на 23.05.2016 г., след
обяд, в землището на село В., област В., в местността ,,***” се е съвкупил с
лице от женски пол – ненавършилата осемнадесет години В.Б.Г. – родена на *** ***
С., като я е принудил към това със сила, изразяваща се в дърпане за лявата
ръка, бутане на земята и затискане с тяло – престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК.
Представителят на обвинението пледира за осъдителна присъда, като счита, че при индивидуализиране на наказанията следва да се вземе
предвид смекчаващото отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно
минало на подсъдимия. От друга страна, следвало да се отчетат
отегчаващите отговорността обстоятелства – осъществените две престъпни деяния
против личността на две момичета на шестнадесетгодишна възраст, поради което
прокурорът намира, че наказанията следа да бъдат наложени след редукцията по
чл.58а НК в следния вид и размер: по отношение на извършеното престъпление по
чл.150, ал.1 от НК – две години лишаване
от свобода, а по отношение на извършеното престъпление по чл.152, ал.2, т.1,
вр. ал.1, т.2 от НК – наказанието да е три години и четири месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.23 от НК да се определи едно общо наказание,
по-тежкото от двете, а именно три години и четири месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпявано ефективно в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. Преценката за прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК прокурорът
предоставя на съда.
Подсъдимият Р.Г.А.
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
не желае събиране на доказателства относно тези факти, признава вината си и прави искане да се приложи процедурата по глава XXVII от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
Защитата на подсъдимия
взема отношение по размера и вида на наказанието и моли съда – на основание
чл.23 от НК – да определи едно общо наказание в минималния предвиден в закона
размер, като същото да бъде наложено при условията на чл.58а, ал.1 от НК във
връзка с чл.66 от НК и при твърдяно наличие на множество смекчаващите вината
обстоятелства. В тази връзка крайният вариант на наказанието, за който пледира
договорният защитник е две години лишаване от свобода, което да бъде отложено
за изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият Р.Г.А.
по време на личната си защита признава вината си, съжалява за постъпката си,
поддържа казаното в пледоарията от адвоката си и отправя искане за по-леко
наказание. В последната си дума същият изказва съжаление за стореното и моли
съда за „по-малка присъда”.
Съдебният състав, след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по
делото, установи, че са налице условията за производство по тази глава и – съобразно
разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, одобри отправеното искане от подсъдимия и
неговия защитник за провеждането на процедурата по глава XXVII от НПК - съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на
тази глава.
Предвид
процедурата, по която започна да се движи производството по делото, не бяха
разпитани свидетелите, вещи лица и самия подсъдим, който призна вината си и
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Делото – на
основание чл.263, ал.2 от НПК – е
разгледано при закрити
врата.
Съгласно разпоредбата на чл.19, т.1 от
Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета,
наричана за кратко Директива 2012/29, държавите членки създават необходимите
условия за избягване на контакт между жертвите, а при необходимост и членовете
на тяхното семейство, и извършителя на престъплението в помещенията, в които се
провежда наказателното производство, освен когато наказателното производство
изисква такъв контакт.
Съдът, с оглед спазване разпоредбата на
чл.19, т.1 от Директива 2012/29 осигури по време на съдебното
заседание, проведено на 15.12.2016 г., условия за
избягване на контакт между пострадалите непълнолетни лица и подсъдимия Р.Г.А.,
поради което подсъдимият, редовно призован, доведен от
Затвора В., към момента на проверката
на явилите се лица и изслушване становището на пострадалите,
се е намирал в
сградата на Съдебната палата, но извън съдебната зала, а именно в помещението за временен престой и изолация на
лишените от свобода, намиращо се в сградата на Съдебната палата. Същият
е бил въведен в съдебната зала, но след
извеждането на пострадалите от залата, след което са му
разяснени чрез прочитане на протокола действията, извършени в негово отсъствие.
След преценка на събраните в хода на досъдебното производство по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Пострадалите И.П.Б.
– живуща *** и В.Б.Г. – живуща *** са били в приятелски отношения.
На 23.05.2016 г.
пострадалата В.Б.Г., която към онзи момент е
била на шестнадесет години /непълнолетна/, се намирала заедно с цялото си
семейство в село В., където се чествал празник /събор/ на населеното място. В
следобеда на същата дата двете приятелки пострадалите И.П.Б. и В.Б.Г. се
срещнали и тръгнали към центъра на село В., за да се разходят. В района на
центъра на същото населено място се намирал и подсъдимият Р.Г.А., който се
возел в ползвания от него лек автомобил с рег. № ***. След като забелязал двете
момичета, подсъдимият Р.А. ги поканил да ги повози и те се качили в
управляваното от него моторно превозно средство. Подсъдимият потеглил с
автомобила, стигнал до гориста местност т.нар. „***” в землището на село В.,
община В., където спрял, слязъл от превозното средство, откъдето извел
пострадалата И.Б., която към онзи момент
била на шестнадесет години, дърпайки я за лявата
ръка. В автомобила останала сама пострадалата В.Г..
След като отвел на
значително разстояние от пътното превозно средство пострадалата И.П.Б.,
подсъдимият Р.Г.А. ѝ казал, че иска да имат сексуален контакт, съборил я
на земята, извивайки назад дясната ѝ ръка, като едновременно с това
опипвал гърдите ѝ през дрехите. Междувременно подсъдимият Р.А. се опитвал
да свали дрехите на пострадалата И.Б., но успял да свали само собствения си
панталон и подканил момичето да му направи фелацио. Пострадалата И.Б. плачела и
не се съгласила да удовлетворява орално подсъдимия, като същевременно
забелязала, че в областта на половия член подсъдимият Р.А. имал татуиран
някакъв надпис. Подсъдимият Р.Г.А. преустановил своите действия спрямо
пострадалата И.П.Б., вдигнал си панталоните и отишъл при автомобила.
Междувременно
пострадалата В.Б.Г., която била сама и уплашена в незаключения автомобил,
забелязала, че подсъдимият наближава и се опитала да избяга, но подсъдимият Р.Г.А.
я пресрещнал, хванал я за лявата ръка, взел едно одеяло от багажника на
автомобила и отвел пострадалата В.Г. в
гората, като я дърпал за лявата ръка и я бутал в гърба.
След като се отдалечили
от мястото, където бил паркиран автомобила, подсъдимият Р.Г.А. започнал да
опипва пострадалата В.Б. ***, свалил ѝ клина /черен на цвят/ и бикините
/сини на цвят/, съблякал си панталона и бельото /черни боксерки/ и двамата
останали без дрехи от кръста надолу. Тогава подсъдимият Р.А. съборил
съпротивляващата се пострадала с лице върху постланото от него на земята
одеяло, затиснал я с тялото си и проникнал в нея, осъществил полов контакт и
еякулирал извън викащата за помощ и затисната под тялото му пострадала В.Г..
След като приключил с посегателството си върху момичето, подсъдимият Р.А. се
облякъл. Пострадалата В.Б.Г. също се облякла и двамата се качили в автомобила и
подсъдимият Р.А. потеглил в обратна посока към село В..
През времето, когато
подсъдимият се съвкупявал с пострадалата В.Г., пострадалата И.Б. уведомила по
телефона за случващото се майката на пострадалата В.Г.-свидетелката Л.Ж. А..
Веднага бащата и братът на пострадалата В.Г. свидетелите Б. Г.А. и А. Б. Г.
тръгнали към местопрестъплението, като по пътя първо пресрещнали пострадалата И.Б.,
която била тръгнала пеша и ги очаквала, а след това пресрещнали моторното
превозно средство, в което били подсъдимият Р.А. и пострадалата В.Г..
Пострадалата В.Г. се преместила в автомобила на близките си, като там се качила и другата пострадала И.Б.,
прибрали се в домовете си и майката на пострадалата В.Г. свидетелката Л. А.
уведомила органите на МВР за случилото се.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства: самопризнанието на подсъдимия,
депозираните показания на свидетелите, дадени по време на досъдебното
производство /ДП/, заключенията на съдебномедицинските и съдебно-психолого-психиатричните
експертизи, противоречивите
характеристични данни и свидетелството за съдимост на подсъдимия,
удостоверенията за раждане на пострадалите И.П.Б. и В.Б.Г., както и от приетите
и приложени като надлежно доказателство по делото материали по ДП №
493/2016 г. по описа на Районно управление – град В. и №1201/2016 г. по описа
на Районна прокуратура град В..
От приложената справка
за съдимост е видно, че подсъдимият Р.Г.А. е неосъждан.
От приложените две
характеристики за личността на подсъдимия Р.Г.А. се установява,
че последният е с противоречиви характеристични данни. От едната характеристика
от 15.06.2016 г. на стр.116 от д.п. се установява, че подсъдимият
Р.А. работи в дружество за добив на дърва, че е приветлив със съселяните си и
ги поздравява, същият не употребявал алкохол и не поддържал контакти с лица от
криминалния контингент. От другата характеристика от 27.05.2016 г. на стр.46 от
д.п. се установява, че подсъдимият Р.А. няма изградени трудови навици, че същият
не се ползва с добро име сред съседите и съселяните си, злоупотребява с алкохол
и контактува с лица от криминалните среди.
От
назначените съдебномедицински експертизи се установява, че:
-
Пострадалата В.Б.Г.
на 23.05.2016 г. в 20:25 часа няколко часа след извършеното спрямо нея
престъпление е имала кръвонасядане на лявата мишница, което по механизъм
отговаряло да е получено от действието на твърди тъпи предмети, по начин и
време посочени от пострадалата, т.е. при хващане за лявата ѝ ръка в
следобеда на 23.05.2016 г., като описаното увреждане ѝ е причинило болка.
Девствената ципа с
пръстеновидна форма с наличие на естествена щърбина в 11:00 часа по
часовниковия циферблат на пострадалата В.Б.Г. – на 23.05.2016 г. в 20:25 часа
няколко часа след извършеното спрямо нея престъпление – е била с две пресни кървящи пълни разкъсвания
в 5:00 часа и 7:00 часа по часовниковия циферблат. Така описаните разкъсвания
на девствената ципа са могли да бъдат получени от действието на мъжки полов
член в еректилно състояние при осъществяването на полов акт, т.е. са били получени по начин и по време посочени от
пострадалата В.Б.Г..
- На
23.05.2016 г. в 20:10 часа по главата, тялото и крайниците на
подсъдимия Р.А.
не е имало травматични изменения. Вещото лице е установило, че в областта на
половия му орган вляво подсъдимият Р.Г.А. има татуиран надпис “Stop”.
- Пострадалата
И.П.Б. на
28.05.2016 г. в 18:20 часа е имала кръвонасядане на лява мишница и на лява
предмишница, като по механизъм отговаряло да е получено от действието на твърди
тъпи предмети, по начин и време посочени от пострадалата, т.е. при хващане за
лявата ѝ ръка в следобеда на 23.05.2016 г., като описаното увреждане
ѝ е причинило болка и страдание;
- Към 29.06.2016 г. пострадалата В.Б.Г. е страдала от гонококова
инфекция, която към 06.07.2016 г. е била излекувана, докато към 22.07.2016 г.
по отношение на подсъдимия Р.Г.А. не са били налице медицински данни
същият да е бил болен от венерически заболявания.
От
назначените две психолого-психиатрични експертизи се установява, че:
-
Пострадалата И.П.Б.
е с правилно био-психо-физическо развитие, съответно
на календарната ѝ възраст, може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти, имащи значение по делото и да дава достоверни показания.
Същата, поради характеровите си особености – скованост, плахост, плашливост и
поради липса на достатъчен житейски и практически опит, намалена
съобразителност в проблемни ситуации, е била ограничена да противодейства и да
се защити от реализираното спрямо нея престъпно деяние. Пострадалата И.П.Б.
е разбирала свойството и значението на извършените
спрямо нея блудствени действия, които впоследствие са се отразили негативно върху
психическото ѝ състояние – чувство
на страх, плачливост, тревога, самоограничително поведение;
-
Пострадалата В.Б.Г. е психически и физически здрава, със запазена свидетелска
годност и може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи
значение по делото и да дава достоверни показания. Същата, поради лекомислие,
липса на достатъчен житейски и практически опит и поради факта, че с подсъдимия
Р.А. е в роднински връзки, е подценила
обстановката и не е успяла да отреагирала адекватно и навреме при създалата се
ситуация. Пострадалата В.Б.Г. поради
комплексни причини като възраст - непълнолетие и др. е била ограничена да
противодейства и да се защити от осъщественото спрямо нея сексуално посегателство.
Същата е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо сексуалната
ѝ неприкосновеност потивоправно деяние, което впоследствие е довело до
появата на негативни психически реакции у пострадалата – чувство на срам, липса
на доверие, повишена раздразнителност, напрегнатост, чувство за вина, липса на
желание да излиза от вкъщи и да контактува.
От
назначената биологична експертиза се установява, че кръвногруповата
принадлежност на пострадалата В.Б.Г. е А /бета/, като вещото лице е установило, че е
възможно кръвта, намерена по нейните дрехи /зелен потник, черен панталон с
дантели и сини бикини/ да е нейна, т.е. да е на пострадалата В.Б.Г.. Наличие на
сперма е открито само по бельото /черни боксерки/ на подсъдимия
Р.Г.А..
При оценката на целия доказателствен материал, съдът не констатира
противоречие между отделните групи доказателства, същите се припокриват едни с
други. Самопризнанията на подсъдимия и показанията на пострадалите и на свидетелите
са в пълен синхрон с останалия доказателствен материал, а именно - заключенията
от биологичната, съдебномедицинските и съдебно-психолого-психиатричните
експертизи. В тази насока съдебният състав кредитира всички относими към
главните факти доказателства и мотивира фактическите си изводи върху тях.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намери, че, на първо място, подсъдимият Р.Г.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150, ал.1 НК,
като на 23.05.2016 г., след обяд, в землището на село В., област
В., в местността ,,***” е извършил действия - опипване по гърдите, с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
четиринадесетгодишна възраст И.П.Б. – родена на *** *** С., чрез употреба на сила,
изразяваща се в дърпане за лявата ръка, събаряне на земята и извиване дясната й
ръка назад.
Изпълнителното деяние подсъдимият Р.Г.А. е извършил чрез
физически контакт, изразяващ се в опипване гърдите на пострадалата И.П.Б. – лице навършило 14-годишна възраст. Целта на подсъдимия е
била чрез осъществяване на физически контакт с пострадалата
да удовлетвори своето полово желание без съвкупление. Деянието е извършено чрез
употреба на сила, изразяваща се в дърпане за лявата ръка, събаряне на земята и
извиване дясната ръка на пострадалото момиче назад.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият Р.Г.А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици.
Причините за
извършване на деянието е занижения самоконтрол, ниското правосъзнание на
подсъдимия и незачитането от страна на последния на половата
неприкосновеност на пострадалото момиче.
Съгласно закона за деяние по
чл.150, ал.1 от НК се предвижда наказание от 2 /две/ до 8 /осем/ години
„лишаване от свобода”. При
определяне размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите /чистото съдебно
минало, изразеното съжаление за извършеното/ и
отегчаващите отговорността обстоятелства /противоречиви
характеристични данни; степента на обществена опасност на деянието; вида,
характера, начина на извършване на престъпното деяние и възрастта на
пострадалото лице – посегателство срещу половата неприкосновеност, осъществено
с употреба на сила по отношение на шестнадесетгодишно момиче /ученичка// и на
основание чл.150, ал.1 НК определи наказание под средния размер, а именно 4
/четири/ години лишаване от свобода. Така определеното наказание съдебният
състав счете за достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК
и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на добрите нрави,
половата неприкосновеност на жените и правовия
ред. Поради факта, че настоящето съдебното производство се
разви по реда на глава XXVII в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съдът следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да намали
определената присъда с една трета, като подсъдимия следва да търпи на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода. Съдът намира за неоснователно искането на
защитата изтърпяването на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК, тъй като предвид характера, вида и
начина на извършване на престъплението и възрастта на пострадалото момиче,
за да се постигане целта на наказанието и преди всичко за превъзпитаването на
подсъдимия, е необходимо той да
изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип
съгласно чл. 61, т.3 вр. чл. 60, ал.1 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.
На второ място, при така възприетата фактическа обстановка, съдът намери,
че подсъдимият Р.Г.А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, като
на 23.05.2016 г., след обяд, в землището
на село В., област В., в местността ,,***” се е съвкупил с лице от женски пол -
ненавършилата осемнадесет години В.Б.Г. – родена на *** *** С., като я е
принудил към това със сила, изразяваща се в дърпане за лявата ръка, бутане на
земята и затискане с тяло.
Изпълнителното деяние е извършено чрез осъществяване на полов акт /съвкупяване/ с лице от женски пол ненавършило 18-годишна възраст, против волята на
пострадалата, като
деянието е извършено със сила, изразяваща се в дърпане за лявата ръка, бутане
на земята и затискане с тяло на пострадалата.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият Р.Г.А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Причините за
извършване на деянието са занижения самоконтрол, ниското правосъзнание на
подсъдимия и незачитането от страна на последния на половата
неприкосновеност на пострадалото момиче.
Съгласно закона за деяние по чл.152,
ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание от 3 /три/ до 10 /десет/ години „лишаване
от свобода”. След като призна подсъдимия Р.Г.А. за
виновен по предявеното обвинение, съдът на основание чл.152, ал.2, т.1, вр.
ал.1, т.2 от НК определи
наказание към средния размер, а именно 6 /шест/ години
лишаване от свобода. Така определеното наказание съдебният състав счете за
достатъчно за постигане целите на чл.36 НК и за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия към спазване на добрите нрави, половата неприкосновеност на
гражданите и правовия ред. За да наложи това конкретно по размер наказание,
съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното и отегчаващите
отговорността обстоятелства – установените противоречия в
характеристичните данни за подсъдимия; степента на обществена опасност на
деянието; вида, характера и начина на извършване на престъпното деяние от
подсъдимия, както и личността, биофизиологическите особености и възрастта на
пострадалото лице – подсъдимият Р.Г.А. е осъществил посегателство срещу половата
неприкосновеност, като е употребил сила спрямо непълнолетно момиче /ученичка/
на шестнадесет години, което е имало доверие на подсъдимия, тъй като двамата са
се намирали в родствени връзки, и не на последно място по значение: преди
изнасилването пострадалото момиче не е имало сексуални контакти. Поради факта, че настоящето съдебното производство се
разви по реда на глава XXVII в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съдът следва
задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК и да намали
определената присъда с една трета, като осъди подсъдимия Р.Г.А. на 4 /четири/ години лишаване от свобода. Съдът също намира искането на защитата изтърпяването на
наказанието да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за неоснователно, тъй
като предвид характера, вида и начина
на извършване на престъплението и
личността и възрастта на пострадалата, за да се постигане целта на
наказанието и преди всичко за превъзпитаването на подсъдимия е необходимо той да изтърпява
ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т.3 вр. чл. 60, ал.1 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Като взе предвид вида и размера на
наложените по-горе две наказания, съдебният състав намира, че на основание
чл.23, ал.1 НК подсъдимият Р.Г.А. следва да изтърпи най-тежкото наказание измежду горепосочените, а
именно - четири години лишаване от
свобода, което наказание на основание чл.61, т.3 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Въз основа на
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства съдебният състав
прецени, че подсъдимият Р.Г.А. е проявил изключителна упоритост и дързост в престъпната
си дейност, осъществявайки последователно, в кратък времеви интервал в
следобеда на 23.05.2016 г., едно след друго и като е употребил сила, две тежки
деяния против личността по отношение на две млади момичета /ученички/, всяко от
които е било на крехка възраст – шестнадесет години. При реализиране на престъпните си действия
подсъдимият Р.А. не е бил повлиян възпиращо дори от обстоятелствата, че с
едното от момичетата се намира в роднински отношения и че същото момиче до
момента не е имала полови контакти. Ето защо, като взе предвид гореизложеното,
съдът намира, че на основание чл.24 от НК следва да увеличи определеното общо най-тежко наказание
с още шест месеца, което означава, че подсъдимият Р.Г.А. следва да изтърпи общо 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.3, вр. чл.60, ал.1 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС същият следва да изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Районен съд В.
постанови на основание чл.301, ал.1,
т.11 от НПК веществените доказателства: един брой
кафяв хартиен плик, един брой одеяло и един брой черни боксери да се върнат на
подсъдимия Р.Г.А.; един брой зелен потник, един брой черен
панталон /клин/ и един брой сини бикини да се върнат на В.Б.Г.; три броя
найлонови пликове да бъдат унищожени чрез изхвърляне.
При този изход на делото, на
подсъдимия Р.Г.А. следва да бъдат възложени на основание чл.189, ал.3 НПК направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 503,84 лв. /хиляда петстотин и три лева и осемдесет и четири стотинки/ за съдебномедицински и съдебно-психолого-психиатрични
експертизи и фотоалбум, които следва да бъдат
заплатени по сметката на ОД на МВР – град В..
Водим от тези съображения, В. районен съд постанови своята присъда.
29.12.2016
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
град В.