№ 37774
гр. С, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20241110147195 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, подадено от „К И И БГ“ ЕАД срещу П. Н. П., ЕГН **********, с настоящ
адресгр.Г О, ул."В" № 37, за вземания по договор за паричен заем № .../13.12.2022 г.,
сключен с "К Й" ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 12.01.2024 г.,
обезпечени със запис на заповед. Заявлението е подадено в Районен съд Г О и по него е
образувано ч.гр.д. № 1474/2024 г.
С определение от 04.07.2024 г. съдът е приел, че за вземания, произтичащи от запис
на заповед компетентен е съдът по постоянния или настоящия адрес на заявителя и предвид
обстоятелство, че седалището на юридическото лице-заявител е в гр. С, е прекратил делото
и го изпратил по подсъдност на СРС.
Настоящият състав обаче намира, че Районен съд Г О незаконосъобразно се е
десезирал от разглеждането на спора, изпращайки го по подсъдност на СРС. На първо място
цитираната от изпращащия съд редакция на чл.411, ал. 1 ГПК е неприложима, защото с
пар.2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /обн, ДВ,
бр. 67 от 09.08.2024г./, влизането в сила на тази редакция на чл.411, ал.1 ГПК е отложено за
01.07.2025 г., като с пар.4 от ЗР е придадено обратно действие на закона, считано от
01.07.2024 г. Действително към датата на произнасянето на РС – гр.Н П /04.07.2024 г./
законът все още не е бил обнародван, а е влязъл в сила впоследствие с обратно действие, но
дори съгласно приложения от изпращащия съд закон делото не е следвало да бъде
изпращано на СРС, доколкото в заявлението е налице нередовност. В т.9в от същото е
посочено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем, сключен между длъжника и
„К Й“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от страна на „К Й“ ООД
в полза на заявителя на 12.01.2024 г. В т. 12 от заявлението обаче е отразено, че документът,
от който произтича вземането е запис на заповед, издаден от длъжника за обезпечаване на
изпълнението на цитирания договор за паричен заем. Към заявлението са приложени
доказателства в подкрепа и на двете основания. В този смисъл е и уточняващата молба на
1
заявителя от 05.09.2024 г.
Съдът счита, че въпреки, че заявителят е поискал да се издаде заповед за изпълнение
по чл.417, т.10 ГПК – въз основа на запис на заповед, то в случая длъжникът има качеството
потребител, поради което заявлението следва да бъде подадено пред районния съд по
неговия настоящ адрес (където е подадено). Горният извод на съда се обуславя от факта, че
заявителят изрично посочва, че менителничният ефект обезпечава вземане, произтичащо от
договор за потребителски заем, приложен към заявлението, каквото е изискването на чл.417,
т.10 ГПК и чл.410, ал.3 ГПК. С оглед на изложеното, следва да бъдат взети предвид
постановките, свързани с потребителската защита в Решение по дело C-176/17 на СЕС,
според което „Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство,
позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е
обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за
издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално
неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване
на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на
правата, които потребителят черпи от тази директива.“. В мотивите на решението на СЕС са
развити подробни съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили
договор за потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската
си защита, когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед. Нещо повече,
предвидената защита за служебна проверка от съда в рамките на ГПК (арг. чл.411, ал.2, т.3
ГПК) е обвързана с качеството потребител, с което е обвързана и местната подсъдност (арг.
чл.411, ал.1 ГПК) – чиято цел е удобен съд за потребителя, а не за кредитора-заявител, като
израз на завишената и особена потребителска защита в смисъл на икономически по-слабата
страна в правоотношението.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че компетентен да разгледа
заявлението по чл. 417 ГПК е Районен съд Г О, поради което следва да повдигне спор за
местната подсъдност на настоящото производство, който съгласно чл.122, изр.2 ГПК, следва
да се разреши от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 47195/2024 г. по описа на СРС, 128
2
състав.
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност с Районен съд Г О
относно съда, на който е подсъдно разглеждането на делото.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3